Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 25.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2118 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Н.П.Н., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2017 г.
ответницата сключила договор за потребителски паричен кредит с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД № 2591622. Договорът бил сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия,
неразделна част от договора. Твърди се, че с подписването му ответницата удостоверява,
че й е бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, като по силата на договора е бил предоставен кредит в размер на
7000 лева, която сума била преведена на посочена от кредитополучателя банкова
сметка ***.01.2017 г. С договора страните приели, че общият размер на кредита е 7598,65
лева, в т.ч. главница в размер на 7000 лева, такса за разглеждане на
кредита в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 388,65 лева.
Сумата следвало да бъде възстановена на 48 равни месечни вноски, падежите на
които били посочени в погасителен план, неразделна част от договора. С
процесния договор страните приели също, че възнаградителната лихва е в размер на
годишен лихвен процент 11,99 % или сума в размер на 2035, 45 лева. Така дългът
нараснал до размер 9634,08 лева, платими на 48 равни месечни вноски, всяка в
размер на 200,71 лева за периода 21.02.2017г. – 21.01.2021година.
Твърди се, че доколкото ответницата не изпълнявала
задълженията си за заплащане в срок погасителните вноски, кредитът бил обявен
за предсрочно изискуем, на осн. чл. 13, ал.2, б. „а“ от Общите условия.
Сочи се още, че при забава в плащанията
кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на годишна законна
лихва за всеки ден на забава, изчислен върху просрочената дължима главница. На
това основание била начислена сума в размер на 295 лева за периода от
21.02.2017г. до 31.01.2018г.
До настоящия момент била погасена единствено сумата в
размер на 99,75 лева, в т.ч. 80,98 лева главница, възнаградителна лихва в
размер на 8,46 лева и лихва за забава в размер на 10.31 лева.
В исковата молба се сочи още, че на 19.09.2017 г. било
подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.12.2016 г., сключен между кредитодателя и настоящия ищец, по
силата на който процесното вземане било прехвърлено с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисиони и
други разноски на дружеството кредитор.
Съгласно параграф 2.1 от Договора за продажба и
прехвърляне на вземанията, индивидуализирани в Приложение 1, било неразделна
част от договора, като в него били описани и процесните такива. Поради липсата
на надлежно изпълнение ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК, заради което било образувано ч.гр.д. 262 от описа на КРС за 2018г.,
по което била издадена заповед за изпълнение.
На ответницата били изпратени уведомителни писма, но
същите не й били връчени. В тази връзка се иска уведомлението за извършената
цесия да бъде връчено на ответника с исковата молба.
С оглед изложеното
се поддържа искане
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата има
задължение към ищеца в общ размер на 8370,88 лева, от които главница в размер
на 7590,19 лева, дължима по договор за кредит № 2591622 от 19.01.2017 г.,
възнаградителна лихва в размер на 496,00 лева за периода 21.02.2017г. до
19.09.2019, както и обезщетение за забава в размер на 284,69 лева за периода
21.02.2017 – 31.01.2018г., за които вземания в хода на производството по ч.гр.
д. № 262/2018г. била издадена заповед за изпълнение.
Претендират се и сторените деловодни разноски както в
настоящото производство, така и в заповедното такова.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
е депозирала отговор чрез назначения й особен представител, с който сочи, че
предявените искове са недопустими, а и неоснователни.
Твърди се, че ищецът не е надлежна страна в
производството, тъй като за извършеното прехвърляне на вземания ответницата не
била уведомена, заради което претенцията би могла да бъде заявена единствено от
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Оспорва твърдението, че договорът е подписан между
посочените в исковата молба страни. Навежда се довод, че договорът е
недействителен, поради липса на съгласие по чл. 26 ЗЗД. Сочи се, че
договореният годишен лихвен процент, както и годишният процент на разходите са
незаконосъобразни, като клаузите в този смисъл били неравноправни като са
нарушени принципите на добросъвестност и справедливост.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител като с нарочна
молба е изявил съгласие при такова положение да се даде ход на делото, а
ответникът оспорва исковата претенция чрез особения му представител.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски
паричен кредит №2591622 от 19.01.2017
г. – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило
на ответника сума в общ размер на 7598,65 лв.. С процесния
договор страните приели, че възнаградителната лихва е в размер на годишен
лихвен процент 11,99 % или сума в размер на 2035, 45 лева. Така дългът нараснал
до размер 9634,08 лева, платими на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на
200,71 лева за периода 21.02.2017г. – 21.01.2021г., с лихва при фиксиран годишен лихвен процент 11,99% и ГПР 14,35
%.
Не се спори, че сумата по договора
не е възстановена.
Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.09.2017 год. сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца,
както и подписано на 19.09.2017 г. Приложение 1
към него, вземането по договор за потребителски паричен кредит с № 2591622, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от
приложените по делото писмени доказателства – на л. 22 от делото.
Съгласно § 1.2 от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били
неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 26
„Агенция за събиране на вземания“
АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 19.09.2017 год.
С уведомление от 28.09.2017 г. било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо за
извършените продажби на вземането, от страна на цедента чрез цесионера, но
пратката се е върнала като невръчена. Повторно посочените книжа са изпратени на
ответника на 04.01.2018., но последният отново не е бил намерен на адреса.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 262/2018 г.
на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 123/2018 г., връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, според което общият размер на задължението е 8435.66 лв., а лихвата
за забава за периода 21.02.2017г. – 05.02.2018. е 349.47 лв.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.
86 от същия закон, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, като претенцията е предявена по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 262/2018
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността: Целта на предявяването на иск в
хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването
и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва действителността на
процесния договор за паричен потребителски кредит като сочи, че същият е
нищожен поради липса на съгласие на осн. чл. 26 от ЗЗД. От представеното
заверено копие на процесния договор, а впоследствие, по искане на ответника и
след указания на съда – и оригинал на същия, е видно, че има поставен подпис на
ответницата в настоящото производство. Всеки подписан документ се ползва с
формална доказателствена сила и обвързва съда досежно авторството му /в случая
страните по договора/ като в процесния случай тази формална доказателствена
сила съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не бе
оборена от ответната страна. Ето защо съдът приема, че ответницата в настоящото
производство валидно се е задължила по Договор за потребителски паричен кредит
№ 2591622 от 19.01.2017г. и същият не е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Така следва да се приеме, че формално дългът в договорения смисъл съществува.
Ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски на основание на
чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ към договора, съгласно който кредиторът има право да
обяви всичките вземания по предоставения кредит при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита. Установяването на посоченото
обстоятелство е вменено в доказателствена тежест на ищеца, който в случая не
успя да го докаже със средствата на ГПК. От експертизата по делото се
установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита и е изпаднала
в забава по смисъла на ОУ през месец май 2017 г. (сочи се плащане само на една
погасителна вноска от 99,75 лв.), към който момент е възникнало и правото на
кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита. Това
право обаче, не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо
нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до
знанието на кредитополучателя. По делото доказателства за това не са ангажирани,
заради което следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост в случая е обявена на ответника с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея на особения представител по делото. Но в
производството по реда на чл.422 ГПК това действие трябва да предхожда депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, защото установителният иск е обусловен от
предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане и е обвързан от основанието
и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта (в този смисъл Решение
№76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС). Недопустимостта на
изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя
извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното
основание (Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на
ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО и мн. др.).
Дополнителен довод за
неоснователност може да се изведе и от това, че кредиторът е прехвърлил процесното вземане
с договор за прехвърляне на вземания, като за извършената цесия
било изпратено уведомление до ответника, за което няма доказателства да е
получено. Поради това се поддържа възражение, че цесията не е породила действие
спрямо ответника.
В този аспект следва да се посочи,
че по правило с
договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето
лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който
факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово
ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за
валидно и поражда правно действие. Но съобщение, връчено на особен
представител не може да породи подобно правно действие. В случая длъжникът
(ответник в настоящото производство) не е бил открит на посочения в исковата
молба адрес и доколкото са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК
му е назначен особен представител. Особеният представител обаче има ограничен
кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни
изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на
чл. 34, ал.3 от ГПК, която изисква за действия, представляващи разпореждане с
предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от
съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и
получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, като
също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде
получено. Съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК особеният представител
може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е., за да бъде съобщена цесията на особен представител са
необходими две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване (което ще е с оглед
възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника
извършената цесия) и одобрение на съда. В случая нито един от тези два
елемента не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към
процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Следователно не може да се приеме, че длъжникът
е бил уведомен валидно от цедента за прехвърлянето на вземанията на нов
кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника не
са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника, спрямо който цесията има
действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от
предишния кредитор – така и Определение №567/18.09.2018
по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о. Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че
исковата претенция е неоснователна, без съдът да се спира и разглежда по
същество останалите наведени от особения
представител доводи.
Поради това претенция е изцяло неоснователна и ще бъде
оставена без уважение.
В допълнение и само за пълнота на изложението следва да
се посочи, че в чл. 10 -
чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за
сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл.
22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 –
12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договора за потребителски кредит е
недействителен. В случая текстът на процесния договор е изписан в размер под 12
пункта, а този на ОУ и значително по-малък. Това очевидно при визуален
сравнителен анализ, а и с оглед затруднението на съда при запознаването му с
тях, именно поради използвания изключително дребен шрифт. Това е достатъчно, за
да се обяви договора за недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват
деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено, като няма и данни за
сторени такива.
Доколкото исковата претенция е
свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение
издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата
на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение
и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. От това следва, че
по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления
иск.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. И.П. следва да бъде изплатена сумата за
това, която е внесена от ищеца по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. против Н.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че тя има задължения към ищцовото
дружество в размер
на 8370,88 лева (осем хиляди триста
и седемдесет лева и осемдесет и осем стотинки), от които главница в размер на
7590,19 лева, дължима по договор за кредит № 2591622 от 19.01.2017 г.,
възнаградителна лихва в размер на 496,00 лева за периода 21.02.2017 г. до
19.09.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 284,69 лева за периода
21.02.2017 – 31.01.2018 г., за които суми в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 262/2018г на ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК., които вземания са били прехвърлени от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: ********* на настоящия ищец по силата на Договор
за прехвърляне на вземания от 19.09.2017 г. и описани в Приложение от 19.09.2017
г., и за които била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 262/2018 г., като
неоснователна и недоказана.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат И.П.,***, възнаграждение
в размер на 748.54 лв. (седемстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по
сметка на
особения представител, от
депозитните средства за това, внесени на 21.03.2019 г. от ищеца (спр. л.67), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на
решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: