Решение по дело №548/2004 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ ……………./.................., гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС КЕМАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

мл.с. ВИХРЕН БЪЧВАРОВ

при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от младши съдия Бъчваров въззивно гражданско дело № 548 по описа на съда за 2004 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм/, приложим на основание параграф 2, ал.2 ГПК/2007г./, след изменението с ДВ, бр. 50/2008г.

Образувано е по три въззивни жалби срещу решение от 29.01.2004г., постановено по гр.д. 3146 по описа на ВРС за 1998г. С обжалваното решение е постановено следното:

ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** ***, Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 и "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС, със седалище в гр. Варна, ул. "Лозенград", бл. З, вх. В, ет. 7, ап. 58 ДА ПРЕМАХНАТ завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на ул. "Шумен" /"Шопен"/, 10, вх. Б в гр. Варна, построена в парцел 1-1, кв. З, представляващо изграждането на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция, намираща се над таванските помещения, собственост на всеки от ответниците В.И.С., И.П.К., Ю.А.Ч.,***, включително и над таванското помещение, представляващо обща част на етажната собственост, както и изградените в тези тавански стаи надзиждания, изливане на нови бетонови плочи /тавански и вътрешно разделителни/, изградените нови разделителни стени и емпорета /включително и на зид в общия коридор, върху който ляга емпоре/, ведно с обособените нови помещения /мокри и сухи/ и изградените в тази връзка "ВиК" и електрически инсталации, по иска на З.П.В., ЕГН ********** *** против В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** ***, Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 и "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС, със седалище в гр. Варна, ул. "Лозенград", бл. З, вх. В, ет. 7, ап. 58, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗС.

ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН ********** ***, да заплати на З.П.В., ЕГН ********** *** сумата от 239.36 /двеста тридесет и девет лева и тридесет и шест ст. /лв., представляваща обезщетение за нарушени замазки по таваните на стаите в апартамент, находящ се жилищната сграда, построена през 1954г. в гр. Варна, ул. "Шумен" № 10, Ш-ти етаж, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, собственост на З.П.В., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 270лв., както и сумата от 316.80 /триста и шестнадесет лева и осемдесет ст./лв за боядисване на тези тавани, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 320лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.05.98г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от З.П.В., ЕГН ********** *** против В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** *** и Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 за заплащане на следните обезщетения: в таванското помещение - за ремонт на съборен северозападен ъгъл на таванското помещение и унищожена фасада, корниза и външната мазилка на таванската стая в тази част /претенцията в размер на 1660лв./; за ремонт на пробит покрив на таванската стая и пробиване на три места на източната и южната стена на таванското помещение на ищцата с площ от 54 кв.м. в размер на 70лв.; стъргане на боя по мазилката на стените 54 кв.м. - 30 лв.; гипсова шпакловка на стени 54 кв.м. - 50лв.; боядисване на стените -50лв.; за направа на подова настилка с ребра и талашит в таванското помещение 20 кв.м. - 70лв.; за боядисване с блажна боя по дървени повърхности - 30лв.; облицовка на таван с шпертплат и изолация 20 кв.м. - 70лв.; демонтаж, доставка и монтаж на дървената облицовка на тавана на помещението с площ от 20 кв.м. - 120лв.; боядисване на дървена облицовка на тавана на таванското помещение - 50лв.^ сваляне на строителни отпадъци от таванската стая -100лв.; по покрива - за подмяна и възстановяване на изгнилата от дъждове и течове дървена покривна конструкция с площ от 20 кв.м. /разкриване, сваляне, закупуване на греди, подмяна и монтаж на нова конструкция от 20 кв.м., почистване на строителни отпадъци/ - 354лв.; за смяна на керемиди - 963лв.; за възстановяване на капаци по билото - 108лв.; за възстановяване на счупени улуци, ъгли и поставяне на улама, представляващи тенекеджийски работи по покрив - общо 106лв.; за премахване на последиците от наводненията, причинявани от направена лоша връзка между новоизградените стени и съществуващото ниво на покрива на таванското помещение на ищцата -обшивки край новоизградени стени - 54лв.; обшивки на керемиди - 4бр -24лв.; обшивки около комини 48лв.; обшивки около капандури - 22л мазилки по комини и калкани - 10 кв.м. - 150лв.;казанче - 15лв. и изхвърляне на строителни отпадъци - 100лв. начислен и ДДС върху горните суми - 168.03лв.; по апартамента - за счупена дограма и стъклата на кухнята, находяща се под таванската стая - 50лв; сваляне, закупуване и поставяне на тапети 207.20 кв.м. - 1130лв. циклене и лакиране на паркети - 66 кв.м. - 182лв.; подновяване на боя на дървена дограма в апартамента /6 единични врати и една трикрилна портална врата и 7 прозореца/- 272лв.; ремонт на пиано - 1150лв.; смяна на фурнир на салонен бюфет - 80лв.; ремонт на мебели /на диван, пълнежи и лакиране/ - 140лв. и претапициране на два броя фотьойли и лакиране на дървени части - 90лв.; препасване на врати на трикрилен гардероб и лакиране - 70лв.; за лишаване на ищцата да ползва апартамента си -обезщетение в размер на 3527.32лв. /съизмеримо с месечен наем за периода от м. 09.97г. до 18.05.98г./; обезщетение за лишаване на ищцата да ползва таванската си стая - в размер на 613.46лв., съизмеримо с месечен наем за периода от м. 09.97г. до 18.05.98г.; за скрити вреди - разходи за прикриване увисване на таванската плоча в северната стая - 160лв.; необходими разходи за отстраняване на щетите от течове, появили се по стената на коридора - материали на обща стойност 437.60лв. и труд 700лв.; законната лихва върху сумите за обезщетение за лишаване на ищцата да ползва таванската си стая и апартамента от датата на увреждането до предявяване на исковата молба -200лв.; законната лихва върху сумите, претендирани като обезщетения за претърпените по имота вреди от датата на увреждането /26.06.97г./ до предявяване на исковата молба /18.05.98г./ - 2088.23лв.

 

С решението също така са осъдени В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** ***, Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 и "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС, със седалище в гр. Варна, ул. "Лозенград", бл. З, вх. В, ет. 7, ап. 58 да заплатят на З.П.В., ЕГН ********** *** сумата общо от 481.22 /четиристотин осемдесет и един лев и двадесет и две ст./лв., а само В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** *** и Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 да заплатят на З.П.В., ЕГН ********** *** и сумата общо от 23.37 /двадесет и три лева и тридесет и седем ст./лв., а само ответника И.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на З.П.В., ЕГН ********** - и още 32.77 /тридесет и два лева и седемдесет и седем ст./лв, на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК.  З.П.В., ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на И.П.К., ЕГН ********** *** сумата от 121.41 /сто двадесет и един лев и четиридесет и една ст./лв., както и на Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 сумата от 80.05 /осемдесет лева и пет/лв.на осн. чл. 64, ал. 2 от ГПК.

 

Въззивната жалба на З.П.В., чрез пълномощник,   е подадена срещу решението в частта, с която частично са отхвърлени за разликите над 239,36 лв до претендираните 270 лв и над 276.64 лв до претендираните 280 лв исковете й за заплащане на обезщетение за нарушени замазки по таваните на стаите в апартамент, находящ се жилищната сграда, построена през 1954г. в гр. Варна, ул. "Шумен" № 10, Ш-ти етаж, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, собственост на З.П.В. и за заплащане на обезщетение за унищожена кожена ламперия в посочения апартамент, както и в частта, с която изцяло са отвърлени исковете й за обезщетение на имуществени вреди в собственото на ищцата таванско помещение; за заплащане на обезщетение в размер 3527,32 лв за лишаването на ищцата от възможността да ползва апартамента си; за заплащане на обезщетение в размер 613,46 лв за лишаването на ищцата от възможността да ползва таванската си стая; за заплащане на обезщетение в размер 160 лв – разходи за прикриване увисването на таванската плоча в северната стая; за присъждане на законна лихва върху сумите, претендирани  като обезщетения за лишаване на ищцата от ползване на таванската стая и апартамента от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба, както и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумите, претендирани като обезщетения за претърпените по имотите вреди от датата на увреждането до предявяването на исковата молба. Твърди неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му части.

В срока по чл.201 ГПК /отм/ са постъпили две възражения – първото от И.П.К. и второто от Ю.Ч.  и “РИКО” ООД, представлявано от М. Борисова Д.. Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата е неоснователна и недоказана.

Втората въззивна жалба, подадена от И.П.К. е срещу горецитираното решение, в частта с която  същия е осъден да премахне завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на адрес гр. Варна, ул.”Шопен” № 10, вх.Б, построена в парцел І-1, кв.3, представляваща изграждане на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция намираща се над таванските помещения, както и на изградените надзиждания, изляти нови бетонови плочи, изградени нови разделителни стени и емпорета, както и в частта с която е осъден да заплати на ищцата З.В. сумите от 239,36 лв плюс 316,80 лв., както и заедно с ответниците В.С. и Ю.Ч. сумите от 120 лева плюс 276,64 лв. В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение противоречи на закона, необосновано и е произнесено при непълнота на доказателствения материал. Иска се неговата отмяна в тази му част.

Въззивната жалба от Ю.Ч. и “РИКО” ООД е срещу решение по гр.дело № 3146/1998 г. по описа на ВОС, в частта в която същите са осъдени за премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на адрес гр. Варна, ул.”Шопен” № 10, вх.Б, построена в парцел І-1, кв.3, представляваща изграждане на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция намираща се над таванските помещения, както и на изградените надзиждания, изляти нови бетонови плочи, изградени нови разделителни стени и емпорета. Сочат че решението в тази му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивницата З. В. поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител, като оспорва другите две жалби.

Въззиваемата страна И.П.К., чрез пълномощник поддържа жалбата си и оспорва жалбата на въззивницата. Не заема становище по въззивната жалба на Ю.Ч. и “РИКО” ООД.

Въззиваемите страни Ю.Ч. и “РИКО” ООД поддържат своята въззивна жалба и оспорват въззивните жалби ни другите страни.

Въззиваемата страна В.С. не заема становище по жалбите.

Производството по делото е образувано по искова молба на З.П.В. против В.И.С., И.П.К., Ю. Александров Ч. и Юри И. Манолов /по реда на чл. 120 от ГПК съдът е конституирал като ответници неговите наследници - Диана Русева Манолова, Раяна Юриева Манолова и Добрин Юриев Манолов, следа като е констатирано, че е починал/, както и против "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС /след конституирането му като ответник, станало с определение на осн. чл. 117, ал. 4 от ГПК от 17.01.02г./, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове - за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху собствения й недвижим имот - апартамент на 3-ти етаж от жилищната сграда, построена в гр. Варна, ул. "Шумен" /сега вече ул. "Шопен"/ № 10, състоящ се от две стаи кухня и сервизни помещения, ведно с избено и таванско помещение, като спрат по-нататъшното извършване на строежа и ликвидират извършеното до сега незаконно строителство - искове с правно основание чл. 109 от ЗС, искове за заплащане на обезщетение за вредите от непозволеното увреждане, причинени от ответниците съвместно чрез извършване на твърдяното незаконно строителство - общо в размер на 14 271 нови лв. /след последното изменение на исковете в с.з. от 24.10.2002г. и тяхното уточнение с молби от 06.03.02г., 25.03.02г. и 07.10.2002г./ - искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД -за заплащане на обезщетение за забава върху сумите от претендираните обезщетения, общо в размер на 2088.23лв. за периода от 26.06.97г. до 18.05.98г.  С влязло в сила определение ВРС е прекратил производството по така предявените искове само в частта срещу Диана Русева Манолова, Раяна Юриева Манолова и Добрин Юриев Манолов.

С уточнителни молби от 06.03.02г. и 25.03.02г. ищцата е уточнила претенциите си по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за противоправно причинените вреди от ответниците, осъществени чрез незаконното строителство в таванските помещения, а с определение от 24.10.02г. на осн. чл. 116, ал. 1 от ГПК /отм/ , съдът по искане на ищцата е допуснал изменение на предявените претенции като следва:

в таванското помещение - вследствие на събаряне на хаспел е съборен северозападния ъгъл на таванското помещение и е унищожена фасадата, корниза и външната мазилка на таванската стая в тази част /претенцията е в размер на 1660лв. /увеличена от 300лв./; пробиване на покрива на таванската стая и пробиване на три места на източната и южната стена на таванското помещение на ищцата /претенцията е за замазка на пробивите и кърпеж на вътрешната мазилка по стени с площ от 54 кв.м. в размер на 70лв. /намалено от 100лв./; стъргане на боя по мазилката на стените 54 кв.м. - 30 лв. /намалена от 50лв./; гипсова шпакловка на стени 54 кв.м. - 50лв. /намалена от 100лв./; боядисване на стените - 50лв. /намалена от 100лв./; за направа на подова настилка с ребра и талашит в таванското помещение 20 кв.м. - 70лв. /намалена от 150лв./; за боядисване с блажна боя по дървени повърхности - 30лв. /намалена от 100лв./; облицовка на таван с шпертплат и изолация 20 кв.м. -70лв.; демонтаж, доставка и монтаж на дървената облицовка на тавана на помещението с площ от 20 кв.м. - 120лв.; боядисване на дървена облицовка на тавана на таванското помещение -50лв.; сваляне на строителни отпадъци от таванската стая -100лв.; за възстановяване на ел. инсталацията на таванското помещение - 40лв. /намалена от 120лв./;

по покрива - за подмяна и възстановяване на изгнилата от дъждове и течове дървена покривна конструкция с площ от 20 кв.м. /разкриване, сваляне, закупуване на греди, подмяна и монтаж на нова конструкция от 20 кв.м., почистване на строителни отпадъци/ - 354лв. /намалена от 700лв./; за смяна на керемиди - 963лв. /увеличена от 700лв./; за възстановяване на капаци по билото - 108лв. /намалена от 120 лв./; за възстановяване на счупени улуци, ъгли и поставяне на улама, представляващи тенекеджийски работи по покрив - общо 106лв. /намалена от 200лв./; за премахване на последиците от наводненията, причинявани от направена лоша връзка между новоизградените стени и съществуващото ниво на покрива на таванското помещение на ищцата - обшивки край новоизградени стени - 54лв. /намалена от 70лв./; обшивки на керемиди - 4бр - 24лв. /намалена от 50лв./; обшивки около комини 48лв. /намалена от 60лв./; обшивки около капандури -22лв. /намалена от 40лв./; мазилки по комини и калкани - 10 кв.м. - 150лв. /увеличена от 100лв./;казанче - 15лв. и изхвърляне на строителни отпадъци - 100лв. начислен и ДДС върху горните суми - 168.03лв.

по жилището на ищцата - за счупена дограма и стъклата на кухнята, находяща се под таванската стая - 50лв.; изстъргване, замазване, шпакловка на тавани с площ от 70.40 кв.м. - 270лв. /увеличена от 200лв./; боядисване на тавана - 320лв. /увеличена от 200лв./; сваляне, закупуване и поставяне на тапети 207.20 кв.м. - 1130лв. циклене и лакиране на паркети - 66 кв.м. -182лв. /увеличена от 100лв./; демонтаж, закупуване и монтаж на кожена облицовка в коридора, състояща се от талашитени плоскости, пълнеж и кожа - 280лв. /увеличена от 200лв./; демонтаж и направа на нова ел. инсталация - 120лв. /увеличена от 100лв./; подновяване на боя на дървена дограма в апартамента /6 единични врати и една трикрилна портална врата и 7 прозореца/- 272лв. /увеличена от 100лв./; ремонт на пиано -1150лв. /увеличена от 400лв./; смяна на фурнир на салонен бюфет - 80лв. /увеличена от 50лв./; ремонт на мебели /на диван, пълнежи и лакиране/ - 140лв. /увеличена от 50лв./ и претапициране на два броя фотьойли и лакиране на дървени части - 90лв. /увеличена от 50лв./; препасване на врати на трикрилен гардероб и лакиране - 70лв.

За лишава на ищцата от възможността да ползва апартамента си – обезщетение в размер на 3527,32 лв – съизмеримо с месечния наем за периода септември 1997г. – до датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г.

За лишава на ищцата от възможността да ползва таванското си помещение - обезщетение в размер на 613, 46лв – съизмеримо с месечния наем за периода септември 1997г. – до датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г.

За скрити вреди – разходи за прикриване увисването на таванската плоча в северната стая 160 лв; необходими разходи за отстаняване на щетите от течове, появили се по стената на коридора – материали на обща стойност 437,60 лв и труд 700 лв.

Законната лихва върху сумите за обезщетение за лишаването на ищцата да ползва таванската си стая и апартамента от датата на увреждането до предявяване на исковата молба – 200 лева.

Законната лихва върху сумите, претендирани като обезщетения за претърпените по имота вреди от датата на увредата до предявяване на исковата молба – 2088,23 лева.

Ответниците в първоинстанционното производство оспорват предявените претенции по основание и размер като се позовават на издаденото разрешение за строеж № 25/21.03.1997г. и на акт за узаконяване № 21/08.08.1997г.  /съответно л.172  и   163  от делото/, твърдейки, че не е налице надстрояване, а само преустройство на таванските помещения. Освен това се твърди, че не са насени посочените вреди, същите дори и да са установени по делото, не е доказано, че са причинени именно от извършените от ответниците строителни работи.

Ответникът И.К. сочи, че не е извършено надстрояване, а вътре в таванските помещения е изградена нова стая от 30 кв.м.

Ответникът В. С. сочи, че с течение на времето се е установило, че са започнали пречки по нормалното използване на имота /той с тричленното си семейство е живял 7 години на този таван/ - запушвали са се улуците, тъй като са били включени директно към канализацията. Поради това водата вместо да се оттича е минавала под нивото на покрива и е влизала в помещенията. В резултат на това е имало голямо наводнение доста време преди започване на ремонта на таванското помещение. Срутил се е покрива над помещението на г-н Манолов и това принудило живеещите да вземат решение да се реконструрират таванските помещения, за да станат обитаеми. Това е станало от Манолов, Юри Ч. и И.К.. Ищцата не е участвала в ремонта, но посочените според ответника вреди, дори и да са настъпили, то не са вследствие на ремонта, а на описаното състояние на покрива, което ако не е било подобрено /което е всъщност станало с извършените ремонтни работи/, вредите е щяло да бъдат и по-големи.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при МНО от 09.05.68г. /л. 4/, сключен между представител на МНО и ищцата, че на последната е продаден апартамент, находящ се жилищната сграда, построена през 1954г. в гр. Варна, ул. "Ген. Заимов" № 10, Ш-ти етаж, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения и при посочена кубатура на помещенията на апартамента, мазето и таванското помещение, както и от общите части на сградата. Този договор съгласно чл. 18 от ЗС не се нуждае от обличането му в нотариална фолма и замества последната. Видно от представеното на л. 321 копие от писмо до ищцата с изх. № 1121/12.02.69г., че отдела "Архитектура и благоустройство" при ГНС-Варна е разрешил извършването на ремонт и преустройство на собственото таванско помещение /реална собственост от 38.78 кв.м. по горния договор от 1968г./, но не се разрешава изместването на преградните стени, конструктивните елементи на покривната конструкция и преустройството на общите части на жилищния блок.

Видно от нотариален акт /л. 173/ за дарение на недвижим имот, че на 10.03.93г. на ответника В.И.С. и на ответника И.П.К. са дарени съответно 4/5 и 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху жилището на ул. "Ген. Заимов" № 10, на първия етаж, състоящо се от три стаи, кухня, два тоалета, таван и изба, както и 6.51% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Описания в този акт документ, удостоверяващ правата на прехвърлителите е приложен на л. 198 и 199 от делото /договор № 241/30.12.68г./

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на 24.08.95г. между кмета на община Варна и Юри И. Манолов и Диана Русева Манолова, че на последните е прехвърлено правото на собственост върху жилище № 3, вх. Б, ет. 2 /жилищен/ на ул. "Шумен" № 10, състоящо се от три стаи, сервизни помещения, балкон, с принадлежащото му избено помещение № 3 и принадлежащото му таванско помещение № 3, заедно с 5.4176% от общите части на сградата и от правото на строеж, при описани съседи.

Видно от представения на л. 174 нот. акт за собственост на недвижим имот на основание покупка и преустройство на недвижим имот, че на 03.04.97г. "Рико" ООД, гр. Варна, е признато за собственик на недвижим имот, представляващ магазин на две нива с тоалет, находящ се на ул. "Шумен", № 10 и таванско помещение № З, както и 5.37% ид.ч. от общите на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

На л. 176 е представено копие на договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при МНО от 01.11.79г., по силата на който И.Д. Трухчев и Тодорка Николова Трухчева са придобили апартамент № 3 на 2 -ри жилищен етаж с принадлежащи мазе и таванско помещение и 5.8771% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Видно от протокол № 1 от 04.02.95г. от ОС на етажните собственици на вх. Б, на сградата на ул. "Шумен", № 10, че събранието е взело решение да се търсят източници за финансиране ремонт на тавана в срок до м. 05.96г. За домоуправител е бил избран Юри Манолов.

Видно от протокол № 3 от 11.06.96г. от ОС на етажните собственици на вх. Б, на сградата на ул. "Шумен", № 10, че събранието е взело решение да се търси наемател на общата стая и мазата към нея при определен наем. В т. 5 е взето решение да се извърши ремонт на покрива и улуците в срок до 15.09.96г., а в т. 6 по въпроса за квартирантите е взето решение да се направи ремонт по тръбите и канализацията.

Видно от протокол № 3 от 08.09.96г. от ОС на етажните собственици на вх. Б, на сградата на ул. "Шумен", № 10, че събранието е взело решение по искането на Юри Манолов, Юри Ч., И.К. и В.С. за ремонт на тавански стаи и покрив, съгласно приложен проект /такъв по делото не е представен/, с което се дава съгласие на посочените лица да извършат ремонт на тавански стаи и покрив при спазване на предварително изготвен проект и утвърждаване на същия от компетентните за това органи. Ищцата не е присъствала.

Видно от протокол /без № / от 13.11.96г. от ОС на етажните собственици на вх. Б, на сградата на ул. "Шумен", № 10, че събранието е взело решение в т. З да даде съгласие за ремонт, реконструкция и преустройство на таванските помещения от И.К., Юри Манолов и Юри Ч.. Ищцата не е присъствала, но се е запознала с протокола на 13.01.97г. и е дала съгласието си по точката за реконструкция и преустройство на таванските помещения на Юри Манолов и Юри Ч..

Видно от протокол от ОС на етажните собственици на вх. Б, на сградата на ул. "Шумен", № 10 ат 26.06.97г. /подписан от Юри Ч., В.С., И.К., Естер Г., Юри Манолов, Правда Симеонова и Величка Карамфилова/, че тези ет. съсобственици са дали съгласието си за отдаване под наем и извършване на преустройство на общото таванско помещение, намиращо се между двата тавана на молбоподателите /И.К. и В.С./ и за сключване на договора за наем е натоварен домоуправителя при определени в решението условия. Ищцата не е присъствала.

На 01.07.97г. е сключен договор за наем между домоуправителя на входа - Юри Манолов и И.К., с който на последния от името на етажната собственост е дадено под наем таванско помещение /обща етажна собственост/, между таванските стаи, собственост на И.К. и В.С. за срок от 5 години при определена наемна цена. Като задължение от наемателя е записано, че извън определената наемна цена, същият ще извърши основен ремонт на наетото помещение за своя сметка.

Видно от представеното на л. 172 копие от разрешение за строеж № 25/ 21.03.97г., издадено от гл. архитект на район "Одесос" при Община Варна, че по повод искане с вх. № ТСУ/9400/Ю-2/ от 24.01.97г., на Юри Манолов и Диана Манолова и на Юри Александров Ч.,***, съгласно одобрените проекти от 24.02.97г. от гл. архитект, че на същите се разрешава да извършат ремонт и реконструкция на тавански помещения, състоящо се в направа на капандури за обособяване на ателиета, на осн. чл. 225 от ППЗТСУ, чл. 88 от Наредба № 5 за ПН ТСУ, по одобрени проекти. На 23.06.97г. е била издадена от район "Одесос" при Община Варна за имота на В.С. и И.К., виза за проектиране - на осн. чл. 225 от ППЗТСУ, чл. 88 от Наредба № 5 за ПНТСУ се разрешава да извършат ремонт и реконструкция на тавански помещения, състоящо се в направа на капандури за обособяване на ателиета /л. 197/.

Видно от частни документи, представляващи вероятно част от заповедната книга за извършване на ремонтните работи, са подписани заповеди от инвеститор, технически ръководител и конструктор /без посочване на имената им/ - л. 239, че на 24.06.97г. са съборени керемидите от покрива, на 04.07.97г. е положена арматурата за покривната бетонна плоча, изпълнено както е по проект в присъствието на инж. Хр. Колев, а на 05.07.97г. е излята бетонната плоча на покрива с бетон марка 200 и с дебелина 10 см.

На л. 263 от първоинстанционното дело е представена справка, издадена от началника на хидрографска служба при ВМС въз основа на официалния архив на Хидрометеорологичната станция при ХС - ВМС-Варна, при количество на валежите с точност до 1л/кв.м. за денонощие, съдържаща данни за дните с превалявания за периода 24.06.1997г. – 01.09.1997г.

Видно от констативен акт от 14.07.97г., съставен от специалист в отдел "АиГ" в район "Одесос" на Община Варна, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗТСУ е извършена проверка на строежа на ул. "Шумен" 10, собственост на И.К. и е констатирано следното: открит е покрива над таванската стая, собственост на И.К. и таванската стая обща собственост за извършване на основен ремонт, реконструкция и направа на капандури. За това строителство няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Строителството е извършено през м. 07.97г. На 16.07.97г. със заповед № 166 на кмета на район "Одесос" /л. 180/ и въз основа на горния констативен акт е спряно строителството на основен ремонт, реконструкция на таванските помещения, състоящо се в направа на капандури, собственост на И.К. ***, изпълнявано незаконно.Съставен е и акт за констатиране на административно нарушение - на разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ на И.К., а на 24.07.97г. е издадено наказателно постановление от кмета на район "Одесос", с което на И.К. е наложено наказание за нарушението - "глоба" в размер на 10 000лв.

Видно от копие на протокол № 24/25.07.97г. от заседанието на Районната архитектурно-градоустройствена комисия при район "Одесос", че в дневния ред е включено и обсъждането на жалбата на собствениците на жилищната сграда на ул. "Шумен", № 10, относно извършените строителни работи на сградата, обсъждане на работния проект за узаконяване на започнатото строителство за преустройство, реконструкция и ремонт на таванските помещения, състоящо се в направа на капандури и обособяване на ателиета на жилищната сграда на ул. "Шумен", № 10. Взетото решение от комисията по жалбата на З.В., Мария Стайкова, Дора Трухчева и Естер Г., постъпила на 26.06.97г. е, че се уважава жалбата по т. 1-ва - канализацията, поставена във вентилационния отвор - да се премахне; по т. 2-ра на възражението - същото не е уважено, тъй като проекта е бил обявен на заинтересованите в срока и не са получени възражения; по т. 3-та - възражението не е уважено, тъй като строителните работи се изпълняват съобразно одобрен проект в частта на Манолов и Ч., а ремонта в частта на К. *** и обекта е запечатан; по т. 4-та от жалбата - извършените строителни работи на съседната стена между Манолов и Трухчева са наложителни от конструктивна гледна точка, с оглед укрепване на междинния зид, а нанесените строителни щети ще се възстановят от строителя, а другите - да се претендират по съдебен ред. Крайното решение на комисията е, че се приема проекта за узаконяване на започнатото строителство за преустройство, реконструкция и ремонт на тавански помещения, състоящо се в направа на капандури за обособяване на ателиета на ул. "Шумен" 10.

На л. 163 е представено копие от Акт за узаконяване № 21/08.08.97г. на името на В.С. и И.К., с който е узаконено преустройството, реконструкцията и ремонта на тавански помещения, състоящо се в направа на капандури за обособяване на ателиета със застроена площ от 30 кв.м. по одобрени на 05.08.97г. проекти и след заплащане на съответните глоби и такси за узаконяване на строежа от 08.08.97г.

По повод на тези строително-ремонтни работи ищцата е депозирала множество жалби и сигнали до различни органи - до ДИТСК, до РИТСК /л. З/, до Окръжен съд-Варна /л. 155/; до МРРБ /л. 186/. В отговор на една от жалбите са назначени и извършени проверки. Така на л. 184 и 185 са представени копия на констативни актове, съставени при проверката на строителството и реконструкцията на таванските стаи на Юри и Диана Манолови и на Ю.Ч. от 19.09.97г., като в т.З е консаттирано, че при извършваните вече довършителни работи по преустройството и реконструкцията на таванските помещения, което засяга коридор - обща собственост на етажните собственици. С такъв акт от 16.09.97г. е проверено и извършването от В.С. и И.К. - констатирано е, че се реконструират освен собствените на лицата тавански помещения, а и намиращото се между тях помещение - обща собственост на всички съсобственици /бивш коридор/ - в ателие на две нива с капандура.

С акт на зам. ръководителя на ДИТСК с изх. № 261/06.11.97г., на осн. чл. 159 от ЗТСУ е спряно строителството в подпокривното пространство на жилищния блок на на ул. "Шумен" 10, тъй като е имало данни, че ищцата е обжалвала и разрешението за строеж и акта за узаконяване. Наредено е на РИТСК-Варна да състави констативен протокол за съответствието на извършеното строителство с издадените строителни книжа, както и да се произнесе по завземането на части от помещенията, предназначени за общо ползване, при нарушение на чл. 56, ал. 5 от ЗТСУ /л. 5/.

Въз основа на горния акт са извършени нови проверки от главни специалисти при РИТСК, за които са съставени констативни актове на 13.11.97г. и 14.11.97г. /л. 245-247 с л. 240-241/. С първата проверка е проверявано строителството и реконструкцията, извършвана от И.К. и В.С.. Констатирано е, че не е изяснен обхвата на площта от 30 кв.м. за обособените ателиета по одобрените проекти. Констатирани са отклонения при строителството в сравнение с представените строителни книжа - увеличена подпрозоречна височина, увеличен е размера между подовата плоча и пресечната точка на фасадната плоскост с таванската плоча; допълнителни разделителни зидове и вместо предвиденото емпоре е изграден и обособен самостоятелен етаж; увеличена е светлата височина между подовата плоча и емпоре; не е изпълнена таванската плоча с предвидения наклон; на първо ниво е констатирано наличието на изградено помещение с бойлер и с неизяснено предназначение; вместо предвидените на второ ниво едно мокро помещение и кухненска ниша е налице две мокри помещения - баня и санитарен възел - по размери и разположение, неотговарящи на проекта. Във връзка с последното е налице и отклонение от проект "ВиК", тъй като са изпълнени на други места тези инсталации - в посока на комина/. Констатирано е също така, че в одобрените книжа липсват размери и данни за предназначението на помещенията и поради това не може да се установи коя е общата част. Констатирани са и отклонения във връзка с конструктивната част - изградена е метална стълба вместо монолитна и покривната плоча вместо наклонена е изпълнена хоризонтално. В т. 7 е констатирано, че по данни, взети от Община Варна, относно старите проекти на сградата и съобразно направените измервания, е определено, че заетата от общите части кубатура за строителството на К. и С. е около 71 куб.м., а застроената площ от общите части е около 14.50 кв.м.

При проверката на строителството на Манолови и Ч. също са констатирани отклонения и несъответствия: относно извършваното от Ч. - увеличена подпрозоречна височина, увеличен е размера между подовата плоча и пресечната точка на фасадната плоскост с таванската плоча; в отклонение е изградено и предвиденото мокро помещение - сега е с трапецовидна форма и с други размери; поставен е прозорец в нарушение на одобрените книжа и екзекутиви, в оформения скок между двата наклона на покрива; приобщена е част от кубатурата на общия коридор чрез изграждане на зид на срещуположната стена на таванското помещение на Ч., върху който ляга плочата на емпорето, с което се изземва част от кубатурата на общия коридор /в горните му части - към П-ро ниво/ - около 13 куб.м.

За строителството, извършвано от Манолови, са констатирани следните отклонения - в таванската плоча на емпорето е избита допълнителна капандура; увеличен е размера между подовата плоча и пресечната точка на фасадната плоскост с таванската плоча; поставен е прозорец в нарушение на одобрените книжа и екзекутиви, в оформения скок между двата наклона на покрива; емпорето с цялата си ширина излиза над стълбищната площадка, като размерът на надвисването е 1.66м.; приобщена е част от кубатурата над стълбищната площадка към П-ро ниво на таванското помещение, която е около 11 куб.м.

По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства /л.488-507/ за множество последващи проверки  на административни органи във връзка със законосъобразността на извършените ремонти.

С решение от 18.07.2003г., постановено по адм. дело 725 по описа на ВОС за 2002г. е отхвърлена жалбата на И.П.К. и В.И.С. против решение 04/ 07.02.2002г. на началника на РДНСК- Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата им срещу отказа за узаконяване на Гл. архитект на р-н “Одесос”, Община Варна, на строеж: “Преустройство, ремонт и реконструкция на тавански помещения”, находящ се на ул. “Шопен”10, гр. Варна. Решението е оставено в сила с решение 3867/ 28.04. 2004г. по адм. дело 10455/ 2003г. на ВАС.

С решение 837/ 19.07.2005г., постановено по адм. дело 1212 по описа на ВОС за 2003г., образувано по жалби на Диана Русева Манолова, Райна Манолова, Добрин Манолов и “Рико” ООД, представлявано от Ю.Ч. е отменена като незаконосъобразна заповед 0-4/ 12.12.2001г. на Началник РДНСК – Варна, с която на основание чл. 156, ал.2, вр. чл. 216,т.2 ЗУТ са отменени одобрен на 21.03.2001г. от Гл. архитект на р-н “Одесос” проект и разрешение за строеж 25/ 21.03.1997г., издадено от от Гл. архитект на р-н “Одесос” за строеж: “ремонт и реконструкция на тавански помещения на ул. “Шопен” 10, гр. Варна. Решението е оставено в сила с решение 8833/ 11.09. 2006г. по адм. дело 10517/ 2005г. на ВАС.

Пред настоящата инстанция е представено копие на удостоверение 0-14/ 27.02.2004г. за въвеждане в експлоатация на строеж: “ремонт и реконструкция на тавански помещения и промяна предназначението им в ателиета” на ул. “Шопен” 10 с възложители Ю.Ч., Диана Манолова, Раяна Манолова и Добрин Манолов.

По първоинстанционното дело са изслушани и множество експертни заключения. Първото от тях е в с.з. на 26.01.99г., съгласно което строителството е завършено и при надзиждането в общия коридор и таванските стаи, ответниците са отнели от общите части на сградата около 50см. В експертното заключение, изслушано в с.з. на 20.04.99г. са възпроизведени констатациите, отразени от главните специалисти на РИТСК-Варна от 13.11.97г. и 14.11.97г., цитирани по-горе относно отклоненията в строителството. Констатирано е още, че не е налице огъване на тавана на северната стая на ищцата, но има мокро петно в южната /ъгловата/ стая в апартамента на 3. В., намираща се под мокрото помещение с бойлера и водопроводната инсталация в тавана на И.К.. От вещите лица по тази експертиза е установено, че стените в апартамента и таванската стая са влажни, а около лампените излази и контакти има мокри петна, което предполага, че ел. инсталацията е повредена. В т. 9 от заключението си вещите лица констатират, че влагата по стените и таваните в кухнята, таванското помещение и стените към стълбището са вследствие на повредени улуци, наранена покривна конструкция от строежа и счупени керемиди. Според вещите лица необходимите средства за отстраняване на констатираните щети са в размер на 1 573600 стари лв., като са посочени и конкретните работи. Вещото лице Боленова в с.з. сочи, че целия имот има покрив и жилището на ищцата след най-малък ремонт може да се обитава. В таванската стая е имало следи от влага, виждал се тухления зид, пода е изметнат и по него има сложени съдове за водата, която се стича от покрива, тапетите са скъсани, а на места дървената обшинка е наранена и това е вследствие на течовете. В допълнително си заключение тази тройна експертиза /л. 318/ сочи, че след допълнително изчисление и на допълнителни ремонтни работи, необходимата стойност за отстраняване на щетите е 2154358 стари лв. При огледа на апартамент на първи етаж в същия вход е констатирана влага по външната стена, но тя е вследствие на пукнатина в корниза, а в тоалетната има мухъл, който е от липсата на вентилация. В същото с.з от 19.10.99г. е изслушана нова единична експертиза /л. 319 и 320/, като към същата е приложена скица за разположението на имотите и е изразено становище от вещото лице, че констатираните отклонения от специалистите на РИТСК-Варна са узаконими, но с довода, че за завземането на общите части има разрешение за строеж.

В с.з. на 25.11.99г. е изслушана нова тройна съдебно-техническа експертиза, която въз основа на поставени й от ищцата задачи е посочила, че за възстановяването на щетите в имота на ищцата са нужни 1501лв., а за тези, касаещи общи части /напр. възстановяване на корнизите на сградата/ - 1620лв. Констатирано е още, че е необходимо отстраняване на мокрото помещение над таванската стая - таванското помещение на И.К.. Според вещите лица, ако покрива над таванската стая на ищцата се ремонтира, не би трябвало там да има течове, независимо, че таванското помещение на ищцата остава по-ниско от новоизградените от Манолови, Ч. и И.К. покривни конструкции.

В с.з. на 23.05.02г. е изслушана нова единична съдебно-техническа експертиза, според която в ъгловата стая на апартамента на ищцата е налице провисване на тавана в центъра му с около 2 см. Това е вследствие на претоварване на плочата от новоизградения зид над същата с дебелина от 12см., а не вследствие старостта на сградата. Според вещото лице, товара в последствие е елиминиран с ново конструктивно решение и не съществува вероятност плочата да продължи да уляга, да се отьва и да провисва и това не застрашава имота като цяло, нито таванското помещение.

В с.з. на 27.06.2002г. са изслушани заключенията на една икономическа и две технически експертизи, назначени от съда. Според първата, средния пазарен наем за периода от м.09.97г. до подаване на исковата молба в съда за таванското помещение и апартамента на ищцата е 4140.78лв., а според изслушаното допълнително заключение средния пазарен наем за този период на таванското помещение е 613.46лв. с мораторна лихва върху тази сума от 29.19лв., а върху жилището е 3527.32лв. с мораторна лихва за същия период от 167.81лв.

Според съдебно-техническата експертиза, за изправяне провисването на плочата в стаята на ищцата са нужни 160лв. /след като е налице конструктивно решение за отстраняване на товара от новоизградения зид/. В с.з. обаче вещото лице сочи, че конструктивното решение представлява поставен греда и новоизградена колона в жилището над таванското на ищцата, с които да се отнема тежестта на зида. Вещото лице обаче не е сигурен дали това е постигнало целения резултат, нито дали има специално разрешение от съответните органи за това. Според вещото лице, извършило оглед на място, в апартамента на първия етаж /собственост на В. С./, намиращ се по вертикал под апартамента на ищцата, е налице силно овлажняване на стените на банята и тоалета /отвътре и отвън/, което е предизвикало изгниването на ламперията в коридора на този апартамент. За останалите жилища - на втори и трети етаж /последното е на ищцата/, вещото лице не констатира наличието на влага, но има следи от такива навлажнявания. Овлажняване е било констатирано и в другите апартаменти - в разположения среден апартамент на третия етаж и на втория етаж /на сем. Трухчеви/. Според вещото лице причината е била в остарялата ВиК инсталация, имайки предвид, че същата е поставена с изграждането на сградата през 1954г. и която е подменена през 2002г. В с.з. вещото лице сочи, че е огледало и таванската стая на Станкова и е констатирало, че това е старата таванска конструкция, която е била прогнила и в момента и оттам прониква влага.

