Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 32/02.05.2007 г., постановено по гр.д. № 318 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Станко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дяко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дарина Иванова Ангелова, с ЕГН ********** и Георги Иванов Илиев, с ЕГН **********, всички с адрес за призоваване гр.Кърджали, бул.”България” № 53, бл.2, вх.3 – адв. Теодора Белева срещу Дяко Милушев Кикименов от с.Резбарци, общ.Кърджали, с ЕГН **********, установителен иск за собственост по наследство и давност по чл.97, ал.1 от ГПК на недвижим имот с площ 1 700 кв.м., находящ се в с.Резбарци, общ.Кърджали при граници: север и североизток – път; изток – имот № 180239 – дере; юг – Костадин Маргаритов – нотариален акт № 106, том ІІІ, дело №738/1997 г. и запад – имот № 1809516, попадащ в имот с № № 197 и 344, в местността “Айважик” в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на област Кърджали. Със същото решение Станко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дяко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дарина Иванова Ангелова, с ЕГН ********** и Георги Иванов Илиев, с ЕГН **********, всички с адрес за призоваване гр.Кърджали, бул.”България” № 53, бл.2, вх.3 – адв. Теодора Белева са осъдени да заплатят на Дяко Милушев Кикименов от с.Резбарци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** сумата 300 лв., представляваща разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Станко Димитров Георгиев, Дяко Димитров Георгиев, Дарина Иванова Ангелова и Георги Иванов Илиев, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че собствеността върху спорния имот ищците придобили по наследство и давност. Техният общ наследодател придобил имота по замяна – с протокол на тогавашната ТПС-комисия срещу собствен на наследодателя недвижим имот. Ставало въпрос именно за замяната като производен (деривативен) способ за придобиване право на собственост върху имота. Ищците като негови наследници наследили съответно и придобитото по замяна право на собственост върху процесния имот. Освен това ищците като наследници продължавали владението върху процесния имот, упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано от техния наследодател Димитър Георгиев Станков в продължение на много повече от 10 години. Или, те присъединили към своето владение и владението на техния общ наследодател с начален момент 1960 г. Претендираните основания за собственост били установени и с официалната удостоверителна сила на представения по делото нотариален акт № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали. Съдът допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1-3 от ГПК не обсъдил всички доказателства по делото, както и представения нотариален акт за собственост по наследство и давност, който легитимирал ищците като собственици на процесния имот. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и се произнесе по същество като уважи изцяло предявения иск по чл.97, ал.1 от ГПК. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивниците Станко Димитров Георгиев и Дяко Димитров Георгиев, лично и чрез своя процесуален представител, а въззивниците Дарина Иванова Ангелова и Георги Иванов Илиев, представлявани от своя процесуален представител, поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. В представено писмено становище се сочи още, че разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ била неприложима, тъй като в настоящия случай не ставало въпрос за земя, ползуването на която била предоставена на ищците с актове на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет, а ставало въпрос за земя, придобита по замяна. Разпоредбата била неприложима и защото въззивниците нямали качеството на ползватели на процесната земя, а на собственици. Необосновано съдът приел, че не били извършени разпоредителни сделки със земята, което се установявало от представените нотариални актове за покупко-продажба, а също и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В случая ставало въпрос за извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, при която били извършени разпоредителни сделки с част от земята, получена при замяната, затова и на основание чл.18з, ал.3 от ЗСПЗЗ замяната следвало да остане в сила. Съдът се позовал на решение на ПК, ползуващо ответника, което обаче не се ползувало със сила на пресъдено нещо и съдът следвало да го преценява по реда на т.нар. косвен съдебен контрол. В нарушение на закона съдът игнорирал позоваването на ищците на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Липсата на скица към преписката по оспорваната заповед, ползуваща ответника била необяснима. Не били налице предпоставките на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ – липсвал документ за заплатена сума по влязла в сила оценка за земеделска земя, който бил необходим за възстановяване, респ. за придобиване на правото на собственост на ответника. Въззиваемият Дяко Милушев Кикименов, представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение същата, а решението на Кърджалийския районен съд в сила. Претендира разноски. Сочи се, че предявеният от ищците иск с правно основание чл.97 от ГПК по отношение на процесния имот бил недопустим, поради това, че земята била със земеделски характер и същата не била реституирана на ищците по специалния закон, поради което този иск бил преждевременно предявен. Въззиваемата Галина Иванова Сиджимова, представлявана от назначения й процесуален представител, оспорва жалбата. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и моли съда да остави същото в сила. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства съдът установил, че наследниците на Милуш Дяков не били придобили по наследство и давност процесния имот, поради което отхвърлил иска. Въззиваемите Ангел Митрев Палазов и Петранка Иванова Бакърджиева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с въззивната жалба констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и по наследство № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, ищците Станко Димитров Георгиев, Дяко Димитров Георгиев както и Йорданка Димитрова Георгиева били признати за собственици по давностно владение и по наследство на недвижим имот – земеделска земя с обща площ 3000 кв.м., находяща се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, при граници: юг и изток – дере; запад имоти с пл. № 320, 319 и 291; север – път, за който имот са отредени имот с пл. № 289 и имот с пл. № 290 по проектоплана за разширяване на селото, приет през 1988 г. На 16.04.1997 г., с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том ІІ, дело № 416/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали Станко Димитров Георгиев, Йорданка Димитрова Георгиева и Дяко Димитров Георгиев продали на Румен Йорданов Георгиев земеделска земя с площ 500 кв.м., находяща се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, представляваща 500 кв.м. от имот с пл. № 290 по проектоплана за разширение на селото, приет през 1988 г., при граници на продаваемия имот: юг и изток – дере; запад – имоти с пл. № 320 и 319; север – имот с пл. № 290. С нотариален акт № 106/15.07.1997 г., том ІІІ, дело № 738/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали Станко Димитров Георгиев, Йорданка Димитрова Георгиева и Дяко Димитров Георгиев продали на Костадин Гавраилов Маргаритов недвижим имот – земеделска земя с площ 800 кв.м., находяща се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, представляваща 800 кв.м. от имот с пл. № 290 по проектоплана за разширение на селото, приет през 1988 г., при граници на продаваемия имот: запад – имот с пл. № 319 – общински; юг – Тодор и Румен Георгиеви; изток – дере; север – собствен имот с пл. № 290. От представените като доказателства по делото заверени копия от преписки вх. № 1240/14.02.1992 г. в землището на с.Резбарци и вх. № 1240А/14.12.1992 г. в землището на гр.Кърджали на Общинска служба земеделие и гори” – гр.Кърджали се установява, че на наследниците на Димитър Георгиев Станков са признати и определени за възстановяване земеделски земи в землището на с.Резбарци общо в размер на 18.300 дка. Установява се също, че в декларация за притежавани непокрити земеделски имоти за 1949 г. Димитър Георгиев Станков не е декларирал имот в местността “Айважик” в землището на с.Резбарци”. С протокол от 15.03.1960 г. Димитър Георгиев Станков отстъпил нива на ДЗС от 5 дка и в замяна получил нива в местността “Харман алтъ” от 2 дка, І кат., при граници: Кузман Иванов, Станко Георгиев и Кръстю Петков, както и нива в местността “Балък баши” от 3 дка, І кат., при граници: Стою Вълчев и Ангел Петков. От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 117/08.11.2006 г., изд. от Кметство с.Резбарци, общ.Кърджали, се установява, че ищците Станко Димитров Георгиев, Дяко Димитров Георгиев, Дарина Иванова Ангелова и Георги Иванов Илиев са наследници на Димитър Георгиев Станков. Видно от представените като доказателства 7 бр. приходни квитанции и 15 бр. дубликати на приходни квитанции се установява, че Станко Димитров Георгиев, Дяко Димитров Георгиев и Йорданка Димитрова Георгиева са заплащали данъци за земя, находяща се в с.Резбарци, ул.”Яне Сандански”. От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение изх. № 363/27.10.1998 г., изд. от Община Кърджали се установява, че на Димитър Георгиев Станков и наследниците му Йорданка Димитрова Георгиева, Дяко Димитров Георгиев и Станко Димитров Георгиев не е предоставяна земя за лично ползуване по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От представената като доказателство по делото преписка вх. № 2529/1992 г. на Общинска служба земеделие и гори” – гр.Кърджали се установява, че на наследниците на Милуш Дяков Кикименов е признато и определено за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне на земеделска земя с площ 6 дка, находяща се в землището на с.Резбарци в местността “Айважик”. Установява се също от приложената декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г., че Милуш Дяков Кикименов е декларирал нива с площ от 6 дка, находяща се в землището на с.Резбарци, в местността “Айважик”. С писмо изх. № 1413/05.05.1994 г. Дяко Милушев Дяков е уведомен, че правото на собственост не може да се възстанови в съществуващи (стари) реални граници върху имот – нива от 3.000 дка, находяща се в землището на с.Резбарци в местността “Айважик”, тъй като попада в терен по §4 на с.Резбарци, както и нива от 3.000 дка, находяща се в землището на с.Резбарци в местността “Айважик”, тъй като попада в строителните граници на с.Резбарци. От представената като доказателство по делото преписка по издаване на заповед № 323/20.04.2005 г. г. на Кмета на Община Кърджали се установява, че с посочената заповед е наредено да се възстанови правото на собственост на наследниците на Милуш Дяков Кикименов по удостоверение за наследници № 10/19.01.2005 г. върху новообразуваните имоти по плана, одобрен със заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на Кърджалийска област с номера 197 и 344, в местност “Айважик” в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, с площ 3.000 дка, при граници: североизток – път; юг и югоизток – дере; северозапад – общинска земя и двор на Райчо Борисов Кирев. Установява се от представеното към преписката решение № 90/40 от 31.12.1992 г. на Поземлена комисия – гр.Кърджали, че на наследниците на Милуш Дяков Кикименов е възстановено правото на собственост върху нива от 3.000 дка, находяща се в землището на с.Резбарци, в местността “Айважик”. С нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК № 45/28.04.1999 г., рег. № 1289, дело № 117/1999 г. по описа на Нотариус Елияна Калайджиева, с район на действие РС – Кърджали, ответниците Дяко Милушев Дяков, Ангел Митрев Палазов, Петронка Иванова Бакърджиева и Галина Иванова Сиджимова били признати за собственици на нива, находяща се в терен по параграф 4, в местността “Айважик” в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, с площ 3.000 дка при граници: североизток – път; северозапад – общинска земя и двор на Райчо Борисов Кирев; юг – и югоизток – дере. От представеното като доказателство по делото удостоверение № 52/21.04.2003 г., изд. от Кметство с.Резбарци, Община Кърджали се установява, че ответниците Дяко Милушев Кикименов, Ангел Митрев Палазов, Петранка Иванова Бакържиева и Галина Иванова Сиджимова са наследници на Милуш Дяков Кикименов. По делото е представена като доказателство декларация за идентичност на имена с нотариална заверка на подписа, от която се установява, че имената Дяко Милушев Дяков и Дяко Милушев Кикименов са имена на едно и също лице. От показанията на разпитаните по делото свидетели Васил Николов Солаков и Димитър Георгиев Иванов се установява, че процесният имот се е владеел от Димитър Георгиев Станков и неговите наследници от 1960 – 1961 г. От писмените заключения на вещото лице Харитон Христов Лихов, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че имотът, описан в нотариален акт № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали – земеделска земя с площ 3.000 дка и имот описан в Заповед № 323/20.04.2005 г. на Кмета на Община Кърджали взаимно се припокриват и са идентични по местоположение. Площта на имот с пл. № 289 и площта на имот с пл. № 290, измерена графично по неодобрения кадастрален план на с.Резбарци е общо 3964.11 кв.м. в това число: имот с пл. № 289 – 1475 кв.м. и имот с пл. № 290 – 2489.11 кв.м. По сега действащия регулационен план на с.Резбарци, одобрен със заповед № 145/28.02.2001 г. на Кмета на Община Кърджали имоти с пл. № 289 и № 290 попадат извън границите на одобрения регулационен план на с.Резбарци. По плана на новообразуваните имоти в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, одобрен със заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на Област Кърджали същите съответстват по местоположение на имот № 197 и имот № 344. При извършената проверка на место от вещото лице не е установено наличието на точни граници на продадените имоти с нотариален акт № 416/1997 г. и нотариален акт № 738/1997 г. Съгласно описаните граници на имота в нотариален акт № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и направеното графично замерване от неодобрения кадастрален план на с.Резбарци, площта на имот с пл. № 289 и площта на имот с пл. № 290 е общо 3964.11 кв.м. в това число: имот с пл. № 289 – 1475 кв.м. и имот с пл. № 290 – 2489.11 кв.м. и е с 964.11 кв.м. по-голяма от площта по нотариален акт. След продажбите по посочените нотариални актове и съгласно описаните граници на имота в нотариален акт № 40, том ІІІ, дело № 1368/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали оставащата площ на имота е 2664.11 кв.м. като разликата е 964.11 кв.м., от които 57.46 кв.м. попадат в имот с пл. № 289 по неодобрения кадастрален план на с.Резбарци а 906.65 кв.м. попадат в имот с пл. № 344 по одобрения план на новообразуваните имоти със заповед № РД-09І124/27.05.2003 г. на Областния управител. Установява се, че поради несъответствие на описаните в нотариален акт № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали граници на процесния имот с пл. № 289 и площта на имот с пл. № 290 по неодобрения кадастрален план на с.Резбарци – 3000 кв.м. по нотариален акт и 3964.11 кв.м. измерена графично, съгласно описаното местоположение и граници на имота, както и поради неприложените скици към нотариален акт № 416/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и нотариален акт № 738/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и неотразени на място граници на продадените имоти, не е възможно с точност да се индивидуализира спорния имот по площ и местоположение. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства не се установява, че ищците са собственици на процесния имот. Същите претендират право на собственост върху процесната земеделска земя на основание наследство и давностно владение, като сочат, че общият им наследодател е придобил имота чрез замяна по решение на ТПС Комисия. В този случай съгласно разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. Т.е. правото на собственост се възстановява на предишния собственик. Наследодателят на ищците е получил процесния имот с протоколно решение от 15.08.1960 г. на ТПС комисия, на основание Постановление на МС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства, Обн., Изв., бр. 72 от 7.09.1954 г., поради което ищците не могат да се позовават на придобивна давност предвид разпоредбата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Не е налице и изключението на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато имотът е застроен или с него са извършени разпоредителни сделки. Действително, ищците са извършили продажба съответно на 500 кв.м. и 800 кв.м., но тези площи не са предмет на предявения иск, като се претендира 1700 кв.м. от имот пл. № 290 по неодобрения план на с.Резбарци, с които не са били извършени разпоредителни сделки. Замяната, извършена на основание решението на ТПС Комисията не е годно правно основание да направи ищците собственици на процесната земеделска земя, тъй като е налице изрична забрана за това – чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Впрочем, от представения препис-извлечение от решението на ТПС Комисията (л.184 от гр.д. № 318/2006 г. по описа на РС – Кърджали) не може да се установи който точно имот е бил предоставен в замяна на наследодателя на ищците, тъй като ръкописният текст в документа е нечетлив, а предоставените ниви се намират в местности, различни от претендираната. От друга страна, безспорно по делото е, че земеделска земя – нива в местността “Айважик” от 3 дка, находяща се в землището на с.Резбарци е била възстановена на наследниците на Милуш Дяков Кикименов с решение на ПК – Кърджали № 90/40/31.12.1992 г., като в решението е посочено, че имотът попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази хипотеза съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти и правото на собственост се възстановява с решение на кмета на общината. Установено е, че процесният имот не е бил предоставян за ползуване съгласно §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, поради което същият е бил възстановен на предишните собственици със заповед № 323/20.04.2005 г. г. на Кмета на Община Кърджали. Разбира се, към заповедта не е приложена скица съгласно изискването на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но същата е издадена въз основа на влязъл в сила План на новообразуваните имоти за местност “Айважик”, в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, одобрен със заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на Област Кърджали, където са индивидуализирани по местоположение, площ и граници отредените имоти с номера 197 и 344. Що се отнася до изложения довод за неплащане на земеделската земя на основание чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, то той би бил относим към делото, ако земята се придобива от ползувател или когато предишен собственик заплаща на ползувателя построена в имота сграда до 01.03.1991 г., съгласно разпоредбата на §4а, ал.1 от ПЗП на ЗПЗЗ. В случая не е налице една от посочените хипотези, поради което този довод е неоснователен. С оглед на изложеното дотук се налага извода, че ищците не се легитимират като собственици на претендираната земÕделска земя. На следващо място имотът не може да бъде индивидуализиран по местоположение, площ и граници. Така, съгласно заключението на вещото лице площта на имот пл. № 289 и имот пл. № 290, измерена графично по неодобрения план на с. Резбарци, е общо 3964.11 кв.м., докато в нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и по наследство № 40, том ІІІ, дело № 1367/1996 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, площта на тези имоти е 3000 кв.м. На следващо място след извършените продажби с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78/16.04.1997 г., том ІІ, дело № 416/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и с нотариален акт № 106/15.07.1997 г., том ІІІ, дело № 738/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали, съответно на 500 кв.м. и 800 кв.м. от имот пл. № 290, не са били съставени съответни скици на продадените части от имот пл. № 290, респ. не са образувани нови имоти. Поради тази причина не може да се установи къде точно се намира претендирания от ищците имот с площ от 1 700 кв.м. От друга страна съгласно плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на Област Кърджали имоти с пл. № 289 и пл. № 290 не съществуват, като на тяхно място са образувани други имоти с пл. № 194 и пл. № 344. Впрочем, претендираният от ищците имот с площ 1700 кв.м. съгласно плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-124/27.05.2003 г. на Областния управител на Област Кърджали не съществува като самостоятелен имот и не може да бъде обект на правото на собственост. Действително по делото е представена като доказателство скица, изготвена от ЕТ “Симеон – Симеон Чонтовски” – гр.Кърджали (л.172 от гр.д. № 318/2006 г. по описа на РС – Кърджали), но същата не е одобрена от съответната общинска или областна служба, поради което не може да индивидуализира самостоятелен обект на правото на собственост. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 32/02.05.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 318 по описа за 2006 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемия Дяко Милушев Кикименов следва да бъдат присъдени направените от него разноски за тази инстанция в размер на 250 лв. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/02.05.2007 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 318 по описа за 2006 г. на същия съд. ОСЪЖДА Станко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дяко Димитров Георгиев, с ЕГН **********, Дарина Иванова Ангелова, с ЕГН ********** и Георги Иванов Илиев, с ЕГН **********, всички с адрес за призоваване гр.Кърджали, бул.”България” № 53, бл.2, вх.3 – адв. Теодора Белева да заплатят на Дяко Милушев Кикименов от с.Резбарци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 250 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |