Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 228 гр.Кюстендил, 01.12.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№153/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
„И.Н.“
ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес ***, офис 104 – адвокат Д.Т. оспорва уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10“Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019г. изх.№02-100-2600/3010 от 15.11.2023г. на
зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която не е оторизирана
сума по направление „Традиционни практики за сезонна паша /посторализъм/“; в
частта, в която е наложена санкция за бъдещ период и в частта, в която е
извършено прихващане на част от оторизираната сума. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, поради немотивираност на същия и нарушения на
материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
„И.Н.“ ЕООД, ЕИК ********* е подало заявление за подпомагане за
кампания 2019г. по мярка
10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 – направление „Традиционни
практики за сезонна паша /посторализъм/“ и направление „Опазване на застрашени
от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.
След извършени задължителни административни проверки
зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал оспореното УП изх.№ 02-100-2600/3010
от 15.11.2023г., като по направление „Традиционни практики за
сезонна паша /посторализъм/“ не е оторизирана сума; извършено е прихващане и е
наложена е санкция за наддеклариране за бъдещ период в размер на 16034.04 лв.
/срав.таблица на л.26/.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и
по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/3088/22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от
закона писмена форма.
Съдът счита, че УП е постановено при съществени
нарушения на административно производствените правила. При постановяването му е
нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която
индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. Органът не е посочил фактическите основания за упражненото
право на отказ от оторизация по посоченото по-горе направление, на наложена
санкция за бъдещ период и на прихващане, както и нормативните разпоредби, в
които тези права са предвидени.
Изводът на съдът за допуснато съществено нарушение,
свързано с формата на УП се обосновава след проверка на съдържанието му,
включително на таблиците с №1 и 2 – приложения към него, ведно с обясненията
към тях. Единствено съществува яснота за мярката, във връзка с чието изпълнение
е издаден оспорения акт - мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни
практики за сезонна паша на животни /пасторализъм/“ от ПРСР 2014-2020. След това
органът се е задоволил да направи само общи констатации за изчисляване на
оторизираната сума чрез ИСАК – 0 лв.; за приложение на процедурата по чл.37 от
ЗПЗП за извършване на проверки, без конкретизация дали в случая са проведени
административна и/или проверка на място, както и за сравнителен анализ на
събраните данни с информацията във външните регистри по чл.30 от ЗПЗП и
предоставената такава от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството
(ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба №7/24.02.2015г.
за прилагане на мярка „Агроекология и климат“ /Наредбата/. Източниците на
сравнителни данни не са уточнени и не могат да бъдат установени при справка с
чл.30 от ЗПЗП, която е обща нормативна разпоредба. Липсват изложени фактически
основания, с които органът свързва постановения отказ за оторизация,
прихващането и наложената санкция за бъдещ период. Механичното възпроизвеждане
и изброяване на множество основания, които могат да послужат за намаление,
недопустимост и санкция по заявеното направление въобще не могат да бъдат
отнесени към фактически основания на органа за постановените отказ и
санкциониране. В оспореното УП или в някой от документите, предхождащи
издаването му липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи
извършения отказ, прихващане и налагане на санкция за бъдещ период, по
отношение на кои от животните/площи е налице несъответствие, кое от посочените
основания в чл.17 и на специалните изисквания за процесното направление по
чл.37-39 от Наредбата е относимо в случая. Всичко това обуславят извода на съда
за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт в оспорената част,
която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата
незаконосъобразност.
Недопустимо е едва в съдебното производство чрез
съответните доказателствени средства да се установяват съществените фактически
основания за недопустимост на заявените за подпомагане животни/площи, и да се
допълва волята на административния орган. Съдът извършва преценка за
материалната законосъобразност на УП само в пределите зададени от органа, а
след като такива липсват се прегражда възможността за анализ и преценка на
фактите по спора.
Предвид гореизложеното съдът намира УП в оспорената
част за неправилно, постановено при доказани отменителни основания по чл.146,
т.2 от АПК – неспазване на установената форма – нарушение, което е от
категорията на съществените, доколкото препятства и преценката на съда за
съответствието на акта с материалния закон и материална незаконосъобразност.
Съдът ще отмени УП в оспорената част и ще върне преписката за ново произнасяне с
излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна
страна по отношение на отказа за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 – направление „Традиционни практики за сезонна паша
/посторализъм/“, извършено евентуално прихващане и налагане на санкция.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се
дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 850 лв., от които
50 лв. – заплатена държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 “Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019г. изх.№02-100-2600/3010 от
15.11.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която
не е оторизирана сума по направление „Традиционни практики за сезонна паша
/посторализъм/“; в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период и в
частта, в която е извършено прихващане на част от оторизираната сума по
заявление на „И.Н.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне по заявлението на „И.Н.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020, направление „Традиционни практики за сезонна паша
/посторализъм/“, при
спазване на задължителните указания на съда по прилагането и тълкуването на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на „И.Н.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: