РЕШЕНИЕ
№ 3718
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110105228 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с правно осн. чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с материален интерес общо 866,85 лв.С
предявените ОСИ ищцовата страна цели да бъде установено със СПН съществуването на
паричните вземания, за които заповедния съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.Видно от материалите по заповедното дело, инициирало исковия
процес, със Заповед № 7316/30.12.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по частно гражданско дело № 18273 по описа на ВРС за 2021 г., XLII - ри състав е разпоредил
длъжникът И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Т. - П.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. В. - Изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт Ц. В., сумата от 778,16 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева
и шестнадесет стотинки), представляваща дължима главница за доставена и незаплатена топлинна
енергия, както и услуга „ дялово разпределение “ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***; сумата от 88,69 лв. (осемдесет и осем лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
04.06.2019 г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 08.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 410 от ГПК, вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Доставена и
незаплатена топлинна енергия, както и услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2019 г.
до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***.
Ищцовото дружество обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба: Твърди се от ищцовото дружество, че е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. А. А., ЕГН **********, с адрес ***. С
Разпореждане постановено по ч.гр.д. № 202131101182873/2021 г. по описа на ВРС било уважено
искането на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение против длъжника, като
заповедта била връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което и съдията -
докладчик указал на заявителя /сега ищец/, че има възможност да предяви иск относно вземането
1
си в 1 м. срок, като довнесе дължимата се държавна така. Въз основа на горните твърдения,
ищцовото дружество мотивира правния си интерес от предявяване на специалния положителен
установителен иск против И. А. за консумирана и незаплатена от него топлинна енергия за негов
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, абонатен номер ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, твърдени от ищцовото дружество, въз
основа на които произтичало вземането, изложени в исковата молба са следните: Като
собственик на топлоснабден имот , находящ се в гр.Варна, ответникът бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди , по смисъла на чл. 153 , ал.1 от ЗЕ / изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ „ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия „ /, поради което и за ответника важали разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката . Ищцовото дружество цитира и
нормата на чл.150 , ал.1 от ЗЕ / изм. ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /“ Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия , предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране към
Министерски съвет.“ Съгласно ал.2 ,,същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия , без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите, сочи още ищеца . Ищецът твърди , че Общите условия от 2007 г. били
публикувани във вестник „ Нощен труд „ от дата 13 - 14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
,бр.239/13.12.2007 г., като с тях се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и дружеството - правата и задълженията на двете страни , редът за
измерване , отчитане и разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията др. В раздел VII от ОУ „ Заплащане на топлинна енергия „ бил
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия в т.ч. и ответника, били длъжни
да заплащат месечните дължими суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури -
най -късно до края на текущия месец, следващ месеца за доставка на топлинна енергия . С
изтичане на последния ден от месеца, твърди ищецът, че ответникът изпаднал в забава , като на
основание чл. 31 , ал. 6 от ОУ ежедневно била начислявана законна лихва върху дължимата
сума.Ищецът в исковата си молба моли съда да приеме като доказателство по делото приложената
към исковата молба справка - извлечение по пера, формиращи задължението за главница , както
следва: 1. Цена на топлинна енергия - според таблица извлечение по пера. 2.Сума за отопление с
ИРУ, изчислена за периодите посочени в петитума на исковата молба - 0,00 лв.3.Сума за
отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 352,11
лв.4.Сума за топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация, начислена за същия период от
време в размер на 416,23 лв. 5.Сума за битово горещо водоснабдяване / БГВ/ , начислена за
периодите , описани в приложението - 0,00 лв.б.Суми за услуга дялово разпределение в общ
размер от 9,82 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; 7.Корекции - 0,00
лв.Изрично е заявено от ищеца, че в имота на ответника има монтирани измерващи уреди както
следва : 0 бр. водомери за БГВ, 0 бр. уреди ИРУ и щранг - лира в баня.Ответникът, твърди ищецът,
че било видно от приложеното в заповедното дело извлечение от сметка за абонатен номер ***, че
използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия, но не погасил задължението,
поради което и в законовия срок ищецът предявява и специалния си положителен установителен
иск с посоченото по-горе искане по см. на чл. 127, ал. 5 ГПК. Обективирано е изрично искане за
присъждане на разноските по делото, както и по заповедното производство.В подкрепа на
твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът по делото И. А. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез особения си представител адв. Д. Й. Д. от АК - Варна, с адрес за призоваване:
***, телефон за връзка: ***, изразява следното становище по предявената искова молба
:Ответникът , чрез особения си представител, намира предявената искова претенция от „Т. - П.“
АД срещу И. А. А., за допустима, но изцяло неоснователна, поради което и желае да бъде
отхвърлена. Съображенията на ответника за това са следните:Ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, намирайки ги за неоснователни. Оспорва се и
2
обстоятелството, че на ответника И. А. А. му е предоставено и надлежно отчетено
фактурираното количество топлинна енергия, както й че през процесния период ищецът е
доставял реално топлинна енергия до процесния обект на потребление, заведен с абонатен номер
№ ***, находящ се на адрес: ***.Твърди се от ответника, че по делото не са представени фактури
за доставена на абоната топлоенергия, а ищецът претендирал вземанията си само въз основа на
частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща материална доказателствена
сила. Не били ангажирани доказателства, от които да е видно какъв е начинът на определяне на
конкретните суми.Ответникът оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата
молба справки за консумирана топлинна енергия,твърди ,че липсват доказателства за реалния вид,
количество, единична и обща цена на потребената от ответника топлинна енергия.Оспорва
наличието на договор между ответника и ищцовото дружество.От приложените доказателства
към исковата молба , сочи ответника , че е видно, че има сключен договор за включване в
системата за индивидуално топлоотчитане между ЕТ „***" Варна и собствениците на етажната
собственост, без да са представени доказателства за това какъв е гласувания процент на Общото
събрание на етажната собственост за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, съобразно който следва да бъде начислявана и съответната
такса.Потребител на услугата твърди ответника, че е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти можел да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не можел да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата/ препращайки към Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС/.Видно било още за ответника от Приложение към Споразумителен протокол № 1/290 е, че
процесният абонатен номер № ***, под който е заведен процесния обект на потребление, находящ
се на адрес: ***, не желаел да бъде снабдяван с топлинна енергия.На следващо място счита
ответника чрез особеният си процесуален представител, че отразените стойности за консумирана
топлоенергия не били формирани въз основа на точни показатели, за измервателните уреди не
били представени доказателства, че са одобрени от съответния държавен орган и изправни, както и
че са преминали технически преглед. В тази връзка оспорва надлежното отчитане на показанията
на средството за търговско измерване. Оспорва претендираното количество топлинна енергия да е
измерено от изправно и годно средство за търговско измерване.Искът за лихва за забава,на
следващо място сочи ответника, че е акцесорен на иска за главница, а доколкото искът за главница
се явявал неоснователен, то й акцесорният иск бил неоснователен.Също така, според ответника ,
следвало да се съобрази, че по отношение на искането за присъждане на мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, която била включена в изцяло претендираната главница,
ответникът не бил поставян в забава, тъй като за това задължение Общите условия на ищеца,
които не били представени по делото, не предвиждали падеж, поради което била необходима
покана за плащане. Претенцията в тази част, ответникът счита, че също следва да се отхвърли . С
оглед гореизложеното, ответникът, чрез особеният си представител моли съда да отхвърли
предявените искове срещу И. А. А. за заплащане на сумата от 778.16 лева, представляваща
дължима главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „ дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата от 88.69 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.В ъв връзка с направените към исковата молба доказателствени искания ответникът
изрично е изразил становище.
В откритото съдебно заседание на 04.11.2022 г., представител на ищеца не се явява, но
преди заседанието ищцовата страна е депозирала надлежна писмена молба с искане за уважаване
на предявените искове, изложени по същество на спора и искане за присъждане на сторените
разноски.
В същото заседание ответникът И. А., представляван от особения представител, назначен
от ВРС при спазване на разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК – адвокат Д. Д., желае ВРС да отхвърлите
предявения иск , с оглед на събраните доказателства . Обективирано е изрично искане за
заплащане на възнаграждението на особения представител, като по това искане, съдът е
3
разпоредил издаване на РКО в полза на особения представител за внесения депозит.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
РС Варна е сезиран с процесуално допустими ОСИ с правна квалификация чл. 422 ,
ал.1 вр.чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД. Основателността на специалните положителни
установителни искове е обусловена от провеждането на пълно и главно доказване от страна на
ищцовото дружество, за което и исковият съд с доклада по делото е разпределил тежестта на
доказване между страните.С доклада по делото съдът е извършил разпределение на
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ, като е указал и на двете страни по спора, че съгласно
общата норма на чл. 154 от ГПК - всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си.В тежест на ищцовата страна съдът е възложил
да установи наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а
именно:учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в нейна полза Заповед за изпълнение против длъжника и депозиране на настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;съществуването на твърдяното вземане в нейна
полза по основание, размер и длъжник в т.ч. че етажната собственост на процесния адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т. - П. „ АД;качество на потребител на топлинна
енергия на ответника;стойност на разпределеното количество топлинна енергия, отдавано от
сградната инсталация, доставено и отчетено по предвидения в сключените индивидуални
договори, общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т. - П. „ ЕАД ред;
наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, по която е доставил твърдяното
количество топлоенергия и е извършил ( лично или чрез друго лице) дялово разпределение на
топлинна енергия за сградата, в която се намира имота на ответника, стойността на припадащата се
част от която съответства на квотата на ответника в общите части, изпадането в забава на
ответника и размера на акцесорния иск, изискуемост на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, както и одобряването и обнародването на Общите условия. В тежест на
ответника по делото, съдът е възложил да установи всички наведени в срока по чл.131 ГПК
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената топлинна
енергия или обстоятелства изключващи дължимостта й.
При така разпределената тежест на доказване ,на база съвкупния и поотделен анализ
на писмените доказателства приобщени по делото , заключенията на вещите лица по
допуснатите по делото съдебна техническа и съдебно счетоводна експертизи,
първоинстанционният исков съд приема, че исковото производство е процесуално допустимо
, а исковете – доказани и по основание и частично по размери , като излага следните мотиви
:
От изисканото и приобщено по настоящото исково производство частно гражданско дело
№ 18273 / 2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XLII–ри състав безспорно се установяват
релевираните от ищцовата страна фактически твърдения за наличието на правен интерес от
водената установителна искова защита. Ищцовата страна е била депозирала в РС П. заявление с
4
рег.вх.№ 23963/08.12.2021 г., против длъжника И. А. А. по чл. 410 ГПК с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника в заповедното
производство . Със заявлението е била внесена държавна такса от 25лв.лева, като размерът на
паричното вземане е уточнен в точка 9 – та на Заявлението, основанието на вземането в т. 9 буква
„а“, „б“ „в” , а обстоятелствата, от които произтича вземането в т.12. ( л.1- 6 от заповедното
производство). Така депозираното Заявление, сезираният съд РС П. е намерил, че следва да бъде
разгледано по същество от РС Варна, при спазване на правилата на местната подсъдност, поради
което и с Определение № 3788/09.12.2021 г РС П. , VIII – ми граждански състав е прекратил
производството по ч.гр.д.№ 7625/2021 г. и на осн. чл.411,ал.1 ГПК е изпратил същото на РС
Варна.Във ВРС същото заповедно дело е заведено под номер 18273/2021 г.Видно от л.6 – ти от
заповедното дело , РС Варна въз основа на разпореждане № 28886/ 30.12.2021 г. е приел, че
заявлението на заявителя отговоря на формалните и съдържателни изисквания за редовност, както
и че липсват пречките , визирани в чл. 411 ,ал.2 , т.2 , 3 , 4 и 5 ГПК , поради което е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК . От оригинала на
заповед № 7316/30.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , приложен на л.
8 – ми по заповедното дело , се констатира че заповедният РС Варна по ч.гр.д. № 18273 / 2021 г. по
описа на ВРС, ХLII –ри състав е разпоредил длъжникът И. А. А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на кредитора Т. П. АД, ЕИК *** СУМАТА от 778,16 лв. представляваща дължима
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „ дялово разпределение „ за
периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в *** , СУМАТА от
88,96 лв. представляваща мораторна лихва , начислена върху главницата за периода от 04.06.2019
г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.12.2021 г., до окночателното изплащане на задължението , на осн. чл.410
от ГПК . Със заповедта по чл.410 ГПК ,видно от л. 8 - ми от заповедното дело на РС Варна , в
полза на заявителя са присъдени сторените съдебно – деловодни разноски от които 25,00 лв. за
платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК . В самата заповед е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства : „
Доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „дялово разпределение „ за периода от
01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот , находящ се в *** . От приобщените по
заповедното дело на листи от 10 –ти до последния писмени доказателства се установява факта, че
заповедта по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания и в срок ,заявителят е предявил пред РС
Варна исковата си молба с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл.п 86, ал.1 ЗЗД .
При гореизложените и установени по делото факти, настоящият състав прави извод,
че искът е предявен в преклузивния срок. Приемайки, че искът е предявен в срок и допустим
,съдът дължи произнасяне по същество на спора.
На първо място от приложеното по исковото производство на лист 25 – ти заверено за
вярност с оригинала копие на нотариален акт № ***, т. *, дело ***/***г. по описа на нот.В.П. ,
нот. с район на действие РС П. се установява , че на 09.05.1994 г. недвижим имот представляващ
апартамент № *, находящ се в **** със застроена площ 83,71 кв.м , ведно с избено помещение № *
със застроена площ от 9,10 кв.м , както и 0,888 % ид.ч. от ОЧС , са били придобити по силата на
правна сделка покупко – продажба, обективирана в цитирания нотариален акт, акт вписан и в АВ
СВ. Видно от вписаното в нотариалния акт продавачите А. Х. А. ЕГН ********** и съпругата му
П. А. А. ЕГН ********** са продали на сина си И. А. А., ЕГН ********** , чрез особения му
5
представител С. А. И. – адвокат от АК П. , назначен за особен представител по надлежния
ред от РС П. , процесния имот , за който ищцовото дружество твърди , че е топлоснабден .
От ангажираните от ищеца писмени доказателства, приложени по делото и
представени още с исковата молба, като и цитираното по-горе заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт съдът приема за установено и доказано по делото,че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период за топроснабден имот в
гр.П. на вписания по-горе адрес.
Този факт съдът приема , че е доказан на база приобщените по делото писмени
доказателства , а именно : препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия на потребител с № ***; справка за дялово разпределение за аб. № *** ; справка
за консумирана топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. за потребител №
***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. за
потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2019г. до
31.12.2019 г. за потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от
01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. за потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. за потребител № ***; справка за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. за потребител № ***; справка за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за потребител №
***; кредитно известие № **********/30.06.2020 г.; справка за консумирана топлинна енергия
за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. за потребител № ***; справка за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. за потребител № *** ; справка за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. за потребител №
***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г. за
потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до
31.03.2021 г. за потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. за потребител № ***; справка за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. за потребител № ***г.; Споразумителен протокол №
11290/19.11.2001 г. - образец 2; Споразумителен протокол от 19.11.2001 г. - образец 1;
приложение към Споразумителен протокол № 11290; Договор за включване в системата за
индивидуално топлоотчитане от 19.09.2001 г.
От приетите по делото писмени доказателства еднозначно се установява, че ответникът се
легитимира като едноличен собственик на топлоснабдения имот,поради което и има качество
потребител на топлинна енергия, а дали твърденията на ищеца наведени в молбата от 4.11.2022 г.
затова , че ответникът има качество и наследник на своя баща са верни, съдът намира за пряко
ирелевнтни , т.к. по делото е доказано, че още през 1994 г. ответникът е станал единствен носител
на вещното правно на собственост върху имота в пълен обем .
Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3
от ЗЕ.
Именно във връзка с оспорването сторено в срока по чл.131 ГПК и за пълното изясняване
6
на фактическата страна по спора по делото са допуснати и проведени необходимите СТЕ и ССчЕ .
От заключението на СТЕ на в.л.А. М. А. се установява, че процесният имот се намира в
сграда в режим на етажна собственост и е присъединен към топлопреносната мрежа, като този
извод се налага от отговора на вещото лице Ат.А. даден в раздел Четвърти, т.1 от СТЕ / л.102 / . От
т.1 на СТЕ и приложенията към същата се изяснява, че сградата ,в която се намира процесния СОС
е присъединена към системата за централизирано топлоснабдяване на гр.П. /Приложение № 5 към
СТЕ / , по силата на Договор от 19.09.2001 г. между ФДР ЕТ “ *** „ и ЕС / етажните собственици /
на процесната сграда – за включване в система за индивидуално топлоотчитане – т.е. към
абонатната станция на процесната сграда е налице подаване на топлинна енергия , която следва да
се разпределя между етажните собственици . На приложение 4 към СТЕ вещото лице Ат.А. е
посочило данните от общия топломер в абонатната станция на процесната сграда, отчитал през
месеците на сезони 2019 / 2020 и 2020/2021 г. на доставената топлинна енергия, а отделните
компонентни в индивидуална сметка на ответника вещото лице е посочило в приложение 2 към
СТЕ – помесечно за процесния период в редове 2 и 3 и в колона 35.
В качество си на клиент на топлинна енергия, ответникът е страна по продажбено
правоотношение с топлопреносното предприятие, с предмет-доставка на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия.
Основанието на конкретното плащане произтича от топлоенергия, отдадена от сграданата
инсталация, за подгряване на топлоносител за допълване на вътрешносградната инсталация и за
таксите за топлинно счетоводство.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради
този източник на задължението на ответника , направеното възражение за неизпълнение на
услугата по доставяне на топлонергия за битово потребление до конкретния имот е без значение.
Същото, видно от заключението на техническата експертиза, не може да се приеме, че намира
отражение и в приложимата Методика за дялово разпределение на топлоенергията в сгради ЕС.
Монтираните отоплителни тела са собственост на собствениците на имотите, които се
топлоснабдяват и именно те имат задължение да ги поддържат в годно за експлоатация състояние,
поради което от отказа да се ползва отопление на имота не може да се черпи довод за липса на
изпълнение на договора за топлонсабдяване, вкл. досежно отдаваната от сградната инсталация
топлоенергия.
С оглед начина на отчитане на доставяната топлоенергия в сгради със схема на вътрешно-
отоплителна инсталация /ВОИ/, отделното жилище не може да се топлоизолира. В тази връзка,
настоящият исков , първоинстанционен съдебен състав се позовава на решение на
Конституционния съд №5/22.04.10 по к.д. №.15/09, с което е отхвърлено искане за прогласяване на
противоконституционността на разпоредбата на чл.153, ал.1 и ал.6 ЗЕ с посочване, че сградната
инсталация е част от общите части на сградата, всички собственици и носители на права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ –
като правото на част от потребителите да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага извод, че не следва да плащат топлинната енергия – защото
следва да поемат припадащата им се част от разходи за нея, свързани с тези общи части; съдът е
отразил, че не е установено цялостната уредба на топлоснабдяването да противоречи на
7
Конституцията и на международните актове.
В разглеждания случай от заключението на СТЕ се установява, че общият топломер в
абонатната станция на процесната сграда е отчитан ежемесечно, като отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия е начислено правилно. Изразеното от вещото лице в о.с.з. лично
становище относно методиката и допълнително изисквани и непредставени от трето лице
материали е без правно значение, доколкото се касае за законоустановен алгоритъм.
По делото е допусната и ССчЕ , като от заключението на вещото лице М.И. (приобщено на
листи от 125 -131 ) се установява, че размерът на непогасените задължения от ответника към
ищцовото дружество възлиза на 765,33 лв.с ДДС главница в която се включва и 9,82 лв. с ДДС за
дялово разпределение , както и 95,51 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода
4.6.2019 – 8.12.2021г.
При пълен прочит на заключението на вещото лице експерт -счетоводител, както и
представените от ищцовото дружество доказателства се установява, че разликата в размера на
установената чрез ССчЕ главница от 765,33 лв. до предявения размер е точно 12,83 лв. , като тази
разлика се дължи на наличието на кредитно известие ( сума за възстановяване минус 12,83лв. ,
така както вещото лице М.И. е установило и е посочено на л.130 от делото ). Претендираната от
ищеца мораторна лихва се оказва също в различен, но по-висок размер . Ето защо, съдът следва да
уважи иска за главница от 765,33лв. и да отхвърли главния иск за разликата до претендирания от
778,16 лв. като недоказан, а иска за мораторна лихва от 88,69 лв. следва да бъде уважен така, както
е заявен. По отношение на възражението на ищцовата страна против ССчЕ в частта, в която в.л.И.
дава заключение за размера на иска за главница, съдът намира , че вещото лице правилно е
сумирало сбора от главни задължения на база счетоводните записвания при ищцовото дружество и
на специалните си знания, поради което и искът за главница в пълнен претендиран размер не може
да бъде уважен, а само до установения чрез ССчЕ.
С оглед гореизложеното и предвид заключенията на вещите лица по ССчЕ и СТЕ относно
правилното определяне на потреблението на топлоенергия, следва изводът, че претенциите на
ищеца се явяват основателни и доказани, до посочените по –горе размери . Като акцесорна,
основателна се явява и претенцията за лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда , която дата се счита за предявяване на иска , поради което и при
наличието на доказателства затова, че ответникът се намира в забава съдът присъжда в полза на
ищеца не само мораторните лихви ,дължими от падежа на всяко едно непогасено задължение, но и
законната лихва.
При така направените изводи за основателност на исковете и частична доказаност на
размерите, съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноски.
Съразмерно на уважената част на иска съдът следва да определи размера на дължимите се
разноски в полза на ищеца както в заповедното , така и в исковото производство. При заявен
материален интерес от общо 866,85 лв. и уважена част на иска от общо 854,02 лв., съдът пресмята
в процентно съотношение, че на ищцовата страна се дължат 0,96 % от сторените разноски както в
заповедното , така и в исковото производство. Размерът на разноските в заповедното производство
е бил установен от заповедния съд – общо 75 лв., като съразмерно на уважената част на исковете в
полза на ищцовата страна съдът присъжда общо 72,00 лв. съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство.
В исковото производство ищцовата страна е сторила следните съдебно деловодни разноски
8
:75 лв. за платена държавна такса , 300 лв. депозит за назначаване на особен представител на
ответника, 180 лв.депозит за ССчЕ и 200 лв. депозит за СТЕ . В исковата молба ищцовата страна е
отправила и искането съдът да присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Този размер на дължимо възнаграждение за процесуално представителство, съдът и определя на
осн. чл. 78, ал.8 ГПК, като намира , че съответства на фактическа и правна сложност на спора и
предприетите от ищцовата страна процесуални действия, а и нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Или от
общия размер на разноските сторени от ищцовата страна в исковото производство от 855 лв.,
исковият съд присъжда разноски в полза на ищеца за исковото производство съразмерно на
уважената част на исковете от 820,80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцовата страна „Т. -
П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. В. -
Изпълнителен директор и ответника И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***,че в полза на
ищцовото дружество , против ответника, съществуват паричните вземания, за които
заповедния съд е издал Заповед № 7316/30.12.2021 г.за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 18273 по описа на ВРС за 2021 г., XLII - ри
състав, а именно : СУМАТА от 765,33 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и три
стотинки ) представляваща дължима главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както
и услуга „ дялово разпределение “ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в ***; СУМАТА от 88,69 лв. (осемдесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.06.2019
г. до 02.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК, вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Доставена и незаплатена топлинна
енергия, както и услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ***, на основание чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.
86, ал.1 ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ частично предявения специален положителен установителен иск с правно
осн. чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК от ишцовата страна „Т. - П.“ АД, ЕИК *** против
ответника И. А. А., ЕГН **********, само в частта досежно претендираната главница за
разликата от установения размер от 765,33 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и тридесет и
три стотинки ) до претендирания размер от 778,16 лв. (седемстотин седемдесет и осем лева и
шестнадесет стотинки), главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и услуга „
дялово разпределение “ за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в ***, като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН *********6, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т. - П.“ АД, ЕИК
9
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й. В. - Изпълнителен директор
СУМАТА от общо 72,00 лв. (седемдесет и два лева ) - сторените от ищцовата страна съдебно-
деловодни разноски в хода на заповедното производство частно гр.дело № 18273/2021 год. по
описа на ВРС, XLII-ри състав, съобразно уважената част на исковете, както и СУМАТА от общо
820,80 лв. (осемстотин и двадесет лева и осемдесет стотинки ) - сторените от ищцовата страна
съдебно - деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция съразмерно на
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с Въззивна жалба в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10