Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 959
гр.Бургас, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 2198 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на “*” ООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*” №20, против Наказателно постановление № */03.01.2019 г, на Начлник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на
търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление,
като твърди, че са допуснати процесуални нарушения, а освен това са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Видова от АК-Бургас, която поддържа жалбата. Посочва
също, че е бил предоставен служебен бон, в който са отразени закупените стоки,
поради което са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
За Административнонаказващият орган се явява
юрисконсулт Станева, която
моли постановлението да бъде потвърдено, като посочва, че не са допуснати
процесуални нарушения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 20.04.2019г., а жалбата е депозирана на 25.04.2019г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.07.2018 г. около 15.30 часа
свидетелят П.П., заемащ длъжността "инспектор по
приходите" при ЦУ на НАП, извършил проверка в обект – бистро „Диамант“, находящ се в гр. *, обл. Бургас,
плаж „Хармани“, стопанисван от "*" ООД с ЕИК: *. Свидетелят П.
извършил контролна покупка на стоки- айран- 2 броя,
порция пиле- 1 брой и порция пане бяла риба- 1 брой на обща стойност 11,70 лв.,
за която му бил издаден ФКБ № 0004296/16.07.2018 г. Същият не съдържал
задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26 ал. 1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно: наименование на
стоката, код на данъчната група, количеството и стойността по видове на
закупените стоки или услуги. След извършването на контролната покупка,
свидетелят П. се легитимирал, а извършената проверка била обективирана
в Протокол сер. АА № 0322837/16.07.2018 г. Бил
представен служебен бон, в който били отразени закупените стоки.
Поради направените констатации,
свидетелят П. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F395365/18.07.2018
г., с който му вменил нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
Така изложеното се установява от приложените по делото
документи, както и от показанията на актосъставителя,
като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят по
фактите, които са се осъществили, като представителят на дружеството
жалбоподател не отрича, че стоките са били описани само в издадения служебен бон.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Начлник отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в
чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, като доводите в тази насока са неоснователни и по
същество бланкетни. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Неоснователен
е доводът на дружеството жалбоподател, изложен в жалбата, че липсва състав на
административно нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.27 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г. - ал.1 - "Лицата по чл.3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
"А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената
стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената
стойност. ал.2 - Лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1. ал.3 -
Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като
отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се към данъчна група А; 2. с
фиксирани цени в нормативен акт; 3. представляващи горива, продавани чрез
одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на
разход.".
Безспорно закупените на 16.07.2018
г. стоки – айран- 2 броя, порция пиле- 1 брой и порция пане бяла риба- 1 брой
на обща стойност 11,70 лв., не попадат в приложното поле на стоките посочени в
чл.27 ал.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., за които законодателят въвежда
изрично задължение за регистриране с наименование и единична цена като отделни
артикули тези стоки - същите са от група "Б" на чл.27 ал.1 т.2 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., но без значение за вида на стоките
законодателят е предвидил за всяко задължено по чл.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г. /а дружеството жалбоподател е такова/ лице, задължение във връзка с
регистриране и отчитане на сторените продажби на стоки да издава от въведено и
експлоатирано ФУ фискална касова бележка с определени задължителни реквизити,
вкл. и такива по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., без значение
за вида на продаваната стока.
Нормата на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. вкл. като задължително съдържание на изискуемите
се за фискалната касова бележка и такова относно количество на
закупената/продадена стока, т. е. задължението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н
- 18/13.12.2006 г. изисква и повече откъм изискуемо се съдържание във
фискалната касова бележка отколкото изрично посоченото в чл.27 ал.3 от Наредба
№ Н - 18/13.12.2006 г. В процесната фискална касова
бележка с № 0016970/23.08.2017 г. липсва съдържание според доказателствата по
делото за конкретното количество, вид и съответна стойност за всяка една от
регистрираната като продадена стока, което е съществено, за да бъде изпълнен
съставът на нарушението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.27, ал.1 Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ) за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана по-долу
само Наредбата/ "Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително като
реквизит- т. 7. „наименование на стоката /услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, ...".
Санкционната норма на чл.185,
ал.2 от ЗДДС постановява, че извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. От своя страна ал.1 на
чл.185 от ЗДДС предвижда, че "На лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева“.
Наредба Н-18/13.12.2006 г. е
нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че при извършена проверка в търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя, тези изисквания не са били спазени. Това е
установено от законодателя като административно нарушение по смисъла на чл.26,
ал.1, т.7 от Наредбата.
Касае се за обективна
отговорност, при която наказващият орган не дължи изследване на въпроса за
вината.
Правилно е направена преценка и
за приложимата санкционна разпоредба, както и за размера на наложеното
наказание,както и за липса на основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства, въз
основа на които да бъде направен извод, че конкретното деяние и неговият
извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на
обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана
отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице
такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо
другите юридически лица, които имат същото задължение. Без значение е и
издаването на служебен бон, тъй като съгласно т. III, т. 3, б. „б“
от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от наредбата не
се допуска издаване на служебни бонове при извършване на продажба/и и за
направени клиентски поръчки.
Предвид горното, наказателното
постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */03.01.2019 г, на Начлник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.26 ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на “*”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*” №20, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.