№ 66
гр. Враца, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20211400900149 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. №
2246/08.10.2021г., с която ищците Д.Р. Е., ЕГН **********, лично за себе си
и като законен представител на малолетната М.Д. Е. /М. Н. К./, ЕГН
**********, Н. Н. К., ЕГН **********, С. Р. В., ЕГН **********, лично за
себе си и като законен представител на малолетния Н. Г. ЕМ., ЕГН
********** и ЕЛ. Д. ЕМ., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Й.Д.
от САК, са предявили срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр.
София, субективно и обективно съединени искове за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на Г.Д. Е., ЕГН **********, настъпила на 27.05.2021г. вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 05.05.2021 г., причинено от водача на
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил „Опел Вектра“ с per. №
ВР***ВМ, както следва: 200 000,00 лева - главница, платима на Н. Г. ЕМ. –
малолетен син на починалия Г. Е., представляван от майка му и законен
представител С.В.; 200 000,00 лева - главница, платима на С. Р. В. - съпруга на
починалия Г. Е.; 200 000,00 лева - главница, платима на Н. Н. К., баща на
починалия Г. Е.; 200 000,00 лева - главница, платима на Д.Р. Е., майка на
починалия Г. Е.; 60 000,00 лева - главница, платима на М.Д. Е. /М. Н. К./ –
малолетна сестра на починалия Г. Е., представлявана от майка й и законен
1
представител Д. Е.; 60 000,00 лева - главница, платима на ЕЛ. Д. ЕМ., сестра
на починалия Г. Е., ведно със законната лихва върху претендираните
главници от 18.09.2021 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от застрахователя, до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се и направените в производството
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2021г., около 16:30 ч., П.А.П.
управлявал лек автомобил "Опел Вектра" с peг. № ВР *** ВМ, по път II-11 с
посока на движение от гр.Козлодуй към гр.Лом, като заедно с него в
автомобила пътували М.П.С., П.Г.К. и Г.Д. Е.. Поддържа се, че в района на
км. 82+955 водачът на лекия автомобил, при управление със скорост
многократно превишаваща допустимата за пътния участък и при навлизане в
ляв за него завой, изгубил контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което напуснал пътното платно вдясно по посоката си на
движение, преобърнал се няколко пъти и се установил извън платното за
движение. Посочва се, че на местопроизшествието пристигнал екип на РУП-
Козлодуй и екип на Спешна медицинска помощ. Полицейските служители
съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 288р-
5527/05.05.2021г., като на основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано
досъдебно производство № 138/2021г. по описа на РУП-Козлодуй, пр.пр. №
745/2021г. по описа на ОП-Враца. Изтъква се, че от настъпилото ПТП са
пострадали водача на лекия автомобил П.П., който е починал на място, както
и пътниците в автомобила - М.С., П.К. и Г. Е., които са получили различни по
вид и тежест увреждания. Поради изключително тежкото физическо
състояние, в което се намирал, Г. Е. бил транспортиран от медицинския екип
в МБАЛ "Христо Ботев" АД- гр.Враца, където въпреки положените усилия от
страна на лекуващите лекари, починал на 27.05.2021г. поради несъвместими с
живота травматични увреждания. Изложени са съображения, че загиналият Г.
Е. живеел съвместно на семейни начала със С.В., като от съжителството си
имат един син - Н.Е., че починалият е бил син на Д. Е. и Н.К., както и брат на
М. Е. и Е.Е.. Твърди се, че смъртта на Г. Е. е нанесла непоправим удар на
всички негови близки - починалият, заедно със своята жена, дете, родители и
сестри били едно голямо задружно семейство, което споделяло както
радостите на живота, така и тъгата; всеки един от тях е изградил специална и
неповторима връзка с него. Поддържа се, че С.В. е дълбоко покрусена и
2
шокирана от нелепата смърт на Г., че е загубила своя спътник в живота, който
винаги е бил до нея, обгрижвал я и я подкрепял, най-близкия и значим човек
за нея, на когото разчитала и който й помагал в грижите за отглеждането и
възпитанието на сина им, като преживява изключително тежко тази загуба.
Посочва се, че синът на Г. Е. - Н.Е., още в ранна и крехка възраст е лишен от
грижата, присъствието и любовта на баща си, от възможността да израства и
изгражда като личност в присъствието на своя баща, да бъде възпитаван и
отглеждан от него, тъй като бащата е единствен и незаменим участник в
живота на всяко едно дете. Изтъква се, че дълбоко са покрусени Д. Е. и Н.К.
от загубата на единствения си обичан син; че Н.К. е биологичен баща на Г.,
въпреки че не го е припознал като свой роден син, както не е припознал и
дъщерите си Е. и М.; че са живеели с починалия в едно домакинство, като Н.
и Д. са го отгледали и възпитали с много обич, грижи и отдаденост; че
двамата с огромна мъка са изпратили сина си по последния му път, до
последния му дом. Поддържа се, че не по-малко страдат Е.Е. и М. Е. от
загубата на обичания брат, тъй като били силно привързани към него, както и
той към тях, тъй като заедно прекарвали свободното си време, споделяли
както хубавите моменти от живота, така и лошите; че Г. бил винаги до тях и
ги окуражавал в трудни моменти; със смъртта му те са загубили не само своя
брат, но и част от себе си, както и че са покрусени от нелепата и неочаквана
смърт на брат им. Изтъква се, че към датата на ПТП-то по отношение на
увреждащия лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ВР *** ВМ е била налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
застрахователна полица № BG /22/ l20009130116, със срок на действие от
10.11.2020г. до 09.11.2021 г. Твърди се, че с искане от 18.06.2021г. е
предявена доброволна претенция пред застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД за
заплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди, като е образувана щета № 0000-1000-01-21-7380, че
застрахователят с писмо изх. № 6116/07.07.2021г. е изискал представянето на
допълнителни документи, като документите, е които ищците са разполагали
са били представени на застрахователното дружество с допълнение към
щетата на 15.07.2021г., както и че в законоустановения тримесечен срок за
произнасяне застрахователят нито е платил, нито е отказал да плати.
Ответникът ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника си адв. И.М. от АК-Враца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал
3
отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност и като неоснователни. Не оспорва, че от ищците пред него е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
05.05.2021г., при което е починал Г.Д. Е., че във връзка с това е образувана
щета № 0000-1000-01-21-7380 /21.06.2021г. Твърди, че представените от
ищците документи са били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата,
при които се е осъществил транспортния инцидент, поради което
извънсъдебната претенция не е установена по основание и за него не е била
налице обективна възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно
искане. Според ответника сроковете, определени за това в КЗ, не са
започнали да текат и с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ предявеният
иск е недопустим. Като второ основание за недопустимост на претенциите
ответникът сочи, че с изключение на Н.Е., останалите ищци не са
процесуално легитимирани в процеса, поради това, че са изключени от кръга
наследници, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. В подкрепа на твърденията си за неоснователност на исковете
ответникът пространно цитира съответната задължителна съдебна практика
на ВС и ВКС /ТР № 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. ОСНГТК на ВКС; ППВС
№ 4/25.05.1961г.; ППВС № 5/24.11.1969г./ и изложените в нея постановки.
Оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП-то, че същото е настъпило
поради нарушение на правилата за движение /шофиране с превишена
скорост/ от страна на водача, както и причинно-следствената връзка между
ПТП-то и претърпените неимуществени вреди. Въвежда възражение за
съпричиняване на неимуществените вреди от пострадалия, чрез поставянето
си в риск - не е бил с поставен задължителен обезопасителен колан в лекия
автомобил. Ответникът оспорва и размера на предявените искови претенции с
твърдения за прекомерност и противоречие със законовите разпоредби
относно института на непозволено увреждане /чл.45 ЗЗД/ и принципа на
справедливостта /чл.52 ЗЗД/, както и за несъответствие с обективните
критерии, определящи понятието "справедливост", така както са определени в
цитираната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС. Оспорва също и
претенцията за присъждане на лихва за забава, предвид оспорването на
главното вземане.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с
4
която, чрез пълномощника си, изразяват становище за неоснователност на
твърденията на ответното дружество, заявени в постъпилия по делото писмен
отговор. Считат за необосновано и неоснователно твърдението на ответника
за недопустимост на предявените искове, тъй като при проведената
доброволна процедура по КЗ пред застрахователя са представили всички
документи, с които са разполагали към този момент, включително и
констативен протокол за ПТП, поради което, съгласно чл.496, ал.3, т.1 от КЗ,
застрахователят не е могъл да откаже да се произнесе по нейната
основателност. Излагат и съображения, че срокът за произнасяне по чл.496,
ал.1 от КЗ е императивен и с неговото изтичане се приема, че е налице
мълчалив отказ за уреждане на отношенията по доброволен ред, поради което
доброволна процедура по КЗ е финализирана по вина на ответника. Оспорват
изцяло твърденията на ответното дружество относно основанието и размера
на предявените искове що се касае до механизма на настъпване на ПТП-то,
липсата на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и ПТП-
то, съпричиняването на вредоносния резултат от починалото лице поради
неизползване на задължителен обезопасителен предпазен колан, както и
претендираната лихва за забава и момента, от който се дължи.
Ответното дружество в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е депозирало
отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа
подадения отговор на исковата молба. Оспорва наведения довод от ищците,
че императивният срок, в който застрахователят следва да се произнесе, е
изтекъл, тъй като възпрепятстването за изплащане на обезщетение е по вина
на ищците, поради това, че не са представили допълнително изисканите
документи. Ответникът поддържа направените възражения относно
механизма на настъпване на ПТП-то и съпричиняването на вредоносния
резултат.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
медицинска, съдебно-автотехническа, съдебно-психологическа и комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, намери за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 05.05.2021 г. около 16,30 часа на път II - 11 на км 82+955 в посока гр.
Лом - гр. Козлодуй е станало ПТП, при което лек автомобил марка „Опел
Вектра” с per. № ВР***ВМ, собственост и управляван от П.А.П.,
5
ЕГН:********** от гр. Козлодуй, в който пътували М.П.С., П.Г.К. и Г.Д. Е.,
при движение по пътя в условия на прав хоризонтален участък, напуска
платното за движение на ППС в дясно по посоката си на движение,
преминава през десния банкет и последваща канавка, преобръща се
неколкократно спрямо надлъжната си и напречна оси на автомобила и се
установява в покой извън пътното платно.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 05.05.2021 г. от дознател при РУ на МВР, гр.Козлодуй,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола е приложен
фотоалбум и скица; съставен е също протокол за оглед на веществени
доказателства - лек автомобил марка „Опел Вектра” с per. № ВР***ВМ, от
14.05.2021г. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица рег. № 288р-5527/05.05.2021 г., след посещение на
мястото от дежурен полицай ПТП при РУ- Козлодуй. В протокола сред
пострадалите лица е посочен и Г.Д. Е., ЕГН **********, на 23 год. с диагноза
– фрактура на базата на черепа.
За произшествието е образувано ДП № 138/2021 г. на РУ Козлодуй (пр.
пр. № 745/2021 г. на ОП-Враца) при условията на чл.212, ал.2 НПК за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 НК, което е прекратено с
Постановление от 18.04.2022г. на ОП – Враца, поради настъпилата смърт на
водача на лек автомобил марка „Опел Вектра” с per. № ВР***ВМ - П.А.П., на
основание чл.чл.199, 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК и чл. 79, ал.1, т.1
НК. В постановлението е прието, че водачът на лек автомобил марка „Опел
Вектра” е извършил нарушения на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2 ЗдвП и така е
допуснал възникването на ПТП, от което е настъпила неговата смърт, както и
смъртта на Г. Е., средна телесна повреда на М.С. и лека телесна повреда на
Персиян Кирилов, като инкриминираната деятелност изпълва признаците на
състава по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б”, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 НК
(л.217-225 по делото).
От представеният препис – извлечение от акт за смърт №
0727/28.05.2021 г., издаден от община Враца /л. 19/, се установява, че Г.Д. Е. е
починал на 27.05.2021 г. в гр. Враца.
За установяване причините за настъпване на процесното ПТП, неговият
механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Г. П. В.. На база
на приложените по делото доказателства и тези по ДП № 138/2021 г. на РУ
Козлодуй (пр. пр. № 745/2021 г. на ОП-Враца), вещото лице е дало
заключение, че произшествието е настъпило на 05.05.2021 г. на път II - 11, км
6
82+955 гр. Лом - гр. Козлодуй на дневна светлина - около 16:30 ч. на прав,
хоризонтален участък с директна видимост към мястото на ПТП от двете
посоки минимум от 150 м.; пътно покритие от едрозърнеста асфалтова смес
без неравности, към момента на ПТП е било сухо; при максимално допустима
скорост на движение на ППС - 90 км/ч. От техническа гледна точка
вероятният механизъм на произшествието, според заключението, е следния:
Лек автомобил марка „Опел Вектра” с peг. № ВР***ВМ, управляван от
П.А.П. се е движил по път II-11 в посока от гр. Лом към гр. Козлодуй със
скорост около 119 км/ч. В един момент водачът на лекия автомобил
предприел субективни действия с волана, довели до загуба на напречна
устойчивост на автомобила; същият се отклонява в ляво по посоката си на
движение, преминава в лентата за насрещно движение, достига до левия
банкет, след което вероятно с рязко завъртане на дясно на волана, се е върнал
обратно и косо е пресякъл платното за движение и десния банкет, като е
продължил движението си в затревената част извън пътя, като се е
преобръщал спрямо надлъжната си ос няколко пъти, след което се е
установил на четирите си колела със задната си част насочена към платното
за движение. По време на движението на лекия автомобил по затревената
площ от купето са изпадали водачът на автомобила и всички пътници:
водачът на лекия автомобил П.А.П. от гр. Козлодуй е починал на път за
МБАЛ гр. Плевен, а пътниците П.Г.К., Г.Д. Е. и М.П.С., всички от гр.
Козлодуй, са получили описаните в медицинските документи наранявания, а
впоследствие на 27.05.2021 г. е починал Г.Д. Е.. Според заключението няма
данни за съприкосновение на автомобила с други странични препятствия,
освен удари в земната повърхност при неговото преобръщане. Технически
съобразената скорост на движение на лекия автомобил в завоя от 211 км/ч. не
кореспондира с определената скорост на движение от 119 км/ч., от което
следва извода на вещото лице, че преминаването на лекия автомобил през
завоя със скорост около 119 км/ч. не е в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП. От заключението се установява също, че от техническа
гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективни действия на водача
на лекия автомобил с органите за управление, което е довело до движение на
автомобила с превишена скорост от 119 км/ч и загуба на странична
устойчивост, поради което е напуснал платното за движение, с което сам е
поставил себе си в невъзможност да предотврати станалото произшествие. В
заключението е отразено, че починалият Г.Д. Е. е бил возещ се на предна
дясна седалка в лекия автомобил и без поставен предпазен колан при
настъпилото ПТП, както и че ПТП-то е било предотвратимо при технически
съобразени действия на водача на лекия автомобил с органите му за
управление при конкретната пътно-транспортна обстановка.
В съдебното заседание вещото лице допълва, че ако пострадалият Г.Д.
Е. е бил с поставен обезопасителен колан, нямаше да изпадне от седалката, на
която се е возил преди настъпване на ПТП-то, и да напусне купето, както и че
7
единственият възможен вариант да изпадне от купето на автомобила е ако е
бил без поставен предпазен колан.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза е
оспорено от ищцовата страна в частта относно извода, че починалият Г.Д. Е. е
бил без поставен предпазен колан при настъпилото ПТП, но доказателства в
подкрепа на оспорването по делото не са ангажирани. Съдът приема
заключението като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото, се установи, че в резултат на извършеното ПТП Г.Д. Е. е получил
комбинирана травма с травматичен шок: глава - фрактура на лява темпорална
кост в областта на процесус мастоидеус с ход към средното ухо;
хеморагични колекции; общомозъчен едем; гръден кош -
пневмоторакс вдясно апикално; двустранни плеврални изливи; контузионни
огнища; тежко общо състояние, неконтактен. Според заключението е налице
причинно-следствена връзка между комбинираната травма на Г. Е. и тежестта
на настъпилото ПТП, както и е налице причинно-следствена връзка между
комбинираната травма на Г. Е. и настъпилият летален изход. От заключението
се установява също, че няма данни за придружаващи и хронични заболявания
на Г. Е..
За изясняване на спорния по делото въпрос дали пострадалият Г. Е. е
бил с поставен предпазен колан при настъпването на ПТП-то и дали това
обстоятелство има значение за настъпилия летален край за него, по делото е
изготвена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. От
заключението на вещите лица по тази експертиза, неоспорено от страните,
което съдът приема като професионално и компетентно, изготвено след
изследване на материалите по делото, се установи, че починалият Г. Е. е бил
без поставен предпазен колан при настъпилото ПТП. От заключението се
установява също, че с оглед на деформациите на автомобила и механизма на
произшествието, а именно няколкократно преобръщане през таван и хлътване
на същия в областта на предна дясна седалка, е възможно от техническа и
медицинска гледна точка получените травми в областта на главата да бъдат
причинени и при поставен обезопасителен колан от пострадалия Г. Е. и
същите са могли да доведат до летален изход за него.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/22/120009130116, със срок на действие от 10.11.2020г. до 09.11.2021г., по
която застрахователят-ответник ЗК „Лев Инс“ АД покрива отговорността на
водача на лек автомобил марка "Опел Вектра" с per. № ВР***ВМ - П.А.П. от
8
гр. Козлодуй. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото
справка от Гаранционен фонд от базата данни на Информационния му център
(л.28) и е обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК с постановено по реда на чл. 374 ГПК
определение.
Установи се също и не е спорно, че с искане от 18.06.2021г., на
основание чл. 380 от КЗ, ищците, чрез пълномощника им адв. Й. Д. от САК,
са предявили пред ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на Г.Д. Е. вследствие от процесното ПТП. Въз основа на молбата в
ответното дружество е заведена щета № 0000-1000-01-21-7380/21.06.2021г. и
с писмо изх. № 6116/07.07.2021г. застрахователят е уведомил адв. Й. Д. -
САК, че не е налице основание да удовлетвори предявената претенция,
предвид разпоредбите на чл.496, ал.2 КЗ, като е изискал представяне на
конкретно посочени документи. С допълнение от 15.07.2021г. към
претенцията ищците са представили на застрахователното дружество част от
изисканите от застрахователя документи, с които са разполагали. Не е спорно,
че в законоустановения тримесечен срок за произнасяне застрахователят нито
е платил, нито е отказал да плати претендираното обезщетение. Към момента
на подаване на исковата молба дължимото застрахователно обезщетение не е
било изплатено от застрахователя.
За разрешаване на спорния по делото въпрос дали ищците са в кръга на
лицата, които имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Г.Д. Е., както и за установяване на преживените от ищците
страдания и неудобства от смъртта на Г.Д. Е., по делото са събрани писмени
и гласни доказателства.
От приложените по делото удостоверение за наследници №
374/09.06.2021 г., удостоверение за съпруга и родствени връзки №
106/09.06.2021 г. и удостоверения за раждане от 08.09.1997г., 31.07.2015г.,
30.01.2017г. и 26.04.2022г., всички издадени от Община Козлодуй, се
установи, че ищецът Н. Г. ЕМ. е роден на 26.01.2017г. и негови родители са
починалия Г.Д. Е. и ищцата С. Р. В.; ищцата Д.Р. Е. е майка на починалия;
ищците ЕЛ. Д. ЕМ. и М.Д. Е. /М. Н. К./ са негови едноутробни сестри.
Писмени доказателства за родствена връзка между ищеца Н. Н. К. и Г.Д. Е. по
делото не са представени.
9
Разпитаната по делото свидетелка А.Н. К. (сестра на Н.К.) твърди в
показанията си, че е израснала заедно с Н.К. и с неговото семейство и деца.
Свидетелката твърди, че същите са добро семейство - майката и бащата,
децата също, включително и Г., че родителите са грижовни и че С. и Г. били в
много добри взаимоотношения. Свидетелката установи с показанията си, че
когато е разбрала за катастрофата е отишла в болницата, където намерила Н.
и Д., а след като Г. бил преместен в болницата във Враца те също го
посещавали, ходили всеки ден. Според свидетелката двамата реагирали много
тежко на вестта за неговата смърт и им прилошало. За този период от една
година не се е променило положението, става все по-тежко, за всички тях е
така.
Свидетелят Б.Б.К. (съсед на ищците) твърди в показанията си, че в
семейството на Н. и Д. не е имало проблеми и всичко било наред, всички
живеели на едно място, а С. живее при баща си и идва при тях с детето.
Според свидетеля майката и бащата на Г., а също и С., преживели много лошо
загубата му и още не са го преживели, не им е отминало.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелката
А. К. съдът отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на делото,
предвид близката й родствена връзка с ищците и обстоятелството, че същите
не кореспондират напълно с установеното в показанията на свидетеля Б.К., с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
От заключенията на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
психологична експертиза, които съдът приема като професионални и
компетентни, изготвени след изследване на материалите по делото и
проведено обследване на психическото състояние на ищците /чрез беседа,
интервю и въпросници/, се установи, че в резултат на преживяната от ищците
травма от внезапната неестествена смърт на Г.Д. Е., в психичния живот на
всеки един от тях, от травматичното събитие до днес, настъпват трайни
промени, които оформят сложна картина от негативни емоционални
преживявания и телесни смущения, характерни за остра стресова реакция
/ОСР/ и посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, с отражение върху
цялостното функциониране на личността. След проведеното обследване,
систематизиране, обобщение и анализ на получените информация и
10
резултати, вещото лице заключава, че ищците не са се възстановили от
внезапната и неестествена ранна загуба на своя единствен син, баща, брат и
спътник в живота - Г.Д. Е., вследствие на претърпяното от него ПТП.
Страданията и мъката по загубата му са оставили трайни негативни белези
върху психичното състояние, емоционалното възприятие на околния свят,
себеоценката и самочувствието на всеки един от членовете на семейството
му. Според заключението ищцата ЕЛ. Д. ЕМ., въпреки че от години не живее
в родната си къща в град Козлодуй и не е постоянно със семейството си и
това на брат си Г., има силна емоционална привързаност с него и трайни
родови връзки, които са засегнати от неговата смърт.
По делото са представени и съдебно-медицинска експертиза на труп №
49/2021г., изготвена на 28.05.2021г. от съдебен лекар, тройна съдебна
автотехническа експертиза и допълнителна тройна съдебна автотехническа
експертиза, всички изготвени по ДП № 138/2021 г. на РУ Козлодуй, които не
могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства в рамките на
гражданския процес, тъй като не са изготвени по предвидения в чл.195 и сл.
ГПК процесуален ред. Представените албум за оглед на труп на П.А.П. и
мнение за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2022г. на
разследващ полицай при РУ Козлодуй са неотносими към настоящия спор,
поради което съдът не ги обсъжда. Представените от ответната страна
протоколи за разпити на свидетели по ДП № 138/2021 г. на РУ Козлодуй са
недопустими доказателствени средства, тъй като са събрани от друг орган и
свидетелските показания, отразени в тях, не могат да се ползват по делото,
тъй като това би било в нарушение на принципа за непосредственост и
устност в граждански процес.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380
КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното:
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ,
във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
11
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че процедурата за доброволно уреждане на
спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищците
застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл. 432 КЗ. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на
производството, поради липса на активна процесуална легитимация на
ищците (с изключение на Н.Е.), поради това, че същите са изключени от
кръга наследници на Г.Д. Е., които имат право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, е неоснователно. В исковата молба и в допълнителната
такава са релевирани твърдения, че загиналият Г. Е. живеел съвместно на
семейни начала със С.В., като от съжителството си имат един син - Н.Е., че
починалият е бил син на Д. Е. и Н.К., както и брат на М. Е. /М.К./ и Е.Е..
Доколкото активната процесуална легитимация на ищците се определя от
релевираните твърдения в исковата молба, съдът намира, че посочвайки
качеството си на съвместно живеела на съпружески начала с починалия, респ.
на родители, включително отглеждащ, и сестри, ищците са обосновали
активната си процесуална легитимация на основание чл. 493а, ал. 3 и ал.4 от
КЗ. Наличието на материалноправна легитимация е въпрос по същество, по
който съдът следва да се произнесе с решението по спора, съобразно
събраните по делото доказателства.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
12
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно е по делото, че на 05.05.2021 г. на път II - 11 на км 82+955 в
посока гр. Лом - гр. Козлодуй е настъпило твърдяното в исковата молба
пътно-транспортно произшествие, предизвикано от водача на лек автомобил
марка "Опел Вектра" с per. № ВР***ВМ - П.А.П., и към датата на
настъпването му за този автомобил е била валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" към ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД.
Безспорно водачът на този лек автомобил е лице от кръга на изрично
посочените в чл. 477, ал. 2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в
случая водач на МПС за причинените от него неимуществени вреди на
ищците е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
по сключения застрахователен договор.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.05.2021 г.,
представените материали по ДП № 138/2021 г. на РУ Козлодуй (пр. пр. №
745/2021 г. на ОП-Враца) и заключенията по съдебно-автотехническата,
съдебно-медицинската и комплексната съдебно-автотехническа и медицинска
експертизи по безпротиворечив начин се установи както механизма на ПТП,
така и че пряк резултат от произшествието е смъртта на Г.Д. Е., за която няма
друга непосредствена причина.
В Постановление от 18.04.2022г. на ОП – Враца, с което е прекратено
ДП № 138/2021 г. на РУ Козлодуй (пр. пр. № 745/2021 г. на ОП-Враца), е
прието, че водачът на лек автомобил марка „Опел Вектра” е извършил
нарушения на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2 ЗдвП и така е допуснал възникването на
ПТП, от което е настъпила неговата смърт, както и смъртта на Г. Е., средна
телесна повреда на М.С. и лека телесна повреда на Персиян Кирилов, като
13
инкриминираната деятелност изпълва признаците на състава по чл.343, ал.4,
вр. ал.3, б. „б”, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 НК. От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че причина за
настъпилото ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил с
органите за управление, което е довело до движение на автомобила с
превишена скорост от 119 км/ч и загуба на странична устойчивост, поради
което е напуснал платното за движение, с което сам е поставил себе си в
невъзможност да предотврати станалото произшествие. Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза е налице причинно-следствена връзка
между комбинираната травма на Г. Е. и тежестта на настъпилото ПТП, както
и е налице причинно-следствена връзка между комбинираната травма на Г. Е.
и настъпилият летален изход. Изложеното налага извода, че причина за
настъпване на ПТП и леталният изход на пътника в лекият автомобил "Опел
Вектра" с per. № ВР***ВМ Г. Е. са субективни действия на водача на този
автомобил с органите за управление на автомобила. А съобразно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига до
извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк резултат от което е
настъпила смъртта на Г. Е., е виновно и противоправно причинено от водача
на лек автомобил "Опел Вектра" с per. № ВР***ВМ П.А.П..
По спорния по делото въпрос за материалноправната легитимация на
ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на Г. Е. съдът намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
14
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход. Най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че
те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищците Д. Е. и Н.Е. са от кръга на лицата, имащи
право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт,
съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.V.1961 г., тъй
като видно от представените удостоверения за раждане Д. Е. е родител, а Н.Е.
е дете на починалото лице. Като майка и дете на пострадалия Г. Е. те се
ползват с право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради
естеството на съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпят значителни по степен морални болки
и страдания от загубата му.
15
Съдът приема, че и ищците С.В. и Н.К. са от кръга на лицата, имащи
право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт,
съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 5/24.11.1969 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. и Б.К. се
установи, че Н.К. и Д. Е. живеели като съпрузи в едно семейство заедно и
децата си, включително и Г., както и че били грижовни родители. С. и Г.
живеели в семейството и били в много добри взаимоотношения, не е имало
проблеми в семейството и всичко било наред. Свидетелите установяват с
показанията си, че С.В. и Н.К. преживели много лошо загубата на Г. и още не
са го преживели, не им е отминало. В унисон с показанията на двамата
свидетели е и заключението по изпълнената съдебно-психологична
експертиза, от което се установяват особено близки, топли, изпълнени с обич,
привързаност и взаимна подкрепа отношения между всеки от тези двама
ищци и починалия. От смъртта на Г. Е. двамата са търпели, търпят и към
момента болки и страдания, за каквито безспорно дава повод загубата на дете
и съпруг, и които е справедливо да бъдат възмездени.
Поради изложеното съдът приема, че ищцата С.В., с която починалия е
бил във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна
и трайна, и от която имат общо дете и ищецът Н.К., който е отгледал
пострадалия като свое дете от най-ранна детска възраст, и помежду им са
създадени трайна връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
независимо, че тези отношения не са били юридически оформени, са от кръга
на лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленум на ВС,
легитимирани да претендират обезвреда за неимуществени вреди.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищците
Д. Е., Н.Е., Н.К. и С.В. по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо
обезщетяване на причинените им от застрахователното събитие, довело до
смъртта на Г. Е., неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Спорен по делото е и въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
16
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищците обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита близките отношения между ищците и
починалия Г. Е. като между дете и родител (Д. Е. и Н.К.), родител и дете
(Н.Е.) и съжителствало на съпружески начала лице (С.В.); момента на
настъпване на инцидента (2021 г.); възрастта на починалия към този момент
/23 г./ - в работоспособна възраст, на ищцата Д. Е. /43 г./, на ищеца Н.К. /42г./,
на ищцата С.В. /21 г./ - пълнолетни и работоспособни, и на ищеца Н.Е. /4г./,
обосноваваща извод за нужда от подкрепа; семейната общност; материалната
помощ и съдействие, която родителите са оказвали на пострадалия и тази,
която последния е оказвал на своето дете и съжителстваща на съпружески
начала с него жена; внезапност на събитието; преждевременността на
настъпилата смърт, предшествана от период на хоспитализация на
пострадалия поради изключително тежки травми, които са се оказали
17
несъвместими с живота; промяната в емоционалното състояние на ищците, в
резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и
страдание от внезапната загуба на близък човек; така също и обществените и
икономически отношения и застрахователните лимити към момента на
настъпилата смърт.
Първоначалното заключение на вещото лице по назначената и
извършена съдебно-психологична експертиза установява, че в резултат на
преживяната от ищците травма от внезапната неестествена смърт на Г.Д. Е., в
психичния живот на всеки един от тях настъпват трайни промени, характерни
за остра стресова реакция /ОСР/ и посттравматично стресово разстройство
/ПТСР/, с отражение върху цялостното функциониране на личността, че
ищците не са се възстановили от внезапната и неестествена ранна загуба на
своя единствен син, баща, брат и спътник в живота - Г.Д. Е., вследствие на
претърпяното от него ПТП.
Следва да се отчете също така, че показанията на двамата свидетели са
лаконични и повърхностни и в тях няма данни за някаква особена връзка
между ищците и починалия, която поради определени житейски
обстоятелства да се различава от нормалната и да обосновава изключителност
на отношенията. Свидетелите споделят основно квалификации по отношение
на семейството, в което живеел пострадалия като „добро семейство”, в което
„не е имало проблеми и всичко било наред”, по отношение на неговите майка
и баща като „грижовни родители”, по отношение на взаимоотношенията
между починалия и съжителстваща на съпружески начала с него жена като
"много добри", както и квалификации по отношение възприемането на факта
на смъртта на Г. Е. като „много тежко” и „много лошо”. Свидетелите не
заявяват факти, относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното
проявление, интензитета и адекватността им. Същите не установяват
емоционална обвързаност, резултат от пълноценно общуване, от чиято
именно липса ищците да страдат.
Ищците Д. Е. и Н.К. са понесли една от най-тежките загуби - на детето
си, неочаквано и принудително. Житейски логично е внезапната загубата на
дете, макар и пълнолетно, създало собствено семейство, но живеещо в един
дом и в общо домакинство с родителите си, да предизвика стрес и негативни
емоции във всеки родител. Събраните по делото доказателства обаче не
установяват съдържание на връзката между починалия и тези двама ищци,
18
надхвърлящо обичайните отношения и емоционална връзка между родители и
дете, респ. полагани специални грижи във връзка с отглеждането и
възпитаването му, надхвърлящи строго битовите; същите не подкрепят
изключителни по интензитет болки и страдания от неговата смърт. Анализът
на събраните по делото доказателства установява, че понесената от ищците Д.
Е. и Н.К. психическа и душевна травма от внезапната смърт на техния син, с
когото са живели в разбирателство и взаимна привързаност, и с оглед
критериите за справедливост, може да бъде репарирана със сумата от по 80
000 лева за всеки от тях, като едва ли има стойност, която да компенсира
жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота им, давайки
отражение във всички негови аспекти.
Ищцата С.В. е загубила своя спътник в живота, който е бил едва 23
годишен, в работоспособна възраст, с който макар да нямат формален
граждански брак към момента на ПТП, са живели на съпружески начала в
общо домакинство като едно семейство и са отглеждали заедно детето си
Н.Е.. Смъртта на съжителстващия с нея мъж я е разстроила и причинила
страдания и мъка, лишила я е както от емоционалния контакт, така и от
неговата морална подкрепа. Следователно, болките и страданията, които
ищцата ще продължи да изпитва от загубата на починалия й съжител, трябва
да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение. В случая по делото не е установено конкретното съдържание на
връзката, на която е основан искът, между ищцата и починалия. Свидетелите
не възпроизвеждат определени факти за съдържанието на тези отношения,
освен, че двамата са били в много добри отношения и че ищцата е преживяла
много лошо загубата на Г.. При съобразяване на посочените обстоятелства,
съдът приема, че същите не могат да обусловят определяне на обезщетение в
пълния му предявен размер от 200 000 лв. и че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на С.В. е за сумата 80 000 лв. Следва
да се посочи, че неопределянето на обезщетение в пълния му предявен
размер, се обуславя не от факта, че ищцата и пострадалия не са имали
сключен граждански брак, а от степента на съществуващата емоционална
връзка помежду им, която, както бе посочено по-горе, да се различава от
нормалната и да обосновава изключителност на отношенията, предпоставяща
обезщетение в по-висок размер.
При анализа и преценката на неимуществените вреди, претендирани от
19
малолетния ищец Н.Е. – син на починалия Г. Е., съдът намира, че гласните
доказателства не съдържат конкретни данни за характера и съдържанието на
връзката им, нито за начина на приемане на смъртта на бащата от детето и
изживените от него страдания. Поради това изводите на съда се базират
основно на заключението на съдебно-психологическата експертиза, като се
съобрази обстоятелството, че данни за тази връзка вещото лице е почерпило
от майката на ищеца - С.В..
От информацията, събрана в хода на психодиагностичната беседа с
детето, както и от наблюдението над поведението му по време на беседата и
анализа на използваните проективни методики, се установява, че Г. се грижел
с много любов и внимание за своя син, което обуславя силната емоционална
връзка на детето с него, че детето обвързва всяко свое действие със спомен
или асоциация с баща си, което е индикатор, че все още не разбира какво
точно се е случило с неговия родител и защо не може да го вижда, докосва и
да разговаря с него.
Следва да се отчете също, че настъпилото събитие, загубата на родител
е свързано с необратима емоционална загуба, носеща траен отпечатък върху
личността и емоционалното съзряване на детето, че загубата е съпътствана с
ежедневна мъка, представлява огромна травма за детето, като подобна загуба
няма цена. От момента на своето раждане, поради нормално присъщото на
биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-
интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на
родителя си, който е най-важният за него човек. За детето липсата на баща
през целия му живот ще представлява една постоянна морална вреда, поради
което при определяне на обезщетението не следва да се отчитат само
преживяванията на детето от момента, в който е осъзнало, че няма повече да
види баща си, а и в един дългосрочен план, в който ще има естествената
необходимост от обичта, грижите и съветите на родителя си, от духовната му
и материална опора. Травмата от загубата на единия родител, настъпила на
такава детска възраст, в която основно се разчита при израстването именно на
грижите, обичта и морална подкрепа на родителите, остава доживотен белег в
съзнанието. Макар ищецът да е загубил своя баща във възраст, в която не е в
състояние да осъзнае безвъзвратния характер на загубата и да я изживее на
интелектуално и емоционално ниво, то на тази възраст детето е силно уязвимо
в емоционален аспект, тъй като още не е напълно формирано психически като
20
самостоятелна личност, доколкото е отглеждано от родителите си, зависи и
разчита само на тях, а с оглед пола му, връзката с баща му нормално е била
засилена, особено в тази възраст. Детето занапред ще трябва да продължи да
живее без баща си, като негативните последици ще са сериозни и
дългосрочни, както поради липсата на бащата именно в периода на съзряване
на детето, така и защото семейната среда, в която то е израснало, вече никога
няма да е същата без баща му.
С оглед изложеното, съобразявайки и възрастта на ищеца Н.Е. към
момента на инцидента – 4-годишна – възраст на която децата са
изключително привързани и зависими от своите родители и неосъзнаващи
безвъзвратността на загубата, както и че е дете от мъжки пол, за което
необходимостта от морална бащина подкрепа е силно необходима,
настоящият състав на съда намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от смъртта на
баща му, при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с
обезщетение в размер на 120 000 лева.
В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, е посочено, че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Изтъкнато е, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Развити са мотиви,
че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна
21
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Посочено е също, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само
по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1/
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Посочените предпоставки следва да са осъществени за
всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън
кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците.
В конкретния случай в посочения кръг близки лица са ищците М. Е. /М.
Н. К./ и Е.Е. – сестри на починалия Г. Е..
22
Съдът намира, че в производството не се установи материалноправната
легитимация на тези две ищци на увредени лица по смисъла на чл. 432, ал. 1
от КЗ с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт
на техния брат.
Към настъпване на произшествието М. Е. /К./ е била на 5 години, а Е.Е. -
на 26 години.
При анализа и преценката на неимуществените вреди, претендирани от
тези две ищци, съдът намира, че гласните доказателства не съдържат
конкретни данни за характера и съдържанието на връзката им с починалия,
нито за начина на приемане на неговата смърт от тях и изживените от тях
страдания. Поради това и в този случай изводите на съда се базират основно
на заключенията на съдебно-психологическата експертиза, като се съобрази
обстоятелството, че данни за връзката между М. Е. /К./ и починалия й брат
вещото лице е почерпило от майката на ищцата - Д. Е..
От информацията, събрана в хода на психодиагностичната беседа с
детето М. Е. /К./, както и от наблюдението над поведението му по време на
беседата и анализа на използваните проективни методики, се установява, че Г.
се грижел с много любов и внимание не само за своя син, но и за по-малката
си сестра, което обуславя силната връзка на двете деца с него. М. и
родителите й Д. Е. и Н.К. живеят в една къща със семейството на Г., а Е.Е.
напуснала дома на родителите си, когато била на 18 години и отишла да
живее в гр.Бяла Слатина, след това работила в Испания, а понастоящем живее
в гр.София. Според заключението ищцата ЕЛ. Д. ЕМ., въпреки че от години
не живее в родната си къща в град Козлодуй и не е постоянно със
семейството си и това на брат си Г., има силна емоционална привързаност с
него и трайни родови връзки, които са засегнати от неговата смърт.
Страданията и мъката по загубата му са оставили трайни негативни белези
върху психичното състояние, емоционалното възприятие на околния свят,
себеоценката и самочувствието на ищцата Е.Е..
Традиционно в българското общество връзките между брат и сестра се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, каквато е установена по делото в заключението на съдебно-
психологическата експертиза. По делото обаче липсват конкретни факти от
живота на двете сестри и брат им, от които да се направи извод, че връзката
им е била особено близка и различна от нормалните взаимоотношения на
23
обич и привързаност, характерни за традиционните за българското общество
семейни отношения. Загубата на близък родственик е събитие, което
неминуемо има за последица душевна болка и тъга в близките хора и в случая
е установено, че ищците М. Е. /К./ и Е.Е. са били разстроени от инцидента и
са преживели трагедията емоционално. Липсват обаче доказателства двете
ищци да са търпели от смъртта на брат си Г. Е. морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената им връзка, каквото е изискването в споменатото ТР.
Установеното в заключението, че след смъртта на брат си ищците изпитвали
страдания и мъка по загубата му, са нормалните страдания, изпитвани от
загубата на близък за тях човек. Присъждането на обезщетение в този случай
е само по изключение, когато е установено, че лицата имат не само формално
родство, не само привързаност и близост, но когато специфични житейски
ситуации са преформулирали традиционната връзка. Приетата по делото СПЕ
установява обема на търпените болки и страдания, но не и наличие на
изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка.
В заключение, съдът приема, че по делото не е установена при
условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка между двете ищци и починалия им брат, както и
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания за него, различни от нормално
възприетите в обществото, каквото е разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК; не е
установено основанието за изключение от разрешението залегнало в ПП №
4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че в случай на смърт право на
обезщетение имат най-близките на починалия.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
24
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли
за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като пътник в автомобила с твърдения, че същият е
пътувал без поставен предпазен колан, т.е. твърди се нарушение на правилото
на чл. 137а от ЗДвП, довело до тежки телесни увреждания, които не биха
настъпили, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан.
Съгласно заключенията на изслушаните от съда съдебно-
автотехническа и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи, които се кредитират изцяло от настоящия съдебен състав, при
настъпване на ПТП-то пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан.
От заключението на последната експертиза се установява също, че с оглед на
25
деформациите на автомобила и механизма на произшествието, а именно
няколкократно преобръщане през таван и хлътване на същия в областта на
предна дясна седалка, е възможно от техническа и медицинска гледна точка
получените травми в областта на главата да бъдат причинени и при поставен
обезопасителен колан от пострадалия Г. Е. и същите са могли да доведат до
летален изход за него.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че нарушение на
правилото на чл. 137а от ЗДвП от пострадалото лице е безспорно доказано, но
няма категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между непоставянето на предпазен колан от пострадалия и
вредоносния резултат и конкретно, че получените травми в областта на
главата му, довели впоследствие до смъртта му, не биха получени, ако бе с
поставен предпазен колан.
При това положение и при липсата на други доказателства, то съдът
приема, че липсва принос от пострадалия на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника възражение за
съпричиняване, основано на нарушение на чл. 137а от ЗДвП, е недоказано и
неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявените от ищците Д. Е.,
Н.К. и С.В. искове за неимуществени вреди са частично основателни и следва
да се уважат, като се осъди ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София
да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди по 80
000 лева. За горницата над уважените размери до предявените размери на
обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000 лева, исковете не са
доказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предявеният от малолетния ищец Н.Е., чрез неговата майка и законна
представителка С.В., иск за неимуществени вреди е частично основателен и
следва да се уважи, като се осъди ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД,
гр.София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди 120 000 лева.
За горницата над уважения размер до предявения размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 200 000 лева, искът не е доказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло и предявените
от ищците М. Е. /К./, чрез нейната майка и законна представителка Д. Е., и
Е.Е. – сестри на пострадалия, искове.
26
По исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ:
Предвид частичната основателност на главните претенции на Д. Е.,
Н.К., С.В. и Н.Е., като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните
претенции за присъждане на законна лихва върху дължимите обезщетения за
неимуществени вреди.
Ищците претендират законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди, считано от 18.09.2021 г. (датата на изтичането на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от
застрахователя) до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл. 405, ал. 1, вр чл. 108, ал. 3,
вр чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да
бъде по-дълъг от три месеца.
Безспорно по делото е, че претенциите по чл. 380 от КЗ относно
неимуществените вреди са отправени до застрахователя на 18.06.2021г. и на
18.09.2021 г. е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на застрахователя, в
който същият не се е произнесъл, поради което законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди, считано от
18.09.2021 г. до окончателното им изплащане. Поради това и искането за
присъждане на законната лихва от 18.09.2021 г. е основателно.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Тъй като с определение № 159/06.12.2021 г. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК
ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, то с оглед изхода на делото направените разноски от бюджета
на съда – изплатени възнаграждения на вещите лица по назначените съдебно-
автотехническа, съдебно-медицинска, съдебно-психологична и комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертизи остават за сметка на
държавния бюджет.
Ищцата Д.Р. Е. е направила разноски за възнаграждение на вещото лице
по назначената съдебно-психологична експертиза 300 лв. и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът й дължи разноски по съразмерност в размер 117,
39 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
27
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал. 2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на
ищците адв. Й.Д. – САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Адвокатското възнаграждение на адвокат Д. следва да бъде
определено за всеки иск поотделно и съответно на уважената част от всеки
иск, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. При интерес от по
200 000 лв. за всеки един от ищците Д. Е., Н.К., С.В. и Н.Е., минималното
адвокатско възнаграждение възлиза 5 530 лв. (22 120 лв. за четирите иска), а
при интерес от по 60 000 лева за всяка една от ищците М. Е. /К./ и Е.Е. тази
сума възлиза на 2330 лв. (4660 лв. за двата иска), или общо сума в размер
26 780 лв., от която на адвокат Д., представлявал безплатно ищците пред
настоящата инстанция, се дължи сума в размер 10 479, 13 лв., която е
съответна на уважената част от исковете /360 000 лв. /
От ответника се претендират разноски от 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 955 лв. за възнаграждение на вещите лица по изготвените
експертизи и за издадено съдебно удостоверение (общо 2455 лв.), съгласно
списъка по чл.80 ГПК /с.287/. С оглед отхвърлянето на исковете на ищците Д.
Е., Н.К., С.В. и Н.Е. в една част и изцяло на предявените от М. Е. /К./ и Е.Е.
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника по съразмерност разноски в размер 1494, 35 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
и/или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед
изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
съразмерно с уважената част от исковете общо сумата 14 947, 83 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца, от които
14 400 лв. дължимата държавна такса и 547, 83 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи, заплатени от
бюджета на Окръжен съд-Враца.
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл.409 от КЗ Врачански окръжен съд
РЕШИ:
28
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.
Е., ЕГН **********, Н. Н. К., ЕГН ********** и С. Р. В., ЕГН **********,
сумите по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева на всеки от тях, както и на Н. Г.
ЕМ., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. В.,
сумата 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на Г.Д. Е., ЕГН **********, настъпила на 27.05.2021г., вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 05.05.2021 г., причинено от водача на
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил „Опел Вектра“ с per. №
ВР***ВМ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.09.2021
г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над присъдените 80
000 /осемдесет хиляди/ лева за всеки от ищците Д.Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. и
над присъдените 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева на Н. Г. ЕМ. до
предявените размери от по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки от ищците,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от М.Д. Е. /М. Н. К./, ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.Р. Е., и ЕЛ. Д. ЕМ., ЕГН
**********, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, за сумите по 60 000
/шестдесет хиляди/ лева обезщетение за търпените неимуществени вреди по
повод смъртта на техния брат Г.Д. Е., ЕГН **********, настъпила на
27.05.2021г., вследствие на пътнотранспортно произшествие от 05.05.2021
г., причинено от водача на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил
„Опел Вектра“ с per. № ВР***ВМ, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 18.09.2021 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
29
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.
Е., ЕГН **********, по съразмерност разноски в размер 117, 39 лева.
ОСЪЖДА Д.Р. Е., ЕГН **********, Н. Н. К., ЕГН **********, С. Р. В.,
ЕГН **********, Н. Г. ЕМ., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. Р. В., М.Д. Е. /М. Н. К./, ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Д.Р. Е., и ЕЛ. Д. ЕМ., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, разноски по
съразмерност в размер 1494, 35 за адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Й.Г. Д. – САК, ЕГН **********, с адрес на кантората гр.София, бул.
„Княз Александър Дондуков-Корсаков” № 5, вх.В, ап.25, сумата 10 479, 13
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Д.Р. Е., ЕГН **********, Н. Н. К., ЕГН
**********, С. Р. В., ЕГН **********, Н. Г. ЕМ., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. Р. В., М.Д. Е. /М. Н. К./, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Д.Р. Е., и ЕЛ. Д. ЕМ.
- ищци по т.д. № 149/2021г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано
заедно от С.Н.А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца общо
сумата 14 947, 83 лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и 5
(пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
30