№ 4677
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20251100503634 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Т. К., срещу решение
№ 1222/24.01.2025 г. по гр.д. №46221/2023 г. на СРС, 37 състав. Счита, че
решението е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и при наличието на съществени
процесуални нарушения. Излага съображенията си, поради които моли
същото да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Е. Г. В., с възражението срещу въззивната жалба,
моли същата да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от особения
представител на детето М. А. К.- адв. Е. Д., с който моли подадената въззивна
жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Счита обжалваното решение
за правилно, мотивирано и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
Представя списък на разноските, присъждане на които претендира.
В съдебно заседание въззиваемата страна Е. Г. В. моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на разноските на
1
насрещната страна.
Въззиваемата страна М. А. К., чрез адв. Е. Д., моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение-
потвърдено.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
ответника и молител в първоинстанционното производство, която страна има
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 18.08.2023 г. Е. Г. В., действаща лично и като майка и
законен представител на малолетното си дете М. А. К., е поискала издаване на
заповед за защита от домашно насилие срещу бившия си съжител и баща на
детето А. Т. К.. В молбата се твърди, че на 24.07.2023 г., пред блока, в който
живеят с детето, тя и баща й – Г. В. В. са били нападнати от ответника. На
излизане от блока тя и детето са видели, че ответника удря бащата на първата
молитЕ., който е викал за помощ. Ответникът го е бил съборил на земята,
опитвал се е да го души и да му запуши устата. Взел е телефона на баща й.
При тази гледка двете молителки много са се изплашили и са хукнали обратно
към апартамента си, за да се скрият. Ответникът ги е подгонил. Настигнал ги е
пред вратата на апартамента, който е на първия етаж и в присъствието на
детето е ударил молитЕ.та В. с юмрук отзад по главата, при която тя е паднала
на земята. Детето е крещяло и е плачело. В този момент са се появили две
жени, които са били заедно с ответника и са взели детето и заедно с ответника
са хукнали навън. Е. Г. В. е хукнала след детето, което е пищяло в ръцете на
непознатите, но пред блока е била повалена от удар на ответника, който я
повалил на земята и я е затиснал. Случаен минувач е видял в каква ситуация
се намира и е извикал полиция. Детето е било отведено в неизвестна посока.
А. Т. К. също твърди, че спрямо него е извършено домашно насилие на
24.07.2023 г., за което е депозирал молба за защита, по която е образувано гр.
д. № 46746/2023 г. по описа на СРС 158 състав, което е присъединено към
гр.д. №46221/2023 г. В молбата за защита от 22.08.2023 г. молителят А. Т. К.
твърди, че на 24.07.2023 г., около 8 ч. за пореден път е бил пред блока, в който
живее бившата му съжитЕ. и малолетното им дете, за да го вземе по режима
на лични контакти. Пред блока е бил нападнат от бащата на Е. Г. В. -Г. В. В..
Докато е бил удрян от бащата на Е. Г. В., двамата са паднали на земята. Е. Г. В.
2
се е възползвала от падналото му положение и го изритала няколко пъти в
корема, гръдния кош и главата и е стъпвала по ръцете му. След това е имал
главоболие и болки в цялото тяло. Твърди, че малолетното дете М. А. К. е
била държана без нейно съгласие при майка си. Била е системно пребивана от
майка си. Понеже майката на детето му и нейното семейство са с лабилна
психика и опасни, както за себе си, така и за околните, търси защита за себе си
и за малолетното си дете реда на ЗЗДН.
С решение №1222/24.01.2025 г. по гр.д. №46221/2023 г., СРС, 37 състав,
е издал заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу А. Т. К., като:
Задължил е А. Т. К., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Е. Г. В., и малолетното им
дете М. А. К., за срок от осемнадесет месеца, считано от 23.01.2025 г.
Предупредил е А. Т. К., че при неизпълнение на заповедта, на основание чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата. Съдът е оставил без уважение молбата на
А. Т. К., действащ лично и като баща и законен представител на малолетното
дете М. А. К., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Г. В., и е
отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е А. Т. К.,
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Оставил е без уважение искането за
присъждане на разноски на страните в настоящото производство, като
неоснователно.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените от въззивника доводи са, че първоинстанционния съд
неправилно е разпитал в качеството му на свидетел Г. В. В., който е бил
ответник по делото, но производството по отношение на него е прекратено,
поради което същия не може да бъде свидетел по делото и показанията му не
следва да се ценят, че съдът неправилно е приел, че бащата е качил детето М. с
две непознати жени против волята му в автомобил-представени са
доказателства, че детето познава и харесва жените, че неправилно СРС
3
приема, че Е. Г. В. е жертва на насилие- въззивникът е с по-сериозни
наранявания от процесната дата, нанесени му от Е. Г. В. и баща й. Неправилно
е прието, че бащата е извършил домашно насилие по отношение на Е. Г. В. в
присъствието на общото им дете М.. Твърди, че Е. и баща й малтретират
детето М. А. К., когато то спомене името на баща си или пожелае да отиде при
баща си, като излага и други подробни твърдения относно родителстването на
майката на М. А. К. и спорът между него и майка й за упражняване на
родителските права и задължения.
Въззивната инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено
на 24.07.2023 г. насилие от спрямо Е. Г. В., в присъствието на детето М. А. К.,
се ангажираха следните доказателства: Не се оспорва от А. Т. К./твърденията
му в собствената му молба за защита по ЗЗДН/, че на 24.07.2023 г. между него
и Е. Г. В., в присъствието на детето им М., е имало физически сблъсък.
Настоящия съдебен състав счита, че не следва да кредитира събраните в първа
инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. В. В., който е
бил страна по присъединеното дело- ответник по молбата за защита на А. Т.
К., но в последствие производството по отношение на него е било прекратено.
Същият освен близката си родствена връзка с молитЕ.та по делото Е. Г. В.-
нейн баща, е в силно конфликтни отношения с ответника и молител А. Т. К..
СГС счита, след като съобрази родствената връзка на разпитаната в
качеството й на свидетел майка на Е. Г. В.- Л. В., предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, че няма пречка да ползва
показанията й при формиране на свободното си вътрешно убеждение, тъй
като показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност,
свидетЕ.та установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени
наблюдения. СвидетЕ.та установява, че на процесната дата и място, след като
се е върнала от магазина, е видяла дъщеря си, която е стояла до съпруга на
свидетЕ.та, който е бил целия в кръв и треперещ. Дъщерята на свидетЕ.та е
треперела, имала е рани по лицето, устата, коленете й са били ожулени. Когато
е отишла, е видяла полицаите с много коли, линейката и А., стоящ до колата
си. Един от полицаите му е казал: “Изчезвай бързо, трябва да те арестувам,
защото си нарушил правото за недоближаване“. След това съпругът й и
дъщеря й са отишли да дадат показания, на свидетЕ.та не са и дали да отиде,
защото не е била свидетел. С показанията се установява състоянието на Е. Г.
В.на процесната дата, време и място- последиците от извършеното от А. Т. К.
4
насилие. В подкрепа основателността на молбата за защита е и приложеното
към нея съдебномедицинско удостоверение №249.07/2023 г., установяващо
травматичните увреждания на Е. Г. В., които са получени на 24.07.2023 г.,
около 8 часа, пред дома й, които са могли да се получат по време и начин,
както се съобщава в предварителните сведения- физическо насилие от страна
на А. Т. К., който я е съборил на земята със сила, затиснал я е към пода, душил
я е и не й е позволявал да стане. По делото не са събрани никакви
доказателства, които да противоречат на гореизложеното, да са по-убедителни
от него или да подлагат под съмнения изложените обстоятелства.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че се установява
извършено от А. Т. К., спрямо Е. Г. В. домашно насилие, представляващо
физическо насилие- удари с юмрук по главата, събаряне на земята, затискане с
тялото му и непозволяване тя да стане, което е умишлено сериозно засягане на
физическата и психологическата неприкосновеност на молитЕ.та,
причинявайки й болка, уплаха, стрес, чувство на безсилие, унижение и
негативни емоции, психична и емоционална травма.
Тъй като насилието спрямо майката Е. Г. В. от бащата А. Т. К. е било
извършено в присъствието на детето М. А. К., доказана е и молбата за
издаване на заповед за защита и спрямо него, тъй като спрямо детето е
извършено психическо и емоционално насилие /независимо дали спрямо
детето е извършено и директно по отношение на него насилие- насилственото
му взимане от майката и качването му в лек автомобил/.
Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, в обжалваната му
част, с която е издадена заповед за защита в полза на Е. Г. В. и М. А. К., срещу
А. Т. К., е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото
доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с
доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на
които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е
доводът за необоснованост на решението. Обстоятелството дали на насилника
са нанесени повече травматични увреждания от причинените от него самия на
молитЕ.та Е. Г. В., е неотносимо за факта на извършено спрямо последната от
А. Т. К. домашно насилие. А. Т. К. също е сезирал съда с молба за защита по
ЗЗДН, за което производство е релевантно посоченото твърдение.
Относно обжалването на решението в частта, в която СРС е оставил без
5
уважение молбата на А. Т. К., действащ лично и като баща и законен
представител на малолетното дете М. А. К., за издаване на заповед за съдебна
защита срещу Е. Г. В.:
По отношение на детето М. А. К., действащо чрез особен представител
/назначен на основание чл. 29, ал. 4 ГПК/, решението в частта му, в която е
оставена без уважение молбата му за защита по ЗЗДН срещу неговата майка, е
влязло в сила, като необжалвано от особения представител на детето. Нещо
повече- адв. Е. Д., моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без
уважение и счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на А. Т. К., не може да бъде
придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде
издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяните актове
на насилие са налице свидетели-очевидци, присъствали по времето и на
мястото, където се твърди, че е извършено насилието, т. е. има други
доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
В случая А. Т. К., е поискал и са допуснати до разпит двама свидетели,
които същия не е осигурил за разпит в първоинстанционното производство.
Настоящата инстанция не установява допуснато от първостепенния съд
процесуално нарушение във връзка с несъбиране на допуснатите
доказателства, като свидетелите не са разпитани единствено поради
процесуалното поведение на поискалата ги страна. И настоящия съд не
намира основателна причина, дължаща се на невъзможност страната и/ или
адвоката й за явяване в открито съдебно заседание- за А. Т. К. не се сочи и
доказва основателна причина, като за неявяването на адв. М. П. в о.с.з. на
13.01.2025 г. не е представен болничен лист за временна неработоспособност
на същия и невъзможност да се яви пред съда, т. е. липсват доказателства за
уважителна причина за неявяване.
Със съдебномедицинското удостоверение № 219.06/2023 г. не се
установява по безспорен и категоричен начин авторството на причинените
трамватични увреждания на 24.06.2023 г., като в удостоверението е посочена
дата на нападението от страна на майката на детето спрямо А. Т. К. около
10,30-11,00 часа, като в приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН А. Т. К. декларира, че посоченото нападение е било около 8 часа
сутринта на 24.07.2023 г.
6
Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с
доказателствата по делото, поради което неоснователно е посоченото в
жалбата оплакване за неправилност на обжалваното решение. При
недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат
благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата за
защита по ЗЗДН се оставя без уважение- както правилно е процедирал и
първостепенния съд.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му части, следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивника, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в
размер на 12,50 лв., а искането му за присъждане на разноски, е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1222/24.01.2025 г. по гр.д. №46221/2023 г.
на СРС, 37 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН********** да заплати държавна такса за
въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Т. К., ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7