№ 1251
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500696 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. А., Ц. Г. А. и С.
Р. Р., представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц.
Г. А. срещу решение № 82/10.12.2021г. на ОС-Монтана, ГК, постановено по
гр.д. № 43/21г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ до пълните им предявени размери за
обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве АД в частта, в която предявените искове от А. Р.
А. и Ц. Г. А. са уважен за сумата над 60 000 лв. до 110 000 лв. и на С. Р. Р.,
представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц. Г. А.
над 80 000лв. до 220 000лв.
Жалбоподателите – ищци твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваната от тях част. Не са доволни от размера на
присъдените обезщетения, който не отговаря на принципа на
справедливостта. Съдът правилно е приел и изяснил фактическата обстановка
и правилно е приел, че няма съпричиняване от страна на починалата Р. Г..
Правилно са определените многобройните болки и страдания, които те са
1
изпитали и продължават да изпитват от загубата на техния близък. Травмата е
неизлечима, както за родителите, така и за детето.
Затова молят въззивния съд да отмени решението на окръжния съд в
обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете в
пълен размер.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част
решението на окръжния съд е неправилно и необосновано. Счита, че
присъдените обезщетения са прекомерни по размер и не съответстват на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че обезщетението за
загубата на близък човек трябва да има разумен таван, тъй като
застрахователите са натоварени със социалната функция да разходват
събраните застрахователни премии за всички настъпили застрахователни
събития. Присъдените обезщетения не са съобразени с възрастта на ищците.
От тази гледна точка е налице диспропорция, която противоречи на
принципа за справедливост, тъй като в подобни размери компенсацията се
превръща в източник на материални средства за подобряване на жизнения
стандарт.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
на А. Р. А. и Ц. Г. А. над 60 000 лв. до 110 000 лв. и на С. Р. Р.,
представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц. Г. А.
над 80 000лв. до 220 000лв.
Ищците в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата на застрахователя.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с депозирана писмена молба,
депозирана пред въззивния съд чрез процесуалния си представител, оспорва
въззивната жалба, подадена от ищците. Претендира разноски за държавна
такса.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Окръжният съд е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата
молба ищците А. Р. А., Ц. Г. А. и С. Р. Р. твърдят, че първите двама от тях
2
са родители на Р. Ц. Г., а третата от тях е нейна дъщеря. Р. Г. е починала при
ПТП, станало в Република Румъния на 13.05.2018г. Тя е била пътник на задна
седалка в лек автомобил „ Ситроен“ с рег. № ******* заедно с дъщеря си С.
Р.. Водачът му Р. Г. Р. е предприел маневра „изпреварване“, навлязъл е в
насрещното платно и преди да може да се прибере обратно в собственото си
платно е реализирал удар в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******* с румънска регистрация. Водачът Р. Р. също е починал при ПТП.
Смъртта на тяхната дъщеря и майка са резултат от действията на виновния
водач Р.. За произшествието е образувано полицейско разследване №
707/Р/2018 по описа на Служба Пътна полиция при Полицията на гр. Лугош,
Румъния, което прекратено поради смъртта на виновния водач. Ищците А.и
са родители на починалата Р. Ц. Г. като отношенията между тях са били
много задружни, близки и топли. Основани на привързаност и
разбирателство, взаимна обич и подкрепа. Живеели са на един и същи адрес в
с. Железна и в едно домакинство. Починалата им дъщеря е започнала да
живее на съпружески начала с Р. Р. и от 2008г. са заминали да работят в
Италия, където през 2014г. се е родила внучката им С.. Ищците са се
включвали активно в отглеждането й. Дъщеря им основно е живеела в
Италия, но всяка година по няколко пъти е идвала в България, а те са
пътували до Италия, за да помагат за отглеждане на внучката им. През месец
май 2018г. са били в отпуск в с. Железна, от където са тръгнали да пътуват,
когато е станало ПТП. Ищците А.и все още не могат да приемат мисълта, че
дъщеря им завинаги ги е напуснала. Често посещават гроба й, страдат,
чувстват се безпомощни и обезверени. Утешава ги единствено мисълта, че се
грижат за внучката си. С. Р. е била отглеждана от майка си и баща си от
раждането й през 2014г. След смъртта на родителите й детето е било
настанено за отглеждане от ищците А.и като нейни баба и дядо. Въпреки, че
С. е била на 4 години тя е усещала и продължава да усеща липсата на своята
майка и непрекъснато я търси. Липсват й майчина грижа, обич и закрила,
топлина и нежност. С. Р. вярва, че майка й е отишла на небето и от там я
гледа и закриля. Тя никога повече няма да усети майчина подкрепа. Тъгата и
мъката от загубата на майката ще я съпътстват през целия й живот.
Гражданска отговорност за водача на лек автомобил „Ситроен“ е била
застрахована от ответното дружество. Ищците са отправили писмена
застрахователна претенция пред застрахователя, който е образувал щета, но
3
не е определил и изплатил обезщетения. Затова ищците А.и молят съда да
осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, а на С. Р. – 300 000лв.,
в едно със законната лихва от 13.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като
починалата Р. Г. е нарушила чл.137а от ЗДвП и е пътувала без поставен
предпазен колан. Оспорва, че ищците са претърпели тежки, пожизнени и
трайни вреди, както и че между тях и загиналата е имало силна духовна и
емоционална връзка и че негативните последици са невъзстановими и ще
оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Между Р. Г. и нейните
родители не е имало такава връзка, тъй като тя е живеела и работила в
Република Италия, а те в с. Железна, община Чипровци. Те не са
осъществявали ежедневни, дори ежемесечни контакти с нея, поради което
емоционалната връзка между тях е прекъсната отдавна. Оспорва, че С. Р. е
усещала и продължава да усеща липсата на своята майка и че я търси. Тя се е
отърсила от случилото се и не страда от тревожност, още по- малко, че
помнела и търсела майка си. Развитието на паметта при децата протича в
строга последователност- в ранна възраст на детето са достатъчни няколко
дни, за да започне да разбира, но не и да запомня. Затова и С. Р., на 3г. и 7м.
към момента на ПТП, не е имала наличен опит. Първите ясни спомени на
детето са от 4,5-5 години, т.е. С. Р. ще има някакви спомени от детството си
една година – година и половина след смъртта на майка си Р. Г.. Тя няма как
да я помни. Към настоящият момент няма как да помни и ПТП. Ответникът
оспорва всички твърдения в исковата молба отнасящи се до емоционалната
връзка между починалата и ищците. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Ситроен“.
Оспорва изключителната вина на водача Р. Р., противоправността на
действията му, причинно – следствената връзка между тях и вредите,
механизма на ПТП, оспорва претенция за лихва.
Безспорно е, че 13.05.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП на територията на Република Румъния. За него е съставени документи
от компетентните органи: протокол за самосезиране на полицията в гр.
4
Лугож, протокол за оглед на мястото на катастрофата от същата дата, доклад
от съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на трупа на Р. Г., доклад с
предложение за прекратяване след започване на наказателното преследване и
налице един от случаите, предвидени в чл.16, ал.1 от НПК от 24.04.2019г. на
Пътна полиция, постановление за прекратяване на производството от
09.05.2019г., постановено от прокурор в държавна прокуратура към районен
съд –Лугож, фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „ Ситроен“ с рег. № ******* е имало
валидна застраховка при ответника към момента на настъпване на ПТП.
Представена е застрахователна полица за тази застраховка, сключена за
периода 30.04.2018г. д 30.04.2019г.
Не е спорно, че на 13.05.2018г. е починала Р. Г., за което обстоятелство
е издаден смъртен акт № 214/14.05.2014г.
Безспорно е, че след смъртта си тя е оставила като свой законен
наследник С. Р. Р.- удостоверение за наследници № 316/03.06.2020г.
Не е спорно, че ищецът С. Р. е дъщеря на Р. Г.- удостоверение за
раждане от 21.05.2018г.
Не е спорно, че поради смъртта на двамата родители на малолетната С.
Р. като неин попечител е назначена баба й А. А., а за заместник попечител
дядо й Ц. А.- удостоверение № 310/22.05.2018г., заповед № ЗД/Д-М-Ч-
006/25.06.2018г.
Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 17.02.2020г. като
такова не им е определено и изплатено.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, която
е посочила травмите, причинили смъртта на Р. Г., както и че те са в
причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице – лекар е
посочило, че дори и починалата да е била с поставен предпазен колан пак би
настъпила смъртта й. Той би я е предпазил само от някои от нараняванията,
но не и от леталния изход. Това се дължи на скоростта, с която е настъпил
удара.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, опасната зона на
5
спиране на двата автомобила и предотвратимостта на удара, причините за
настъпване на инцидента. Ударът е бил челен и кос със сумарна скорост на
двата автомобила от 198 км/ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си като категорично е заявило, че и с поставен предпазен колан
би настъпила смъртта й поради сумарната скорост на двата автомобила.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни.
По делото е приет социален доклад , изготвен от АСП по отношение на
малолетния ищец С. Р..
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Ц. и И.. Те познават ищците А.и, починалата им дъщеря и
С. Р.. А.и имат и още едно дете- син. Свидетелите живеят в едно село с
ищците. Съседи са. Завяват, че преди 2-3 години е загинала дъщерята на
А.и. Тя е имала дете – С.. Тъй като е загинал и бащата, детето се отглежда от
А. и Ц.. Преди катастрофата цялото семейство е било в Италия. Първо е
заминала бабата да работи там. След година или две е заминала дъщерята с
мъжа си. Детето се е родило в Италия. То, заедно с родителите си, са идвали
в България всяка година. Седели са по един месец и са си тръгвали. Бабата
също е ходила в Италия. Последно са идвали преди катастрофата и
свидетелят Ц. е разговаряла с Р. преди да си тръгнат. Били са весело и
задружно семейство. Загиналата е поддържа връзка с родителите си. Детето
не е оставало в България без родителите си. Те са полагали грижи за него. А.
А. се е завърнала да живее в България след катастрофата. Животът на А. и Ц.
много се е променил. Затворили са се в себе си. Не общуват с хората, повече
са си в къщи. Свидетелят Ц. ги вижда всеки ден, защото са съседи в с.
Железна. В момента А. е в Монтана, но събота и неделя са в селото.
Свидетелят ги вижда през почивните дни. Отишли са в гр. Монтана заради
детската градина. В село Железна няма училище и детска градина. С. е
посещавала детска градина. Вижда детето, когато го довеждат в селото и
разговаря с него. Много често си спомня за майка си. Детето ходи в дома на
свидетеля Ц. при дъщеря й и внучката й. С. търси постоянно родителите си и
често ги споменава. А. и Ц. са задружно семейство, но с тъга. Срещат
трудности при отглеждане на внучката си. На погребението на Р. в гр.
Монтана е имало много хора- близки и приятели. Ищците А.и постоянно
6
плачат, объркани са. На всеки празник ходят на гробище. Докато дъщеря им е
била в Италия. Когато Р. и Р. са идвали в България са пребивавали в с.
Железна. Според свидетеля С. Р. и мъжът й са си идвали по няколко пъти в
годината- за Коледа, Великден, а през лятото са седели цял месец. Смъртта
на Р. е била трагедия за семейството. Бабата води детето при другите деца да
си играе. То ги ревнува от майките им. Детето тъгува за родителите си и пита
защо майка й и баща й не са при нея. Сега живеят в гр. Монтана, защото в с.
Железна няма детска градина. Ищците живеят с болка и тъга. Срещат
трудности при отглеждане на детето. Преди всичко е било весело и спокойно.
Сега ищците не излизат, затворили са се в себе си. Р. е била еднакво близка с
двамата си родители. Майката е била по- близка, защото е била повече при
нея в чужбина.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Счита ги за
достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110
000лв. по отношение на А. и Ц. А.и и 220 000лв. за С. Р.. Исковете са
отхвърлени до пълния им предявен размер. В частта, в която са уважени
за сумата от 60 000 лв. по отношение на първите двама ищци и за 80 000лв.
по отношение на малолетния ищец решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане со обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
7
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищците са отправили писмена претенция към въззивника-
застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на
обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това
следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на Р. Р. е била
застрахована при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред въззивния съд
не се спори относно механизма му. С оглед на това и на изяснените причини
за настъпване на ПТП от заключението на автотехническата експертиза,
8
следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования, поради което
застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. Недоказването им задължава съда да
приеме, че те не са се осъществили. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. В случая ищците имат тежестта да докажат в какви отношения са
били с загиналия им близък, както и как неговата смърт им се е отразила.
По исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявени от А. и
Ц. А.и.
Не е спорно, че са родители на починалата Р. Г..
Отношенията между родител и дете са много близки, те са съпътствани
от взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Тези силни
емоционални изживявания не могат да бъдат отречени поради възрастта на
Р., която е била на 37 години към момента на произшествието. Отношенията
между родител и дете водят до висок интензитет на емоционалната
обвързаност, респективно на негативни емоционални изживявания от страна
на родителите, загубили детето си. Независимо къде живеят емоционалната
обвързаност между тях не може да бъде отречена. Събраните по делото
свидетелски показания установяват близките отношения между ищците А.и и
тяхната дъщеря Р.. Тя е живеела преимущество в Италия, но по няколко
9
пъти годишно заедно със семейството си е идвала в България и са отсядали в
дома на родителите й. Били са задружно семейство. Обичали са се и са се
подкрепяли. Ищецът А. А. е живеела също в Италия като е помагала за
отглеждане на внучката си С.. Те са възприели тежко смъртта й. Затворили са
се в себе си, на всеки празник посещават гроба й. Смъртта на дете е травма за
родителите му, тя смущава и за в бъдеще тяхната емоционалност, като
времето не може да заличи тъгата по него. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази възрастта на ищците А.и към момента на
настъпване на смъртта на дъщеря им- А. е била на 53 години, а Ц. на 63
години. От друга страна загиналата им дъщеря е била пълнолетна, имала е
собствено семейство и е била формирана като личност. Поради което
справедливото обезщетение за репариране на техните неимуществени вреди
е 110000лв. за всеки един от тях. Този размер няма да доведе до
несправедливо обогатяване на пострадалите. То не може да замести
починалият им близък, но не нарушава принципът на справедливостта,
регламентиран в чл.52 от ЗЗД.
До пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от С. Р. Р. чрез
нейните попечители А. и Ц. А.и.
Не е спорно, че малолетният ищец има своя биологичен произход от
починалата Р. Г. и попада в кръга от лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961г. и е материалноправно легитимиран да предяви иск за вреди от
смъртта на починалия си родител. Ищецът е носител на субективното
материално право, което защитава и предявява в исковия граждански процес.
За да определи обезщетението за неимуществени вреди за детето, съдът
съобрази ниската му възраст, в която е претърпяло загубата на своя родител.
Неговата изключително важна роля в живота му, като и значението, което
майката има за развитието на детето- психическо и физическо, за
формирането му като личност, за изграждането на ценностните категории за
добро и зло, за справедливост и междуличностно общуване. Ролята на
майката в живота на непълнолетния ищец, както и рисковете от липсата й при
нейното израстване като личност. Отсъствието на майката може да има
значимо неблагоприятно въздействие не само върху съзряването й в
емоционален и психосоциален план, но и за изграждането на представата за
10
семейство. В генезиса и формирането на психичния апарат при
подрастващите деца родителските фигури имат базова роля. В света на детето
родителите са първообраз на авторитет, подреденост и правила, с които то
трябва да съобразява действията си. Майката е основна фигура в осигуряване
и задоволяване на широк кръг от потребности на всяко дете- здравни и
битов комфорт. Обезщетението, което ще бъде присъдено, има за цел да
репарира за в бъдеще липсата на починалия родител, на неговите грижи и
влияние върху формирането на детето като личност и ценностна система. То
има отношение и към претърпените вече вреди от загубата на майката, като
свидетелите установяват, че С. Р. говори за нея. Вярно е, че тя е била в ниска
възраст, когато е настъпила смъртта на родителя й и че е възможно да няма
ясен спомен за него, но това не опровергава твърдението, че тя усеща
липсата на родителите си, в частност на майка си. С израстването на детето
тази липса ще бъде все по осезаема за него. Липсата на майката се установява
от депозираните свидетелски показания. Поради това справедливото
обезщетение за неимуществените вреди на детето от смъртта на майка му е
220 000 лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на ищците А.и от 110 000 лв. представлява 215 минимални
работни заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 99 средно
месечни заплати при 1110 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец май на 2018г. , за С. Р. респективно 431 минимални работни заплати
и 198 средномесечни работни заплати. Определеното обезщетение е
съответно на жизнения на стандарт на страната към праворелевантния
момент.
Поради изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди в частта, в която исковете са уважени за сумите над 60000лв. до
11
110 000лв. за ищците А.и и над 80 000 лв. до 220000 лв. за ищеца Р., както и в
частта, в която те са отхвърлени до пълните им предявени размери.
По разноските пред въззивната инстанция.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38
от ЗАдв. на адв. Х. . Такова се дължи според уважената част от исковете в
размер на 1382, 50лв. за всеки един от тях, предявени от ищците А.и за
производството пред САС. По иска на ищеца С. Р. му се дължи адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 3 514лв. за въззивната
инстанция.
На жалбоподателя- ответник се дължат разноски за въззивната
инстанция от 4994 лв. държавна такса съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/10.12.2021г. на ОС-Монтана, ГК,
постановено по гр.д. № 43/21г. в частта, в която са уважени исковете по
чл.432, ал.1 от КЗ на А. Р. А. и Ц. Г. А. над сумата от 60 000лв. до 111 000лв.,
както и в частта, в която е уважен иск на С. Р. Р., представлявана от
попечителя си А. Р. А. и заместник попечителя си Ц. Г. А. над 80 000лв. до
220 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове са
отхвърлени до пълните им размери.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН **********, Ц. Г. А. ЕГН ********** и С. Р.
Р., ЕГН ********** представлявана от попечителя си А. Р. А. и заместник
попечителя си Ц. Г. А. всички с адрес: с. ***, обл. *** и със съдебен адрес:
гр. ***, ул. „***“ № *, ет.* чрез адв. Е. Х. да заплатят на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1
сумата от 4 992 лв. четири хиляди деветстотин деветдесет и два лева /
разноски пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
12
София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на адв. Е. В. Х., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет.* сумата от 1382, 50 лв. / хиляда
триста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение за производството пред САС за всеки един от исковете,
предявени от А. Р. А. и Ц. Г.а А., както и 3514 лв./ три хиляди петстотин и
четиринадесет лева/ адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. по иска на
С. Р. Р. представлявана от попечителите си А. Р. А. и Ц. Г.а А..
Решението на ОС-Монтана е влязло в сила в частта, в която исковете
на А. Р. А. и Ц. Г. А. по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за 60 000 лв. и този
на С. Р. Р. представлявана от попечителите си А. Р. А. и Ц. Г.а А. за сумата от
80 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13