Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261769 19.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесети май две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 17592 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба подадена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 против Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр.
с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 29.06.2017
г., по силата на който ответникът бил абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер № ****** и титуляр по предпочетения мобилен
номер ******. Ответникът избрал да ползва мобилния номер за абонаментна
програма Тотал 24,99 лв., като страните уговорили срок на действие на договора
24 месеца – до 29.06.2019 г. Промоционално с подписване на договора на абоната
било предоставено мобилно устройство марка Telenor модел Smart 4G Black. Телефонът бил
закупен в брой, поради което абонатът получил отстъпка в размер на 108,17 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставените от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № ******. Във връзка с посочения договор били издадени 3 броя
фактури за ползваните от ответника услуги за периода 15.10.2017 г. – 14.01.2018
г. на обща стойност 179,83 лв. С кредитно известие от 15.02.2018 г. била
извършена корекция на дълга, чрез сторниране на сумата от 8,06 лв. с ДДС за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
като задължението на ответника възлизало на сумата от 171,77 лв. Поради
неизпълнение на задължението на ответника да заплати посочената сума, ищцовото
дружество прекратило едностранно договора за мобилни услуги, като била издадена
крайна фактура от 15.03.2018 г. с начислена обща сума за плащане в размер на
342,40 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на сумата от 170,63 лв., към която е
прибавена сумата за потребените мобилни услуги в размер на 171,77 лв. Сочи, че
начислената неустойка в размер на 170,63 лв., е формирана съобразно новите
правила за изчисление, а не по начина уговорен в т. 11 от договора за мобилни
услуги, като претендираната неустойка представлява стойността на 3 месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер, така за:
абонаментен план Тотал 24,99 лв. е начислена неустойка в размер на 62,46 лв. –
3 месечни такси по 20,82 лв.; към абонаментен план Тотал 24,99 лв. е взето
мобилно устройство
марка Telenor модел Smart 4G Black, закупено в брой по преференциална цена
при сключване на договора, като поради предсрочно прекратяване на договора е
начислена неустойка в размер на 108,17 лв., представляваща разликата между
стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой. Твърди, че съгласно ОУ на дружеството абонатът е
следвало да заплаща издадените фактури не по-късно от 18 дни след издаването
им. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Предвид
липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 11177/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. и съдът издал против длъжника
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6199/08.07.2019 г. за сумата от 171,77
лева – дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, сумата от 170,63 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане и
разноски. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след
указания до ищцовото дружество били предявени настоящите установителни искове.
Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника –адв. П. е депозирал
отговор на исковата молба, като счита предявените искове за неоснователни.
Оспорва всички неизгодни за ответника фактически твърдения на ищеца. Оспорва
претендираната неустойка по основание и размер, като твърди, че не е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника, както и поради обстоятелството,
че клаузата в договора относно претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника. Не е основателен и претендираният размер на
неустойката. Моли за отхвърляне на предявените искове. Подробни съображения излага в писмена защита.
Претендира и завишаване на определеното му възнаграждение със сумата от 200
лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за явяване в проведените трето и четвърто заседание
по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 11177/2019 г. по описа на ПдРС, І гр. състав съдът е издал против длъжника Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 6199/08.07.2019 г. за сумата от 171,77 лева – дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 170,63 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, мораторна
лихва за забава върху просроченото задължение в размер на 23,77 лева за периода
от 31.01.2018г. до 12.06.2019г. /която не е предмет на настоящото
производство/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане, както и разноските
по делото в размер на 25 лева внесена държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил в срок настоящия
иск, който е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени
доказателства Договор за мобилни услуги
от 29.06.2017г., Общи условия на Теленор, спогодба с КСП и фактури за
предоставени мобилни услуги.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице В.Ш. се установява,
че по силата на договор за мобилни услуги от 29.06.2017г. Р.И. е абонат на
ищцовото дружество. С подписването на договора, ответникът е получил мобилно
устройство, закупено в брой, поради което абонатът е получил промоционална
отстъпка в размер на 108,17 лева. За потребените от ответника услуги за периода
от 15.10.2017г. до 14.03.2018г. от доставчика „Теленор България“ ЕАД към Р.Р.И.
са издадени три броя фактури и едно кредитно известие, на обща стойност 171,81
лева описани подробно от вещото лице в Таблица №1 от заключението. При ищеца няма
документи и записвания за постъпили от ответника плащания по описаните фактури.
След издаване на кредитно известие за корекция на дълга от 15.02.2018г.
задължението за плащане на мобилни услуги за периода на процесните фактури от
15.10.2017г. до 14.03.2018г. възлиза на сумата от 171,77 лева.