Според третата изслушана в това с.з. експертиза, за възстановяване доброто състояние на притежаваното от ищцата немско пиано, са нужни 1150лв. В с.з. вещото лице уточнява, че пианото не е акордирано отдавна - може би преди 5, 7 или 10 години. Сочи се, че при завишени стойности на влажността може да се използват специални абсорбиращи материали, с които да се съхрани инструмента. Вследствие на влагата и недобрите условия на съхранение, фурнира и лаковото покритие е напукано.

Според изслушаната в с.з. на 24.10.02г. съдебна експертиза, се установява, че жилището на ищцата не се поддържа нормално от гл.т. на грижа и съхраняване на мебелите - всичко е натрупано и разхвърляно, посипано с мазилка. Мебелите в жилището са от 70-те и 80-те години. Общата сума за възстановяване на мебелите според вещото лице е 370лв.

От проведената пред настоящата инстанция СТЕ /в.л. С./ се установява, че са спазени изискванията за изграждане на капандури и светлата височина в помещението. Спазени са изискванията за изграждане стените на мокрите помещения, както и с а спазени противопожарните и топлоизолационни изисквания. Височината на коридора на стълбищната площадка не отговаря на проектната. При преустройството в ателие на тавана на собственика Ч. е налице отнемане на обем от общите части на сградата. В т.9 е посочено, че отводняването на санитарните възли не е по проект, а става в коминското тяло на жилището под ателието. В с.з. на 18.10.2005г. вещото лице обяснява, че констатацията по т.9 касае тавана на И.П., а по проект р предвидено отводняването да става в общата канализация, която излиза в основата на сградата и се влива в обща улична канализация.

При проведения на основание чл 162 ГПК /отм/ оглед на 12.02.2008г. са констатирания наранявания по външния корниз на сградата на мястото, където е бил хаспела и които са били подмазани и ремонтирани. Проведен е оглед на таванското помещение и на апартамента на въззивницата В..

По делото са разпитани и множество свидетели. Така в с.з. на 19.10.99г. св. Цветанова  е огледала имота на В. по нейна покана и е констатирала течове от тавана на жилището и в таванската стая, които според нея са били вследствие на извършваните ремонти. Бил е и прекъснат улука и счупен външния цокъл. Св. Рашков също сочи, че през м. 07.97г. е посетил апартамента на ищцата, за да прекъсне захранването. Същият сочи за наличието на течове по тавана и стените на жилището, тъй като покривът е бил разкрит. Влага е имало и в разклонителните кутии на ел. инсталацията и поради това се е наложило той да ги изолира, тъй като са давали на късо.Според св. Ив. Попова - бивш собственик на апартамент в същия вход, проблемите с покрива на сградата са започнали отпреди 15 години. Дори се е наложило свидетелката и съпруга й да поставят подпора на таванската си стая, за да се стича водата правилно, но влагата е "тръгнала" надолу. Вследствие на това ламперията е изгнила и всичко е миришело на мухъл, което е наложило продажбата на апратамента. Свидетелката сочи, че не е чувала за тези 40 години ищцата да е правила основен ремонт в жилището си. Според показанията на св. Станев, снети в с.з. на 30.О5.2000г., се установява, че по нареждане на Ч. свидетеля е почистил не само неговия покрив, но и този на ищцата, както и улуците и където е било нужно е поставил изолационен материал. Това е станало около 1997г. Под циглите е имало пръст, а някои са били счупени.

В с.з. на 23.05.02г. са разпитани свидетели. Според св. Михайлов, същият е извършвал ремонт на ВиК инсталацията в имота на ищцата и е констатирал, че от горната част в канализацията се включва друга тръба за отпадни води, която я е запушил. Подменил е камениновата тръба, която е била напукана, с ПВЦ тръба. Свидетеля е констатирал, че захранващите тръби с вода, са изгнили и подмяната е била наложителна. Св. Стоянова пък сочи /същата е собственик и живее на първия етаж/, че влагата е започнала отпреди 10-15г. - преди започването на ремонтите. В собствения й апартамент също има много влага и изгниване на ламперията. Не е виждала и не знае ищцата да е правила ремонт в жилището си. Преди 1997г. В. не се е оплаквала, че има влага в жилището си, а напротив - свидетелката й се е оплаквала.

Разпитаните в хода на въззивниото производство свидетели Емандиева, Кръстев и Цветанова също свидетелстват за състоянието на апартамента на В. непосредствено след приключването на работите по преустройството на таванските помещения и ремонта на покрива. Св. Емандиева свидетелства за навлажнение на стените и тавана в хола на апартамнета към април 1999г., както и на кожената облицовка в коридора. Свидетелства за провисване на тавана в една от стаите, вследствие на това, че изградените при преустройството допълнителни зидове са натоварили плочата. Св. Кръстев и Цветанова също свидетелстват за течове в апартамента. Така мазилката по стените е опадала, а паркетът на места се е отлепил. Тапетите също са били отлепени. Външният корниз, който бил до таванската стая на въззивницата бил паднал.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По предмета на на въззивното производство:

Предявени са обективно и субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Против първоинстанционното решение са подадени три въззивни жалби както следва – от ищцата против части от решението, с които са отхвърлени частично едни и изцяло други облигационни претенции. От ответниците И.К., Ю.Ч. и “Рико” ООД – против частта, с която е уважен втория негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само от И.К. – и срещу частта, с която е осъден да заплати на З.В. сумите от 239,36 лв плюс 316,80 лв./обезщетения съответно за нарушени замазки по таваните на стаите в апартамента и за боядисване на тези тавани/ , както и заедно с ответниците В.С. и Ю.Ч. сумите от 120 лева плюс 276,64 лв /съответно обезщетения за нарушени ел. инсталации в апартамента и за унищожена кожена ламперия в антрето/. Решението не е обжалвано от З.В. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за спиране по-нататъшното строителство в таванския етаж за неговото ремонтиране и реконструкция за направата на ателиета, както и в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за необходимите разходи за отстраняване на щетите от течове, появили се в стената на коридора – материали на обща стойност 437,60 лв и труд 700 лева, поради което в тези си части решението е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.

По предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС:

Претенцията е за осъждане на четиримата ответници да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на ул. "Шумен" /"Шопен"/, 10, вх. Б в гр. Варна, построена в парцел 1-1, кв. З, представляващо изграждането на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция, намираща се над таванските помещения, собственост на всеки от ответниците В.И.С., И.П.К., Ю.А.Ч.,***, включително и над таванското помещение, представляващо обща част на етажната собственост, както и изградените в тези тавански стаи надзиждания, изливане на нови бетонови плочи /тавански и вътрешно разделителни/, изградените нови разделителни стени и емпорета /включително и на зид в общия коридор, върху който ляга емпоре/, ведно с обособените нови помещения /мокри и сухи/ и изградените в тази връзка "ВиК" и електрически инсталации.

Общо за правната същност на осъдителния негаторен иск за отстраняване и премахване на последиците от извършени нарушения на правото на собственост: - за да се уважи така предявен иск по чл. 109 ЗС, необходимо е ищецът да докаже, че притежава правото на собственост върху имота си и че ответникът е предизвикал създаване на състояние в този имот, различно от това, преди да извърши въздействията върху него. Ако ищецът докаже наличието на тези две предпоставки, ответникът следва да установи, че е имал право да осъществи въздействията върху имота, довели до новото състояние или че е извършил тези въздействия със съгласието на ищеца. Отделно от това, ищецът – собственик следва да посочи с какво конкретно неоснователното действие или състояние пречи на упражняването на правото му на собственост. В този смисъл е правната доктрина /акад. Л. Василев “Българско вещно право”/ и съдебната практика /например решение 1303 от 18.07.2003г. на ВКС гр.д. 1132/ 2002г., IV г.о., ГК/.

