№ 32
гр. Варна , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000148 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр.Варна срещу решение №260395/30.12.2020 г. по т.д.1558/2019
г. по описа на ВОС, в частта с която са отменени като незаконосъобразни решенията на
Общо събрание на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК *********, проведено на
17-18.09.2019 г., както следва: по т.1 от дневния ред за изключване на К.П. като съдружник в
дружеството; по т.2 от дневния ред за поемане на дружествени дялове на изключения
съдружник К.П. от съдружника П. П.; по т.3 от дневния ред за преобразуване на
дружеството от ООД в ЕООД, с общо 402 дяла, собствени на П. П.; по т.4 от дневния ред за
приемане на учредителен договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П. П. като собственик на
402 дяла; по т.5 от дневния ред за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и по т.6 от
дневния ред загубите за 2018 г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали години.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна К.П. от гр.Варна, оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решението в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.74 от ТЗ, за
отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК
1
*********, проведено на 17-18.09.2019 г., както следва: по т.1 от дневния ред за изключване
на К.П. като съдружник в дружеството; по т.2 от дневния ред за поемане на дружествени
дялове на изключения съдружник К.П. от съдружника П. П.; по т.3 от дневния ред за
преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, с общо 402 дяла, собствени на П. П.; по т.4
от дневния ред за приемане на учредителен договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П. П. като
собственик на 402 дяла; по т.5 от дневния ред за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г.
и по т.6 от дневния ред загубите за 2018 г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали
години.
В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество,
притежаващ 201 дружествени дяла, представляващи 50 % от капитала, като с решение на
общото събрание на съдружниците от 17-18.09.2019 г. е изключен като съдружник. Излага
доводи за незаконосъобразност на процедурата по свикване и провеждане на събранието,
както и липса на материално-правни основаиня за изключване. Твърди, че на 30.08.2019 г.
му е била връчена нотариална покана, изпратена от другия съдружник и управител на
ответното дружество, с която му е даден 7-мо дневен срок за внасяне на сумата 6993 лв. по
банковата сметка на дружеството и е бил поканен да освободи апартамента, кухнята и
трапезарията в къщата за гости, собственост на дружеството, с предупреждение, че при
неизпълнение ще бъде изключен от дружеството на основание чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ.
Твърди, че в даденият с предизвестието срок е освободил ползваното от него в хотел “Вила
Дива“ помещение - преходна спалня, за което е уведомил управителя с нотариална покана от
11.09.2019 г. и е внесъл част от исканата сума в размер на 2000 лв. Излага, че към момента
на вземане на атакуваните решения, не са били налице основания за изключването на ищеца
като съдружник, тъй като в качеството си на съдружник, не е извършил нарушенията,
посочени в предупреждението за изключване, а и същите не са основание за прилагане на
най-тежката санкция спрямо него.
Ответникът “Бизнесконсулт“ ООД, оспорва предявените искове като излага, че не са
налице основания за отмяна на решенията на общото събрание.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че към датата на провеждане на ОС, ищецът е имал
качеството на съдружник в ООД. С оглед на изложеното, съдът приема, че страната е
активно процесуалноправно легитимирана да предяви разглеждания конститутивен иск.
Отменителната претенция е предявена в рамките на преклузивния 14-дневен срок от деня
на събранието и като такава е допустима.
Съдът следва да ограничи преценката си само на посочените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, касаещи основанията за изключване,
обективирани в решението на общото събрание на съдружниците.
Изключването на съдружник поради неизпълнение на задълженията му се
осъществява по установената в чл.126, ал.3 от ТЗ и чл.137 от ТЗ процедура, която включва
отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на общо събрание,
което да вземе единодушно решение за изключването на съдружника.
Законът не поставя като изискване да бъде взето предварително решение от Общото
събрание на съдружниците за отправяне на предупреждение за изключване. От
компетентността на общото събрание е да вземе окончателното решение за изключване на
2
съдружника, но предизвестие за изключването може да бъде отправено от управителя или от
всеки от останалите съдружници.
В настоящата хипотеза на съдружника К.П. е било отправено предупреждение за
изключване смисъла на чл.126, ал.3 от ТЗ от управителя на “Бизнесконсулт“ ООД, с което
съдружникът е бил поканен в едномесечен срок да внесе по сметката на дружеството сумата
от 6993 лв., както и да освободи апартамента, кухнята и трапезарията в къщата за гости,
собственост на дружеството. В предупреждението е обективирана и покана за свикване на
общо събрание на съдружниците.
От съдържанието на протокола е видно, че на събранието са присъствали
съдружниците П. П., притежаващ 201дяла от капитала и К.П., притежаващ 201 дяла от
капитала.
Видно от представения като доказателство дружествен договор, капиталът на
“Бизнесконсулт“ ООД към датата на провеждане на събранието е 40 200 лева, разпределен
на 402 дяла, по равно между двамата съдружници.
Решението за изключване е взето с гласовете на П. П., като гласът на изключваният
съдружник К.П. е приспаднат от капитала при определяне на мнозинството.
С оглед на горното, съдът намира, че решението за изключване е взето с
предвиденото в чл.137, ал.3 от ТЗ мнозинство, повече от ¾ от капитала.
След като предвидената процедура по вземане на решението е спазена, следва да се
извърши проверка и на законосъобразността на взетото решение, която обхваща наличието
на предвидените от закона предпоставки, за да бъде изключен съдружникът.
В чл.126, ал.3 от ТЗ, са предвидени законовите основания за изключване на
съдружник. Общото, което обединява изброените в цитирания текст основания, при
настъпването на които Общото събрание може да пристъпи към изключване, е това, че по
своята характеристика тези основания се свеждат до неизпълнение на основните задължения
на съдружника, определени в чл.124 от ТЗ или залегнали в дружествения договор.
Формулировката на закона е твърде обща и затова, наличието на подобно основание следва
да се преценява конкретно. Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна
мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. В тази връзка, критериите
следва да се търсят, както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалното
осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване
на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на
търговската дейност, свръхзадлъжнялост и др. подобни.
С оглед предприетото от ищеца оспорване, в тежест на ответника е да установи
наличието на виновно неизпълнение на членствени задължения на ищеца и тяхното
конкретно проявление.
На първо място, изключването на ищеца е основано на неизпълнение на
задължението му за внасяне по сметка на дружеството, на сумата от 6993лв.,
представляваща дружествени средства получени от него в качеството му на управител на
къща за гости “Вила Дива“. Решението за връщане на тази сума е взето на извънредно общо
събрание на съдружниците проведено на 04.08.2017 г. Видно от представената като
доказателство заповед №3 от 28.12.2017 г. и извлечение от системата на НАП от
03.10.2019г., към датата на вземане на решението за връщане на сумата, въззиваемия К.П. е
заемал длъжността “управител хотел“ в “Бизнесконсулт“ ООД, като трудовото му
правоотношение е прекратено на 01.01.2018 г.
Съдът намира, че неизпълнението на задължение за връщане на определена сума,
получена от въззиваемия П. в качеството на материално – отговорно лице, заемащо по
3
трудов договор длъжността „управител на хотел“, не попада сред материално-правните
предпоставки за изключване по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Отговорността е договорна, тъй
като произтича от трудовите правоотношение и възниква при неизпъленние на
задълженията на отчетника към дружеството. Тази отговорност се различава от
отговорността на съдружника, тъй като не е във връзка с членственото, а с трудовото
правоотноше, има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда
на КТ. Виновните действия и безействия, вкл. и твърдените в настоящото производство не
могат да бъдат основание за изключване на ищеца като съдружник. /така решение №
56/08.09.2010 год., постановено по т.д.№ 472/2009 год. на ВКС на РБългария, Второ
отделение/. В случая, нито в предупреждението, нито в решението за изключване са
посочени конкретни действия или бездействия, с които съдружникът П. е препятствал
дейността на органите на управление на ответното дружество или е действал срещу
интересите на дружеството. По отношение второто основание за изключване, изразяващо се
в ползване като жилище на ап.1, кухнята и трапезарията, находящи се в собствената на
дружеството къща за гости “Вила Дива“, съдът намира, че от една страна в дадения в
предупреждението за изключване срок, въззиваемият е уведомил дружеството, че на
05.09.2019 г. е освободил ползваното от него помещение, което се подкрепя от показанията
на свид. Тетяна Христова, а от друга страна няма спор, че от м.март 2019 г., къщата за гости
“Вила Дива“, не е функционирала като търговски обект, поради което дори да се приеме за
доказан факта на ползване на помещенията от страна на К.П. и след отправеното
предупреждение за изключване, то това не е било действие против интересите на
дружеството, налагащо вземането на крайната санкционна мярка за изключването на
въззиваемия като съдружник.
С оглед на горното, съдът приема, че не се доказват нарушения, които биха били
основание за изключване на съдружника, поради което атакуваното решение на общото
събрание на съдружниците се явява незаконосъобрзно и като такова, следва да бъде
отменено. Като обусловени от решението за
изключване и взети без необходимото мнозинство, следва да бъдат отменени и останалите
взети решения, касаещи поемане на дружествените дялове на изключения съдружник,
промяна в наименованието от ООД в ЕООД, приемане на учредителен акт, ГФО на
дружеството за 2018 г. и отнасяне на загуби от минали години. Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, в размер на 1200 лева, доказателства за плащането на което са представени
със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, а заплатено адвокатско възнаграждение,
надвишава с 400 лева минималното възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.1,
т.10 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, поради което съдът
намира същото за прекомерно и следва да бъде намалено на 900 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260395/30.12.2020 г. по т.д.1558/2019 г. по описа на
ВОС, в частта с която са отменени като незаконосъобразни решенията на Общо събрание на
съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК *********, проведено на 17-18.09.2019 г.,
както следва: по т.1 от дневния ред за изключване на К.П. като съдружник в дружеството; по
т.2 от дневния ред за поемане на дружествени дялове на изключения съдружник К.П. от
съдружника П. П.; по т.3 от дневния ред за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД,
4
с общо 402 дяла, собствени на П. П.; по т.4 от дневния ред за приемане на учредителен
договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П. П. като собственик на 402 дяла; по т.5 от дневния
ред за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. и по т.6 от дневния ред загубите за 2018
г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали години.
ОСЪЖДА “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес
на управление ул.“Одесос“ 19, ап.3, представлявано от управителя П. П. ДА ЗАПЛАТИ на
К. АНГ. П., с ЕГН **********, от гр.Варна, ул.“Одесос“ 19, ап.3, сумата от 900
/деветстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5