Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ касационен състав, в публично заседание на тринадесети май две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря
Галина Георгиева и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кремена
Данаилова к.н.а.х.д. № 823/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано заедно и поотделно от
управителите М.Г.и П.С.срещу Решение № 260520/07.12.2020 г. допълнено с
Определение № 260547/22.03.2021 г. по н.а.х.д. №2375/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, с което е изменено НП № 01332-14/28.05.2020 г. на
директора на РИОСВ - Варна, с което на „Инжстройинженеринг“ ЕООД на основание
чл. 162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда му е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 7 000 /седем
хиляди/ лева за нарушение на чл. 162, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона
за опазване на околната среда, като размерът на административното наказания
„Имуществена санкция“ е намален от 7 000
на 5 000 лева.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излагат се твърдения, че неправилно е ангажирана отговорността на
дружеството, тъй като не са събрани доказателства по делото, че дружеството замърсява
околната среда. Твърди се, че от цитираните от РС – Варна писмени доказателства
се установява, че проверката е 22 дни след аварията, пробите за анализ са взети
от различно място, на около километър, от мястото на аварията, на мястото на
извършване на проверката не са работили служители на дружеството, а такива на „ВиК
– Варна“ ООД, които са изпуснали аварийно във Варненското езеро непречистените
отпадъчни води. Касаторът твърди, че неправилен и незаконосъобразен е извода на
съда, че е осъществен състава на чл. 23 от Закона за опазване на околната
среда, тъй като според него не е налице втората от кумулативно изискуемите
предпоставки. Твърди се, че от мястото на аварията – кръговото кръстовище на
бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“ не са
установени изтекли непречистени битово – фекални води във Варненското езеро,
което е установено от показанията на разпитаните свидетели. С оглед на което,
счита че не „Инжстройинженеринг“ ЕООД е осъществило състава на нарушената
разпоредба на чл. 23 от ЗООС, а „ВиК – Варна“ ООД е извършило изпускането на
непречистените битово – фекални води и съответно е следвало да уведоми РИОСВ –
Варна за настъпилата авария. Счита, че
неправилно съдът е приел, че случаят не е маловажен, като излага подробни
съображения за това. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна
на НП. В с.з. процесуалният представител на касатора поддържа жалбата на посочените в нея основания и твърди, че
решението на РС – Варна е постановено в противоречие със събраните
доказателства. Излага твърдения, че административнонаказващия орган не е успял
да докаже по безспорен начин, че именно от аварията станала на кръговото
кръстовище на бул. „Васил Левски“ са изтекли отпадъчните води във Варненското
езеро.
Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и
водите – Варна, чрез процесуален представител – юрисконсулт оспорва жалбата.
Сочи, че в оспореното решение са изложени подробни мотиви, които
доказват, че твърденията на касатора са
неоснователни. В административнонаказателната преписка са приложени безспорни
доказателства, които доказват самото нарушение, вината на нарушителя и
нормативните основания, въз основа на които е наказано дружеството. Моли на
ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира
касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила
решението на РС – Варна.
Административен
съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата
касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима. По подадената касационна жалба е било образувано КНАХД №
134/2021 г. по описа на Адм. съд – Варна, което е прекратено с определение от
публично съдебно заседание на 25.02.2021 г. и делото е върнато на РС – Варна за
произнасяне по жалбата на „Инжстройинженеринг“ ЕООД в частта на разноските. С
Определение № 260547/22.03.2021 г. е допълнено Решение № 260520/07.12.2020 г.
по НАХД № 2375/2020 г. на РС – Варна като е осъдена РИОСВ да заплати на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД сумата от 228,57 лева. Определението е съобщено на
25.03.2021 г. на двете страни по спора, не е оспорено, поради което е влязло в
сила на 09.04.2021 г. От РС – Варна е изпратено НАХД № 2375/2020 г. по описа на
РС – Варна за разглеждане на касационната жалба, по която е образувано
настоящото дело.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.04.2020 г. Нина Петрова – главен експерт
„КОС“ при РИОСВ - Варна съставила Акт 01332/10.04.2020 г. на касатора за това,
че на 19.02.2020 г. в гр. Варна при строителството на кръгово кръстовище на
бул.“Васил Левски“ с ул.“Девня“ дружеството не е уведомило РИОСВ – Варна за
авария на дюкер, представляващ гравитационно работещ канал за битово-фекални
отпадъчни води, преминаващ под „Франга дере“, с начало от ревизионна шахта на
ул.“Тодор Влайков“ пред № 22 и завършващ на кръстовището на ул.“Орлово гнездо“
с ул.“Здравец“ в ревизионна шахта. Аварията е възникнала при извършване на
изкопни работи от служители на „Инжстройинженеринг“ ЕООД при строителството на
строеж: „Изграждане на бул.“Васил Левски“ в участъка от ул.“Подвис“ до
ул.“Девня“, район „Приморски“, район „Одесос“, район „Младост“, гр. Варна.
