Решение по дело №44/2022 на Районен съд - Велинград
Номер на акта: | 28 |
Дата: | 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.) |
Съдия: | Иванка Николова Пенчева |
Дело: | 20225210200044 |
Тип на делото: | Административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 31 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по описа на Районен съд Велинград
Производството по делото е по реда на глава 28 НПК.
Образувано е по постановление на Районна прокуратура Пазарджик ТО
Велинград с предложение за освобождаване на обвиняемите С.К.Г., ЕГН:
********* и Ф.А.С., ЕГН: ********** от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК за извършено
престъпление по чл.191, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа внесеното
предложение. Счита, че са налице всички обективни и субективни признаци
на престъплението и доказателства за участието на обвиняемите в неговото
осъществяване. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78А НК и
пледира обвиняемите да бъдат признати за виновни и освободени от
наказателна отговорност, като им се наложи административно наказание
глоба в минимален размер.
Защитникът на обвиняемата С.К.Г.-адв. Реджеп Ариф АК Пазарджик,
счита че извършеното от подзащитната му деяние, осъществява от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК, както и че са
налице предпоставките на чл. 78А НК за освобождаването й от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в минималния
предвиден от закона размер.
Обвиняемата С.К.Г. се солидализира с казаното от защитника. Иска от
съда налагане на справедливо наказание.
Защитникът на обвиняемата Ф.А.С.-адв. Цветко Петлов АК Пазарджик,
счита че с действията си обвиняемата не е осъществила формата на
изпълнителното деяние улесняване на непълнолетно лице от мъжки пол и
лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят
съпружески, без да са сключили брак, тъй като даденото от нея съгласие е
последващо на взетото от младежите самостоятелно решение да установят
съпружеско съжителство.
Обвиняемата Ф.А.С. се солидализира с казаното от защитника. Иска от
съда налагане на справедливо наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено следното:
Обвиняемата С.К.Г. е родена на 25.08.1985 г., в гр. Велинград, живее в
гр. Велинград, ул. ****** № 25 българска гражданка, неомъжена, без
образование, безработна, неосъждана. Спрямо нея не е прилаган чл. 78А НК.
Обвиняемата е майка на Г.С.Г..
Обвиняемата Ф.А.С. е родена на 19.10.1978 г., в гр. Велинград, живее в
гр. Велинград, ул. **** № 16, българска гражданка, неомъжена, с основна
образование, безработна, неосъждана. Спрямо нея не е прилаган чл. 78А НК.
Обвиняемата е майка на В.Ф.С..
1
Свидетелите В.Ф.С. и Г.С.Г.а се познавали от много време, защото и
двамата живеели в ромската махала на гр. Велинград. Понеже се харесвали и
обичали, през месец януари 2021 г. решили да се съберат и да заживеят заедно
като семейство. Тогава В. била на 15 години, а Г. на 17 години. Отишли първо
в дома на бабата на Г. и обявили това свое решение на майките си Ф.С. и С.
Г.ева. Първоначално обвиняемата С. се ядосала на взетото от дъщеря й
решение, предвид ранната й възраст, скарала й се, но все пак се съгласила с
него. Не потърсила съдействие от органите на реда за връщане на
непълнолетната в биологичното й семейство, защото по обичайните традиции
в общността, към която принадлежи това било неприемливо и хората щели да
„одумват“ дъщеря й.
Обвиняемата Г.ева приела нормално и спокойно взетото от младежите
решение и се съгласила с него. Приела ги да живеят при нея. Предоставила
им самостоятелна стая в жилището си в гр. Велинград, където да заживеят
като семейство.
Обвиняемите организирали тържество по случай събитието-
съвместното заживяване на В. и Г., на което поканили роднини и от двете
страни
От януари 2021 г. свидетелите В.Ф.С. и Г.С.Г. заживели като съпрузи в
дома на обвиняемата С. Г.ева. От съжителството им се родило дете.
Свидетелката С. прекъснала образованието си в ПГД „Иван Вазов“ гр.
Велинград.
Обвиняемата Г.ева помагала на младото семейство в домакинството и в
отглеждането на роденото дете, грижила се за тях, така че те да се чувстват
добре в дома й, въпреки, че знаела за обстоятелството, че Верка не е
навършила 16 години.
Обвиняемата С. помагала в грижите по отглеждане на детето.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателствени средства: докладна записка с рег. № 367р-15241/13.08.2021 г.;
сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“
град Велинград изх.№ СЛ/Д-РА –ВГ/787-001/16.07.2021 година; полицейска
справка от 28.07.2021 г. на Ф.А.С.; полицейска справка от 28.07.2021 г. на
С.К.Г.; справка за съдимост рег. № 521/28.07.2021 година на Ф.А.С.; справка
за съдимост рег. № 528/28.07.2021 година на С. Г.ева; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на обвиняемата Ф.С.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемата С. Г.ева; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние подписана от обвиняемата Ф.С. от 31.01.2022 г.; справка за
съдимост с рег. № 171/25.02.2022 г. на Ф.А.С.; справка за съдимост с рег. №
170/25.02.2022 г. на С.К.Г.; обясненията на обвиняемите на досъдебното
производство и пред съда; свидетелските показания на досъдебното
производство и пред съда.
2
Установи се от свидетелските показания и от приложения по делото
Сигнал от отдел „Закрила на детето“ към дирекция „Социално подпомагане“
до Районно прокуратура Пазарджик ТО Велинград, от дата 16.07.2021 г., че
по повод подадена информация от учебното заведение ПГД „Ивано Вазов“,
което пострадалата В. С. е посещавала, за констатиран голям брой отсъствия
и сигнал на Медицински център „Акслепий“ за констатирана ранна
бременност на непълнолетната, е извършена проверка, при която е
установено че В. С. съжителствала на съпружески начала пострадалия Г. Г.ев,
в дома на неговата майка обвиняемата С. Г.ева, която ги е настанила в
самостоятелна стая. Съжителството е допуснато със знанието, съгласието и
без противопоставянето на техните родители. Съжителството е започнало от
месец януари 2021 г., когато В. е била на 15 години а Г. на 17 години.
Обвиняемите са имали ясна представа за възрастта на техните деца.
В подкрепа на обвинителната теза са показанията на пострадалите,
дадени в проведеното съдебно заседание и на досъдебното производство.
Същите установиха, че са се събрали да живеят като семейство през януари
2021 г., когато и двамата са били непълнолетни, а В. С. не е имала
шестнадесет години. Майките и на двамата дали съгласието си за това и ги
подкрепили във взетото решение, организирали празненство по този повод, а
майката на Г. Г.ев-обвиняемата С. Г.ева им предоставила стая в жилището си,
където се установили да живеят. Родителите им помагали в домакинството и
при отглеждане на роденото от съжителството им дете.
В тази насока са и показанията на социалния работник в ДСП
Велинград-свидетелката Г.Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
помежду си, логични и взаимно допълващи се.
В същата насока са и обяснения на обвиняемите.
В подкрепа на гласните доказателства са и приложените писмени
такива.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен
материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК, от показанията на
разпитаните свидетели и от обясненията на обвиняемите, се установи по
несъмнен начин участието на обвиняемите Г.ева и С. в изпълнителната
деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието и
виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е било
осъществено. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
досежно главния факт от предмета на доказването за съставомерността на
деянието-че обвиняемите са улеснили съпружеското съжителство без
сключване на брак на непълнолетния Г.С.Г. и ненавършилата 16-годишна
възраст В.Ф.С..
За достоверността на гласните доказателства съдът изхожда от тяхната
съпоставка с останалия доказателствен материал от една страна и от друга с
тяхната убедителност, която е последица от последователността и
3
обективността на тези доказателства. Показанията на свидетелите не се
опровергават от останалия доказателствен материал, събран по делото
досежно обстоятелството, че обвиняемите Ф.С. и С. Г.ева са дали съгласието
си за това съжителство, а обвиняемата Г.ева им предоставила стая в
жилището си. Показанията на свидетели са непротиворечиви, в частта
относно обективната страна на престъплението. Ето защо съдът намира, че
деянието е съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока
са категорични и последователни.
Всички доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят
към единственият възможен извод, че обвиняемите са извършили деянието, за
което е предадени на съд.
По така описания начин с деянието си обвиняемата Ф.А.С. и С.К.Г. са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като на през месец януари 2021
година, в гр. Велинград, са улеснили непълнолетно лице от мъжки пол –
Г.С.Г.а, ЕГН: ********** и лице от женски пол, което не е навършило 16
години – В.Ф.С., ЕГН: ********** да заживеят съпружески, без да са
сключили граждански брак.
Престъплението е насочено срещу обществените отношения,
охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си двете
подсъдими са осъществили една от формите на изпълнителното деяние, а
именно улесняване. Като титуляр на родителските права и лица,
упражняващи родителски контрол и надзор над непълнолетните си деца, са се
съгласили с вече взетото решение от пострадалите да заживеят като
семейство, подкрепили са ги в това им решение, като са организирали
празненства по този повод, а обвиняемата С. Г.ева им е предоставила
самостоятелно стая в жилището си, където да създадат домакинство и да
заживеят след това. Фактическите взаимоотношения между пострадалите,
така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено
наподобяват брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на
граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право,
с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство,
обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани
полови контакти. Предвид изложеното, изпълнителното деяние безспорно е
осъществено със своите обективни признаци.
Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен
начин. Деянието е извършено при п р я к умисъл. И двете обвиняеми са
съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали те да настъпят. Всяка от
обвиняемите и била наясно с възрастта на В. С. и Г. Г.ев, разбирали са, че с
даването на съгласие и осигуряването на условия за живот, улесняват децата
си да заживеят на съпружески начала, като установят фактическо
съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при сключването
4
на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да са били
наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за
физическото и психическото развитие на непълнолетните, са извършили
инкриминираните действия, преследвайки именно тази цел.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като Г.ева и С. са съзнавали всичките
признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на
деянието са се стремели към настъпването на обществено опасните
последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
Съдът счете, че в случая обвиняемата Ф.А.С. следва да бъде освободена
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК и да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. За
извършеното от нея умишлено престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация.
Обвиняемата е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Спрямо нея не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не
са причинени имуществени вреди. Наказанието, с оглед разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК-глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите характеристични
данни и оказаното съдействие на досъдебното производство и пред съда.
Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия
минимум от 1000 лева.
Съдът счете, че в случая обвиняемата С.К.Г. следва да бъде освободена
от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от
НК и да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК. За
извършеното от нея умишлено престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация.
Обвиняемата е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Спрямо нея не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не
са причинени имуществени вреди. Наказанието, с оглед разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите характеристични
данни и оказаното съдействие на досъдебното производство и пред съда.
Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия
минимум от 1000 лева.
С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се
постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на обвиняемите и на останалите
членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
Да се изпрати препис от мотивите на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
5
6