Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. Варна, ……………………. год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 2292 от 2019 г. на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Е.Б.Е. с ЕГН **********,***, склад 1, подадена чрез адв. Х.Я. – ВАК, срещу Заповед № ДК-02-СИР-02 от 23.05.2019 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Североизточен район (СИР), с която е наредено премахване от възложителя (собственика) - Е.Б.Е. на незаконен строеж: „Реконструкция, със завземане на общи части – плоски неизползваеми покриви към склад № 1 (с идентификатор 10135.2554.381.4.21), на седми (тавански) етаж, кота +16,50 м, в жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІ-2554.381-277 (ПИ 10135.2554.381), кв. 28 по плана на 24-ти м.р., с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, гр. Варна.
С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи се, че не е съобразено, че е извършено единствено остъкляване и покриване на плоски неизползваеми покриви и в случая е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж, като се изтъква и че не е засегната конструкцията на сградата, като са запазени всички нейни носещи елементи. Поддържа се, че извършеното е с цел целесъобразност и полезност, като с това остъкляване и покриване се спира замръзването на откритите покриви през зимните месеци и течовете по фасадните стени на сградата, вследствие на тяхното разтапяне. Твърди се, че процесното остъкляване и покриване на плоските покриви попада в разпоредбата на чл. 93 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони, като същото не представлява строеж по смисъла на закона, т.к. извършеното остъкляване и покриване на откритите неизползваеми плоски покриви, определено от органа като реконструкция и приобщаване, представлява лека преграда над откритите плоски неизползваеми покриви към склад № 1, като не се е променило натоварването на сградата и на помещенията в нея, не са засегнати носещи конструктивни елементи – греди, колони, плочи от стоманобетон, поради което изводът, че става въпрос за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е незаконосъобразен и неправилен. Според оспорващият не може да се приеме, че извършеното остъкляване и покриване е съществено отклонение от предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), тъй като за урегулирания поземлен имот (УПИ), в който се намира процесната жилищна сграда безспорно е предвидено основно застрояване и такова е и реализирано. Настоява се и че оспорената заповед е непълна, а част от констатациите са необосновани, доколкото не става ясно къде са извършени твърдените зидове, къде е монтирана PVC дограма, както и кой е строителят, извършил строителството и др. Твърди се, че така описаните констатации са неясни, а точното индивидуализиране на обекта на премахване в разпоредителната част на заповедта е от съществено значение за законосъобразността й, тъй като липсата на точно и съответстващо на действителността описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне на предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти. Последното, според оспорващия, обосновава извод за наличие на неясен предмет на заповедта, което е в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК и е нарушение на административнопроизводствените правила по аргумент и от чл. 35 от АПК. Искането е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът – Началникът на РДНСК Варна (РДНСК СИР, понастоящем с правоприемник РДНСК Варна съгласно Устройствения правилник на ДНСК, приет с ПМС № 127 от 22.05.2019 г., обн., ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г.), с придружителното писмо, с което изпраща на съда жалбата и административната преписка, както и в хода по същество чрез юриск. Т.К, поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на оспорването срещу правилната и законосъобразна заповед. Излагат се подробни доводи за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, за спазване на разписаната в закона процедура, както и за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, извършен в несъответствие с предвижданията на ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28, по плана на 24-ти м.р., както и без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, който строеж подлежи на премахване. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт (арг. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ). Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ, актовете за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт. Жалбата е подадена на 02.08.2019 г. (видно от входящия й номер, поставен от РДНСК Варна), т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, считано от съобщаването на заповедта на оспорващия на 24.07.2019 г., предвид изрично посоченото лично от Е.Е. (л. 83 от адм.пр.)
С оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-СИР-02 от 23.05.2019 г., издадена от Началника на РДНСК Североизточен район е наредено премахване от възложителя (собственика) - Е.Б.Е. на незаконен строеж: „Реконструкция, със завземане на общи части – плоски неизползваеми покриви към склад № 1 (с идентификатор 10135.2554.381.4.21), на седми (тавански) етаж, кота +16,50 м, в жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІ-2554.381-277 (ПИ 10135.2554.381), кв. 28 по плана на 24-ти м.р., с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, гр. Варна.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Във връзка с извършена проверка, съгласно писмо на ДНСК с вх. № ДК-25-1326-03-123/07.10.2016 г., с приложено разпореждане на Върховна административна прокуратура за извършване на проверки за незаконно пристрояване и надстрояване на съществуващи строежи (л. 82-78 от адм.пр.), е съставен Констативен протокол № 28.11.2016 г. от служители в РО НСК-Варна, с който е установено, че към склад № 1 (с идентификатор 10135.2554.381.4.21) на седми (тавански) етаж в жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-2554.381-277 (ПИ 10135.2554.381), кв. 28 по плана на 24-ти м.р., с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, гр. Варна, е изпълнен строеж, представляващ изграждане на две пристройки, с приобщаване на два плоски неизползваеми покрива към склад № 1, на кота +16,50 м, с подробно описание в протокола на площите и извършените СМР (л. 47-46 от адм.пр.)
След изясняване на собствеността на обособения обект в сградата (л. 57-48 от адм.пр.), изискване на информация за управителя на етажната собственост (л. 59-58 от адм.пр.) и изискване от Община Варна на преписката във връзка с издаване на разрешението за строеж на сградата в УПИ VІ-2554.381-277 (ПИ 10135.2554.381), кв. 28 по плана на 24-ти м.р., гр. Варна, е съставен Констативен акт № 1/27.01.2017 г. от инспектори в РО НСК Варна при РДНСК Североизточен район (л. 64-61 от адм.пр.).
С Констативен акт № 1/27.01.2017 г. е поставено началото на административното производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на установения незаконен строеж, като контролните органи са установили следното:
Строежът представлява изграждане на две пристройки, с приобщаване на два плоски неизползваеми покрива към склад № 1, на кота +16,50 м, на седми (тавански) етаж в жилищна сграда, с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, като извършените СМР са състоят в:
І. Приобщаване на плосък покрив към кабинет № 1, разположен към ул. „*.* *“ с размери: дължина около 9,10 м, ширина около 2,17 м и квадратура около 20 кв.м, като за приобщаването на плоския покрив са изградени нови фасадни, плътни зидове, разположени към ул. „*.* *“, с приблизителни дължини около 9,10 м и 0,9 м, като на дългата стена е изпълнена фасадна мазилка, монтирана е дограма – четири прозореца от PVC. Изграден е и едноскатен покрив (с наклон към ул. „*.* *“), с приблизителна височина от 2,20 м до 2,60 м;
ІІ. Приобщаване на плосък покрив към кабинет № 1, разположен към вътрешния двор с размери: дължина около 7,60 м, ширини около 3,90 м и 2,30 м и площ около 34 кв.м, като за приобщаването са изградени нови фасадни, плътни зидове с приблизителни дължини, както следва: 1,60 м, 1,60 м, 6 м и обща дължина около 9,20 м. Изпълнена е фасадна мазилка на стените и е монтирана дограма – два прозореца от PVC към вътрешния двор. Изграден е и едноскатен покрив (с наклон към вътрешния двор), с приблизителна височина от 2,20 м. до 2,60 м.
В констативния акт (КА) е посочено, че строителството е извършено след въвеждане в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-В-61/23.05.2014 г., издадено от Началника на РО НСК – Варна при РДНСК СИР, като строежът е завършен към момента на проверката 28.11.2016 г.
С КА се приема, че строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП (ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрени със Заповед № Г-3/14.01.1999 г. и Заповед № Г-41 от 31.03.1997 г. на Кмета на Община Варна) за имота и без издадено разрешение за строеж, както и че строежът е извършен със завземането на общи части без съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите им, т.е. строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Несъответствието с предвижданията на действащи ПУП контролните органи обосновават с това, че с изградените пристройки и приобщаване на неизползваеми плоски покриви към склад № 1 се надвишава кота корниз към ул. „*.* *“ и кота корниз към вътрешния двор по аргумент на обратното от чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Изискуемостта на разрешение за строеж и съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти органите обосновават с обстоятелството, че въведената в експлоатация жилищна сграда е трета категория, респ. извършеният строеж „Реконструкция, със завземане на общи части – плоски неизползваеми покриви към склад № 1“ също е трета категория съгласно чл. 137, ал- 1, т. 3, б. „ж“ от ЗУТ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, като за този вид строежи се изиска съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.
Според КА строежът е собственост на Е.Б.Е. съгласно Нотариален акт, вписан в СВ – Варна като Акт № 141, том LXXVІ, дело № 16014, вх. рег. № 29177/17.12.2014 г., дв. вх. рег. № 28806 и етажните собственици на жилищна сграда, с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, гр. Варна, като КА е съставен в отсъствието на посочения за възложител – Е.Б.Е..
С писмо с изх. № РП-1508-00-095/27.01.2017 г. на Началника на РО НСК Варна при РДНСК СИР до Е.Б.Е. е изпратен КА № 1/27.01.2017 г. и е указана необходимостта от представяне на нотариално заверена декларация за извършителя и времето на извършване на строежа.
След три неуспешни опита за връчване на КА от служители на РО НСК Варна при РДНСК СИР (на 11.05.2017 г., 26.05.2017 г. и на 29.05.2017 г. – л. 67-65 от адм.пр.), при които не са открити Е.Б.Е. и управителят на етажната собственост на адреса ул. „*.* *“ № *, на 29.05.2017 г., е поставено и съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, чрез залепване на таблото за съобщения в сградата на РДНСК СИР Съобщение № 8/29.05.2017 г. за съставения КА № 1/27.01.2017 г., на таблото за съобщения на жилищната сграда на ул. „*.* *“ № *, на входната врата на строежа склад № 1, ет. 7 на ул. „*.* *“ № *, както и на таблото за съобщения в район „Приморски“ при Община Варна (л. 68-70, л. 73 от адм.пр). Съобщение № 8/29.05.2017 г. за съставения КА № 1/27.01.2017 г. е обявено и на интернет страницата на ДНСК (л. 72-71 от адм.пр.)
КА № 1/27.01.2017 г. е връчен и подписан лично от Е.Б.Е. на 30.05.2017 г., видно от отбелязаното в констативния акт (л. 63 от адм.пр.)
На 05.06.2017 г. в РО НСК – Варна с вх. № РП-1508-02-084 и постъпило възражение от Е.Б.Е., в качеството му на собственик на склад № 1, с което възразява срещу констативния акт, защото е придобил обекта в такъв вид и не разбира съдържанието и обвиненията в него.
С писмо от 29.06.2017 г. преписката е изпратена на Началника на РДНСК СИР, предвид компетентността му да издаде заповед за премахване на незаконния строеж.
Видно от Констативен протокол от 08.04.2019 г. работна група от служители на РО НСК Варна е извършила проверка на процесния строеж, като е установено, че към датата на проверката няма нови факти и обстоятелства, както и че в Констативен акт № 1/27.01.2017 г. е допусната техническа грешка като вместо „склад № 1“, както е според одобрените архитектурни проекти и останалите констатации“, е посочено „кабинет № 1“.
На 23.05.2019 г. е издадена оспорената Заповед № ДК-02-СИР-02 от Началника на РДНСК СИР, с която са възприети фактическите установявания относно извършените СМР и приобщените площи, обективирани в КА № 1/27.01.2017 г., с уточнението, че става въпрос за приобщени площи към склад № 1, а не кабинет № 1. Изследван е въпросът за предвижданията на действащия ПУП – ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28 по плана на 24-ти м.р., одобрен със Заповед № Г-41/31.03.1997 г., според които седмият етаж на сградата е тавански, а съгласно одобрения силуетен план, сградата към ул. „*.* *“ след кота 13,20 м се отдръпва с един метър навътре и достига кота корниз 16,00 м, съответстваща на абсолютна кота 94,40 м, а към вътрешния двор като корниз на сградата следва да е също 16,00 м (абс. кота 94,40). Направен е извод, че с приобщаването и застрояването на неизползваемите плоски покриви на кота +16,50 м (съответстваща на абсолютна кота 94,40 м по ЧИЗРП и ЧКЗСП) се нарушава силуетът, одобрен с ЧИЗРП и ЧКЗСП, към ул. „*.* *“ и към вътрешния двор, като с незаконното строителство се надвишава предвидената със силуетния план кота корниз на сградата в тази част с приблизително 2,20 метра.
В заповедта Е.Б.Е. е посочен като собственик на склад № 1 и възложител на незаконния строеж, като е направено уточнено, че видно от нотариалния акт застроената площ на склад № 1 е 63,87 кв.м и се състои от входно антре, четири стаи и мокро помещение, като приобщените плоски покриви са обща собственост на етажните собственици (не са част от едноличната собственост на Е.) по аргумент от чл. 38 от Закона за собствеността и строежът е извършен без необходимото съгласие по закон от всички собственици в етажната собственост.
Със заповедта са възприети и констатациите, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ като изпълнен в несъответствие с предвижданията на ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28 по плана на 24-ти м.р. и без разрешение за строеж и одобрени проекти в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ.
Началникът на РДНСК СИР приема възражението на Е. за неоснователно, като е посочено, че независимо от това кой е фактическият извършител на строежа, същият безспорно се явява незаконен – изпълнен без одобрени проекти и разрешение за строеж и в нарушение на предвижданията на ПУП.
По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице и заявеното от него в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 г. и на 10.03.2020 г.: 1. Приобщената площ от плоския покрив към склад № 1 откъм ул. „*.* *“ е около 20 кв.м (дължина 9,10 м и ширина 2,20 м), като са изградени нови тухлени зидове с дължина 9,10 м и 0,90 м с монтирани 4 прозореца от PVC, с изпълнен едноскатен покрив. Приобщената площ от плоския покрив към склад № 1 откъм вътрешния двор е 27,08 кв.м (7,60х3,90–(1,60х1,60)), като са изградени зидове с дължина 3,90м+6м+2х1,60м+2,30м, с изпълнен едноскатен покрив; 2. Установеното от експерта при огледа на място строителство съответства на описаното в оспорената заповед и в констативния акт строителство; 3. Извършеното строителство, състоящо се в приобщаване на плоски покриви засяга не само собствеността на оспорващия, а и общи части; 4. Реконструкцията на обекта – трета категория и в частност терасите към него, обуславят категорията на строежа като трета; 5. Действащият ЧИЗРП и ЧКЗСП на част от кв. 28 по плана на 24 м.р., одобрен от Кмета на Община Варна предвижда в имота жилищна сграда с шест надземни етажа и един тавански (седми) етаж, като силуетният план предвижда отдръпвана на сградата от ул. „*.* *“ след кота 13,20 м с един метър навътре и достига кота корниз 16,00 м, съответстваща на абсолютна кота 94,40 м, като и към вътрешния двор кота корниз е също 16,00 м; 6. С изпълненото строителство е нарушен силуетът на сградата – кота корниз, предвидена в силуетния план е завишена с 2 м към улицата и към вътрешния двор.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и кореспондиращо с фактите, които се установяват от останалите доказателства по делото. Заключението на вещото лице не е и оспорено от страните, като не са налице основания съдът да не го възприеме.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена. Съвкупният анализ на писмените доказателства по административната преписка и събраните в хода на делото не налага различни изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение компетентността на органа, издал оспорвания акт:
Оспореният акт не е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Заповедта е постановена в рамките на надлежно делегираните правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория от началника на ДНСК на началниците на РДНСК – Заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. (л. 5-4 от адм.пр.) С оглед местонахождението на процесния по делото строеж (в гр. Варна) и категорията му (трета, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ и б. „в“ от ЗУТ – реконструкция на жилищна сграда, високо застрояване –над 15 м), оспорената заповед изхожда от материално и териториално компетентен административен орган.
По отношение на спазването на установената форма: Актът е писмен и е в съответствие с изискуемия обем съдържание, определен в чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени следните фактически основания за постановяването й: извършената проверка от служители на РО НСК Варна при РДНСК СИР, при която е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ – в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, за което е съставен Констативен акт № 127.01.2017 г. от органите на ДНСК съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Визирано е и следното правно основание за издаване на заповедта – чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. От посочените в заповедта фактически и правни основания, се установят юридическите факти, обосноваващи упражненото публично субективно право на органа, т.е. не е налице неспазване на установената форма.
Неоснователно оспорващият твърди наличието на допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Ясни и недвусмислени са посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за издаването й. Подлежащият на премахване строеж е точно описан и съответства на действително съществуващия на място (предвид и заключението на вещото лице), като в разпоредителната част на акта ясно е разписано задължението за премахване на процесното незаконно строителство. И словесно в заповедта, и графично в Приложението към констативния акт ясно е посочено къде са изпълнени нови зидове и къде е монтирана дограма, а и е налице по преписката приложен проектът част „Архитектурна“ към инвестиционния проект към издаденото разрешение за строеж на сградата, от където е видно, в какво се състои новото, различно изпълнено строителство, поради което неоснователно оспорващият твърди неяснота в този аспект.
По
отношение на съответствието с административнопроизводствените правила:
Административното производство е започнато служебно със съставянето на Констативен акт № 1/27.01.2017 г. от органи на ДНСК по чл. 222, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в който е обективирано установеното при извършената проверка на място на строежа и по документи. Преди съставяне на констативния акт контролните органи са изискали от Община Варна представянето на инвестиционния проект, във връзка с издаване на разрешението за строеж за процесната сграда, изискали са данни от Службата за вписванията – Варна за собствеността на въпросния склад на таванския етаж. След съставяне на констативния акт е изискано от собственика на склад № 1 представянето на декларация за извършителя и времето на извършване на установеното с констативния акт незаконно строителство. Преди издаване на заповедта за премахване е извършена отново проверка за установяване на нови факти и обстоятелства, отнасящи се до незаконния строеж.
Констативният акт е съставен в отсъствието на посочените в него собственици на строежа – Е.Б.Е. и етажните собственици на жилищната сграда, но същият е съобщен по реда на чл. 61, ал. 3, във връзка с чл. 26, ал. 2 от АПК (в редакция, действаща към 2017 г.) Постъпилото от Е.Б.Е. възражение срещу констативния акт е разгледано от административния орган.
Съдът намира, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на заповедта. Осигурено е участието на извършителите на твърдяното от контролните органи незаконно строителство в административното производство по издаване на заповедта – чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК. Административният орган е положил усилия, както изисква нормата на чл. 35 от АПК да изясни, посредством допустимите доказателствени средства, релевантните факти, като са обсъдени и възраженията на Е. преди да се пристъпи към издаване на оспорения акт. В този смисъл са неоснователни възраженията на оспорващия. Освен това наличието на „неясен предмет на процесната заповед“, както и дори неправилното установяване на фактите и последващото им неправилно отнасяне към правото (каквото в случая не се констатира), не би обосновало извод за нарушение на административнопроизводствените правила.
Не се установява и противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби, предвид следните съображения:
Нормативноустановените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 1, във връзка с визираните в заповедта разпоредби на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж в хипотезите на несъответствие с предвижданията на действащия и без одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж, който строеж да не е със статут на търпим и да не е узаконен.
Констатираният от органите на ДНСК строеж безспорно се установява по делото, че представлява усвояване на площта на два плоски неизползваеми покрива към склад № 1, находящ се на седми тавански етаж на съществуваща сграда – основно застрояване, като са изградени две пристройки към склад № 1 откъм ул. „*.* *“ и откъм вътрешния двор, с изпълнение на строителни и монтажни работи (СМР) – изграждане на нови фасадни плътни зидове, монтаж на дограма и изграждане на два едноскатни покрива, съответно с наклони към ул. „*.* *“ и към вътрешния двор. По делото не са приобщени доказателства, че усвоеният обем от плоския неизползваем покрив на кота +16,50 м от сградата, с посочените размери на процесните приобщени площи, и че изпълнените СМР (като вид и габарити), описани в констативния акт и в заповедта, са различни от действително изпълнените на място. Напротив, от заключението на вещото лице се установява съответствие на описания от органите на ДНСК строеж с изпълненото на място строителство.
Несъстоятелно е твърдението, че в случая става въпрос за остъкляване и покриване на плоски неизползваеми покриви, за което е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 93 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони и че същото не представлява строеж.
Разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, регламентира липсата на изискване за издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. Съгласно легалните дефиниции на понятията балкон и лоджия - § 5, т. 57 и т. 58 от ДР на ЗУТ "балкон" е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата, а "лоджия" е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата. В случая става въпрос за създаване на нов обем (невключен в общия обем на сградата) с фасадни стени върху плосък неизползваем покрив (откъм ул. „*.* *“ и откъм вътрешния двор) на сградата (т.е. непредставляващ открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата), поради което неоснователно оспорващият настоява, че изпълненото строителство представлява остъкляване и покриване на процесния покрив. Освен това изграждането на фасадни плътни зидове и изграждането на два едноскатни покрива на усвоения нов обем от плоския покрив не се вмества по никакъв начин в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 (а и в останалите, посочени в ал. 1) от ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж. Процесните два плоски покрива на кота +16,50 м, именно защото следва да са неизползваеми за постигане на показателите за застрояване (височина на сградата), не може да се определи и като тераса – съгласно § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ "тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.
Оспорващият не приобщава по делото доказателства, от които да се установява приложимост на нормите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според които: не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви; не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др. п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. В случая не става въпрос за поставяне на леки слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите, нито за купол, кула или други подобни, разположени на покривната плоскост или за слънчев колектор на покрива.
От чертеж „План на покрива“ към инвестиционния проект част „Архитектура“ – л. 23 от адм.пр. се установява, че линията на застрояване на сградата е отдръпната навътре от неизползваемия покрив на кота +16,50 м откъм вътрешния двор, което е в потвърждение на извода, че става въпрос за усвояване (завземане) на площи от неизползваем по предназначение покрив на сградата.
По отношение на времето на изпълнение на процесните СМР във връзка с изграждането на процесните две пристройки, посредством приобщаване на площи от двата плоски неизползваеми покрива на кота +16,50 м на седми (тавански) етаж:
Жилищната сграда в УПИ VІ-2554.381-277, кв. 28 по плана на 24-ти м.р. на гр. Варна е построена въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № 215/23.06.2010 г. от Гл. архитект на Община Варна (л. 43 от адм.пр.) Към разрешението за строеж е вписана забележка за допуснати изменения в одобрения инвестиционен проект по време на строителството на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, както и че е издадена Заповед № 78/27.06.2013 г. за допълване на разрешението за строеж. Видно от чертеж „Разпределението на тавански етаж“ – л. 26, л. 19 от адм.пр., на седми (тавански етаж) са ситуирани няколко тавански складови помещения, обединени в две групи – „складове гр. 1“ и „складове гр. 2“. Процесният по делото склад № 1 представлява обединени тавански складови помещения от група 1, обособен като самостоятелен обект. Според Схема № *763/18.02.2014 г. на самостоятелен обект процесният склад № 1 с идентификатор по КККР 10135.2554.381.4.21 е с площ 63,87 кв.м (л. 50 от адм.пр.)
Сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-В-61/23.05.2014 г., издадено от Началника на РО НСК Варна при РДНСК СИР (л. 10 от адм.пр.) Според Протокол обр. 16 на седми етаж (кота +16,50=94,40) са разположени две тавански складови помещения, собственост на „Крапец-2004“ ООД (праводател на Е.Б.Е.) - съответно таванско складово помещение № 1 с площ 63,87 кв.м и таванско складово помещение № 2 с площ 66,94 кв.м.
След въвеждането на жилищната сграда в експлоатация Склад № 1 е придобит от Е.Б.Е. на 17.12.2014 г. – Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ – Варна с вх. рег. 29177/17.12.2014 г., Акт № 141, том LХХVІ, дело 1601 - л. 53-51 от адм. пр., според който документ за собственост склад № 1 е с площ 63,87 кв.м. и се състои от входно антре, четири стаи и мокро помещение. Описанието в нотариалния акт на обекта - склад № 1 като разпределение съответства на разпределението на складове група 2, т.е. 4-те тавански складови помещения, мокрото помещение и коридора по чертеж „Разпределение тавански етаж“ към част „Архитектурна“ на инвестиционния проект – л. 26 от адм.пр.
Действително сборът от площите на 4-те тавански складови помещения, заедно с мокрото помещение, коридора и площадка след входа (56,41 кв.м) е по-малък от 63,87 кв.м, каквато е общата посочена площ на склад № 1 и според разпределението по инвестиционния проект, и според отразеното в КК, и според документа за собственост на Е.. Това обаче не обосновава извод, че преустройството с приобщаване на площи от плоския неизползваем покрив, посредством изграждането на две пристройки към склад № 1 е извършено преди закупуване на имота от оспорващия (каквото твърдение въвежда оспорващият с възражението си срещу констативния акт). Приобщената площ от покрива към ул. „*.* *“ е 20 кв.м, а към вътрешния двор около 30 кв.м (27,08 кв.м според заключението на вещото лице и 34 кв.м според обжалваната заповед), т.е. ако се прибавят приобщените площи към действителната площ на склад № 1 според разпределението по архитектурния проект се получава площ, много по-голяма от 63,87 кв.м, каквато е площта към момента на въвеждане на сградата в експлоатация и към момента на закупуване на имота от оспорващия.
С разпореждането за насрочване на делото (л. 23 от делото) съдът е указал на оспорващия, че не сочи доказателства, че времето на извършване на процесното строителство е различно от визираното в оспорената заповед. Оспорващият не ангажира доказателства, от които да се установява, че процесното пристрояване чрез завземане на плоските неизползваеми покриви на кота +16,50 м е изпълнено не след въвеждане на сградата в експлоатация и е завършено към датата на съставянето на констативния акт – 27.01.2017 г., както приемат контролните органи.
Доколкото адресат на заповедта за премахване може да е или извършителят на незаконния строеж, или собственикът на имота, в който е изпълнено незаконното строителство, и предвид обстоятелството, че в случая като адресат е посочен собственикът на склад № 1, то неизясняването и непосочването на това кой е строителят изпълнил процесното незаконно строителство не обосновава извод за наличие на порок на заповедта за премахване, който да е основание за отмяната й. Правилно Началникът на РДНСК СИР посочва, че независимо от това кой е фактическият извършител на строежа, същият безспорно се установява, че е незаконен, като следва да се отбележи, че оспорващият правилно е определен като адресат на заповедта в качеството му на собственик на склад № 1, към който са приобщени процесните плоски неизползваеми покриви, представляващи обща част.
Административният орган квалифицира изпълнената "Реконструкция, със завземане на общи части - плоски неизползваеми покриви към склад № 1 (с идентификатор 10135.2554.381.4.21), на седми (тавански) етаж, кота +16,50, в жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІ-2554.381-277, кв. 28 по плана на 24-ти м.р. като незаконен строеж – изпълнен в несъответствие с предвижданията на ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28, по плана на 24-ти м.р., гр. Варна, одобрени със Заповед № Г-41/31.03.1997 г. на Кмета на Община Варна.
Действително с приобщаването и застрояване на неизползваемите плоски покриви на сградата на кота +16,50 м (съответстваща на абсолютна кота 94,40 м по ЧИЗРП и ЧКЗСП) се установява по делото, че се нарушава силуета, одобрен с ЧИЗРП и ЧКЗСП и към ул. „*.* *“, и към вътрешния двор, като с незаконното строителство се надвишава предвидената със силуетния план кота корниз на сградата в тази част с приблизително 2,20 метра. Видно от текстовата и графична част на ЧИЗРП и ЧКЗСП за част от кв. 28, по плана на 24-ти м.р., гр. Варна, одобрени със Заповед № Г-41/31.03.1997 г. на Кмета на Община Варна (л. 25 от адм.пр.) котата корниз на сградата към ул. „*.* *“ след кота 13,20 м (т.е. шестият етаж) се отдръпва с един метър навътре и достига кога корниз 16,00 м, съответстваща на абсолютна кота 94,40 м, като към вътрешния двор кота корниз на сградата също е предвидена да е 16,00 м, респ. абсолютна кота 94,40 метра. Максимално допустимите коти на съответните етажи и на процесната сграда се установяват и от приложените, повдигнати в цвят чертежи към заключението на вещото лице (л. 69 от делото). От втория чертеж на Приложение № 1 към Констативен акт № 1/27.01.2017 г. (л. 62 от адм.пр., л. 70 от делото), на който се позовава и вещото лице по делото, се установява как с приобщаването на плоските неизползваеми покриви на сградата на кота 16,50 към улицата и към вътрешния двор се нарушава силуетът на сградата, предвиден с ЧИЗРП и ЧКЗСП, като се надвишава предвидената със силуетния план височина в тази част с приблизително 2,20 метра.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗУТ регламентира начина на формиране на височината на сградата и коя височина на сградата се приема за равна на допустимата, обвързвайки този показател на застрояване, определен с ПУП, с коти. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗУТ ПУП конкретизира устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като предвижданията на тези планове са задължителни за инвестиционното проектиране. В случая с действащите по отношение на процесния имот ПУП – ЧИЗРП и ЧКЗСП (одобрени при действието на ЗТСУ) са установени пределно допустими плътност и интензивност на застрояване, височина и начин на застрояване, както и линии на застрояване за УПИ VІ-2554.381, кв. 28 по плана на 24-ти м.р., гр. Варна. С действащия за този УПИ устройствен план са определени точно разположението и очертанието на сградите в план, необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им и в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Процесното изпълнено строителство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, т.е. в противоречие с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, поради което представлява незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както правилно приемат органите на ДНСК.
Обстоятелството, че е приложен ПУП по отношение на предвиденото с него застрояване – изградена е жилищната сграда, основно застрояване, не влече извод, че с реконструкции, преустройства и/или с пристрояване, не може да се изпълни строителство, което да е в несъответствие с предвижданията на ПУП.
За извършените СМР във връзка с изграждането на двете пристройки, с приобщаване на двата плоски неизползваеми покрива към склад № 1, на кота +16,50 м, на седми (тавански) етаж във въпросната жилищна сграда (изграждане на нови фасадни плътни зидове, монтиране на дограма и изграждане на едноскатни покриви за двете пристройки), противно на твърденията на оспорващия, се изисква издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект по аргумент от чл. 148, ал. 1 и ал. 4, изр. първо от ЗУТ. Както се посочи изпълненото строителство не попада сред изключенията, установени в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ от законодателя, а и не попада сред изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Безспорно се установява по делото наличието на незаконен строеж и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Без значение е дали с изпълненото строителство е засегната или не конструкцията на сградата, доколкото същото е в несъответствие с предвижданията на ПУП и без разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект.
Правилно с оспорената заповед е прието, че въпросните неизползваеми покриви, които са приобщени към склад № 1, са общи на всички собственици по аргумент от чл. 38 от Закона за собствеността, както и че по принцип за завземането на тези общи части съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ е необходимо съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Нещо повече, съгласно чл. 185, ал. 3 от ЗУТ, когато става въпрос за присъединяване на обща част в сграда - етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост, се изисква сключване на договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост, като въз основа на одобрен проект и на договора се издава разрешение за строеж.
Предвид времето на изграждане на сградата и извършване на процесното незаконно строителство, същото не може да се определи като търпимо и не подлежи на узаконяване, поради което не са налице отрицателни предпоставки, препятстващи премахването му. В случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се определи процесното строителство като търпим строеж – не е допустимо по действащия ПУП и по правилата и нормативите действали нито по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
С оглед фактите, които съдът извлича от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, не се установява неправилно приложение на материалния закон, което да обосновава материална незаконосъобразност на оспорваната заповед.
Безспорно се установява наличието на незаконен строеж, който не е търпим и подлежи на премахване. Правилно същият е индивидуализиран в оспорваната заповед и не е налице неяснота какво точно е разпоредено да се премахне и в какъв обем.
Оспореният акт е в съответствие и с преследваните от ЗУТ цели – недопускане на незаконно строителство. Ирелевантно е дали за изпълненото незаконно строителство е налице или не съгласие на етажните собственици, както и че е спряно замръзването на покривите и течовете по фасадата на сградата, доколкото за изпълненото в имота строителство не е налице издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект, а и същото е в несъответствие с предвижданията на ПУП, което не се явява търпим строеж.
Оспорената заповед е в съответствие и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, респ. на чл. 8 КЗПЧОС. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице. В случая съдът, извършвайки преценката за пропорционалност на мярката и отчитайки баланса между личния интерес от запазване на двете пристройки и обществения от премахването им, не намира че са налице основания за засягане на оспорващия, надхвърлящо постигането на легитимната цел. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават обекта/сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните им нужди; предлагала ли е Община Варна алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд и др. В случая данни за накърняване на правата на оспорващия в този аспект не са ангажирани по делото от тях, а и следва да се има предвид, че става въпрос за разпоредено премахване на две пристройки, като се запазва склад № 1, т.е. не е налице невъзможност оспорващият да се ползва от собствеността си дори за жилищни нужди.
С оглед направените изводи за липсата на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, респ. жалбата срещу нея е неоснователна.
Предвид изхода на делото, следва оспорващият да бъде осъден да заплати на ДНСК направените по делото разноски в размер на 100 лева, определени в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази фактическата и правна сложност на спора, както и предприетите от представителя на ответника процесуални действия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, административният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Е.Б.Е. с ЕГН **********,***, срещу Заповед № ДК-02-СИР-02 от 23.05.2019 г., издадена от Началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахване от възложителя (собственика) - Е.Б.Е. на незаконен строеж: „Реконструкция, със завземане на общи части – плоски неизползваеми покриви към склад № 1 (с идентификатор 10135.2554.381.4.21), на седми (тавански) етаж, кота +16,50 м, в жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІ-2554.381-277 (ПИ 10135.2554.381), кв. 28 по плана на 24-ти м.р., с административен адрес: ул. „*.* *“ № *, гр. Варна.
ОСЪЖДА на Е.Б.Е. с ЕГН **********,***, склад 1 да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване през ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: