Р Е
Ш Е Н И Е
град София, 06. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа
Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5685 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 258. и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от А.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “******., и Д.П.Б., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “******. (въззивници), подадена чрез процесуалните представители адвокат П.Х. и адвокат Р.М., срещу Решение № 5162 от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 63-ти състав, по гр. д. № 65200 по описа му за 2017 г. (обжалвано решение). С посочения съдебен акт районният съд е уважил частично предявените срещу тях искове за плащане на стойността на предоставена топлинна енергия (всеки с цена от 554 лева и 40 стотинки) и за плащане на обезщетение в размера на законната лихва за забава (всеки с цена от 130 лева и 63 стотинки). Първата инстанция е намерила, че вземанията са частично погасени по давност.
Въззивниците твърдят, че предвид уточненията на ищеца, всяка от тях би трябвало да отговаря за една шеста от общото задължение за предоставена топлинна енергия. След като районният съд е приел обща сума за всички ответници от 1518 лева и 92 стотинки, то е следвало да осъди всяка една от тях двете за по 253 лева и 15 стотинки, а не за по 506 лева и 31 стотинки, както е направил. Оспорват поради тези причини обжалваното решение като частично неправилно и искат от въззивния съд да го отмени частично, като намали съответно присъдените суми. Претендират съдебните разноски за въззивната инстанция, както и разноски за първата инстанция във връзка с обжалваната част на решението.
В срока по чл. 263., ал. 1. от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД, *** Б (въззиваемо дружество). За даването на ход по същество в откритото съдебно заседание въззиваемото дружество прави искане въззивната жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на насрещните страни.
Въззивният съд, след като съобрази становищата на
страните и данните по делото, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
При служебна проверка въззивният съд
установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността
му намира следното.
С уточнителна молба на л. 29. от
делото на районния съд ищецът е пояснил, че претендира следните суми:
3 326 лева и 43 стотинки главница за предоставена топлинна енергия; 783
лева и 81 стотинки обезщетение за забава в размер на законната лихва. След това
е уточнил, че претендира от А.П.Б. и Д.П.Б. по една шеста от посочените суми, а
именно: по 554 лева и 40 стотинки главница за предоставена топлинна енергия и
по 130 лева и 63 стотинки обезщетение за забава в размер на законната лихва от
всяка една.
Исковете за обезщетение в размер на
законната лихва са били отхвърлени, като в тази част обжалваното решение не
подлежи на въззивна проверка.
От проведената пред първата инстанция
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че дължимата стойност на
предоставената топлинна енергия за процесния период възлиза на 3 326 лева
и 41 стотинки. Районният съд правилно е уважил възражението за изтекла
погасителна давност и е ограничил така дължимата сума до 1 518 лева и 92
стотинки. След това правилно е съобразил
наследствените дялове на А.П.Б. и Д.П.Б. в размер на по една трета (понеже
двете низходящи на наследодателя са наследили заедно с преживялата съпруга)
предвид чл. 5., ал. 1. и чл. 9., ал. 1. от Закона за наследството. При това
положение наследеното от всяка от тях задължение е в размер на 506 лева и 31
стотинки, което не превишава претендираното от ищеца (554 лева и 40 стотинки).
Всъщност обаче възраженията за
погасителна давност ползват всеки от ответниците отделно. Първоинстанционният
съд е трябвало да съобрази какво е съотношението между цялата стойност за
предоставена топлинна енергия и погасената по давност част от нея (1 807
лева и 49 стотинки), след което да го приложи към всяка една от претенциите. В
дадения случай съотношението е 1 809, 49 / 3 326, 41 или
приблизително 54, 4 %. Следователно претенциите спрямо А.П.Б. и Д.П.Б. е
трябвало да се приемат за погасени по давност в съответната пропорция. От
пълния претендиран размер 554 лева и 40 стотинки погасени по давност са 54, 4 %
процента или приблизително 301 лева и 59 стотинки. Тогава размера на вземанията
за предоставена топлинна енергия спрямо всяка от тях е: 554, 4 – 301, 59 = 252
лева и 81 стотинки.
Доколкото за правилността на
обжалваното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба,
решението следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която първата
инстанция е уважила спрямо въззивниците предявените искове за стойността на
предоставена топлинна енергия над 253 лева и 15 стотинки до размера от 506 лева
и 31 стотинки.
Разноски. Предвид
основателността на въззивната жалба на въззивниците следва да бъдат заплатени
разноските за въззивното производство. С въззивната жалба те са претендирали
също така и разноски за първоинстанционното производство с оглед обжалваната
част на решението.
Първоинстанционният съд е осъдил А.П.Б.
и Д.П.Б. да платят по 209 лева и 41 стотинки разноски в полза на ищеца.
Съотношението, с което се изменя осъдителната част, е 253, 15 / 506, 31 или 49,
999013 %. Следователно така присъдените разноски в размер на 209 лева и 41
стотинки следва да бъдат намалени с 49, 999013 % или със 104 лева и 70
стотинки. Така всяка от тях трябва да бъде осъдена да плати в полза на ищеца
разноски за първоинстанционното производство в размер на 209, 41 – 104, 7 = 104
лева и 71 стотинки. От друга страна, ищецът е бил осъден да заплати в полза на
всяка една от тях разноски в размер на 78 лева и 29 стотинки (в която част
решението не е било обжалвано и е влязло в сила, като са били издадени
изпълнителни листи). Първата инстанция правилно е ограничила адвокатските
възнаграждения в нормативно установения минимум, който е 300 лева (чл. 7., ал.
2., т. 1. от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в съответната
редакция). Доколкото срещу двете ответници са били предявени два иска, следва
да се приеме, че адвокатското възнаграждение е в размер на 150 лева за всеки
иск. Понеже исковете за обезщетение в размер на законната лихва са отхвърлени
изцяло, за тях следва да се присъди пълното адвокатско възнаграждение ( 150
лева). От друга страна, след като исковете за главница за предоставена топлинна
енергия са частично отхвърлени и предвид възприетото от въззивния съд, по тези
искове следва да бъдат присъдени 54, 4 % от 150 лева или 81 лева и 60 стотинки.
Така общо за първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД трябва да бъде осъдено
да заплати на А.П.Б. и Д.П.Б. по 231 лева и 60 стотинки разноски за адвокатско
възнаграждение. Доколкото решението е влязло в сила в съответната част и са
били издадени изпълнителни листи, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено за
разликата от 231, 6 – 78, 29 = 153 лева и 31 стотинки.
Претендираните разноски за въззивното
производство, за чието осъществяване са представени доказателства, са:
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева (заплатено от всяка една от
въззивниците) и държавна такса в размер на 50 лева, както и такса за банков
превод в размер на 5 лева, платени съвместно от въззивниците (имайки предвид,
че въззивната жалба е обща за двете). Въззиваемото дружество е направило
възражение по чл. 78., ал. 5. от ГПК. Съдът намира, че настоящото дело се
характеризира с минимална правна и фактическа сложност, поради което
адвокатските възнаграждения трябва да съответстват на нормативно установения
минимум. Съгласно приложимата редакция на чл. 7., ал. 2., т. 1. от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, този минимален размер е 300 лева.
Следователно въззиваемото дружество трябва да бъде осъдено да плати на всяка
една от въззивниците разноски за въззивното производство в размер на 300 + 27,
5 = 327 лева и петдесет стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 5162 от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 63-ти състав, по гр. д. № 65200 по описа му за 2017 г. в частта, с която А.П.Б., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. “******., е осъдена
да заплати на “Т.С.” ЕАД, *** Б, сумата от 506 (петстотин и шест) лева и 31
(тридесет и една) стотинки, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес град
София, ж. к. “******. за периода от 01.
05. 2013 г. до 30. 04. 2015 г., до размера на 253 (двеста петдесет и три) лева и 15 (петнадесет) стотинки.
ОТМЕНЯВА Решение № 5162 от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 63-ти състав, по гр. д. № 65200 по описа му за 2017 г. в частта, с която Д.П.Б., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. “******., е осъдена
да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 506 (петстотин и шест) лева и 31 (тридесет и една) стотинки,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес град София, ж. к. “******. за периода от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2015 г.,
до размера на 253 (двеста петдесет и
три) лева и 15 (петнадесет) стотинки.
ОТМЕНЯВА Решение № 5162 от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 63-ти състав, по гр. д. № 65200 по описа му за 2017 г. в частта, с която А.П.Б. е осъдена да заплати на “Т.С.”
ЕАД сумите от 73 (седемдесет и три) лева и 91 (деветдесет и
една) стотинки – държавна такса, 24 (двадесет и четири) лева и 63 (шестдесет и
три) стотинки – юрисконсултско възнаграждение и 110 (сто и десет) лева и 87
(осемдесет и седем) стотинки – разноски за експертизи, като вместо това я осъжда да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД сумата от 104 (сто и четири) лева и 71 (седемдесет и
една) стотинки – разноски в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯВА Решение № 5162 от 08. 01. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 63-ти състав, по гр. д. № 65200 по описа му за 2017 г. в частта, с която Д.П.Б. е осъдена да заплати на “Т.С.”
ЕАД сумите от 73 (седемдесет и три) лева и 91 (деветдесет и
една) стотинки – държавна такса, 24 (двадесет и четири) лева и 63 (шестдесет и
три) стотинки – юрисконсултско възнаграждение и 110 (сто и десет) лева и 87
(осемдесет и седем) стотинки – разноски за експертизи, като вместо това я осъжда да заплати в полза на “Т.С.” ЕАД сумата от 104 (сто и четири) лева и 71 (седемдесет и
една) стотинки – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД да заплати в полза на А.П.Б. сумата от 153
(сто петдесет и три) лева и 31 (тридесет и една) стотинки – разноски за
първоинстанционното производство; както и сумата 327 (триста двадесет и седем) лева и 50 (петдесет) стотинки –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД да заплати в полза на Д.П.Б. сумата от 153
(сто петдесет и три) лева и 31 (тридесет и една) стотинки – разноски за
първоинстанционното производство; както и сумата 327 (триста двадесет и седем) лева и 50 (петдесет) стотинки –
разноски за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.