Решение по дело №374/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 294

гр. Перник, 26.07.2019 г.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  Председател: Милена Даскалова

                             Членове: Кристиян Петров

                                               Роман Николов

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 374 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

С Решение № 546 от 14.03.2019 г., постановено по гр. д. № 7182 по описа на Районен съд П. за 2018 г. е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу С.Г.М., ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, че ответниците при условията на солидарност дължат на топлофикационното дружество сумата в размер на 751.33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 129.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4397/***г. по ч.гр. д. № 5979/2018г. по описа на Районен съд – гр. П.. С обжалваното Решение съдът е осъдил С.Г.М. и В.П.М. да заплати на ищцовото дружество разноските в първо инстанционното производство и в заповедното производство.

С.Г.М. и В.П.М. са подали въззивна жалба срещу така постановеното решение като недопустимо с твърдението, че са оттеглили възражението си по чл. 414 ГПК, поради което молят решението да бъде обезсилено и се прекрати производството.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД е подаден отговор, с които оспорват жалбата.

Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата на С.Г.М. и В.П.М. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд П. е инициирано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу С.Г.М. и В.П.М., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че жалбоподателите/ответници дължат на ищцовото дружество сума в размер на 751.33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ***г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 129.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4397/***г. по ч.гр. д. № 5979/2018г. по описа на Районен съд – гр. П..

Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на 14.03.2019 г. е постановил така обжалваното Решение, с което ги е уважил, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото.

Впоследствие с молба рег. № 8815 от 21.03.2019 г. ответниците С.Г.М. и В.П.М. са оттеглили депозираното от тях възражения срещу заповед № 4397/*** г. по ч.гр.д. № 5979 по описа на Районен съд – гр. П. за 2018 г., а по-късно – на 16.04.2019 г.  подали настоящата въззивна жалба.

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Неоснователно е изложеното в жалбата, че исковата молба въз основа, на която е образувано първоинстанционното дело е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Съгласно  чл. 61, ал. 2 ГПК, в редакцията му действала към момента на подаване на исковата молба сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Видно от данните по делото дружеството-ищец, сега въззивник е уведомено за подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК на 22.03.2018 г. Исковата молба е подадена на 24.04.2018 г. В този период са били великденските празници, като за неработни са обявени 6.04.2018 г. (петък) и 9.04.2018 г. (понеделник). Предвид действалата към този момент разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК подадената на 24.04.2018 г. искова молба е в срок. По изложените съображения жалбата в  тази й част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на спора в исковото производство.

В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Поради това и с оглед горните съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу С.Г.М. и В.П.М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Недопустимо се явява и обжалваното решение, което по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото.

По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но в настоящия случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова защита, обуславяща извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответниците.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.

Водим от горното, окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА решение № 546 от 14.03.2019 г., постановено по гр. д. № 7182 по описа на Районен съд П. за 2018 г. в частта му, с която е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу С.Г.М., ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, че ответниците при условията на солидарност дължат на топлофикационното дружество сумата в размер на 751.33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 129.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4397/***г. по ч.гр. д. № 5979/2018г. по описа на Районен съд – гр. П..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, подадени от С.Г.М. и В.П.М..

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 4397/*** г. по ч.гр.д. № 5979 по описа на Районен съд – гр. П. за 2018 г., в частта й, с която е разпоредено С.Г.М., ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П., сумата от 751.33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № **, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.08.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 129.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016г. до 26.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4397/***г. по ч.гр. д. № 5979/2018г. по описа на Районен съд – гр. П..

ПОТВЪРЖДАВА № 546 от 14.03.2019 г., постановено по гр. д. № 7182 по описа на Районен съд П. за 2018 г. в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА С.Г.М. и В.П.М., с посочени адрес и ЕГН да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

Председател:                     Членове: 1.                    2.