№ 642
гр. Плевен,20.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове: Цветелина
Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело №761 по описа на Административен съд - Плевен за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „ФЕШЪН
ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В.И. *** срещу
Решение № 260028 от 20.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 1374/2020
г. по описа на Районен съд – град Плевен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 15-0000909 от 21.05.2020 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен, с което на „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД с
ЕИК ********* представлявано от В.Ф., на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се навеждат доводи, решението на РС-Плевен е постановено при
съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до лишаване на касатора
от правото на защита, тъй като същият е лишен
от възможността да докаже в производството по делото наличието на
предпоставките на чл.245, ал.1 и чл.41 5в
от КТ. Сочи се, че районният съд с
определение от 22.07.2020г., постановено
в открито съдено заседание е оставил без уважение направеното искане за
допускане на съдебно – счетоводни експертиза. Сочи, че по този начин е лишил
жалбоподателя от правото му да докаже извършеното от негова страна
плащане, което съставлява съществено
нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Твърди се,
че към 13.03.2020г. е изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец
януари 2020г. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от В.И. ***, който поддържа жалбата по изложените в
нея подробни съображения.
Ответникът по касационната жалба в
законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание
се представлава от юрисконсулт И., която застъпва тезата за неоснователност на
касационната жалба, отправяйки искане за оставяне в сила на атакувания с нея
съдебен акт.
Представителят на Плевенска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна, по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-0000909 от 21.05.2020г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Плевен, с което на „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 49, представлявано от В. Ф. с ЕГН ********** на основание чл.416, ал.5 и във връзка с чл.414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е приел, че при извършена проверка на 02.03.2020 г. по
документи на "Фешън груп” ЕООД с ЕИК *********, с управляващ и
представляващ дружеството Ф.В. с ЕГН **********, с обект на контрол
„Предприятие за производство на класически машинно или ръчно плетени пуловери,
жилетки и др. подобни изделия", намиращо се в гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано" № 49, се установи следното: "Фешън груп" ЕООД в
качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство, а именно: Не е изплатил в установените в трудовите договори
срокове, а именно в срок до 25.02.2020 г. уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа през месец Януари 2020 г. от работещите лица в дружеството,
подробно описани в списък с изх. № 116/02.03.2020 г. на "Фешън груп" ЕООД.
За констатираното нарушение на 02.03.2020
г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 15-0000909,
в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл. 128, т. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, на когото бил и връчен. Същият бил подписан от
последния без възражения. Такива не били депозирани и впоследствие в
законоустановения три дневен срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал
процесното НП, възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
Районният съд е установил описаната
фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както
и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на същата, в
унисон с тезата на административно наказващия орган, съдът е счел, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по чл. 414, ал. 1 от КТ, изразяващо се в нарушаване на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е
приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено при спазване на
материалния закон и административно производствените правила. Изложил е
подробни аргументи, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла, вложен в чл. 415в от КТ, доколкото задължението за изплащане на
трудовите възнаграждения на работещите по трудово правоотношение касае
обществените отношения по охрана на едни от най-важните права – трудовите
права, като неизпълнението на същото пряко рефлектира в правната сфера на
засегнатите субекти. Приел е също, че наложената имуществена санкция е
определена в нормативно предвидените предели и при съобразяване на разпоредбата
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е индивидуализирана в
минималния предвиден от законодателя размер. Така мотивиран, въззивният съд е
потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.
Плевенският административен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд –
гр.Плевен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират
помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При разглеждане на делото районният съд е
обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел
обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Правилно районният съд е приел, че
административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния
жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че към датата на
проверката работодателят „ФЕШЪН ГРУП“ не е изплатил в установените в
трудовите договори срокове, а именно в срок до 25.02.2020 г. уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа през месец Януари 2020 г. от
работещите лица в дружеството, подробно описани в списък с изх. № 116/02.03.2020
г. на "Фешън груп" ЕООД –
факт, писмени обяснения на управителя на дружеството В.Ф., заверено копие от трудов договор №23/01.11.2019г.
на Ц. В., заверено копие от трудов договор на Ф. Б.и заверено копие от списък с изх.№116/02.03.2020г.за
дължими трудови възнаграждения за месец януари 2020г. на работниците и служителите
от "Фешън
груп" ЕООД. При тези констатации правилни и съответни на
събраните доказателства са изводите на въззивния съд за съставомерност на
санкционираното неизпълнение на задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, доколкото е безспорно установено, че
касаторът, в качеството му на работодател, не е изплатил трудовото
възнаграждение на работещите по трудово правоотношение лица в уговорения срок.
Правилно е прието, че с описаното бездействие е нарушено императивното
изискване на чл. 128, т. 2 от КТ, задължаващ работодателя да изплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове, като по този начин е осъществен административно наказателния състав,
визиран в чл. 414, ал. 1 от КТ, предвиждащ отговорност за работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената
имуществена санкция. В чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидено налагане на такава от 1500
до 15000 лева, като определената на касатора санкция от 1500 лева е фиксирана в
тези рамки и в минималния предвиден от законодателя размер. С оглед на това
размерът на наложеното административно наказание се явява определен при
съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
На следващо място,
обосновано районният съд е отхвърлил тезата на наказаното дружество за
приложимост на привилегирования административно наказателен състав, визиран в чл. 415в, ал. 1 от КТ досежно санкционираното неизпълнение на
административно задължение. Съгласно посочения законов текст, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лева. Процесното неизпълнение на административно задължение е свързано със
засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат
възнаграждение за положения от тях труд, нарушаването на което пряко рефлектира
в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, на 207 служители, което обстоятелство
обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили
неблагоприятни вредни последици за посочените в НП работници и служители на "Фешън груп" ЕООД , след като същите са бил лишени от възможността да се ползват от
възнаграждението за труда си, когато това възнаграждение им се е
полагало. Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране
на санкционираното неизпълнение на задължение като маловажно такова в контекста
на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Относно
претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът
съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на
80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
- гр. Плевен разноски по
делото в размер на 80 лева.
От така установеното
фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр. Плевен
е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението
на въззивния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и
при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния
и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260028/20.08.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 1374/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „ФЕШЪН
ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.Ф. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Плевен направените
по делото разноски в размер на 80 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ 2. /п/