Р Е Ш Е Н И Е
№ 1292 23.07.2015 г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански
състав
на втори юли две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Гергана Терзиева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 2170 по описа за 2015 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на К.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
действаща чрез назначения по реда на чл. 94 ГПК процесуален представител Н.А.
от БАК, срещу “НВВ ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В,
ж.к. В. В, бл. , вх. , ет. , ап. , с която се иска
осъждане ответника да й заплати сумата от 473.80 лв. – представляващи
обезщетение за неспазен срок за предизвестие при прекратяване на договора,
сумата от 526.90 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 22
работни дни за 2014 г. и 4 работни дни за 2015 г., както и сумата от общо
1160.46 лева - възнаграждение за положен извънреден труд в от 18.11.2013 г. до
28.02.2015 г. от общо 560 часа, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 06.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е бил в
трудово правоотношение с ответника по силата на срочен трудов договор № 13 от
14.11.2013 г., като е заемала длъжността “продавач-консултант”, с място на
работа в магазин за дрехи втора употреба на адрес гр. Б, ул. С. п № . След изтичане срока за изпитване договорът е трансформиран
в безсрочен, с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 473.80 лв.
Със заповед № 10/05.03.2015 г. трудовият договор е прекратен, считано от
05.03.2015 г., като работодателят не е спазил предвидения едномесечен срок за
предизвестие. Също така работникът не е ползвал платен годишен отпуск през 2014
г. и 2015 г. от общо 26 дни, поради което претендира заплащане на обезщетение.
Твърди се, че за срока на действие на договора, въпреки уговорения 8 – часов
работен ден, работното време на ищцата е било от 09 ч. сутрин до 19 ч. вечер,
без обедна почивка или по 10 часа на ден. Така за процесния период е положила
560 часа извънреден труд, за който претендира да бъдат заплатени по 1.89 лв. на
час нетно възнаграждение. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Прилага писмени доказателства. Моли се за допускане до разпит на двама
свидетели за установяване на фактите посочени в исковата молба.
В
законоустановения срок по
чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че от ищеца е било получено
предизвестие за прекратяване на договора на 02.02.2015 г. и срокът за това е
спазен, поради което не се дължи обезщетение. Също така се твърди, че
възнаграждението за отработени четири дни през месец март и дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е било изплатено на 30то число
на следващия месец, каквато е била уговорката между страните. Оспорват се
твърденията за полаган извънреден труд, като се сочи, че ищцатае имала право да
откаже да полага такъв и да сигнализира съответната инспекция по труда, но
подобни оплаквания за нарушения на КТ не са постъпвали.
С
протоколно определение от 02.07.2015 г. съдът е прекратил производството по делото по претенцията
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно
основание чл. 224 от КТ, поради направен отказ от иска. Също така е прието и направеното
изменение по размер на претенцията за заплащане на извънреден труд от 1160.46
лв. на 1740.69 лв.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ и чл. 150 КТ.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните и видно от представения трудов
договор, ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, на длъжност
“продавач-консултант” в магазин за дрехи втора употреба, с основно брутно
трудово възнаграждение от 460 лв. и допълнително възнаграждение от 0.6 %, като
правоотношението е прекратено
със заповед от 05.03.2015 г.
Видно от
представеното удостоверение от 01.02.2015 г. брутния доход на ищцата за периода
02.2014 г. до 12.2014 г. възлиза на по 473.80 лв. на месец.
По делото е прието
като доказателство предизвестие от работодателя, отправено на 02.02.2015 г., с
което се уведомява работника за прекратяване на трудовото правоотношение
считано от 05.03.2015 г., което е по подписано от ищцата.
От показанията на
разпитаните в хода на процеса свидетели К. Г. Д. и М.Ж.Ж.
се установява, че работното време в магазина за дрехи е било всеки ден от 9
часа сутринта до 7 часа вечерта. Магазинът е работил с общо трима служители, от
които двама са на смяна, а третият почива. Всеки от служителите е ползвал по
два поредни почивни дни в седмицата, по уговорка на смените между самите
работници, а един ден от седмицата са работили трите заедно. Двамата свидетели
посочват, че всеки ден са излизали по различно време за обедна почивка от по 10
- 20 минути максимум, в зависимост от работата, която имат и клиентите на
магазина. Почивките са ползвали при уговорка помежду си.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие за неоснователен, доколкото по делото е представено
неоспорено уведомление до работника, получено лично от него на 02.02.2015г. Тъй като срокът за отправяне на предизвестие е бил спазен,
то по аргумент от чл. 220, ал.
2 КТ на работникът не
следва да бъде заплащано обезщетение.
По отношение на
претенцията за заплащане на извънреден труд:
Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, работодателят е длъжен да заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер за
положения от
работника извънреден труд. Такъв се полага или по разпореждане на работодателя или със
знанието и без противопоставянето му, извън установеното работно време на
работника или служителя. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното
производство се извършва с всички доказателствени средства, с оглед на което следва да
бъдат ценени показанията на разпитаните по делото свидетели като допустими и непротиворечиви.
От тях несъмнено се установява, че работното време на магазина е било от 9 часа
сутринта до 7 часа вечерта, т.е. по 10 часа на ден, което е било уговорено с
работодателя при започване на работата, т.е. е
с негово съгласие.
При подневното отчитане на
работното време, когато работник или служител отработи в повече от
законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден
труд във всеки отделен месец. Съгласно нормата на чл. 146 КТ извънредният труд не следва да превишава
повече от 30 часа дневен труд на месец. В случая, от показанията на свидетелите
се установява, че по време на работа от 09 сутрин до 07 ч. вечер служителите са
ползвали кратка почивка за обяд от около 20 мин. В разпоредбата на чл. 151 КТ е
предвидено, че работодателят следва да осигурява на работника почивка за
хранене от минимум 30 мин., които почивки не се включват в работното време.
Доколкото свидетелите сочат, че почивките са били ползвани в зависимост от
работата, която имат и сами са организирали времето си за хранене, съдът
приема, че работодателят не е ограничавал нормативно определената почивка от 30
мин. на ден. Затова, след приспадане на ползваната почивка се установява, че
ищцата е полагала извънреден труд от по 1.5 ч. на ден. При средна стойност на
работните дни в един календарен месец от 21 дни, следва че тя е положила
извънреден труд в общо 323 дни по 1.5 ч. на ден или общо 484.5 часа в процесния
период от 18.11.2013 г. до
28.02.2015 г.,
разпределени както следва: през 30 работни дни за 2013 г. – 45 часа, 252 дни за
2014 г. – 378 часа и 41 дни за 2015 г. – 61.5 часа. Следва да се посочи, че положеният труд в събота и неделя не се
явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да
бъде на работа през тези дни. (В този смисъл и задължителната практика - решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
299/2011 г., IV г. о.). Също така видно от представеното удостоверение на работника не са
заплащани обезщетения за временна неработоспособност (болнични), а времето за
платен годишен отпуск е заплатено от работодателя в хода на процеса.
Следователно за положения труд в работните дни от по 1.5 часа на ден
работодателят следва да заплати съответното възнаграждение и предявеният иск се
явява доказан по своето основание.
Съгласно чл. 262 КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,
уговорено между служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа
през работните дни. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява
върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Следва да се посочи, че за положения извънреден труд работодателят
дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил
специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал
специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния
труд. Още повече, че същият е полаган с негово знание и съгласие.
По делото е установен размера на брутното трудово
възнаграждение в процесния период, а именно - 460 лв. на месец за 2013 г.,
473.80 лв. на месец за 2014 г. и 504.70 лв. на месец за 2015 г., видно от
представените трудов договор, фиш за заплати и удостоверение от 01.02.2015 г.
Така при средно 21 работни дни в месеца и по 8 часа на ден, среднодневното
възнаграждение се равнява на 2.8 лв. на час за 2013 г. и 2014 г. и по 3 лв. на
час за 2015 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 262 КТ, съдът намира, че за
положения извънреден труд в периода 2013-2014 г. на работника се дължи възнаграждение от по
4.20 лв. на час и по 4.50 лв. на час за 2015 г. Затова, като взе предвид
основателността на иска за заплащане на възнаграждение за положени общо 484.50
часа извънреден труд и съгласно нормата на чл. 162 ГПК, определи размера на
дължимата сума на общо 2053.35 лв., от които - 1776.60 лв. за 2013-2014 г. (423
часа х 4.20 лв.) и сумата от 276.75 лв. (61.5 часа х 4.50 лв.). Тъй като
претендираният размер на възнаграждението от 1740.69 лв. и се покрива напълно с
установения по делото, то искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т.
1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 69.63 лв. по уважения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, както и при прекратяване на делото,
които в случая възлизат на общо 91 лв., съобразно представените доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “НВВ ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В,
ж.к. В. В, бл. , вх. ет. , ап. , представлявано от Н. В, да заплати на К.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от общо 1740.69 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева шестдесет и девет стотинки) – представляващи незаплатено брутно възнаграждение
за положен общо
484.50 часа извънреден труд в периода от 18.11.2013 г. до 28.02.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 06.04.2015 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Д.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на “НВВ
ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В, ж.к. В. В, бл.
, вх. ет. , ап. , за заплащане на сумата от 473.80 лв. (четиристотин седемдесет и три
лева и осемдесет стотинки) –
представляващи обезщетение за неспазен срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “НВВ ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В,
ж.к. В. В, бл. , вх. , ет. , ап. , сумата от 91 лв. (деветдесет и
един лева) представляващи направените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА “НВВ ТРЕЙД” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В, ж.к. В. В, бл.
, вх. , ет. , ап. , да
заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 69.63
лв. (шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала: З.М.