№ 594
гр. Плевен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на ***я ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100553 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 45
вр. чл. 51 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 2700лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди и чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 45
вр. чл. 52 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 4000лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Постъпила е искова молба от Б. Й. Б. от *** против ***, в която е
посочено, че с присъда от 15.09.2020 г. е признат за невиновен за
престъпление по чл.296, ал.1 от НК по ***. Твърди, че делото е продължило
почти три години, преминало е през различни инстанции и съдилища, и за
защита по него е заплатил 2 700 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди, че
през тези години развилото се производство се е отразило негативно на него и
семейството му, и е попречило на политическата му кариера като кандидат за
*** Уточнил е, че се касае за кандидатура, издигната от политическа партия
*** през 2019г. Твърди, че за периода 08.12.2017 г. – 30.09.2020 г., в резултат
на повдигнатото срещу него обвинение е претърпял и неимуществени вреди
като лошо име в общината, влошени отношения в семейството и ***те, които
са научили за него. Претендира неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. и
1
имуществени такива в размер на 2 700 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът ***, представлявана от прокурор в Р*** *** счита, че
исковете са неоснователни. Счита, че липсват доказателства за реално
плащане на адвокатското възнаграждение за адвокатска защита в
наказателното производство, както и прави възражение за прекомерност на
такова съобразно ***. Счита, че продължителното разглеждане на делото се
дължи на процесуалното поведение на ищеца поради искани от него отводи
на съдии от ***. Оспорва и иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, че то следва да съответства на необходимостта за преодоляване на
нанесени морални вреди, като счита, че поисканото обезщетение от 4 000 лв.
е изключително завишено, не отговаря нито на претърпяните вреди, нито на
икономическия стандарт в страната в конкретния географски район. Сочи, че
на ищеца не е вземана никаква мярка за неотклонение и интензитета на
наказателната принуда е бил изключително нисък. Счита, че делото е
приключило в разумен срок. В съдебно заседание възраженията за
недоказаност на претендирания размер на неимуществените вреди се
поддържа, както и изцяло недоказаността на претенцията за имуществени
вреди.
При така изложеното от фактическа страна, съобразно събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното: С постановление
за започване на досъдебно производство от 28.03.2018 г. на Районния
прокурор на *** по жалба от 25.01.2018г., е постановено започването на
досъдебно производство за това, че на 08.12.2017 г. в *** е попречено на
изпълнение на съдебно решение по определение на *** по НЧХД № *** с
което е одобрена спогодба между *** и настоящия ищец Б.Б. за достъп до
недвижим имот, намиращ се в ***, ***. Образувано е досъдебно
производство *** На 04.04.2018 г. ищецът е бил разпитан в качеството му на
сви***л. На 05.06.2018 г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за
посоченото престъпление квалифицирано по чл.296, ал.1 от НК, като не е
в***а мярка за неотклонение по отношение на него. На същата дата ищецът е
бил разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на неговия защитник
***, като на лист 28 от досъдебното производство е приложен Договор за
правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 200 лв.,
заплатени в брой. С протокол за предявяване на дознание от 11.06.2018г. ДП е
2
предявено на обвиняемия като същия е заявил, че не желае да ползва
адвокатска защита за това действие. Към делото е приложено и друго
досъдебно производство – *** което обаче е било с повдигнати обвинения на
друго лице – *** и не касае повдигане на обвинение срещу ищеца. На
26.06.2018 г. в *** е внесено постановление - предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78 от НК, по което е образувано *** по описа на ***.
Предложението на *** е по обвинение срещу Б. Й. Б. за престъпление по
чл.296, ал.1 от НК за това, че на 08.12.2017 г. в *** попречил на изпълнението
на съдебно решение, определение по *** на *** като с действията си
препятствал /ограничил/ достъпа до жилище в ***, *** на правоимащия *** с
предложение Б. Й. Б. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. На лист 16
от *** на *** е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че за съдебното производство ищецът е договорил и заплатил на ***
възнаграждение в размер на 800 лв. Заседания по това дело са провеждани на
13.07.2018 г., 10.09.2018 г., 25.09.2018 г. и 16.10.2018 г., като последното е
приключило с ***, с което Б. Й. Б. е бил признат за виновен в извършването
на посоченото престъпление по чл.296, ал.1 от НК и е бил освободен от
наказателна отговорност. Наложена му е била глоба в размер на 1 000 лв. По
въззивна жалба срещу това решение е образувано ***. По това дело липсва
представено допълнително пълномощно и договор за правна защита и
съдействие на ищеца. С Решение от 07.12.2018 г. по ***, Решението на *** по
*** е отменено и върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
По новообразуваното *** на *** е било налице насрочване за разглеждане на
делото от 11.12.2018 г. В съдебно заседание на 14.01.2019 г., за което е
представено пълномощно и договор за защита и съдействие с *** на стойност
900 лв. Председателят на състава се е отвел по искане на защитника на
обвиняемия. Следващия съдия-докладчик също се е отвел в съдебно
заседание от 11.02.2019г. като на същата дата е налице и самоотвод на
съдията, постановил решението по *** Делото е било изпратено на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото.
Производството по определяне на друг компетентен съд пред ВКС по *** е
протекло в закрито заседание без призоваване на страните и тяхно участие и е
определен компетентен да разгледа делото съд – ***. По образуваното *** на
3
*** е постановено разпореждане в закрито заседание от 29.08.2019 г., с което
съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на *** за
отстраняване на пропуснати процесуални нарушения. *** е протестирала това
разпореждане, като обвиняемия чрез своя *** е дал становище по протеста
като към него има приложен договор за правна защита и съдействие с
договорено и платено възнаграждение в размер на 350 лв. По *** е
постановено определение от 06.11.2019 г., с което протестът на *** срещу
разпореждането за прекратяване на съдебното производство е оставен без
уважение, като неоснователен. На 05.12.2019 г. в *** отново е внесено
постановление на *** с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на ищеца с налагане на административно наказание. Образувано
е *** и е проведено съдебно заседание на 15.09.2020 г. За това заседание
обвиняемия и ищец в настоящето производство Б.Б., е бил представляван от
*** и е представил договор за правна защита и съдействие с договорено и
платено възнаграждение в размер на 800 лв. Производството е приключило с
решение *** с което Б.Б. е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 от НК и е бил оправдан. Това
решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 01.10.2020 г.
По делото са събрани и писмени доказателства – справка за съдимост на
ищеца от 27.01.2022 г., съгласно която същият е неосъждан. С исковата молба
ищецът е представил и протокол от 17.08.2019 г. на *** ***, съгласно който
тази организация е провела заседание, в което е предложила за кандидат за
***ищецът Б. Й. Б.. Кандидатурата е била подкрепена от членовете на
събранието и ищецът е бил номиниран за кандидат за ***. Във връзка с
претенциите за неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на сви***лите И.И. и А.И.. ***, ***, посочи, че се
познават от около 30 години. Посочи, че той е привлякъл ищеца в *** на ***,
в която *** бил ***. Посочи, че по негова инициатива била предложена
кандидатурата на ищеца за *** Заяви, че на конференцията на партията се
установило, че ищецът имал някакво дело и кандидатурата била отхвърлена.
Посочи, че е издигнал като кандидатура, защото го виждал, че може да върши
такава работа, че е бил подкрепен единодушно от тяхната структура, но на
общата конференция всички разбрали, че той е бил подсъдим и на негово
място издигнали друга кандидатура. *** посочи, че това се е отразило на
ищеца, той бил разстроен, умърлушен, не приказвал много добре с хората.
4
*** посочи, че не знае за какво е съден ищеца, но виждал безпокойството у
него, което продължило до лятото на 2020г. След това ищецът започнал леко
да се успокоява и от партията му възложили да работи в нейния клуб в града.
Обясни подробно, че всяка организация прави събрание с издигане на
кандидатури за *** и за *** и че тяхната организация била ***. Впоследствие
на конференция се уточнявала общата кандидатура, която да бъде издигната
от всички ***. Посочи, че въпреки, че ищецът е бил умърлушен от преди
това, от тяхната партийна организация не знаели, че се води дело срещу него,
когато го предложили. Когато на конференцията обявили неговата
кандидатура, било посочено, че след като има дело той няма право да се
кандидатира за ***, и кандидатурата на ищеца не била подложена за
гласуване. *** посочи, че на всички присъстващи на тази конференция, при
изнасяне на доклад от *** било прочетено пред всички, че ищецът има
съдебно минало. *** И.И. посочи, че е в приятелски отношения с ищеца от
много години. Били са колеги като *** Знае, че в края на 2017 г. било
повдигнато обвинение срещу ищеца, тъй като хората около тях забелязали, че
той от приятен събеседник се превърнал в затворен човек. Не контактувал, не
излизал много и не отговарял на техните въпроси защо е такъв. От слухове
разбрал, че неговия *** бил написал нещо срещу него и на ищеца било
заведено дело. *** твърди, че ищецът бил потресен, че близък човек му е
направил такова нещо. *** на ищеца се оплаквала, че в къщи той е станал
сприхав и различен от преди това, като това продължило доста време.
Твърди, че в края на 2020 г. разбрали, че делото е решено в негова полза и
отново имал период, в който ищецът не бил добре разположен към другите,
но си възвърнал старото държане с него. *** посочи, че в тези години два три
пъти седмично се срещал с ищеца. Посочи, че в малкия град махалата винаги
злослови ако има нещо лошо, и че един от неговите *** бил казал, че ищецът
е мошеник. Посочи, че из махалата се говорело за това и се раздухвало до
безкрайност. Заяви, че дори *** на ищеца му казвала да го успокояват, че
това не е толкова страшно, защото в къщи той не се държал добре, затварял се
в стаята и не контактувал със семейството си. Посочи, че *** на ищеца, който
понастоящем е в 12. клас също си е променил успеха, тъй като се срамувал и
мислел в началото, че баща му е виновен.
При така събраните доказателства по делото, спорни са въпросите –
налице ли са предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в
5
лицето на *** за вреди от действия на правозащитни органи по чл. 2 ал. 1 т. 4
от ЗОДОВ, дължимо ли е обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
и неимуществени вреди, и какъв е техния размер в конкретния случай.
По спорните въпроси по делото, съдът намира от правна страна
следното: При установеното наличие на повдигнато обвинение и
оправдателно решение, по реда на ЗОДОВ следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника - ***. Нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обективна
отговорност на държавата и общините, за вреди причинени на гражданите, без
да е необходимо виновно поведение от страна на длъжностно лице.
Отговорността на държавата възниква при наличието на хипотезите,
изчерпателно изброени в чл.2 от Закона, като в настоящето производство
безспорно се установи, че е налице повдигнато обвинение спрямо ищеца на
05.06.2018г., и оправдателно решение, влязло в сила на 01.10.2020г. Това
обстоятелство ангажира обективната отговорност на правозащитните органи,
в случая ***, за нанесени вреди и независимо дали процесуално-следствените
действия на *** са били законосъобразни, обвинението се явява незаконно
при наличие на оправдателно решение и обективно *** отговаря за
нанесените имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, съдът прави следните изводи: Повдигането на незаконно обвинение на
ищеца само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен
живот, авторитет и достойнство на гражданин, а при доказване на
увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е
длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с
релевантните за спора обстоятелства, от значение за определяне на
конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения
обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен
дискомфорт от упражнената принуда, т.к. те следват от закона, но за всички
останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства
/в т.см. и *** по ***, ГК, Решение *** по ***, ГК и др./. ТР № 3/2005г., т.11
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално
- по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД, при установяване на причинно -
следствена връзка между незаконното обвинение и вредите претърпени от
ищеца. Съдебната практика е в насока, че понятието “справедливост” не е
абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят
6
обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото
и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и
върху взаимоотношенията му със семейството, близките и ***те му,
наличието на съпричиняване на вредите и др./. В случая доказателствата,
събрани във връзка с претърпените неимуществени вреди са писмени –
сви***лство за съдимост и протокол за предложение за кандидатура за *** на
***, и гласни, дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица. Съдът
изцяло кредитира показанията на сви***лите, те посочиха какви са били
взаимоотношенията им с ищеца през периода от повдигане на обвинението до
оправдателното решение, впечатленията им от поведението на ищеца, в които
няма противоречие, отношението на семейството на ищеца към неговото
положение на обвиняем. Поради горното, съдът приема за доказано, че
поведението на ищеца спрямо околните – ***, *** и ***, се е променило и
той не е бил предишния приятен събеседник, съжител и родител, в
семейството му са възникнали проблеми и недоверие, ***те са започнали да
го наричат мошеник. Съдът също така намира за доказано, че ищецът е имал
възможност за развитие в политически аспект – дори и да не би бил избран за
*** на ***, то той е можело да бъде кандидат за ***, което също е силна
заявка за реално включване в политическия живот на страната, с неговата
личност е можело да бъде запознат много голям кръг от хора, такава
кандидатура би повлияла позитивно върху неговото име в обществото. На
практика, в случая отново доста широк кръг – присъстващите на политическа
конференция за издигане на кандидатура за този пост, които съдът приема
условно, че са били поне 100 души, са узнали, че срещу него се води дело, и
че ищецът не е подходящ за такава кандидатура, независимо от чистото си
съдебно минало. Следва да се вземе предвид, че по повдигнатото му
обвинение е имало и постановено решение, с което той е бил признат за
виновен, което, независимо, че е отменено впоследствие, безспорно е
повлияло на неговата психика в негативна посока. Производството срещу
ищеца, от повдигането на обвинение до влизане в сила на оправдателното
решение, е продължило в рамките на повече от две години, което е повлияло
в този период на личния и обществения му живот. Продължителността на
7
делото не се дължи на поведението на ищеца – искането на отводи и
самоотводите на съдии, разглеждали делото, не може да бъде посочено като
процесуално поведение на шиканиране на процеса – отвод на съдия е
предвидено в НПК редовно процесуално действие, а начинът по който
съставът ще се произнесе по искането не зависи от волята на обвиняемия. От
друга страна, следва да бъде отчетено и че за повдигнатото обвинение на
ищеца, за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, е предвидено наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, т.е. не се
касае за обвинение в „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, и
именно за това на ищеца не е в***а мярка за неотклонение, и спрямо него в
съда не е внесен обвинителен акт, а е постъпило предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При тези данни, съдът намира за доказано, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са били с по-висок от средния интензитет,
отразили са се негативно на личността му, на семейните отношения и най-
вече на неговото име в обществото. Отчитайки тази интензивност, срокът на
повдигнатото незаконно обвинение, наличието на постановено решение по
същото дело с призната виновност на ищеца, което впоследствие е отменено,
както и че срещу него няма данни за други повдигани обвинения, но и
предвидената ниска наказателна репресия за така повдигнатото обвинение,
съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, по което впоследствие той е бил
оправдан, е основателен, и следва да бъде уважен, до размер на 3000лв., като
за разликата до пълния предявен размер от 4000лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Именно този размер на обезщетение би бил
съотносим към настъпилите обективни вреди за ищеца, като се присъди и
законна лихва, както е посочено в и.м. – от датата на завеждане на и.м.
С исковата си молба ищецът е предявил и претенция за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 700лв. От
приложените досъдебно и съдебни наказателни производства е видно, че
ищецът е ангажирал един защитник – *** от ***, на когото е заплатил общо
сумата от 3050лв. и за това са представени доказателства в досъдебното и в
съдебните производства. Разноските по тези дела се намират в пряка
причинна връзка с неправомерните действия на *** и следва да бъдат
8
репарирани от последната. В тази връзка следва да се има предвид, че
задължителната практика на ВКС на РБ / Решение № 843 от 23.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 355 от 3.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1506/2009 г, ІV г. о. и др./ е категорична, че непредвиждането
на процесуална възможност - претенция за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защита в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се
упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ. В този смисъл предявения
осъдителен иск за имуществени вреди се явява процесуално допустим.
Допустимо в настоящето производство се явява и възражението за
прекомерност на разноските в наказателното производство, направено
своевременно от ответника, в т.см. ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т.д. № 1 / 2017г.
на ОСГК на ВКС - при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. При
разглеждането на това възражение следва да бъдат отчетени следните
обстоятелства – дали увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, т.е. дали е имало недобросъвестно процесуално поведение от
негова страна, недобросъвестно забавяне или опорочаване на процесуални
действия, прикриване на определени обстоятелства или друго
недобросъвестно процесуално поведение. Без значение в случая е
фактическата и правна сложност на делото, която е предвидена в чл.78, ал.5
от ГПК. В настоящия случай, съдът намира, че ищецът, в качеството си на
обвиняем в наказателното производство, водено срещу него, не е имал
недобросъвестно процесуално поведение, поисканите от него два отвода
/както беше посочено по-горе/, са допустими от закона искания, последиците
от които не зависят от волята му, а от волята на самия съдебен състав, че
обвиняемият не е ангажирал адвокатска защита за всяко процесуално
действие, налице са договори за защита само по част от образуваните
множество дела по едно и също обвинение. Поради горното, а и съобразно
приложените по наказателните дела договори за правна защита и съдействие,
в които е отразено заплащане на уговорения адвокатски хонорар, съдът
намира, че претенцията в размер на 2700лв./по ниска от действително
9
установената/, е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи в пълен
размер.
Съдът намира, че следва да уважи искането на ищеца за разноски в
настоящето производство в размер на 1010лв., съобразно уважените и
отхвърлени части от исковете, като на първо място разгледа възражението за
прекомерност на адв.хонорар, направено от ответника в съдебните прения.
Заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 1000лв. съдът не
счита за прекомерно, предвиденият минимум за предявените искове,
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 665.00лв., но в случая следва да
се отчете обстоятелството, че подадената искова молба е разгледана по
същество едва от четвъртия районен съд, определен от ПлОС – тя е била на
разглеждане пред ***, ***, *** и *** и е имало насрочване съдебни заседания
и явяване на страните пред две от съдилищата. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК,
претенцията за разноски следва да се уважи до размер от 859.25 лв.,
съобразно уважените части от предявения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.4, вр.чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, вр. чл.52 от
ЗЗД, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Й. Б., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от
3000лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигане и поддържане на обвинение по чл.296, ал.1 от НК, по
което е оправдан с влязло в сила Решение *** влязло в сила на 01.10.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на и.м. - 28.10.2020г. до
окончателното й изплащане, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 4000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.4, вр.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 45
вр. чл. 51 от ЗЗД, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Й. Б., ЕГН ********** от ***,
***, сумата от 2700лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на обвинение по
чл.296, ал.1 от НК, по което е оправдан с влязло в сила Решение *** влязло в
сила на 01.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на и.м. -
28.10.2020г. до окончателното й изплащане.
10
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Б. Й. Б., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 859.25лв., съставляваща
направени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11