№ 2781
гр. *, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110103476 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Й. М. Я., ЕГН **********, срещу „П*,
ЕИК *, осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 200
000 лева /след допуснато изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, с протоколно
Определение от 27.06.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, последица от настъпила на 19.01.2020 г. трудова злополука, от която е причинена
временна неработоспособност за периода от 19.01.2020 г. до 14.09.2020 г., изразяващи се в
обезобразяване на дясна ръка и предмишница /други части на тялото/, което е непоправимо,
болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние, страх и нерешителност при работа с
машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливани на ръката и предмишницата с
горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане и излагане на показ на
обезобразения крайник, неудобство от принудителното носене на ръкавица за прикриване на
обезобразената част от ръката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че въз основа на Трудов договор от 28.05.2019 г.
и Допълнително.споразумение от 01.11.2019 г., ищецът бил назначен на длъжност „машинен
оператор на пластмасови изделия“ с място на работа в обект гр. А* ул. „* в структурно
звено „А*“. Сочи се, че изпълнявал дейност с висок производствен риск. Излага се, че
трудовото му правоотношение било прекратено на 16.10.2020 г.
Заявява се от ищеца, че на 19.01.2020 г., по време на работа, ищецът претърпял трудова
злополука. Сочи се, че при изпълнение на работните си задължения същият влязъл през
необезопасен отвор /в нарушение на инструкциите за безопасност на производителя на
машината металната решетка, обезопасяваща проникването във вътрешността на машината
през този отвор, била премахната „за удобство" от работодателя преди постъпването на
работа на ищеца/ в работна машина да почиства работещи към този момент валове, като
същите „захапали" ръката му и я разкъсали. Сочи се, че ищецът загубил съзнание и получил
травма на дясна ръка и дясна предмишница – разкъсване на тъканите. Излага се, че на място
1
пристигнал медицински екип и работникът бил откаран в болница, където претърпял
операция и последваща такава на 04.02.2020 г. Ищецът бил изписан от УМБАЛ „*" на
14.02.2020 г. с препоръка за консулт с пластичен хирург. Излага се, че на 19.02.2020 г.
претърпял трета операция, при която били отстранени девитализирани тъкани от дясната
предмишница и лакътната става, взети били от дясно бедро свободни кожни трансплатати и
с тях бил покрит раневият дефект на горния крайник - дясната ръка. Изписан бил на
20.02.2020 г. с препоръки за контролни прегледи на 25.02.2020 г. и 28.02.2020 г.
По твърдения в исковата молба в деня на злополуката не бил проведен ежедневен
инструктаж от страна на началник - смяната. Сочи се, че с влязло в сила Разпореждане № *
от 04.02.2020 г. на ТП НОИ - гр. * злополуката била приета за трудова, като за същата било
образувано досъдебно производство при Районна прокуратура - *. Излага се, че поради
настъпилата трудово злополука ищецът бил неработоспособен в периода 19.01.2020 г. до
14.09.2020 г. Заявява се, че в резултат на злополуката ищецът претърпял неимуществени
вреди - болки и страдания, психо-емоционален шок и физически дискомфорт, в т.ч.
обезобразяване, като уврежданията били неотсраними и занапред ще продължат да
предизвикват болки и страдания у ищеца, както и страх и притеснения от обливане на
ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане
и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудителното носене на
ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката.
По изложените съображения се предявява исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „П*, с
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва наличието на трудовоправна връзка между ответника и ищеца, както и
факта на настъпилия инцидент. Намира, че от изплатеното от застрахователя обезщетение на
ищеца следва да се приспадне сумата, претендирана от него. Навежда доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Подчертава, че в длъжностната характеристика на ищеца, която той е подписал, изрично
било посочено, че при спряло състояние на инсталацията поддържа, почиства главата,
валовете на машината. Твърди се, че на ищеца бил проведен начален инструктаж и
инструктаж на работното място, както и била издадена заповед на работодателя за спиране
на валовете на машината при почистване от 2019 г. Твърди се, че ищецът удостоверил с
подписа си, че е запознат с „Ръководството за безопасност" на линии за БОПП, което
включва „Подготовка, стартиране и спиране на линията за почистване“, „Ръководство за
експлоатация - Ръководство за безопасност" от Brukner Group, както и Инструкция за
безопасност на труда при „Екструдиране“, в които подробно били описани правилата за
безопасност при работа. Сочи се, че на ищеца били проведени инструктажи. Не се оспорва,
че трудовото правоотношение е прекратено на 16.10.2020 г. Излага се, че инцидентът е
станал по време на работа при предстартов тест на трета линия на машина Брюкнер № 3,
след старт на „Пул Рол“ за задвижване и въвеждане на данни за газопламъчната корона от
началник - смяната. Твърди се, че ищецът неправомерно бил навлязъл в секцията на
валовете за почистването им, при тестово работеща машина за почистване на движещ се
вал, с което нарушил заповедта за чистене на валовете на машината, когато тя работи и
валовете са в движение. Твърди се, че не е информирал началника на смяната за влизане в
машината с цел почистване и не спазил заповедта на началник смяната да не се правят
никакви манипулации по машината, докато той провежда пусковите тестове, поради което
настъпило премазване на дясната му ръка от движещите се валове на машината при посягане
за почистването им. Подчертава се, че ищецът е получил всички необходими медицински
грижи, както и обезщетения по общественото осигуряване, както и че работодателят е
осигурил необходимите условия за здравословна и безопасна работа, но пострадалият бил
допринесъл за настъпване на резултата.
2
По изложените съображения ответникът иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск, като излага подробни съображения за неговата основателност и доказаност.
Твърди, че осъществяваната от ищеца работа и била при условията на висок производствен
риск, като въпреки нормативните изисквания за това, на работника не е бил проведен
ежедневен инструктаж в деня на настъпване на злополуката. Навежда доводи, че процесната
машина е била в неизправност в дълъг период от време, като със същата са настъпили и
инциденти с други работници на ответното дружество, обстоятелства, изключващи
наличието на груба небрежност у ищеца. Изложени са съображения относно критериите,
които следва да намерят отражение при определяне от съда на размера на справедливото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове, като излага съображения за наличие на груба небрежност у ищеца при
настъпване на процесната злополука, като същият е влязъл да почиства увредилата го
машина в работещо състояние, въпреки направения му инструктаж.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно установено по делото е, а същото се установява и от приетите като писмени
доказателства: Трудов договор № */28.05.2019 г. /л. 12/ и Допълнително споразумение към
трудов договор № */01.11.2019 г. /л. 13/, че ищецът е работил при ответното дружество на
длъжност „машинен оператор на пластмасови изделия“ с място на работа в обект гр. А* ул.
* в структурно звено „А*“.; както и че на 19.01.2020 г. по време на работа ищецът претърпял
трудова злополука, приета за такава с влязло в сила Разпореждане № * от 04.02.2020 г. на ТП
НОИ - гр. *; че ищецът бил неработоспособен в периода 19.01.2020 г. до 14.09.2020 г.
Не е спорно по делото и същото се установява от Заповед № А / Д – 123 / 16.10.2020 г.
/л. 16/, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Приобщена по делото е Длъжностна характеристика на длъжността „машинен
оператор производство на пластмасови изделия - екструдерист“ /л. 14 - 15/, като съгласно т.
3.2.10 от същата, работникът при спряло състояние на инсталация поддържа, почиства
валовете на машината.
Представена от ответника е Заповед № * г. на Изпълнителния директор на ответното
дружество /л. 59/, съгласно която при почисване на екструдерните линии валовете
задължително трябва да бъдат спрени, като след почистване началникът на смяната трябва
да провери и да се убеди, че всички работници са напуснали работната зона преди пуск на
инсталацията. Приобщени са също така инструкции за подготовка, стартиране и спиране на
линията за почистване /л. 60 - 62/, Ръководство и инструкция за безопасност /л. 67 - 78/,
списък на запознатите с „Ръководство за безопасност“ работници /л. 62/ и с работниците, на
които са проведени периодичен и извънреден инструктажи /л. 63 - 66/.
Приобщени към материалите по делото са протоколи за разпити на ищеца и на
свидетели на трудовата злополука, протокол за очна ставка и Съдебно-техническа
експертиза, същите част от пр.пр. № */2020 г. по описа на Районна прокуратура – *.
Съгласно влязло в сила на 05.02.2021 г. Разпореждане № * от 04.02.2020 г. на ТП НОИ
– * /л. 21/, издадено въз основа на Декларация за трудова злополука от 23.01.2020 г. /л. 22 -
23/, подадена от ответника, и Протокол от 20.01.2020 г. на ТП НОИ – * за резултатите от
извършеното разследване на злополука, станала на 19.01.2020 г., злополуката е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като посоченото обстоятелство не се оспорва от
3
страните. Съгласно посоченото разпореждане, злополуката е станала по време на
извършване на работата и е в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява.
Приобщен по делото е Протокол */12.07.2019 г. за извършена проверка на ответното
дружество от Дирекция „Инспекция по труда“ – * /л. 181/, съгласно който последното, при
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на 10.05.2019 г., не е изпълнило
задълженията си да осигури ефективен контрол за извършената работа, като е допуснало
работник на длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови изделия -
екструдерист“ да извършва почистване на екструдерната линия, докато същата е в работен
режим, в несъответствие с представеното ръководство за експлоатация и инструкция за
безопасност на труда. С оглед на горното, на ответника са дадени предписания за
предприемане на мерки за спазване на изготвените и утвърдени правила за безопасна работа,
съгласно ЗЗБУТ.
Представени от ищеца и приети като писмени доказателства по делото са Епикриза от
Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „* *“ АД /л. 17/, видно от която на
19.01.2020 г. на ищеца е извършена операция на открита рана на други части на
предмишницата вдясно, а на 04.02.2020 г. – последващи операционни процедури, като
пациентът е изписан на 14.02.2020 г. с насока за контролни прегледи и препоръка за консулт
с пластичен хирург. Видно от Епикриза от Клиника по термична травма, пластично –
възстановителна и естетична хирургия /л. 18/, ищецът е имал болничен престой в периода от
17.02.2020 г. до 20.02.2020 г., като на 19.02.2020 г. е претърпял оперативна интервенция,
изразяваща се във вземане от дясно бедро на свободни трансплантати, с които е покрит
раневият дефект на горния десен крайник.
Приобщени по делото са Амбулаторни листи /л. 24 - 34/ за извършени прегледи на
ищеца в периода от месец април 2020 г. до месец октомври 2020 г., както и Експертно
решение на ТЕЛК № *, зас. № * от 12.10.2020 г. /л. 36/, видно от което ищецът е бил
временно неработоспособен в периода от 19.01.2020 г. до 14.09.2020 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от
показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят А* С* А* твърди, че е постъпил на работа на 05.02.2023 г. и е запознат с
процесната злополука от документацията, изготвена по случая, видно от която на ищеца
били проведени начален, периодичен и извънреден инструктажи за почистване на машините
единствено в спряло положение. Заявява, че процесната машина има регламентирани врати,
при отварянето на които машината спира да работи. Сочи, че не знае през кой отвор е влязъл
ищецът в деня на инцидента.
Свидетелят С П.а Я.а – майка на ищеца твърди, че сутринта в деня на инцидента
получила обаждане от колега на сина си, който й съобщил, че същият е тежко пострадал и
пътува към болницата. Заявява, че със съпруга си пристигнали в спешно отделение, като до
влизането си на операция ищецът изпитвал адски болки, че го поливали с вода, за да не
изпада в безсъзнание, като казал, че иска да му ампутират ръката. Сочи, че лекарите дали за
подпис документи, като ги уведомили, че има 95% възможност увредената ръка да бъде
ампутирана. Свидетелката твърди, че операцията била много дълга и сложна, с участието на
съдов хирург и ортопеди, които след края на операцията съобщили, че следват 48 критични
часа, в които трябва да се молят ръката да започне да функционира нормално. Заявява, че
първите дни след операцията синът й изпитвал адски болки, не можел сам да се храни и да
пие вода и му било неудобно да го хранят други хора. Свалянето на всяка превръзка на
ръката било ужасно болезнено, заради което лекарите отваряли вратите и прозорците и го
заливали с вода. С П.а Я.а заявява, че пластичната операция също била тежка и свързана с
много болки, тъй като била взета два пласта кожа от дясното бедро на ищеца, която да се
нанесе на ръката, след което същият бил на легло две седмици. Свидетелката сочи, че
4
белезите на ръката и на крака на Й. са ужасни, той се притеснява да облича дрехи с къси
ръкави и крачоли и да ходи на плаж. Твърди, че и към момента изпитва болки в ръката,
същата се подува и това не му позволява да извършва тежък физически труд и да шофира
продължително. С П.а Я.а заявява, че синът й не може да спи спокойно, при звук на машини
и сирени се стресира, постоянно си спомня и преживява случилото се, разделил се е с
приятелката си и изпитва неудобство да общува с момичета.
Свидетелят Е. В. Б. твърди, че е работил при ответното дружество, като е претърпял
злополука на същата като процесната машина, докато почиствал валовете й при работещ
режим, което било практика при ответното дружество и всички работници го правели.
Заявява, че работниците самоволно махали предпазните решетки, за да влизат по-лесно в
машините, а вратите не можели да се отстраняват, при отварянето им машините спирали.
Сочи, че когато валовете работят, това се виждало, като по време на чистете същите се
движели много бавно. Свидетелят твърди, че освен неговата и тази на ищеца, имало и други
подобни трудови злополуки при ответника.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-техническа експертиза на
вещото лице И. И. /л. 278 - 301/, съгласно което към датата на настъпване на трудовата
злополука в процесния модул са били налични три броя отвори за свободен достъп до
опасната зона, като към датата на експертния оглед два от тях са с монтирана защитна
преграда, а третия – с различна такава. Пострадалият е навлязъл в опасната зона в отвора,
разположен в близост до вал № 7. На отвора, осигуряващ свободен достъп до опасната зона,
задължително следва да бъде монтирана защитна преграда, което касае техническата
изправност и безопасност на машинния модул. Преградата е изработена от производителя
като фиксирана /постоянна/ защита срещу навлизане в опасната зона и не следва да бъде
демонтирана, като демонтирането й не прекъсва технологичния процес и въртенето на
валовете. Неизправността на защитата срещу навлизане в опасната зона е с определена
давност, далеч преди деня на процесната злополука, като съществуващите отвори за
свободен достъп е било възможно да бъдат визуално възприети от началник смяната и от
работниците.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице Д. Д. /л. 214 - 219/, съгласно което вследствие на процесната трудова злополука
ищецът е получил следните увреждания: голяма разкъсно-контузна рана в областта на
десния горен крайник – дясна лакътна област и дясна предмишница в горна трета, с
оформяне на кожно ламбо. Посочените увреждания отговарят да са получени по начина,
описан в исковата молба и в приобщената по делото документация. Същите обуславят
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период, надхвърлящ един
месец. Въпреки проведеното двукратно оперативно лечение, и към момента е налице белег в
областта на десния горен крайник, който е видимо отчетлив, създава явна асиметрия и води
до загрозяване на други части на тялото. Същият не може да бъде отстранен при последващо
оперативно лечение и ще остане завинаги. И към настоящия момент е налице ограничено
сгъване и разгъване на дясната лакътна става и намален захват на пръстите на дясната ръка,
които ще останат завинаги.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-психиатрична експертиза на
вещото лице Р. Б. /л. 188 - 193/, съгласно което вследствие на претърпяната трудова
злополука ищецът е преживял стрес с голям интензитет, който се е превърнал в психотравма.
Измененията по кожата и подкожната тъкан на ищеца са видими и за неспециалист, което му
причинява сериозен психичен дискомфорт. Поради невъзможността да преработи и
рационализира случилото се, то е преминало в по-тежко психогенно разстройство –
посттравматично стресово разстройство, което е непосредствено причинено от злополуката,
причинява значителен дистрес или нарушение в професионалните, социални и други
области на функциониране. Същото има голяма продължителност, често през целия живот
5
на страдащия и нарушава цялостното му функциониране.
В открито съдебно заседание вещото лице посочи, че психотравмата има голямо
значение за ищеца, тъй като същият е млад човек, спортист, държащ на външния си вид и на
начина си на живот, като случилото се изцяло е променило последния. Възможно е с
помощта на психотерапия симптомите на посттравматичното разстройство да се смекчат, но
вещото лице изразява съмнения, че същото може да бъде преодоляно изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО дава легална дефиниция на понятието „трудова
злополука“, като определя като такава всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена неработоспособност или смърт.
С оглед на посоченото се налага извода, че отговорността на работодателя по чл. 200
КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер, като без значение за
същата е причината за трудовата злополука.
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е обусловено
от доказване от страна на всеки от ищците в производството на следните материално-
правни предпоставки, а именно: наличието на трудовоправна връзка между пострадалия
работник и ответника; настъпилата трудова злополука; претърпените вреди от твърдения
вид, обем и интензитет и причинната връзка между злополуката и вредите.
В тежест на ответника, от друга страна, с оглед заявената от него неоснователност на
исковите претенции, е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради допусната груба небрежност и нарушение
на длъжностната характеристика и правилата за безопасност при работа.
Настоящият съдебен състав, в съответствие с изложеното от фактическа страна и като
съобрази приетите за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в производството
обстоятелства, които не се оспорват от страните, а в същото време се установяват и от
представените писмени доказателства, намира за доказани при условията на пълно и главно
доказване следните материално-правни предпоставки за уважаване на исковите претенции:
На първо място, към момента на процесния инцидент е била налице трудовоправна
връзка между пострадалия работник Й. М. Я. и ответника „П." АД по силата на Трудов
договор № */28.05.2019 г. и Допълнително споразумение към трудов договор № *, на
длъжността „машинен оператор производство на пластмасови изделия - екструдерист“, с
място на работа: структурно звено * – *.
Настъпилият на 19.01.2020 г. инцидент с пострадалия Й. М. Я. е признат с влязло в
сила на 05.02.2021 г. Разпореждане № * от 04.02.2020 г. на ТП НОИ – *, издадено въз основа
на Декларация за трудова злополука от 23.01.2020 г., подадена от ответника и Протокол от
20.01.2020 г. на ТП НОИ – * за резултатите от извършеното разследване на злополука, за
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като същата е станала по време на
извършване на работата и е в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява.
6
Получените от пострадалия увреждания, съгласно Епикриза от Клиника по ортопедия
и травматология при МБАЛ „* *“ АД, Епикриза от Клиника по термична травма, пластично
– възстановителна и естетична хирургия, приобщената по делото медицинска документация
и заключението по допуснатата Съдебно-медицинска експертиза, са: голяма разкъсно-
контузна рана в областта на десния горен крайник – дясна лакътна област и дясна
предмишница в горна трета, с оформяне на кожно ламбо.
Поради посоченото, съдът намира за безспорно установено в производството
настъпването на неимуществени вреди по отношение на ищеца, които съгласно назначените
Съдебно-медицинска и Съдебно-психиатрична експертизи и ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите С П.а Я.а и Е. В. Б. се изразяват в
следните физически увреждания: наличие на ограничено сгъване и разгъване на дясната
лакътна става, намален захват на пръстите на дясната ръка, наличие на белег в областта на
десния горен крайник, който е видимо отчетлив, създава явна асиметрия и води до
загрозяване на други части на тялото, като същият не може да бъде отстранен при
последващо оперативно лечение; продължаваща болка и подуване на дясната ръка,
невъзможност за полагане на тежък физически труд - всички посочени физически
увреждания оставащи завинаги; в психически увреждания: посттравматично стресово
разстройство, което е непосредствено причинено от злополуката, причинява значителен
дистрес или нарушение в професионалните, социални и други области на функциониране
/спорт, общуване с лица от противоположния пол/, същото изцяло е променило начина на
живот на ищеца, като с помощта на психотерапия е възможно симптомите на
посттравматичното разстройство да се смекчат, но не и да бъдат преодолени изцяло.
С оглед на изложеното, съдът намира за доказани всички изискуеми от закона
предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество за претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от настъпилия на 19.01.2020 г. инцидент, представляващ трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
По възражението за съпричиняване:
Заявено от страна на ответника с отговора на искова молба е възражение за
съпричиняване от страна на работника на настъпилия вредоносен резултат, като са изложени
твърдения за проявена от последния груба небрежност, изразяваща се в неправомерно
навлизане за почистване в секцията на валовете, при работещ режим, в нарушение на
проведените му инструктажи и издадени заповеди за експлоатация и безопасност на
процесната машина.
Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В Кодекса на труда няма дефиниция на понятието ”груба небрежност”, но трайно
установената съдебна практика приема, че такава в случаите на трудова злополука е налице,
когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е
тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я
съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата
обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото
пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа.
Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да
бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно
лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие
в нейното обезщетяване. Дали поведението на пострадалия е рисково и до каква степен то е
довело до настъпване на вредата се установява всякога конкретно.
7
При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че
работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в
нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност
(Решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д. № 1298/ 2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните
в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика,
нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука.
Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат,
обезщетението им не подлежи на намаляване (Решение № 157/ 24.06.2014 г. по гр.д. № 6210/
2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с
машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на
работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е
негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за
безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители
(Решение № 178/ 02.01.2019 г. по гр.д. № 4579/ 2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.). Съдът не
дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба
небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на
обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на
увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност
(Решение № 18/ 8.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение №
187/29.10.2020 г. по гр.д. № 4559/2019 г. по описа на ВКС, 4 Г.О.).
Безусловно значение относно преценката за наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника има изпълнението на възложената работа при
спазване на установените за извършването й технологични правила, както и на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Поради това, ако работодателят не е изпълнил
задължението си да проведе инструктаж за тези правила, грубата небрежност на
работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е изключена. Съгласно чл. 2, ал.
1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, издадена от Министъра на труда и социалната
политика, на основание чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят осигурява на всеки работещ
подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие
със спецификата на професията/ извършваната дейност и на работното място, като отчита
възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. /в
този смисъл Решение № 60165 от 19.08.2021 г. по гр.д. № 3529 / 2020 г. по описа на ВКС, 4
Г.О./.
Съдът намира за установено в настоящото производство от Длъжностна характеристика
на длъжността „машинен оператор производство на пластмасови изделия - екструдерист“,
Заповед № * г. на Изпълнителния директор на ответното дружество, инструкции за
подготовка, стартиране и спиране на линията за почистване, Ръководство и инструкция за
безопасност, списък на запознатите с „Ръководство за безопасност“ работници и с
работниците, на които е проведен периодичен и извънреден инструктажи, че на ищеца са
били проведени периодични и извънредни инструктажи, в рамките на които същият е бил
запознат с работата, свързана с почистване на процесната машина в съответствие с
правилата за безопасност. Последното не е спорно между страните. Не се доказа в
производството на ищеца да е проведен ежедневен инструктаж за предстоящата за
изпълнение работа в деня на настъпване на трудовата злополука. С оглед на посоченото,
навлизайки в процесната машина и започвайки нейното почистване в режим на работа на
валовете, ищецът безспорно е нарушил правилата за безопасни условия на труд.
Установи се обаче, от друга страна, от приобщените писмени доказателства: Протокол
*/12.07.2019 г. за извършена проверка на ответното дружество от Дирекция „Инспекция по
труда“ – *, от влязло в сила Решение № 755/21.06.2023 г. по в.гр.д. № 682/2023 г. по описа на
8
Окръжен съд – *, от показанията на свидетеля Е. В. Б., както и от заключението по
изслушаната Съдебно-техническа експертиза, че е установена практика през годините
машините от вида на процесната да са с премахнати защитни прегради, което касае
техническата изправност и безопасност на машинния модул и същите са изработени от
производителя като фиксирана /постоянна/ защита. Последното е било възможно да бъде
визуално възприето от работниците и от началник смяната, на когото, съгласно Заповед № *
г., е била възложена проверката за безопасна подготовка, стартиране и спиране на линията за
почистване. Посоченото налага извода на съда, че работодателят (съответно лицето, което е
натоварил да ръководи производствения процес) е знаел за системното извършване от страна
на работниците на нарушения на правилата за безопасност, поради което е бил длъжен да
вземе мерки за тяхното преустановяване. Именно затова законът му дава работодателска
власт, включително възможността да наказва дисциплинарно неизпълняващите
задълженията по безопасност на труда работници. Такива дисциплиниращи мерки
работодателят не доказа да е взел, както и не се доказа да е налице изпълнение на
предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“ – *, като процесната злополука се явява
поредна такава на идентична машина при аналогични нарушения на условията за
безопасност.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, е груба
небрежност у пострадалия работник няма, тъй като работодателят е допуснал постоянна
практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпването на трудовата
злополука. Той не е взел необходимите мерки за превенция на риска от трудова злополука
при работа с процесната машина, поради което дължимото обезщетение за вредите от
настъпилата злополука не подлежи на намаляване.
По размера на обезщетението:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при спазване на
ръководните указания, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. То
задължава съдилищата при преценката кое обезщетение е справедливо да съобразят всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение за определяне на
размера му. Постановлението указва на съдилищата тези обстоятелства да бъдат посочени в
мотивите на решението и да бъде обсъдено тяхното значение, като се отчитат спецификите
на всеки отделен случай. В ППВС № 4/1968 г., както и в трайно установената практика на
ВКС /напр. Решение № 1026/18.12.2009 г. по гр.д. № 4001/2008 г., I г. о., Решение №
149/02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г., III г. о., Решение № 67/16.03.2012 г. по гр.д. №
1101/2011 г., III г. о., Решение № 136/01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г., III г. о., Решение №
85 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др. / е прието, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука съдът следва да
вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от
значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Такива критерии са видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на
заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и
съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Същите са възприети в трайно
установената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, която
приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти /в този смисъл Решение № 144 от 19.12.2014 г. по т.д. № 3761/2013 г. на І т.о., Решение
№ 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ІІ т.о., Решение № 95/24.10.2012г. по т.д. №
916/2011 г. на І т.о., Решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др./.
В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се допуска
размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а
9
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. /в този смисъл Решение № 50043 от 06.06.2023 г. по гр.д. № 1490/2022 г. по
описа на Върховен касационен съд, 3 Г.О./.
При съобразяване на посочените по-горе критерии, с оглед събраните по делото
доказателства и установените обстоятелства, а именно: че към момента на настъпване на
трудовата злополука ищецът е бил на 22-годишна възраст, начина на настъпване на
инцидента и преживените вследствие на същия физически и психически болки и страдания,
периода на временна неработоспособност на пострадалия – 9 месеца, физическите и
психически увреждания, за които се установи, че ще останат завинаги, както и в
съответствие с икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата за сходни
случаи, съдът намира за съответно на причинените на ищеца неимуществени вреди
обезщетение по справедливост в размер на 80 000 лева. До посочения размер предявеният
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ се явява основателен и доказан, за който
претенцията следва да бъде уважена. За разликата над посочения размер до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не се доказа в производството заявеното от ответника твърдение за изплатено на ищеца
застрахователно обезщетение, което следва да бъде приспаднато от определеното му в
настоящото производство такова, поради което и обезщетението следва да бъде присъдено
от съда в целия му размер.
Като законна последица от частичното уважаване на исковата претенция в полза на
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер на иска, считано
от считано от датата на предявяването му - 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенцията за обезщетение за забава:
С протоколно Определение от 27.06.2025 г., на основание чл. 214 ГПК, съдът е
допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 200 КТ, чрез увеличение на
неговия размер от 140 000 лева на 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увредата – 20.01.2020 г. до датата на предявяване на иска – 20.03.2023 г. в размер на
64 485,45 лева, както и законната лихва от предявяване на иска – 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението. Първоначално предявената в производството
искова претенция е била единствено за обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
последица от настъпила на 19.01.2020 г. трудова злополука, с правно основание чл. 200 КТ.
Искането за изменение в частта - законната лихва от предявяване на иска – 20.03.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението представлява прибавяне на изтекли лихви
върху главницата след предявяването на иска, поради което не представлява изменение на
иска и се прилага разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК.
Искането в частта за заплащане на законната лихва от датата на увредата – 20.01.2020 г.
до датата на предявяване на иска – 20.03.2023 г. в размер на 64 485,45 лева представлява
предявяване на нов иск, тъй като такъв иск за обезщетение за забава не е бил предявен с
исковата молба /в този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 32 от 15.05.2014 г.
постановено по т.д.№ 1897 г. по описа за 2013 г., препращащо към т. 9 на ТР № 1/04.01.2001
г. на ОСГК на ВКС по чл. 216, ал. 3 ГПК /отм./, която норма е възпроизведена в чл. 214, ал.
2 ГПК от 2007 г., поради което решението не е изгубило сила/.
С оглед на посоченото, не е следвало да бъде допуснато изменение на иска в частта за
заплащане на законната лихва от датата на увредата – 20.01.2020 г. до датата на предявяване
на иска – 20.03.2023 г. в размер на 64 485,45 лева, съответно съдът не дължи произнасяне по
10
посочената претенция.
Доколкото определението, с което се оставя без уважение искането допускане на
изменение на иска /аналогично на непроизнасянето с настоящото решение по посочената
претенция/, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като е по движение на делото,
същото не е преграждащо и не е от характера на тези определения, за които е предвидено
изрично обжалване, аргумент по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /в този смисъл Определение №
277/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 300/2009 г. по описа на ВКС, 3 т.о., Определение №
77/01.03.2011 г. по ч.гр.д. № 427/2010 г. по описа на ВКС, 2 т.о./, то не е налице процесуална
пречка за ищеца да предяви претенцията си за обезщетение за забава за периода от датата на
увреждането до предявяване на иска в отделно производство.
По разноските:
Страните в производството не претендират разноски за същото, поради което и такива
не следва да им бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *, държавна такса върху уважената
част от иска в размер на 3 200 лева, както и сумата от 969,20 лева – разноски за Съдебно-
техническа, Съдебно-медицинска и Съдебно-психиатрична експертизи, съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * Област *, ул. „*,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Я., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „Владислав Варненчик“ бл.
22, вх. 10, ет. 4, ап. 112, сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, последица от настъпила на 19.01.2020 г.
трудова злополука, от която е причинена временна неработоспособност за периода от
19.01.2020 г. до 14.09.2020 г., изразяващи се в обезобразяване на дясна ръка и предмишница
/други части на тялото/, което е непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми,
безсъние, страх и нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от
обливани на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам
при събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от
принудителното носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева до пълния претендиран размер от 200 000 (двеста хиляди) лева.
ОСЪЖДА „П*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * Област *, ул. „*,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – *,
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева,
както и сумата от 969,20 (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева
– разноски за Съдебно-техническа, Съдебно-медицинска и Съдебно-психиатрична
експертизи, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач - ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД на страната на ответника.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12