Подобект от км.2+924 до км. 3+000 – кръгово кръстовище на бул. “Васил Левски“ с
ул. “Девня“, в резултат на което се допуска изпускане във Варненското езеро на
непречистени отпадъчни води и превишаващи нормите, регламентирани в Приложение
№ 3, към чл.11, ал.3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни
обекти по показатели БПК5, ХПК, неразтворени вещества, общ фосфор и общ азот.
Съгласно протокол за изпитване № 04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана
Регионална лаборатория – Варна 04, при ИАОС при норма на БПК5 – 25 mg/dm3 е констатирано
60.1 mg/dm3, при норма 125 mg/dm3 за ХПК е
установено 178 mg/dm3, при норма за неразтворени вещества 35 mg/dm3 е установено
172 mg/dm3, при норма на общ фосфор 1 mg/dm3 е установено
2.284 mg/dm3 и при норма на общ азот 10 mg/dm3 е установено
33.3 mg/dm3.
Нарушението
е установено с Констативен протокол № 011890/12.03.2020 г. и с протокол от
изпитване № 04-0226/20.03.2020 год. на РЛ – Варна – 04 при ИАОС.
Актосъставителят
квалифицирал гореописаните деяние като нарушение на разпоредбите на чл.162 ,
ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от Закона за опазване на околната
среда. АУАН на 10.04.2020 г. е
връчен лично и е подписан от управителя, и от двама свидетели. В него
нарушителят не е вписал възражения. В законоустановения срок са депозирани
писмени възражения, вх. №12-00-2325/13.04.2020 г. Въз основа на съставения акт,
административно наказващия орган е издал Наказателно постановление №
01332-14/28.05.2020 г. на Директор РИОСВ - Варна, в което е възприел
констатациите от АУАН № 01332/10.04.2020
г.
Районният съд е приел, че
АУАН и НП са съставени в изискуемите срокове и съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. За да измени издаденото Наказателно постановление №01332-14/28.05.2020 г.
РС – Варна приема, че от събраните и
приложени писмени и гласни доказателства, вкл. Констативен протокол №
011890/12.03.2020 г. и с протокол от изпитване № 04-0226/20.03.2020 год. на РЛ
– Варна – 04 при ИАОС е видно, че към
датата на проверката именно "Инжстройинженеринг" ЕООД не е уведомило
РИОСВ – Варна за авария на дюкер при извършване на изкопни работи, вследствие
на което е допуснато изпускане във Варненското езеро на непречистени отпадъчни
води и превишаващи нормите, регламентирани в Приложение № 3 към чл.11, ал.3 от
Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води. Съдът е приел, че административният орган правилно
е квалифицирал административното нарушение, но предвид липсата на доказателства
кога е възникнала аварийната ситуация и какъв е обема на изтеклата във
Варненското езеро отпадна вода, както и предвид липсата на доказателства, че
това нарушение не е първо за касатора е намалил наложеното административно
наказание от 7 000 лева на 5 000 лева.
Решението е правилно и законосъобразно.
НП е
издадено за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗООС вр. чл. 23, ал.1 от ЗООС.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗООС, при аварийни или други
замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален
административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната
среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на
нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители,
кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на
Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка
- и Агенцията за ядрено регулиране.
Легална дефиниция за
замърсяване на околната среда по см. на ЗООС е дадена в ДР пар.1, т.1:"
"Замърсяване на околната среда" е промяната на качествата й
вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически
фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея,
независимо дали се превишават действащите в страната норми." От протокол
за изпитване №04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана Регионална лаборатория –
Варна 04 при ИАОС се доказва, че изпуснатите във Варненското езеро непречистени
отпадъчни води, превишават нормите, регламентирани в Приложение № 3 към чл. 11,
ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимо съдържание ма вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, заустени във водни обекти по показатели
БПК5.
Настоящият състав възприема
изводите на районния съд. Неоснователно е основното възражение на
жалбоподателя, състоящо се в липса на нарушение от негова страна, тъй като не
служители на "Инжстройинженеринг" ЕООД, а такива на „ВиК – Варна“ ООД
са изпуснали аварийно във Варненското езеро непречистените отпадъчни води. В
конкретния случай "Инжстройинженеринг" ЕООД е лицето, допуснало
нарушение, състоящо се неуведомяване на РИОСВ – Варна за авария на дюкер при
извършване на изкопни работи. В подкрепа на този извод е и представеното в хода
на административното производство възражение от "Инжстройинженеринг"
ЕООД, в което касаторът сочи, че при извършване на изкопни дейности от негова
страна е бил засегнат канал за битови фекални води с диаметър приблизително
Ф800.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя,
че от представените писмени доказателства не се установява кой е нарушителят.
Видно от Констативен протокол № 011890/12.03.2020г., неоспорен от касатора, на
стр. 3 е записано, че аварията е възникнала при извършване на изкопни дейности
от фирма изпълнител на строително – монтажни работи в кв. Максуда. При огледа
на място проверяващите са установили, че фирмата извършваща СМР е именно
"Инжстройинженеринг" ЕООД. Изложеното се потвърждава и от депозираното
в хода на административното производство възражение от касатора. В същото е
посочено, че при извършване на изкопни дейности на ул. „Георги Пеячевич“ срещу
транжорната е бил засегнат канал за битови фекални води с диаметър,
приблизително Ф800, за което са уведомили „ВиК – Варна“ ООД, това обстоятелство
се потвърждава от представената работна карта №061072/19.02.2020г. на „ВиК –
Варна“ ООД. С оглед установеното, настоящата съдебна инстанция изцяло възприема
извода на РС – Варна, че от приложените писмени доказателства безспорно се
доказва конкретния нарушител, а именно "Инжстройинженеринг" ЕООД.
По отношение на твърденията, въведени с жалбата, че от
мястото на аварията – кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ с ул. „Девня“
не са установени битово – фекални води във Варненското езеро, което се
установявало от свидетелските показания, съдът намира същите за неоснователни. Настоящият
съдебен състав счита, че от показанията на разпитаната като свидетел Нина
Петрова се установява, че има много голямо изтичане на битово – фекални води
във Варненското езеро, което е в резултат на авария, причинена от
"Инжстройинженеринг" ЕООД. Свидетелката сочи, че действително замърсяването
е от преливника на ул. ***но е в резултат от аварията, причинена от
"Инжстройинженеринг" ЕООД, тъй като за да се извърши ремонта на тръбопровода,
който е бил засегнат е било необходимо да се намали водното ниво. Тези
обстоятелства се потвърждават от показанията на св. К., който сочи, че шахтата
на ул. ***,
представлява преливен ръб с дъждовна канализация, която отива в езерото и за да
бъде отстранена аварията е следвало
именно през тази шахта да бъде частично отбит водния поток.
Твърдението на касатора, че
в случая не „Инжстройинженеринг“ ЕООД е осъществило състава на посочената
разпоредба, тъй като „ВиК – Варна“ ООД е извършил аварийното изпускане на
непречистени – фекални води във Варненското езеро е правно ирелевантно. По
смисъла на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС замърсителят е този, върху
който тежи задължението за уведомяване на отговорните държавни институции за
настъпилата авария на тръбопровода, а в конкретния случай замърсител е
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, тъй като в резултат на предизвиканата от тях авария
се е наложило водното ниво да бъде понижено, чрез преливника на ул. ***. С оглед изложеното, съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството
– жалбоподател.
Съдът намира, че нарушението
не е маловажен случай, поради това, че допуснатото замърсяване е предпоставка
за създаване опасност за живота и здравето на хора, флора и фауна. Нарушението се
изразява в неуведомяване по съответния ред за аварийно замърсяване на Варненското
езеро, което е най- голямото и най – дълбокото езеро по българското черноморско
крайбрежие, същото е не с локално, а национално значение. Ето защо основания за
прилагане на чл.
28 от ЗАНН не са налице.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.1 от АПК искането на касатора за присъждане на възнаграждение за един
адвокат в настоящото производството е неоснователно, поради което се отхвърля
от съда.
За ответника е извършено
процесуално представителство от юрисконсулт, който своевременно е направил искане
за присъждане на юрисконсутско възнаграждение. Делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което „Инжстройинженеринг“ ЕООД, на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл.
27е от НЗПП, следва да бъде осъдено да заплати на
ответника възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260520/07.12.2020 г. допълнено с Определение № 260547/22.03.2021 г. по
н.а.х.д. №2375/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Инжстройинженеринг“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.