№ 33664
гр. С., 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110129690 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. №163239/20.05.2024 г. от процесуалния представител
на длъжника, с която се иска съдът да допълни постановеното по делото определение
№18487 от 29.04.2024 г., с което издадената заповед е обезсилена, в частта за разноските
като му присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 480,00
лева с ДДС. Поддържа, че такова е претендирано още с депозиране на възражение по чл. 414
ГПК от длъжника, както и че същото следва да е с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК заявителят е депозирал становище по молбата с правно
основание чл. 248 ГПК, според което не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, евентуално прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Предвид направеното от длъжника искане и императивните законови разпоредби,
настоящият състав счита подадената молба по чл. 248 ГПК за процесуално допустима –
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в едноседмичния срок за
обжалване. Молбата е за допълване на определението в частта за разноските, поради липса
на произнасяне в тази насока и съдът счита, че не е необходимо да е бил представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
Искането за присъждане на разноски се прави от най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. С оглед специфичния характер на
заповедното производство, искането следва да е обективирано в заявлението за кредитора
или в подаденото възражение за длъжника, в който срок следва да бъдат представени и
доказателства за извършването на разноските.
В настоящия случай от процесуалния представител на длъжника е подадено
възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение, а едва с подадена молба вх.
№3052999/25.07.2019 г. е приложено пълномощно, договор за правна защита и съдействие и
е направено искане за присъждане на разноски за безплатна адвокатска помощ в
заповедното производство.
Доколкото издадената по делото заповед за изпълнение е била обезсилена поради
постъпило възражение и непредявяване на установителен иск в срок, в полза на
процесуалния представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
1
предвид своевременно направеното искане в тази насока.
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на
длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но и от
вида и обема на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се
свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната
практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено на
сумата 50,00 лева върху която сума се следва и ДДС, респ. следва да му се присъди сумата
60,00 лева с ДДС (така в определение №303 от 13.02.2024 г. по ч.гр.д. №2204/2022 г. на
ВКС).
Предвид гореизложеното молбата на длъжника за допълване на постановеното
определение в частта за разноските се явява частично основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №18487 от 29.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№29690/2023
г. по описа на СРС, 71 състав, в частта на разноските като
ОСЪЖДА „.........“ ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„......“ ..., да заплати на адв. Д. В. М. от АК – П на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 60,00
лева с ДДС – адвокатско възнаграждения за процесуално представителство на длъжника К.
Н. В. по ч.гр.д. №29690/2023 г. по описа на СРС, 71 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2