№ 2947
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100505430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1088/19.01.2024г. по гр.д.№ 24363 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 70-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 92132/10.05.2022г. по регистъра на СРС на „Йеттел
България”ЕАД, ЕИК ********* срещу Р. Ц. Д., ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че Р. Ц. Д., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България”ЕАД,
ЕИК ********* заплащане на сумата от 147,31лв. главница ведно със
законната лихва от 21.08.2023г. до изплащането й; сумата от 233,03лв.
неустойка и общо 382лв. съдебни разноски, за които са издадени основна и
допълнителна заповед за изпълнение по заповедно дело № 38789/2020г. по
описа на Софийски районен съд.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
45821/12.02.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 07.02.2024г. от ищеца
„Йеттел България”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са
отхвърлени . Навело е твърдения, че в договора за мобилни услуги било
посочено ЕГН на ответника и това било достатъчно, за да го обозначи по
1
несъмнен начин. За индивидуализация на физическо лице ЕГН било
достатъчно и имената му. Посочването на невалиден документ за
самоличност не създавал съмнение за страната по договора. Договорът бил
изпълняван за определен период от ответника, което допълнително доказвало
съществуването на правоотношение между страните по договора за мобилни
услуги. Неправилно бил отхвърлен иска му за лизингови вноски. С
подписването на договора ответникът декларирал, че мобилното устройство
му е предадено, че е годно за употреба и изрядно функционира, придружен е с
необходима документация. Част от вноските били платени от ответника и
това допълнително доказвало, че устройството му е предадено. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете - Р. Ц. Д., ЕГН ********** чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил
жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно.
Посочил е, че договор и декларацията за приемане на Общите условия сочели
различни номера на личната му карта, подписите в тези документи видимо
били различни. Справката от СДВР сочела, , че издадената на Р. Д. лична карта
с номер по договора за мобилни услуги била унищожена , срокът й на
валидност бил до 23.10.2011г., нова лична карта била издадена на 14.03.2012г.
и тя била с друг номер. Не било установено да е получил устройството по
договора за лизинг, договорът не установявал предаването му . Не било
установено и да е получил изявление за предсрочното прекратяване на
договора и че дължи предсрочно всички лизингови вноски. Клаузата по чл.
12, ал.2 от ОУ била неравноправна. Процесуалният му представител е
претендирал възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
92132/10.05.2022г. по регистъра на СРС на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК
********* срещу Р. Ц. Д., ЕГН ********** с която е поискало от съда на
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД , с чл. 345 от ТЗ и с чл. 92 от
ЗЗД , за признаване за установено, че Р. Ц. Д., ЕГН ********** дължи на
„Йеттел България”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от общо
147,31лв., ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до изплащането й,
2
представляващи неплатени абонаментни такси, такси за спиране на номер,
такса за възстановяване на изходящ трафик, други услуги за периода от
18.08.2018г. до 17.11.2018г. по договор за мобилни услуги №
*********/23.05.2015г., изменен с допълнително споразумение №
*********/02.05.2018г , както и неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 02.05.2018г.; сумата от 233,03лв. представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и на договора за
лизинг поради забавени плащания на вноските по договорите, за които са
издадени основна и допълнителна заповед за изпълнение по заповедно дело
№ 38789/2020г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили договора за мобилни
услуги за телефонен номер **********, месечна такса за процесния период
била 25,82лв. без ДДС, освен тази такса ответникът дължал и такси за
спиране на номер, такса за възстановяване на изходящ трафик, други услуги,
провел и повиквания, за трите периода по фактурите издадени на
18.09.2018г., на 18.10.2018г. и на 18.11.2018г. нямало плащания освен на
сумата от 5,68лв., която била надплатена за предходен период и приспадната
от първата фактура. На 02.05.2018г. бил сключен и договор за лизинг за
мобилно устройство , цена била общо 59,57лв., платима на вноски от по
2,59лв. Неплащането на сумите от ответника довело до предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги и така се дължала неустойка от
233,03лв., формирана като сбор от три месечни абонаментни такси без ДДС-
общо 77,46лв., и сумата от 155,57лв. която била разликата между цената по
договора за лизинг и стойността на устройството без отстъпка. Ответникът
погасявал за определен период задълженията си, но след това преустановил
същото. Срокът за плащане бил 15 дни след издаването на фактурата. Достъп
на ответника до мобилна мрежа бил преустановен на 10.12.2018г., с покана от
18.12.2018г. ответникът бил уведомен за задълженията и за последиците от
липса на плащане в срок от 10 дни. Договорът за лизинг не бил развален, той
запазвал уговорения срок на действие. Това било договор за оперативен
лизинг. Срокът на договора за лизинг вече бил изтекъл.
Ответникът Р. Ц. Д., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл47,
ал. 6 от ГПК особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е
оспорил исковете. Посочил е, че данни за лична карта по договора за мобилни
услуги и декларацията за Общите условия били различни, почерк бил
3
различен. В допълнителното споразумение било посочено само имена и ЕГН,
а в договора за лизинг номер на лична карта бил поправян, неточен, така бил
попълнен и записа на заповед – два номера на лични карта.Така било и с
декларацията, имало разлика и в подписите. Тези обстоятелства сочели на
сериозно колебание дали договорите сочат коректно името на потребителя.
Клузата на чл. 12, ал.2 от ОУ по договора за лизинг била неравноправна,
нарушавала принципа на равнопоставеност на страните. Необходимо било
потребителят да бъде уведомен за предсрочна изискуемост.
По делото е приложено заповедно дело № 38789/2020г. на СРС, съгласно
което по заявление вх. № 3045250/21.08.2020г. са издадени заповед за
изпълнение от 15.09.2020г. и заповед за изпълнение от 15.11.2021., с които е
разпоредено Р. Ц. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел
България”ЕАД, ЕИК ********* сумата от 105,87лв. представляващи
неплатени такси и цена на услуги по договор за мобилни услуги №
*********/23.05.2015 за периода от 18.08.2018г. до 17.11.2018г; сумата от
41,44лв. представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на
мобилно устройство от 02.05.2018г., законната лихва върху тези суми от
21.08.2020г. до изплащането им; сумата от 233,03лв. представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/23.05.2015г., съдебни разноски от 232,89лв. и от 149,11лв., за така
издадените заповеди длъжникът е уведомен със залепване на уведомление,
на 18.04.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
12.05.2022г.
По делото е приет договор за мобилни услуги по заявка
*********/23.03.2015г. , носещ подпис, положен за страните по него, съгласно
който Теленор България”ЕАД се е задължило да предоставя на Р. Ц. Д. с ЕГН
********** телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за
срок от 24 месеца срещу заплащане на стойността на същите по тарифен план
„ Резерв Стандарт 39,99” при Общи условия за срок от 24 часа с предпочетен
номер ********* с месечна абонаментна такса 39,99лв. и дата на издаване
на фактура на 18-то число на месеца. В договора е посочено, че личната карта
на потребителя е с № *********. Приета е декларация – съгласие, носеща
подпис на потребителя, с посочено същото негово име и ЕГН, съгласно която
4
потребител е получил Общите условия , но е посочено че лична карта е с №
********* и е издадена на 14.03.2012г
Прието е допълнително споразумение от 02.05.2018г. за мобилен №
*********, носещо подпис за страните с посочени имена на потребителя Р. Ц.
Д., ЕГН **********, съгласно което срок на договор се продължава до
02.05.2020г., месечна такса е 30,99лв. , като е предоставено устройство
Lenovo Moto C 4G Black за цена от 62,16лв., отстъпка от това устройство е
267,74лв. Съгласно чл. 4 от договора при прекратяване на договора
предсрочно поради искане или вина на потребителя, то той дължи неустойка
по отношение на всяка сим-карта за която има прекратяване в размер на сбора
от:
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси ;
-възстановяване на ползваната стойност на отстъпката от месечните
абонаментни такси, съответстващ на оставащия срок на договора;
- част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство за
ползването на услугите по този договор или по предходен подписан
документ, срок на който не е изтекъл и заплатената от потребителя цена при
предоставяне на устройството, която част съответства на оставащия срок на
договора;
В раздел ІІ е посочено, че устройството се предоставя при подписването на
договора. В чл. 7, раздел ІV е посочено, че е предоставено 1бр. устройство
при подписването на договора.
По делото е приет договор за лизинг , сключен при Общи условия,
носещи подпис за страните по него , като са посочени имената и ЕГН сна
ответника, съгласно който на 02.05.2018г. Теленор България”ЕАД се е
задължило да предостави на Р. Ц. Д., с № на лична карта ********* за срок от
23 месеца за временно и възмездно ползване устройство Lenovo Moto C 4G
Black с телефонен номер ********* срещу задължение на лизингополучателя
да заплати обща лизингова цена от 59,57лв. с ДДС платима на 23 месечни
вноски от по 2,59лв., като има право да придобие собствеността като сключи
договор за покупката му поне 10 дни преди края на срока на договора за
лизинг след като заплати допълнителна сума от 2,59лв. и изпълни
5
изискванията на ОУ. Месечната вноска се плаща заедно с месечната такса по
договора за мобилни услуги. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му
потребителят декларира, че е получил устройството годно за употреба,
функциониращо изрядно и окомплектовано с необходими документи-
упътване, гаранционна карта, зарядно устройство, като неразделна част от
договора е посочен запис на заповед за 59,57лв. и общи условия. Приета е
декларация носеща подпис за ответника, сочеща неговите три имена и ЕГН,
лична карта *********, сочеща че е получил Общите условия. Приет е и
запис на заповед съдържащ същите данни на ответника издаден в полза на
ищеца за 59,97лв.
Приети са Общи условия по договора за лизинг съгласно чл. 12 , ал.2 от
които месечните вноски и другите възнаграждения стават предсрочно
изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги,
както и при забава в плащането по тези договори.
Приета е покана от ищеца до ответника от 18.12.2018г. с която го
уведомяват, че има просрочени задължения в размер на 105,87лв. и ако не
заплати същата в срок от 10 дни договорът ще бъде прекратен, ще бъде
начислена неустойка от 233,03лв. , като ще следва да заплати и всички
лизингови вноски.
Приет е справка от СДВР съгласно която издадената на 14.03.2012г. лична
карта е била със срок от 10 години и с № *********; на 17.01.2012г. е била
издадена лична карта № ********* за срок от 10 години, статус на която е
„унищожен”. Личната карта издадена на 23.10.2001г. със срок от 10 години е
била с № ********* и е със статус „унищожен”.
Приета е неподписана от ответника издадена му от ищеца фактура №
**********/18.09.2018г. за отчетен период от 18.08.2018г. до 17.09.2018г. за
сумата от 25,82лв месечна абонаментна такса без ДДС; 1,24лв. за временно
възстановяване на изходящ трафик; 5,22лв. без ДДС повиквания; 0,50лв. без
ДДС други услуги; 2,59лв. лизингова вноска.
Приета е неподписана от ответника издадена му от ищеца фактура №
**********/18.10.2018г. за отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. за
сумата от 25,82лв месечна абонаментна такса без ДДС; 0,06лв. без ДДС
разговори; 0,50лв. без ДДС други услуги; 2,59лв. лизингова вноска.
Приета е неподписана от ответника издадена от ищеца фактура №
6
**********/18.11.2018г. за отчетен период от 18.10.2018г. до 17.11.2018г. за
сумата от 25,82лв месечна абонаментна такса без ДДС; 2,59лв. лизингова
вноска.
Приета е неподписана от ответника издадена му от ищеца фактура №
**********/18.01.2019г. за сумата от 233,03лв. неустойка и за 41,44лв.
лизингови вноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са установителен иск с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 354 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че между страните са възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги от
23.02.2015г., изменен на 02.05.2018г. , както и такова по договор за лизинг от
02.05.2018г. Приетите по делото договори носят подпис на страните и ги
индивидуализират с имена и ЕГН за потребителя, съответно с име и ЕИК за
търговеца. Тези белези за потребителя са достатъчни при съобразяване на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
Действително, в договора за мобилни услуги номер на лична карта на
потребителя не съответства на номера на валидната към него момент негова
лична карта. Това обаче не внася съмнение в самоличността на потребителя по
договора, включително и поради факта, че посоченият номер на лична карта се
установява от справката на СДВР , че е бил номер на старата лична карта на
потребителя. В декларацията, която потребителят е подписал в деня на
сключването на този договор за мобилни услуги, номерът на валидната лична
карта е посочен коректно, той е изписан ръкописно за разлика от номера,
изписан в договора. Допълнителното споразумение от 2018г. сочи имена и
7
ЕГН на потребителя коректно, то е сключено във връзка с така сключения
договор за мобилни услуги /извода следва от избрания телефонен номер/,
поради което и съдът приема, че със сключването на допълнителното
споразумение е потвърдено и сключването на договора от 2015г.
При така възприетото съдът приема за установено по делото, че за
процесния период ищецът се е задължил да предоставя на ответника
телекомуникационни услуги по далекосъобщителна мрежа за срок до
02.05.2020г. срещу заплащане на стойността на същите по тарифен план „
Резевр Стандарт 39,99” при Общи условия за срок от 24 часа с предпочетен
номер ********* с месечна абонаментна такса считано от 02.05.2018г. в
размер на 30,99лв. и дата на издаване на фактура на 18-то число на месеца.
Не се спори по делото, че телекомуникационни услуги са предоставени в
процесния период и че стойността на същите е, посочената в приетите по
делото фактури и посочени в исковата молба. При така възприето съдът
приема, че иска за сумата от 101,98лв. като стойност на такси, стойност на
проведени повиквания е основателен. Действително в приетите по делото
месечни фактури за този период са начислени общо по-големи суми, но това
е резултат от начисления на суми за лизингови вноски. Доколкото със
заповедта за изпълнение за сумата от общо 147,31лв. е посочено, че е
формирана като сбор от 105,87лв. за такси и повиквания и отделно са
лизинговите вноски от общо 41,44лв., като съобрази и невъзможността
основанието на установителните искове да е различно от посоченото такова в
заповедта, то съдът приема, че основанието на предявения иск за 105,87лв. е за
такси и повиквания, но не и лизингови вноски. Не е установено да са
потребени такива за горница над 101,98лв. до 105,87лв. и за тазди горница
съдът приема, че иск е неоснователен.
Съдът приема за установено по делото по съображения изложени по-горе
, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
лизинг, възникнало на 02.05.2018г. , по което Теленор България”ЕАД се е
задължило да предостави на Р. Ц. Д., с № на лична карта ********* за срок от
23 месеца за временно и възмездно ползване устройство Lenovo Moto C 4G
Black с телефонен номер ********* срещу задължение на лизингополучателя
да заплати обща лизингова цена от 59,57лв. с ДДС платима на 23 месечни
вноски от по 2,59лв., като потребителят има право да придобие собствеността
върху устройството като сключи договор за покупката му поне 10 дни преди
8
края на срока на договора за лизинг след като заплати допълнителна сума от
2,59лв. и изпълни изискванията на ОУ. Съдът приема за установено по делото,
че ищецът е предоставил на ответника това устройство и то е било технически
годно за ползване по предназначение, предал му е и гаранционна карта,
упътване, зарядно устройство. Изявления за същото на потребителя се
съдържат в чл. 4 от договора за лизинг. В същия смисъл са и изявленията на
потребителя в сключения едновременно с договора за лизинг допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги – чл. 1, раздел ІІ и чл. 7, раздел
ІV. При така установеното и като съобрази че тези изявления на ответника са
подписани от него и са за неизгодни за него факти, то същите са му
противопоставими, верността им не е опровергана по делото, поради което
съдът приема, че за ответника е възникнало валидно задължение за заплащане
на ищеца на месечна вноска от по 2,59лв. за лизинг на предоставеното му
устройство.
По делото не се твърди и не се установява предсрочно прекратяване на
договора за лизинг, нито връщане на устройството от потребителя. Доколкото
срокът на договора е изтекъл към подаване на заявлението, като съобрази, че
предмет на делото са лизингови вноски в размер на общо 41,44лв. , то съдът
приема иска за заплащането им за основателен. Настъпването на падежа на
всяка една от лизинговите вноски по договора за лизинг преди подаването на
заявлението оставя безпредметно по делото обсъждането на въпроса дали е
имало основание за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението
за плащане на лизинговите вноски , както и валидността на клаузата по чл. 12,
ал.2 от Общите условия.
По претенцията за неустойка:
По делото е установено, че с разпоредбата на чл. 4 от допълнителното
споразумение страните са се съгласили, че при прекратяване на договора за
мобилни услуги преди изтичането на срока му поради нарушение на
задълженията на потребителя по договора, то потребителят дължи на
търговеца неустойка размер на която се формира като сбор от : 1/. всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси ; 2/.възстановяване на ползваната стойност на отстъпката
от месечните абонаментни такси, съответстващ на оставащия срок на
9
договора; 3/. част от разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство за ползването на услугите по този договор или по предходен
подписан документ, срок на който не е изтекъл и заплатената от потребителя
цена при предоставяне на устройството, която част съответства на оставащия
срок на договора;
Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността й
поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради
неравноправието й, съдът следи служебно. Няма пречка страните да уговарят
страните неустойка за вредите от прекратяване предсрочно, от разваляне на
договора . Свободатата на страните за същото обаче е ограничено – клаузата за
неустойка не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, а за
потребителските договори същата следва да не разкрива белези за
неравноправността й. Клаузата за неустойка ще е валидна само тогава, когато
съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като проверка за същото се извършва към момента на сключване на
съглашението за неустойка. Съдът приема, че в случая уговорената клауза
неустойка е нищожна.Това е така, защото с клаузата за неустойка се доставят
на ищеца съществена част от онези блага, които би получил, ако договора не
беше прекратен предсрочно, но без ищецът да престира насрещни блага на
клиента. Така договорената неустойка противоречи на принципа за
еквивалентност на престациите по двустранните договори, както и не
съответства на типичните функции на неустойката , поради което и съдът
приема, че клаузата за неустойка е нищожна. Задължението, за обезпечението
на изпълнение на което е сключена процесната неустойка, е потребителят да
изпълнява точно всички свои задължения по договора за мобилни услуги и да
не прекратява договора по своя инициатива предсрочно. Извод за връзка
между евентуалните вреди от неизпълнение на задълженията по договора за
мобилни услуги и предсрочното му прекратяване от една страна и от друга
страна - размер на неустойката следва да може да се обоснове, за да се приеме,
че така уговорената неустойка съответства на типичните й функции-
обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Характер и размер на тези вреди
са определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка с оглед
на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. В случая връзка не се установява
между тези вреди и компонентите, формиращи неустойката по чл. 4 от
допълнителното споразумение за втория и третия компонент , като доколкото
10
трите компонента са кумулативни, то размер на неустойката в тази хипотеза
съдът приема, че е прекомерна до степен обосноваващ извод, че тя не
съответства на типичните за неустойката функции. Това е така, защото
вторият и третият компонент от неустойката са уговорени съобразно
оставащия срок на договора и то без ограничение във времето / каквото е
поставено за първия компонент /. Не се установява отстъпката, която е
направена от абонаментни такси и от цената на устройството предоставено на
лизинг да е била поради уговорения срок на договора за мобилни услуги.
Следва да се посочи и че възможността третият компонент да е съобразен и с
устройство, което е предоставено не за ползването на услугите по конкретния
договор за мобилни услуги, а по друг договор е допълнително основание,
което обосновава извод за нищожност на неустойката. Това е така, защото да
се обвържат последици от неизпълнение на конкретен договор за мобилни
услуги с отстъпка от стойност на устройство, който не е предоставено във
връзка със същия , не позволява извод за връзка между вредите и размера на
неустойката.
При така възприето съдът приема, че следва да потвърди решението на
СРС в частта по иска за неустойка и по иска за такси от 3,89лв. В останалата
част решението следва да се отмени исковете за сумата от 101,98лв. такси и
41,44лв. лизингови вноски следва да се уважат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се постави
в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при съобразяване,
че ответникът е представляван от особен представител. При така възприето на
ищеца следва да се присъдят разноски от 144,05лв. по заповедно дело;
250,77лв. разноски по исково дело пред СРС и сумата от 103,70лв. разноски за
дело пред СГС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1088/19.01.2024г. по гр.д.№ 24363 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 92132/10.05.2022г. по
11
регистъра на СРС на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК ********* срещу Р. Ц.
Д., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Ц. Д., ЕГН ********** дължи на
„Йеттел България”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумата от 143,42лв.
главница ведно със законната лихва от 21.08.2023г. до изплащането й и
припадащите им се съдебни разноски, за които са издадени основна заповед
за изпълнение по заповедно дело № 38789/2020г. по описа на Софийски
районен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
92132/10.05.2022г. по регистъра на СРС на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК
********* срещу Р. Ц. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД , с чл. 345 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че Р. Ц. Д.,
ЕГН ********** дължи на „Йеттел България”ЕАД, ЕИК *********
заплащане на сумата от общо 143,42лв., ведно със законната лихва от
21.08.2023г. до изплащането й, от които 101,98лв. , представляващи
неплатени такси и стойност на повиквания за периода от 18.08.2018г. до
17.11.2018г. по договор за мобилни услуги № *********/23.05.2015г., изменен
с допълнително споразумение № *********/02.05.2018г , и 41,44лв.,
представляващи неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
02.05.2018г. за устройство Lenovo Moto C 4G Black, за които е издадена
заповед за изпълнение от 15.09.2020г. по заповедно дело № 38789/2020г. по
описа на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1088/19.01.2024г. по гр.д.№ 24363 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел
България”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от общо 498,52лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 0,52лв/,
представляващи съдебни разноски за производства пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13