Решение по дело №36598/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7608
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110136598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7608
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110136598 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

15.05.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Силвия Велкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №36598 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Н. П. Г., чрез адв.В. В. от
1
САК, срещу Р. С. Т., с който е предявен иск за установяване спрямо ответницата, че ищецът
е собственик на 1/20 ид.ч. от следния недвижим имот- поземлен имот №......., в местност
„...... в землището на с....., район ......, с площ 763,65 кв.м., одобрен със Заповед №РД-15-199
от 20.09.2017г. на Областен управител на област София-град, ведно със скица
№29/03.12.2018г., като се иска осъждане на ответницата Р. С. Т. да предаде владението
върху целия имот. В условията на евентуалност ищецът моли ответницата да бъде осъдена
да прекрати неправомерното и неоснователно въздействие върху процесния имот,
респективно да бъде установено спрямо нея, че ищецът е собственик на 1/20 ид.ч. от
процесния имот. Ищецът твърди, че е собственик на 1/20 ид.ч. от процесния имот
вследствие на настъпило наследствено правоприемство като наследник на ........., починал на
06.01.1938г. Посочва, че с Решение №198 по гр.д. №18/2011г. по описа на ВКС, I ГО, е било
признато по отношение на Общинска служба „Земеделие“- Нови Искър правото на
собственост на наследниците на ......... в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на земеделски земи, находящи се в землището на с. ...., в това число и на ливада от
0,764 дка, находящ се в терен по пар.3 на с. ...., в местността „......“ (.......), който поземлен
имот съгласно одобрения план на новообразуваните имоти представлявал имот №.......,
находящ се в с. ...., община Столична, област София-град, по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрение със Заповед №РД-18-4/11.01.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ...., район Нови Искър, № терит. 4-
ЗСПЗЗ, местност „......“, с площ на имота 764 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване: до 10 м., стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 127. Посочва се, че съгласно Заповед №РНИ19-РД56-
08/08.02.2019г. на кмета на район ...... било възстановено правото на наследниците на .........,
сред които е ищецът, върху новообразуван имот №......., местност „......, землище на с. ....,
район ......, с площ 763,65 кв.м., одобрен със Заповед №РД-15-199 от 20.09.2017г. на
Областен управител на област София-град, ведно със скица №29/03.12.2018г. Поддържа се,
че след постановяване на последната заповед ищецът регулярно е посещавал процесния
имот, като при едно от посещенията в процесния имот е заварил Р. С. Т., като същата
отказала да се представи и да даде обяснения за причината да обитава имота. Твърди, че в
процесния имот ответницата държи свои свещи, като ищецът я е бил поканил да освободи
имота от тях.
В законов срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв.П. А. от
САК, с който се оспорват предявените искове поради липса на правен интерес, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба не са наведени твърдения ответницата да владее
или държи имота. Оспорва се ищецът да има правен интерес и от воденето на евентуално
предявения иск. Претендират се разноски.
С определението за проекто- доклада е върната като процесуално недопустима
исковата молба в частта й относно искането с правно основание по чл.109 от ЗС, влязло в
законна сила на 23.07.2022г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения
ревандикационен иск за основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са Решение №151/02.10.2012г. за възстановяване на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с....., с което е признато правотото на собственост на наследниците на ......... и
удостоверение за наследници на ........., починал на 06.01.1938г., видно от което ищецът има
качеството на наследник.
Между кориците на делото се намира Заповед от 08.02.2019г. на Кмета на р-н ......,
издадена на основание параграф 4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл.28а от ППЗСПЗЗ, с която се
възстановява правото на собственост на наследници на ......... върху новообразуван имот ......
2
в м. „...... в землището на с....., р-н ......, с площ от 763,65 кв.м., вляза в сила на 28.02.2019г.,
ведно със скица №29/03.12.2018г.
Представена е скица на ПИ с идентификатор ...... по КККР на СО, р- н ......, м. „......“, с
площ от 764 кв.м.
С протоколно определение са присъединени към доказателствената съвкупност
представени от ответника писмени доказателства, находящи се на стр.75- 86 от делото, сред
които са удостоверение за наследници на Стайно Минчев Стайнов, починал на 08.11.1997г.,
извадка от списък на раздадени пустеещи места, отказ на кмета на СО, р-н ...... от
07.08.2020г., с който е отказано на Р. Т. провеждане на процедурата по § 62 от ППЗСППЗ за
признаване правото да се придобие собственост от ползвателите по § 4а и 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, които не са заявили в срок исканията си.
Проведени са разпити на по 2 свидетели, доведени от всяка от страните.
Първата свидетелка ......а е била кандидат- купувач за съседния на процесния имот,
който й е бил предложен от ищеца, като при огледа му през 2020г. е установила, че в него
има построена 2- етажна масивна къща, която не се ползва от последния, не са получили
достъп до нея и свидетелката счита за незаконно изградена. Процесният имот, в който са
влезли с ищеца през неоградената му задна част откъм дерето, описва като занемарен,
частично заграден и с налична в него паянтова постройка.
В този смисъл са и показанията на втория свидетел на ищеца ......, който посочва, че за
тези имоти съществуват спорове за собственост.
Ответната страна ангажира като свидетели по делото ....., който твърди, че е съсед на
ответницата в с....., в съответната местност. Описва процесния имот като поддържано място
с овошки и малка вила, изградена от тухли и бетон, измазана и годна за обитаване, но без ел.
захранване, които се ползват единствено от ответницата. Знае за съществуващи спорове за
собствеността на процесния имот.
Свидетелят ...... е дъщерята на ответницата, като също описва имота като поддържана
овощна градина с едноетажна сграда, с площ от около 16 кв.м., напълно обзаведена и
пригодена за живот, без ел. захранване, без водоснабдяване или санитарен възел и с
изградена дървена постройка за инструменти. Последно твърди, че е била в имота през
2019г. Знае за съществуващи спорове за собствеността на процесния имот. Последните
двама свидетели потвърждават, че в задната си част имотът граничи с дере.
По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, видно от което са
изследвани въпроси относно застъпването на ПИ на праводателя на ответника, даден за
ползване с този, възстановен на праводателя на ищеца. В землището на с....., като е
изготвена комбинирана скица в тази насока от вещото лице.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства ищецът се
легитимира надлежно като съсобственик на 1/20 ид.част от правото на собственост върху
процесния поземлен имот, като е изпълнена надлежно процедурата по § 4 от ПЗР на ЗСППЗ.
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за
ползване на основание на актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, при действието на сегашната
редакция на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ става със заповед на кмета на общината, която се издава
след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, които
подлежат на възстановяване. Тази заповед има конститутивно действие и придружена от
скица на имота, представлява титул за собственост, като определя местоположението,
границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. Ответната страна не
доказа свои противопоставими права за процесния имот. Няма данни за надлежно
приключило към момента производство по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване
правото да се придобие собственост от ползвателите. В тази хипотеза законът дава примат
3
на правата на лицата, в полза на които е реституирано право на собственост върху
земеделски земи.
Ревандикационният иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: за установяване, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее
без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.
Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на
собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита.
Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на
процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита
като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на
имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес
между същите страни
С ТР №91/01.10.1974г. по гр. д. №63/1974г. на ОСГК на ВС, предявяването на иск за
собственост по чл.108 от ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на
обикновено управление, а не на разпореждане и може да се извърши от всеки един от тях.
Само когато в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното
право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др., или същото се обременява с други
вещни тежести, е налице разпореждане с общата вещ, и за тези действия, като излизащи вън
от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от
другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези
действия. Съгласно ТР №3/2020 гр. на ВКС, ОС на ГК, при иск по чл.108 от ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът
може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца. С практиката си ВКС, по аналогия прилага постановките на
ТР №91/1974 г. по гр.д. № 63/1974г. на ОСГК на ВКС, като се приема, че предявяването на
иск за собственост е действие на обикновено управление на вещта, насочено към запазване и
охраняване на правото на собственост върху вещта, а не акт на разпореждане с имота, което
може да се осъществява от всеки съсобственик поотделно. Съсобственикът,
притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника- несобственик, който го
владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална
част от него, като може да предяви иск за цялостната му ревандикация, поради което искът
по чл. 108 ЗС може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да
търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от
съсобствеността. Приема се, че ревандикационната претенция може да бъде разгледана и
уважена за целия имот независимо, че ищецът се легитимират като собственик на идеални
части от него. ВКС приема, че искът по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление, а
не акт на разпореждане с имота, поради което може да бъде предявен и от отделен
съсобственик, който е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на частта,
съответстваща на неговия дял от съсобствеността. По изложените съображения ищецът
е легитимиран да предяви иск за собственост за целия имот, който следва да бъде уважен, с
оглед на ангажираните доказателствени средства.
4
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски за настоящото производство, съобразно представен списък, /стр.176/, за сумата от 1
000 лв.- заплатен адвокатски хонорар по делото. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. В
тежест на ответната страна следва да се присъдят разноски от общо 600 лв., съобразно
изхода на спора и искането на ищцовата страна. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар следва да бъде уважено, на основание чл.7, ал.2, т.2 от наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, като към датата на подаване на
исковата молба не е била налице в сила редакцията на чл.5 на чл.7 от горната наредба,
поради което следва да се приеме възражението за прекомерност на ответната страна, като
адвокатският хонорар следва да бъде намален до сумата от 600 лв., с оглед цената на иска,
определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Т., ЕГН:**********, че Н. П.
Г., ЕГН:**********, е собственик на 1/20 /една двадесета/ идеална част от Поземлен имот с
идентификатор №....... по КККР на ...., с....., одобрени със Заповед №РД-18-4/11.01.2012г. на
Изп. директор на АГКК, находящ се в ...., р- н ......, в землището на с....., местност „......“, с
площ 764 кв.м.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН: **********, да предаде на Н. П. Г., ЕГН: **********,
владението върху Поземлен имот с идентификатор №....... по КККР на ...., с....., одобрени със
Заповед №РД-18-4/11.01.2012г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в ...., р- н ......, в
землището на с....., местност „......“, с площ 764 кв.м.
ОСЪЖДА Р. С. Т., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н.
П. Г., ЕГН: **********, сума от 600 /шестстотин/ лв., представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:






Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5