№ 129
гр. гр. Димитровград, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20225610100192 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – СОФИЯ твърди, че на основание
чл.577, ал.1, т.2, б.”а” КЗ изплатило обезщетение за имуществени вреди по
щета № 110354/27.06.2018 г. в размер на 1 640,00 лева за увредения от ПТП,
настъпило на 19.02.2016 г. в с.Ч., общ.Д., л.а. С.Л. с рег. № Х ***** ВК,
собственост на Б.Б.В.. Виновен за ПТП бил С. Б. А., който след употреба на
алкохол и като неправоспособен водач управлява л.а. „К.С.“ с рег. № ЕВ *****
АН, при движение с несъобразена с пътните условия скорост в населеното
място на посочена улица, губи контрол над управлението на автомобила,
навлиза в насрещна пътна лента и удря движещия се там л.а С.Л., като
причинява процесното ПТП. Същият управлявал автомобила в нарушение на
чл.490 КЗ – без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Моли на основание чл.45 ЗЗД и чл.588, ал.7
КЗ след установяване на твърдените обстоятелства, съдът да осъди всеки от
ответниците – Б. С. А. и К. С. А., като законни наследници на починалия С. Б.
А., да заплати сумата от 820,00 лева или общо за двамата 1640 лева –
изплатено от фонда обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Б. С. А., в качеството му на законен наследник на С. Б. А. от
с.Ч., общ.Д. не подава отговор. В съдебно заседание се явява пълномощник
адв.И. от АК-Хасково, която представя удостоверение за вписан от отказ на
ответника Б. от наследството на С. Б. А.. Моли за прекратяване на
производството по отношение на него.
Ответникът К. С. А., призована при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Назначеният особен представител адв. Д. К. от АК-Хасково подава отговор.
1
Оспорва претенцията изцяло по основание и размер. Счита се, че за да
възникне отговорност на законните наследници на починалия за процесното
задължение, следва да е налице наследствено правоприемство, което не се
доказвало. По делото не се доказвало, че ответницата – майка на починалия, е
приела изрично наследството, липсвали и доказателства за приемане с
конклудентни действия. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на починалия водач и настъпилия вредоносен резултат.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото са приети писмените доказателства, представени с исковата
молба, както и приложеното ДП № 108/2016 г. по описа на РУ МВР – гр.
Димитровград, представляващо пр. преписка № 403/2016 г. по описа на ОП -
Хасково.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2016 г. в с.Ч., общ. Димитровград е настъпило ПТП между
л.а. С.Л. с рег. № Х ***** ВК, собственост на Б.Б.В. и л.а. „К.С.“ с рег. № ЕВ
***** АН, управляван от С. Б. А.. Виновен за ПТП бил С. Б. А., който след
употреба на алкохол и като неправоспособен водач управлява л.а. „К.С.“ с рег.
№ ЕВ ***** АН, при движение с несъобразена с пътните условия скорост в
населеното място на посочена улица, губи контрол над управлението на
автомобила, навлиза в насрещна пътна лента и удря движещия се там л.а С.Л.,
като причинява процесното ПТП. Същият управлявал автомобила в
нарушение на чл.490 КЗ – без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
По приложеното ДП № 108/2016 г., прекратено поради смъртта на
извършителя, безспорно е установено, че С. А. е управлявал автомобила
преди на стъпване на произшествието, както и че същото изцяло се дължи на
неговото виновно поведение, като водач на МПС, станало причина за
настъпилото ПТП.
Отправено е искане на основание чл. 557 КЗ за изплащане на
обезщетение в полза на пострадалия за претърпени имуществени вреди от
ПТП, в резултата на което Гаранционният фонд изплаща по щета № 1
10354/27.06.2018г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1640.00
лева на пострадалия Б.Б.В., видно от преводно нареждане /л. 16/.
След изплащане на сумите Г. Ф. е изпратил регресна покана изх. №
2
ГФ – РП – 619/23.08.2021 г. до законния наследник на причинителя на ПТП -
Б. С. Б., с която същият е поканен да възстанови изплатените от ищеца фонда
суми, като е посочена и банкова сметка за това. Предоставен е 1-месечен срок
за доброволно плащане. Няма данни към момента на депозиране на исковата
молба по настоящото дело сумите да са изплатени доброволно.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
В чл. 558, ал. 7 КЗ е уредено едно регресно право в полза на Г. Ф. да
претендира от причинителя на вредата това, което е заплатил на увреденото
лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които
увреденото лице има срещу делинквента. Основание за встъпване в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово
регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно
обезщетение на третите увредени от ПТП лица в предвидените от закона
случаи. Без значение за встъпването е наличието на застрахователно
правоотношение, доколкото в случая липсва валидна застраховка "Гражданска
отговорност" и встъпването настъпва по силата на правната норма.
Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването
на предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му
състав, за да възникне валидно задължение на длъжника – в настоящото
производство ответника да възстанови причинените неимуществени вреди.
Регресното право е самостоятелно и основателността му се обуславя от
изплащане на задължението, което е възникнало в тежест на делинквента, от
страна на регресния ищец и суброгирането му в правата на кредитора.
В случая прекият причинител на вредата е починал от настъпилото
ПТП, поради което съдът, на основание чл.227 ГПК, е конституирал Б. С. А.,
ЕГН ********** и К. С. А., ЕГН **********, двамата от с.Ч., общ.Д., ул.“Д.“
№ **, като страни в настоящото производство – ответници, в качеството им на
правоприемници/наследници по чл.6 ЗН на С. Б. А. – починал на 19.02.2016 г.
По делото е представено удостоверение за отказ от наследството на С.
А., извършено от непълнолетния му cин- Б. С. А. и вписано в специалната
книга на 19.04.2022год.-след предявяване на иска. Гаранционният фонд чрез
неговия процесуален представител е оспорил отказа от наследство с
твърдението, че наследството е прието. Във връзка с това е ангажирал
доказателства справки от АВ, БНБ, КАТ, Общинска служба „Земеделие"-
Димитровград. От същите се установи, че няма вписвания относно недвижими
имоти, само вписване от КАТ на името на Б. С. за автомобил придобит през от
2009 г.със служебно прекратена регистрация и MПС Oneл Kopca, придобито
през 2020 г. По делото не се събраха доказателства, установяващи приемането
на наследство на С. Б. А. от ответника Б. С..
Видно от удостоверение за отказ от наследството на С. А., детето на
починалия е вписало отказа си от наследство, но това не води автоматично до
3
факта, че майката на причинителя на вредата е приела наследството, тъй като
наследственото имущество не се придобива по право. Съгласно разпоредбата
чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването му. Приемането може да стане с писмено заявление
до районния съд или с конклудентни действия, т.е. действия, които несъмнено
предполагат намерение на наследника да приеме наследството, съгл.чл.49 ЗН.
В този случай, от ищеца не се твърди и не се представят доказателства,
установяващи по делото майка му - ответницата К. С. да е приела изрично с
писмено заявление оставеното от синът й наследство. Няма твърдения и не са
представени и доказателства, установяващи, че тя е приела наследството с
конклудентни действия.
Съдът изиска и по делото са приети като доказателства справки и
писмени документи,установяващи, че наследодателят няма никакво
имущество, респ. в откритото наследство няма активи и няма какво да се
приеме. Съгласно разпоредбата на чл.60, aл.1 ЗН, наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. В случая не са представени каквито и да
е било доказателства, че ответницата е приела наследството на своя син, нито
изрично, нито с конклудентни действия, поради което сьщата не отговаря за
задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя.
Когато наследството не е прието изрично или по опис, кредиторите на
оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят
наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството
или се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу
наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Такова
искане до решаващия съд ищцовата страна не е заявила. Приемането на
наследството от ответницата се явява благоприятен за ищеца положителен
факт, на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от
него, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика
на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г.
o., ГК, Олределение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2013 г.,
IV г. o., ГК и др. Представеното удостоверение за наследство и удостоверения
за отказ от останалите наследници не установяват приемане на наследството
от ответницата, а фактьт, че тя не е заявила изрично или чрез конклудентни
действия, че не желае да приеме наследството, е без значение. Както беше
посочено и по-горе, правно релевантно в случая ще бъде извършването на
конклудентни действия от които може да се направи извод, че ответницата е
приела наследството, а не обратно. Самият ищец следва да прецени ще
ангажира ли доказателства за приемане на наследството, ако счита, че е
прието, или ако счита, че същото не е прието - ще се възползва ли от правото
cи по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН.
Недоказването на обсъдените по-горе предпоставка за уважаване на
предявения иск обосновава отхвърлянето му изцяло като неоснователен и
недоказан, ведно с претенцията за законна лихва.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
4
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати разноските на ответниците, а именно сума в размер
на 200 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
отв. Б. А..
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД срещу Б. С. А. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Д.“ № ** и К. С.
А. с ЕГН **********, от с. Ч., ул. „Д.“ № **, за изплащане на сумата от 820,00
лева от всеки или общо за двамата 1640 лева – изплатено от фонда
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати в полза на ответника Б.
С. А. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д., ул. „Д.“ № ** сума в размер на 200
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Хасково
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5