Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и девети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №8108/2017год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени се субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр.1 във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. Т.И. излага в исковата
молба, че на 29.10..2015г. пред нотариус А.Ч.с ответницата сключили договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продал собствения си апартамент№40,
находящ се в гр. София, община "Столична", район
"Триадица", ж.к. "********ул."********срещу заплащане на
сумата от 110 000лева, за което бил съставен нот. акт № 105 от
29.10.2015г. на нотариус Ч.. Към тази дата ответницата била омъжена за Ц.П.И.
като имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Било уговорено
купувачите да му преведат продажната цена по банков път, като пред нотариуса
бил представен документ от ответницата за платена сума по банков път, който ищецът
не видял добре, тъй като е болен от паркинсонова болест и има затруднения в
говоренето и придвижването, а и получил уверение, че сумата е преведена по
банковата му сметка. След многократна проверка в банката установил, че не са
постъпили пари по сметката му и че такъв
документ не е описан в нотариалния акт.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да му платят продажната цена в размер на 110 000лева по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2015г., оформен в нот.акт №105, том II, рег.№25929, дело№303 от 29.10.2015г. на нотариус Ч., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата
молба до окончателното й плащане.
Ответницата Й.М. З.- И. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор за покупко-продажба
на недвижим имот с ищеца, оспорва да не е превела продажната цена по сметката
му. Излага твърдения, че го познава от съпруга си, който се познава от по-дълго
време с него.Той започнал да идва често в дома им на гости и на вечеря. От там останала
с впечатлението, че е пристрастен към хазарта. Оплаквал се, че дължи големи
парични суми на лихвари, банки, частни
съдебни изпълнители, бързи кредити, данъци, казина и други. През лятото на 2015г. споделил на съпруга й че има проблеми
с хора, на които дължал пари. През м.09.2015г. по време на вечеря в дома им
споделил с тях за финансовите си проблеми, както и че имал недвижими имоти, които продал, но в момента
има апартамента, в който живее. Предложил да го прехвърли на съпруга й, ако му
помогне с дълговете. Съпругът й обяснил, че може да дава на ищеца по 4000лева
месечно за 2 години и отделно да направят
прихващане като плати задълженията му към институциите, данъци, сметки за ток,
вода и парно. Ищецът се съгласил с предложението, след което бил съставен
нотариалния акт. В продължение на 24
месеца от м.10.2015г. до м.10.2017г. Ц.И. предавал на ищеца сума в размер на
4000лева месечно в присъствието на двама
свидетели, които са му служители. В
изпълнение на договореното съпругът й погасил много от задълженията на ищеца,
от които задължения по договор за кредит, по изпълнително дело, за топлинна и електрическа енергия, които са
в общ размер от 9690,83лева. Предявено е възражение за прихващане за посочената
сума.
Ответникът Ц.П.И. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Поддържа твърденията на съпругата си
във връзка с причината за сключване на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, за наличието на уговорка да плаща на ищеца по 4000лева месечно,
което изпълнявал в продължение на 24 месеца от м.10.2015г. до м.10.2017г., като
предавал сумата на ищеца в присъствието на двама свидетели, негови служители.
Поддържа възражението за прихващане в размер на 9690,83лева с твърдение, че
тази сума е платена от него за погасяване задължения на ищеца и която следвало
да бъде прихваната със задължението за
плащане на продажната цена по договора.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 13.06.2019г. са приети за безспорни
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.10.2015г., оформен в нот.акт №105, томII, рег.№25929,
дело№303 от 29.10.2015г. на нотариус Ч., че ответниците са съпрузи към датата
на сключване на договора и към настоящия момент.
От съдържанието на договора се установява размерът на
уговорената продажна цена от 110 000лева, както и изявлението от страна на
продавача, че я е получил при сключване на договора. Съгласно чл. 179, ал.1 ГПК
официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия. Доказателствената стойност на
нотариалния акт, в който е обективиран договора за покупко-продажба, обхваща
само посочените в тази разпоредба факти – лично осъществените от длъжностното
лице или пред него действия или изявления. Материалната му доказателствена сила
не обхваща верността на удостоверените от издателя частно-правни изявления, поради
това заплащането на цената по нотариалната сделка не е сред фактите, чието
осъществяване нотариусът може да удостоверява, поради което в тази част
документът е частен. В този смисъл е и съдебната практика, според която волеизявленията
на страните съставляват частен документ и за тяхната вярност нотариалния акт не
се ползва с материална доказателствена сила и записаното в нотариалния акт изявление на
страните за заплащане на цената има характер на разписка. В този смисъл Определение
№ 599/03.07.2017 г. по гр. д. № 895/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ Г.О, Определение №
62/18.01.2016 г. по гр. д. № 5315/2015 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О., Решение №
86/04.07.2018 г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ Г.О. и др.,
Определение № 697/27.07.2018 г. по гр. д. № 4917/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
При наличието на сключен между страните договор, по
който продавачът е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост и
твърди, че не е получил продажната цена по банковата си сметка, в тежест на ответниците е да докажат, че са
платили и изпълнили поетото с договора задължение. В писмените си отговори
същите не оспорват, че цената не е платена съобразно договореното по банковата
сметка на ищеца, като излагат съображения за наличие на уговорка между страните
за разсрочено плащане на цената на 240
месечни вноски от по 4000,00лева, които ответникът Ц.И. плащал пред свидетели.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установя, че между страните е уговорен начин на плащане на продажната цена,
различен от обективирания в договора за покупко-продажба. В тази връзка съдът
приема за установено по делото, че купувачите не са платили продажната цена в
размер на 110 000лева в изпълнение на сключения договор, поради което предявените
искове за изпълнение на това задължение са
основателни.
Не е спорно по делото, че ответниците към датата на
сключване на договора са били съпрузи, поради което дължат солидарно плащане на
продажната цена по договора, независимо че страна по него е само един от
съпрузите. В този смисъл са изложени относими към разглеждания спор съображения
в Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о.,
ГК, според което съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2
от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки,
продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи
/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време
на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция,
че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от
това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата
функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите.
Вземайки предвид посочените мотиви
настоящият състав приема, че ответниците имат солидарно задължение за плащане
на продажната цена по процесния договор, тъй като задължението е поето по време
на брака, придобит е недвижим имот в режим на СИО и макар страна по договора да
е само един от съпрузите, то задължението за плащане на цената е солидарно за
двата съпрузи по силата на закона, обективиран в чл.32, ал.2 от СК.
Неоснователно е възражението на ответниците за прихващане
на сумата от 9630,83лева със
задължението за плащане на продажната
цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като не са
ангажирани доказателства от тях, чиято е доказателствената тежест съобразно
чл.154 от ГПК, за установяване наличието на уговорка между страните в такъв
смисъл. Доказателство за уговореното между страните е договора за
покупко-продажба, в който е предвидено плащане на продажната цена по банков път.
Не се доказа по делото плащане на цената по договорения начин от страна на ответниците,
а и от изложеното в писмените им отговори следва да се направи извод, че не
оспорват този факт. Не са доказани твърденията за договорка и за изпълнение
чрез разсрочено плащане на цената на 240 месечни вноски в размер на 4000лева,
както е да е налице уговорка между страните за плащане на продажната цена чрез
погасяване задълженията на продавача към трети лица.
Предвид изложеното предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени и осъдени ответниците солидарно да заплатят продажната
цена по договора за покупко-продажба.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 3730,00лева,
което да се присъди на адвокат М.Н.Т..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 4400,00лева, от плащане на която ищецът е освободен.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.М. З.с ЕГН**********
и Ц.П.И. с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. Т.И. с ЕГН ********** на
основание чл. 200, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 110 000лева, представляваща
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2015г.,
оформен в нот.акт №105, томII, рег.№25929, дело№303 от 29.10.2015г. на нотариус
Ч., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба -06.06.2017г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Й.М. З.с ЕГН**********
и Ц.П.И. с ЕГН********** на
основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплатят на адв. М.Н.Т. с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 3730,00лева.
ОСЪЖДА Й.М. З.с
ЕГН********** и Ц.П.И. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4400,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :