Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
62 17.05.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание
на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов КАН дело № 51 по описа за 2021
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Грация” ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител – адв. П. Х. от АК Шумен,
срещу решение № 1 от 05.02.2021 год., постановено по АНД № 381/2020 год. по описа на Районен
съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 17-000658 от 04.03.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция от 1500
лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от КТ. В жалбата се твърди, че
решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че
съдът не е изяснил два спорни въпроса- дали към момента на проверката между
дружеството жалбоподател и работника Д. Н. е имало сключен трудов договор и кога е бил съставен актът за установяване
на административното нарушение – преди или след явяването на управителя на
дружеството. Касационният жалбоподател твърди, че трудов договор не е
съществувал, поради което не е налице нарушението, за което е наказан. От съда
се иска да отмени въззивното решение и наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - Разград, оспорва жалбата
като неоснователна и иска от съда да потвърди въззивното решение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна.
Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд е приел от
фактическа страна че на 27.01.2020 г. около 15,15 часа служители на
Д"ИТ" при осъществена проверка в кино „Арабела“ – гр. Разград, ул. „Бузлуджа“,
експлоатиран от „Грация“ ЕООД гр. Разград установили, че в
проверявания обект трудова дейност като продавач – консултант извършва Д. Л. Н.
Същата попълнила декларация, в която посочила, че работи за „Грация“ ЕООД гр.
Разград на длъжност „продавач консултант“ в кино „Арабела“ с работно
време от 12.20 ч. до 20.00 ч. и срещу месечно трудово възнаграждение
от 610 лв. Впоследствие била извършена и проверка по
документи в офиса на Д “ИТ” Разград. Бил представен Трудов договор
№4/24.01.2020г., сключен между „Грация“ ЕООД и Д. Н., в който било договорено
извършване на работа от лицето на длъжност „продавач консултант“ в условията на
пълно работно време /8 часа/ и договорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 610лв. Била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ, в която е посочено, че уведомлението за
сключения Трудов договор №4/24.01.2020г. е регистрирано в ТД на НАП
на 27.01.2020г. в 21:07:05 часа. Така се установило, че справката за
приети и отхвърлени уведомления била издадена на датата на проверката по
работни места - 27.01.2020 г., но в
доста по-късен час -21:07:05 ч., което означавало, че на същата дата
по време на проверката по работни места, извършена около 15,15 часа
Н. е допусната до работа в обекта без да ѝ е връчено копие от
уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД
на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на
работодателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №
17-000658/ 07.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, районният
съд приел от правна страна, че като издадено от компетентен орган, по реда и
във формата предвидена от закона, наказателното постановление е законосъобразно
от формална страна. Съдът намерил, че санкционираното дружество е осъществило
вмененото му нарушение. Н. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя
без последният да ѝ е предоставил копие от уведомлението за регистриране
на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Деянието е
осъществено с допускане на лицето да осъществява трудова
функция, без да са ѝ предоставени всички изискуеми
документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на
работника/служителя до работа, трудовият договор е
регистриран и уведомление било издадено, не променял извода по същество за
съставомерност на деянието. Съдът е посочил, че с оглед разпоредбата на чл.
415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да
са маловажни и правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ.
Санкцията била в минималния размер и не можело да бъде
намалена.
Разградският административен съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на районния съд. Решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на
съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви
и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на
формалната логика, опитните правила и научното знание. Приетата от районния
съд фактическа обстановка и изводите на
районния съд съответстват на събраните
по делото доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира
показанията на разпитаната като свидетел И. Х., относно твърденията ѝ, че
Н. подписала трудовият си договор в деня следващ проверката, които се споделят
от настоящата инстанция. По делото са налице множество писмени доказателства /2
бр. декларации от Н., копие на трудова книжка, служебна бележка, издадена от
касационния жалбоподател, връчена на 24.01.2021 г. длъжностна характеристика,
от които е видно, че трудовият договор с Николова е бил сключен на 24.01.2021
год.
Не е налице нарушение на чл. 43 от ЗАНН, каквото се
твърди от касатора. Съставеният АУАН е подписан от свидетел, предявен е на
управителя на дружеството, той се е запознал със съдържането му, подписал го е
без възражения, връчен му е препис от акта, като по този начин е осигурено
упражняване правото на защита и е
спазена процедурата по чл. 43 от ЗАНН.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател за
допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения е
неоснователно и недоказано. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл.
348, ал. 3 от НПК е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено. В
случая не е налице нито една от
посочените в тази разпоредба хипотези.
Неоснователно е и твърдението на касационния
жалбоподател, че въззивното решение е материално незаконосъобразно. Безспорно е
установено, че на посоченото в НП дата и място, касаторът в качеството си на
работодател е допуснал до работа работничката Д. Н. преди да ѝ предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. По този начин от обективна страна е осъществил състава на
нарушението за което е наказан. Обстоятелството, че на един по-късен етап – в
21:07 часа на 27.01.2021 год., след извършване на проверката от Д „ИТ”, такова
уведомление е било издадено и връчено на
Николова, е без значение за съставомерността на деянието, както правилно
е посочил районния съд. В случая нормата на чл. 415в от КТ е неприложима. С
оглед действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН
размерът на наложената санкция не може да
бъде намален, дори да се приеме, че в конкретния случай е прекомерен.
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1 от 05.02.2021 год., постановено
по АНД № 381/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/