Издадена е крайна фактура с №
**********/15.03.2018г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 170,63 лева. Във
фактурата е включена и сумата за потребени и неплатени мобилни услуги от
предходните отчетни периоди в размер на 171,77 лева. Начислената неустойка
предвид постигнатата Спогодба между Теленор и Комисията за защита на
потребителите е определена както следва:
При прекратяване на договора преди
изтичане на първоначалния срок, за който е сключен, абонатът дължи неустойка в
размер на трикратния размер на стандартния месечен абонамент без ДДС, в
случая-20,82 лева. Изчислената неустойка е в размер на 62,46 лева. Поради
предсрочно прекратяване на договора е начислена и неустойка в размер на 108,17
лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройството,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой /промоционалната отстъпка/, която абонатът е получил
при покупката на мобилно устройство. Общият размер на неустойката възлиза на
170,63 лева. Общо фактурираните задължения възлизат на сумата от 342,70 лева.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно извършено, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Относно основателността на предявения иск, съдът намира
следното:
Ищецът
основава вземането си на сключен между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги от 29.06.2017г. и Общи условия към него.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, породени от сключения договор. По силата на
същия, ищецът е предоставил на ответника
мобилен телефонен номер **********за срок от 24 месеца, по абонаментен план
Тотал 24,99 лева. Ответника не установи при негова доказателствена тежест да
е изпълнил задълженията си за заплащане
на абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода от 15.10.2017г.
до 14.03.2018г. по договора, които
съгласно приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза възлизат на сумата от общо 171,77 лева. При тези данни и след анализ
на доказателствената съвкупност по делото и при прилагане последиците от
доказателствената тежест в процеса предявения установителен иск за сумата от
171,77 лева следва да се уважи.
По отношение на претендираната неустойка:
Ищецът
претендира и установяване дължимостта на сумата от общо 170,63 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че начислената
неустойка предвид постигнатата Спогодба между Теленор и Комисията за защита на
потребителите е определена както следва:
При
прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния срок, за който е
сключен, абонатът дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартния
месечен абонамент без ДДС, в случая-20,82 лева. Изчислената неустойка е в
размер на 62,46 лева. Поради предсрочно прекратяване на договора е начислена и
неустойка в размер на 108,17 лева, представляваща разликата между стандартната
цена на устройството, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му в брой /промоционалната отстъпка/,
която абонатът е получил при покупката на мобилно устройство. Общият размер на
неустойката според вещото лице възлиза на 170,63 лева.
Страните са уговорили неустойката
по правоотношението в размер на сумата от стандартните за съответната програма
месечни абонаменти, дължими до края на срока на договора, в случай на
предсрочно прекратяване по вина на потребителя. Неустойката
всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора,
като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от
това, че след прекратяването не предоставя услугата. Поради това клаузата е
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изм. с ДВ бр.
100 от 2019г.), защото задължава потребителят при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано висока неустойка.
Нищожността на клаузата за
неустойка се преценява към момента на сключването на договора- 2017г. и
постигнатото след това споразумение с Комисия за защита на потребителите не
влияе на преценката.
Наред с
горното, в договора е предвидена клауза, че във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора. Клаузата е неясна, защото
липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е
възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това, съдът намира,
че тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването
на договора (чл. 143, т. 9
ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.), а именно ценовата
листа на оператора, върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ
бр. 100 от 2019г.).
Освен това,
клаузата не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия или последния месец от уговорения срок,
дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на пълния размер на направената отстъпка. Поради това, съдът намира,
че това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ
бр. 100 от 2019г.). По тези съображения
предявения установителен иск за сумата от 170,63 лева представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора ще се отхвърли, като неоснователна.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, право на разноски имат и двете страни по
съразмерност. З настоящото производство ищецът претендира разноски в размер на 355
лева, от които изчислени съразмерно с
уважената част възлизат в размер на 178,10 лева.
В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на общо 205 лева, от които изчислени
съразмерно с уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 102,85
лева и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.
Ответникът също има право на
разноски, но такива не се констатираха да са направени.
По отношение на направеното от
особения представител на ответника искане за увеличаване на определеното му
възнаграждение със сумата от 200 лева за явяване в трето и четвърто заседание,
съдът намира че това искане не следва да се уважава по следните съображения:
Действително разпоредбата на чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда при защита по дела с повече от две съдебни заседания,
за всяко следващо заседание да се заплаща допълнително по 100 лева. По
настоящото гражданско дело са проведени общо четири на брой открити съдебни
заседания, но на практика назначения на ответната страна особен представител се
е явил в едно единствено заседание- последното, в което е даден ход на делото по
същество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника Р.Р.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Теленор България”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 171,77 лева /сто седемдесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки/– дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 04.07.2019 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
6199/08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11177/2019 г. по описа
на ПдРС, І гр. състав, като за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 342,40 лева
или за сумата 170,63 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА ответника Р.Р.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата от 178,10 лева /сто седемдесет
и осем лева и десет стотинки/, представляваща направени в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 102,85 лева /сто и два лева и осемдесет
и пет стотинки/, представляваща дължими за заповедното производство разноски по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД