Решение по адм. дело №2053/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка чл. 10 ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на И. М., гражданин на Република Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 07.08.2025 година от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), [ЛНЧ], с настоящ адрес - [населено място], [жк], блок 60, вход 2, етаж 5, апартамент 14, със съдебен адрес – [населено място], [улица], етаж 1, ап.т 1, чрез адвокат Д. О., Адвокатска колегия – [населено място], против заповед № ЗСПД/Д-А/18010/09.10.2025 година на началник отдел СЗ, упълномощена със заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Бургас (ДСП).

С оспорения акт на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа.

Заявява, че по силата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Изтъква, че разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗСПД противоречи на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето. Твърди, че Република България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочените актове, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.

Съгласно регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от ДАБ при МС, жалбоподателят Моисеева е гражданин на Република Украйна и се придружава от едно дете под 14 – годишна възраст – В. М., роден на [дата]година, [ЛНЧ].

Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А/18010/07.10.2025 година до директора на ДСП, И. М. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за детето В. М. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна, записан като ученик за учебната 2025/2026 година в първи клас. Със заявлението е декларирано, че жалбоподателят е [семейно положение] за П. М. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна, както и че е майка на В. М. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна. Към заявлението е приложила служебна бележка № РД-24-33/01.10.2025 година, издадена от директора на Начално базово училище „Михаил Лъкатник“, [населено място] в уверение на това, че В. М. е записан като ученик за учебната 2025/2026 година в първи клас.

След запознаване със съдържанието на заявлението - декларация и приложените към него писмени доказателства, социален работник към ДСП е отразил върху служебно попълващата се част на заявлението, че заявителят не отговаря на условията на чл. 3 т. 5 от ЗСПД – право на семейни помощи имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор по който Република България е страна. Посочено е, че няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна.

След проведен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, ответникът е издал оспорената заповед № ЗСПД/Д-А/18010 от 09.10.2025 година, с която е отказал исканата еднократна помощ, по съображения, че не отговаря на условията на чл. 3 т. 5 от ЗСПД – право на семейни помощи имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор по който Република България е страна – няма подписан договор за социална сигурност между Република България и Република Украйна.

Заповедта е връчена на И. М. на 15.10.2025 година и е обжалвана от нея на 27.10.2025 година.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – чл. 10 ал. 4 от ЗСПД, в установената форма, при спазване на съответните процесуалните правила в административното производство, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

С разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

А разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД, като по отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО. Според нормата на чл. 13 § 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с §1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3 т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 10а от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи, втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Д. В. М. е записано в първи клас за учебната 2025/2026 година, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година.

Заповедта следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

В хода на производството жалбоподателят е представляван от адвокат Д. О. от Адвокатска колегия – [населено място] в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна помощ и съдействие. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото е представена декларация, за семейно и имотно състояние, подписана от И. М., според която същата не получава доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии, от наеми и хонорари и други, не притежава недвижимо имущество и моторни превозни средства. В този смисъл основанието за оказване на безплатна помощ е доказано. Разпоредбата чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, съгласно чл. 63 ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/18010/09.10.2025 година на началник отдел СЗ, упълномощена със заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Бургас.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Бургас за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

Определя седемдневен срок за новото произнасяне – от датата на решението.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на адвокат Д. О., АК - Бургас, сума в размер на 400 (четиристотин), разноски по делото.

Решението е окончателно.