Разпореждане по дело №541/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

С Определение № 103/04.07.2011 год. по частно наказателно дело №716/2011 год. на Районен съд - К., е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. Й. от Г.К. в качеството му на изпълнителен директор на „Р.98” Г.К. против постановление от 02.06.2011 г., постановено от Прокурор при О. П. Г.К. по прокурорска преписка №1975/2009 г., ДП №489/2010 г. по описа на ОД на МВР Г.К. и против постановление от 23.12.2010 г. на РП-К. по същата преписка, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №489/2010 г. по описа на ОД на МВР – К., водено срещу К. Д. К. от Г.К. за престъпление по чл.313, ал.1 от НК и е прекратено производството по делото.

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от В. Д. Й., в качеството му на изпълнителен директор на „Р.98” Г.К., с твърдения, че същото е незаконосъобразно. Счита, че не е съобразен духа на нормата и целта на закона, като в конкретния казус „Р.98” се явявало ощетено дружество. Извършените от К. К. действия има ли за цел да бъдат регистрирани решения на несъстояло се събрание на акционерите на това дружество, което имало отношение към статута на дружеството, към определяне на негови ръководни органи, към създаване на условия за приемане на неточни финансови отчети и освобождаване от отговорност на лица от събрание, което е нелегитимно. Поради изложеното, жалбодателят счита, че дружеството е именно от кръга на лицата, които имат правото на жалба. На следващо място се твърди, че жалбата срещу постановление от 02.06.2011 г. на ОП-К. била оставена без разглеждане с мотив, че същото подлежи на обжалване пред А. П. – П. В този случай съдът бил длъжен да препрати преписката на компетентния според него орган. Като не бил сторил това, съдът допуснал нарушение на закона.

Моли да се отмени обжалваното определение и въззивния съд да се произнесе по съществото на жалбата.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел, че досъдебно производство №489/2010 г. по описа на ОД на МВР - К. е било водено срещу К. Д. К. от Г.К. за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК и е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление. Според съда, съгласно чл.243, ал.3 от НПК право да обжалва прекратителното постановление имат обвиняемия, пострадалия или ощетеното юридическо лице, като в случая „Р.98”, Г.К. при разследване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК няма качеството на ощетено юридическо лице, поради което няма право на жалба по посочения ред. Жалбата в частта й против постановлението от 02.06.2011 г. на ОП-К. по същото досъдебно производство, също е оставена без разглеждане, тъй като според съда, постановлението подлежи на обжалване пред АП-П., а не на съдебен контрол пред първоинстанционния съд.

Направените изводи от решаващия съд са законосъобразни, правилни и обосновани, макар и част от тях по различни от изложените съображения. Както правилно е посочено в обжалваното определение, съгласно чл.243, ал.3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред РС-К. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 във връзка с чл.219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.313, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл.243, ал.3 от НПК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл.313, ал. 1 от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС). С оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде юридическото лице – „Р.98” . При липсата на пострадал от документно престъпление по НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя /представляващ юридическо лице/, от престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, за което срещу К. К. е било образувано и водено наказателното производство от РП - К., правилно РС-К. е оставил подадената от него жалба без разглеждане и прекратил производството по делото. Доколкото останалите доводи в жалбата са по същество, настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда.

Следва да се посочи още, че макар и предварителното производство за процесното деяние да е започнало по сигнал на В. Й., както се твърди в жалбата до РС-К., то обвинението по 313, ал.1 от НК не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Поради това и формално законът не го определя като пострадал от престъпление по смисъла на чл.74, респ. по чл.84 от НПК, които очертават правната характеристика на пострадалия в процеса. Защото освен всичко което законът поставя като изискване за пострадалия като фигура в процеса, е лицето /физическо или юридическо/, да е претърпяло вреди от престъплението - предпоставка за участие в производството от общ характер като частен обвинител или граждански ищец. Тълкуването на чл.74 и чл.84 от НПК, че това могат да бъдат пострадали или техни наследници, както и юридическите лица, от деяние за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. При документните престъпления, каквото е процесното поначало липсата на съставомерни вреди при тях предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.

Що се отнася до извода направен от съда, че постановлението от 02.06.2011 г. на ОП-К. подлежи на обжалване пред АП-Пловдив, то същият не може да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.9 от НПК, когато не са били налице основанията по ал.1 на същия текст, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата П.. Постановлението на прокурора от ОП-К. се явява именно такова на прокурор от по-горестояща П. спрямо постановлението на прокурора от РП-К.. Или, в случая имаме произнасяне по постановлението за прекратяване на наказателното производство от страна на прокурор от го-горестояща П. макар и не служебно, а по жалба подадена от настоящия жалбодател В. Й., който отново не е от кръга на лица имащи право на жалба, тъй като няма качеството на пострадал от разследваното деяние, по-изложените по-горе съображения. В този смисъл не може да се приеме, че постановлението на ОП-К. подлежи на обжалване пред АП-Пловдив, поради което и същата не следва да се препраща на компетентния орган, както се твърди във въззивната жалба. Достигайки обаче до крайния извод, че подадената на РС-К. жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, т.к. е подадена от лице, което няма право на жалба, решаващия съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 103/04.07.2011 год. по ч.н.дело № 716/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. Й. от Г.К. в качеството му на изпълнителен директор на „Р.98” Г.К. против постановление от 02.06.2011 г., постановено от Прокурор при О. П. Г.К. по прокурорска преписка №1975/2009 г., ДП №489/2010 г. по описа на ОД на МВР Г.К. и против постановление от 23.12.2010 г. на РП-К. по същата преписка, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №489/2010 г. по описа на ОД на МВР – К., водено срещу К. Д. К. от Г.К. за престъпление по чл.313, ал.1 от НК и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.