В конкретния случай ищцата се легитимира като собственик по силата на договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при МНО от 09.05.1968г. /л. 4 от делото на ВРС/, сключен между представител на МНО и ищцата, като с договора на последната е продаден апартамент, находящ се жилищната сграда, построена през 1954г. в гр. Варна, ул. "Ген. Заимов" № 10, 3-ти етаж, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения и при посочена кубатура на помещенията на апартамента, мазето и таванското помещение, както и от общите части на сградата. Безспорно е също така, че твърдените неоснователни действия се изразяват в ремонт и преустройство на тавански помещения, които се намират в същата жилищна сграда. Видно е от многобройните писмени доказателства, че предприетите общо от четиримата ответници фактически въздействия са насочени към ремонт и преустройство на отделни тавански помещения – Ч. лично и като управител на “Рико” ООД е преустройвал в ателие собственото си таванско помещение, като е въздействал на общи части на етажните собственици, а В. С. и И. К. са преустройвали тяхното таванскопомещение, като също са въздействали на общи части на етажните собственици. Поради това двете групи фактически въздействия следва да се отграничат една от друга и да се разгледат поотделно.

По отношение на предприетото от Ю.Ч. и “Рико” ООД строителство – видно е от протокола на валидно проведеното ОС на етажните собственици от 13.11.1996г. събранието е взело решение в т. З да даде съгласие за ремонт, реконструкция и преустройство на таванските помещения от И.К., Юри Манолов и Юри Ч.. Ищцата не е присъствала, но се е запознала с протокола на 13.01.97г. и е дала съгласието си по точката за реконструкция и преустройство на таванските помещения на Юри Манолов и Юри Ч.. Няма спор между страните, че работите по преустройството са започнали след 24.06.1997г. /индиция за това са и частните документи на л. 239 от първоинстанционното дело, съдържащи изявления, че именно на тази дата са съборени старите керемиди от покрива/. Представени са множество констативни актове на административните органи, с които се удостоверяват констатирани отклонения от одобрените архитектурен проект и екзекутиви – например констативният акт от 14.11.1997г. на комисия при РИТСК – гр. Варна /отклонения в подпрозоречната височина, в размера между пода и пресечната точка на фасадната плоскост с таванската плоча, отклонения в размери и конфигурация на изпълненото мокро помещение и др./. Отделно от заключението на в.л. С. пред ВОС, както и от заключенията на част от допуснатите експертизи пред ВРС се установява, че при преустройството са налице надзиждания и завземане на общи части. Не може да се приеме, че ищцата е дала съгласие ремонтните дейности да включват такива надзиждания и завземане на общи части, тъй като нейното изявление след запознаване с протокола на общото събрание на етажните собственици е единствено за реконструкция и преустройство на общи части. Съдът, като следва задължението си по чл. 188, ал.3 ГПК /отм/ да отчита и настъпилите след предявяване на иска правнорелевантни факти, съобразява и последващото узаконяване на строежа - ремонт и реконструкция на таванските помещение на Ч., “Рико” ООД и Манолови, както и представеното удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Но органите на благоустройствената администрация не разполагат с правомощия да се произнесат дали и доколко е нарушено чуждо право на собственост в следствие на отклонения от разрешението за строеж. Тоест дори да се приеме, че е налице последващо узаконяване на обекта по силата на въвеждането му в експлоатация, констатациите на административния орган /л. 268 от въззивното дело/ за възможността строежът да бъде ползван по предназначение не лишават съда от възможността да прецени дали едно завършено и узаконено строителство не препятства упражняването в пълен обем правото на собственост на собственик на съседен имот. В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи строежът – така Тълкувателно решение 31/ 1984г. от 06.02.1985г. по гр.д. 10/84, ОСГК. В случая за осъществения строеж от Ч. и Манолови не може да се приеме, че са налице отклонения, които отговарят на понятието “съществени” /отклоненията са описани както в цитирания по-горе констативен акт на комисията при РИТСК – Варна, така и в т. 3 от заключението на тройната СТЕ, допусната от първоинстанционния съд – л. 285 от делото/. Нещо повече, експертизата, допусната от въззивния съд сочи, че са спазени нормативните изисквания за ширина на капандурите, за разположение на санитарните помещения, за изграждане стените на мокрите помещения; съобразени са изискванията на противопожарни норми, спазени са изискванията за топлоизолация и непроникване на атмосферна влага /т.2-6/. От изложените съображения следва, че осъщественото от Ч. и “Рико” ООД ремонт и преустройство на таванско помещение в ателие не накърнява възможността на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, поради което предявеният срещу тези двама ответници иск е неоснователен. Постановеното решение на ВРС следва да се отмени в частта, с която ответниците Ч. и “Рико” ООД са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат завършеното строителство в таванския етаж и вместо това да се отхвърли предявеният срещу тях негатоврен иск.

По отношение на предприетото от И.К. и В.С. строителство –

Тук следва отново да се анализира изявлението на ищцата В. от 13.01.1997г, обективирано под протокола на Общото събрание на собствениците от 13.11.1996г. Събранието по точка 3 е приело предложението за ремонт, реконструкция и преустройство на таванските помещения на К., Манолов и Ч. /лицето В. С. не е посочено в протокола, но съобразно представения нотариален акт за дарение от 10.03.1993г. той е съсобственик с И.К. на апартамент и на таванското помещение в жилищната сграда/. Впоследствие В. е дала съгласието си за реконструкция и преустройство на таванските помещения само на Ч. и Манолов, но не и за това на К. и С.. Ищцата не е присъствала и на проведеното Общо събрание на 26.06.1997г., на което присъстващите собственици са дали съгласието си за отдаване под наем на И. К. и извършване на преустройство на общото таванско помещение. По отношение на ремонта и реконструкцията на таванското помещение на К. и С. и на общото таванско помещение също са констатирани отклонения от издадените строителни книжа вж. напр. протокола на л. 245-247 от първоинстанционното дело на комисията при РИТСК – Варна/. Заключението на тройната СТЕ /Боленова, Б., Ковачев, л. 285, т. 3/ сочи, че изграденото от двамата ателие е заело 14,50 кв.м. от общата част на тавана. Освен това, предвидено е отвеждането на отпадните води да става към съществуващите Ви К инсталации на помещението на Ч., а е изпълнено в посока към комина. Налалагат се следните изводи: Общото на етажните собственици таванско помещение представлява обща част по предназначение, а не по естество /следва от функционалното предназначение на обекта/. Съгласно чл. 56, ал.3 ЗТСУ /отм, но приложим към изследвания период/, необходимо е единодушно съгласие на етажните собственици за надстрояване или пристрояване на сградата /така и решение 959/26.12.1986г., I г.о./. Единодушно трябва да бъде и съгласието за създаване на нови общи части или за премахване на съществуващите /решение 3173/30.12.1971г., гр.д. 2446/71г., II г.о./. В случай, че отделен етажен собственик желае да преустрои собствения си обект по начин, който би довел до съществено изменение на обща част на сградата, за преустройството е необходимо съгласието на всички останали етажни собственици. Ищцата не е давала съгласието си такова преустройство. С договора за наем, сключен между управителя на ЕС и ответника К. е предвидено последният само да ползва общото таванско помещение и да извърши ремонт на същото. При установеното от експертизите завземане на общи части на сградата, събаряне на междинни стени на таванските стаи на К. и С. към коридора и изграждане на нова стена източно на 1,15м. от бившата преградна стена на тавана следва изводът, че е налице съществено изменение на обща част от сградата, без да е дадено съгласие за това от всички етажни собственици. След като извършеното преустройство впоследствие не е било узаконено и не е узаконимо / както се посочи по-горе жалбата срещу отказа за узаконяване на административния орган е отхвърлена с решения на ВОС и ВАС/, то налице е нетърпимост на извършеното строителство, съобразно смисъла на разрешението, дадено с посоченото ТР 31/84г. Всеки отделен етажен собственик има на разположение иска по чл. 109 ЗС, тъй като предявяването му е действие на обикновено управление, за което не е необходимо съгласието на останалите етажни съсобственици. Такъв иск може да се предяви и срещу други участници от етажната собственост, щом по отношение на последните са налице предпоставките за предоствяне на защитата. Ответниците  К. и С. не установиха, че са имали право да осъществят посочените  въздействия върху имота, довели до новото състояние, нито  че са ги извършвали със съгласието на ищцата. Ето защо, предявеният срещу тях негаторен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. При този краен извод,  решението на ВРС следва да бъде оставено в сила в частта, с която ответниците К. и С. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат завършеното строителство в таванския етаж

По предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД:

За да бъде основателна претенцията по чл. 45 ЗЗД необходимо е да се установи наличието на следния фактически състав: осъществено деяние /действие или бездействие/, противоправност, настъпила вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, вина на деликвента. Тежестта да установи осъществяването на този състав лежи върху увреденото лице – ищец, с изключенито на субективната предпоставка  /вината/ - според разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД тя се предполага във всички случаи. Ответниците по иска са деликтоспособни физически лица, а конкретното твърдяно увреждащо деяние са предприетите от тях строителни работи. По отношение на вредите следва да се посочи, че подлежат на обезщетяване действителни и реално настъпили вреди, които са в пряка последица от противоправното деяние. Поради това претенциите за обезщетение на вреди, които са причинени по покрива на сградата следва да се отхвърлят като недоказани /за подмяна и възстановяване на изгнилата от дъждове и течове дървена покривна конструкция с площ от 20 кв.м. /разкриване, сваляне, закупуване на греди, подмяна и монтаж на нова конструкция от 20 кв.м., почистване на строителни отпадъци/ - 354лв.; за смяна на керемиди - 963лв.; за възстановяване на капаци по билото - 108лв.; за възстановяване на счупени улуци, ъгли и поставяне на улама, представляващи тенекеджийски работи по покрив - общо 106лв.; за премахване на последиците от наводненията, причинявани от направена лоша връзка между новоизградените стени и съществуващото ниво на покрива на таванското помещение на ищцата -обшивки край новоизградени стени - 54лв.; обшивки на керемиди - 4бр -24лв.; обшивки около комини 48лв.; обшивки около капандури - 22лв.;  мазилки по комини и калкани - 10 кв.м. - 150лв.;казанче - 15лв. и изхвърляне на строителни отпадъци - 100лв. начислен и ДДС върху горните суми - 168.03лв./. Това е така, тъй като по делото няма доказателства ищцата реално да е изразходвала горните суми за ремонт на покрива, вследствие на реализираните от ответниците строителни работи. Допуснатият й пред ВРС свидетел Г. Михайлов /показанията на л. 537/ сочи, че е извършвал ремонт на канализацията като е работил в апартамента и в таванското помещение на ищцата, но няма данни да е поправял покрива за нейна сметка. Представеният договор за изработка на л. 372 от първоинстанционното дело също не касае ремонтни дейности по покрива на сградата, а се отнася до ремонт на таванската стая на ищцата. Отделно от това, свидетелят Станьо Станев посочва, че е извършвал почистване и ремонт на покрива по възлагане от Ч., като е пренареждал цигли, поставил изолация и е почистил покрива над помещението на В.. Поради това не може да се приеме, че същата е претърпяла реални и непосредствени вреди от въздействието на ответниците по покрива. Дори да се приеме, че посочените суми реално са заплащани от ищцата, то това биха представлявали разходи по възстановяване на обща част, а не вреди, като отношенията в този случай следва да се уредят по правилата на чл. 30, ал.3 ЗС. Същите съображения важат и по отношение претенцията за заплащане на обезщетение за ремонт на съборен северозападен ъгъл на таванското помещение и унищожена фасада, корниз и външната мазилка на таванската стая в тази част. Безспорно е между страните, че тези щети са причинени от падането на хаспела, който е пренасял строителните материали, но също така е безспорно, че фасадата  и корнизът са възстановени. Ищцата не е установила по правилата на пълното и главно доказване тя да е предприела това възстановяване /в тази връзка показанията на св. Христов –л. 136 от въззивното дело, че няма преки впечатления кой и кога е възстановил предходното състояние/. Обжалваното решение в тези си части също следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претендираните вреди в апартамента на ищцата, включително за унищожените ел. инсталации в него и в таванската стая: наличието на претендираните причинени вреди, така, както са описани в уточнителните молби на л.л. 452 /б. “Г”/, 589 от делото на ВРС се установява от заключенията на експертизата на в.л. К. И., двете изслушани пред ВРС тройни експертизи /съответно л. 284-287 и л. 319-320/, експертизата на в.л. Момчилов /л. 593/, както и от ангажираните гласни доказателства. Вещите лица посочват, че при първоначалния оглед на апартамента стените са били мокри, а не влажни. Установено е безспорно, че преустройваното таванското помещение на К. и С. се намира над вестибюла и другите две стаи на апартамента на ищцата. Следва да се посочи и констатираното обстоятелство, че покривът именно на това таванско помещение /а не тавана на Ч./ е бил разкрит - извършената на 14.07.1997г. проверка от специалист при р-н “Одесос”. Като се вземат предвид и представените данни за значителното количество паднали валежи за периода 26.06.-31.08.1997г. следва да се приеме, че е налице пряка връзка между преустройването на таванското помещение на К. и С. и свързаното с това разкриване на покрива от една страна и описаните вреди по апартамента на ищцата от друга, вкл. унищоженото ел. захранване. Този извод не се оборва от факта, че жилищната сграда е остаряла и че течове е имало и в други апартаменти, както и преди завършването на строителството на таванския етаж – не може да се приеме, че констатираните увреждания са от предходни течове, тъй като е установено мокро, а не влажно състояние на стените по стаите и таваните на апартамента. Поради това претенцията за обезщетение на вреди, причинени в апартаменат се явява доказана по основание срещу ответниците С. и К.. Същата не се доказва по отношение на ответника Ч. първо защото докателствата установиха, че неговият таван не се намира над апартамента на ищцата и второ защото няма данни покривът над този негов таван да е бил разкриван, съответно това да е причнило търсените вреди. Конкретните вреди по апартамента, въведени като предмет на претенцията за обезщетение са както следва: за счупена дограма и стъклата на кухнята, находяща се под таванската стая - 50лв; изстъргване, замазка и шпакловка на тавани- 270 лв, боядисване на тавани- 320 лв, сваляне, закупуване и поставяне на тапети 207.20 кв.м. - 1130лв.; циклене и лакиране на паркети - 66 кв.м. - 182лв.; демонтаж, закупуване, монтаж на кожена облицовка в коридора – 280 лв, демонтаж и направа на нова ел. инсталация в апартамента и таванската стая – 160 лв; подновяване на боя на дървена дограма в апартамента /6 единични врати и една трикрилна портална врата и 7 прозореца/- 272лв.; ремонт на пиано - 1150лв.; смяна на фурнир на салонен бюфет - 80лв.; ремонт на мебели /на диван, пълнежи и лакиране/ - 140лв. и претапициране на два броя фотьойли и лакиране на дървени части - 90лв.; препасване на врати на трикрилен гардероб и лакиране - 70лв. Отделните пера са съизмерени със заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, поради което следва да бъдат уважени само срещу ответниците С. и К. съобразно посочените по-горе размери /с изключение на обезщетението за кожена ламперия в коридора – основателен до 276,64 лв, за демонтаж и направа на нова ел. инсталация в апартамента и таванската стая – до размер 120 лв; за нарушени замазки по таваните на стаите – до размер 239,36 лв, за боядисване на тези тавани – основателен до размер на 316,80 лв/. С оглед основателността на тази главна претенция, основателен се явява и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законните лихви върху горните суми считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С решението си ВРС е уважил частично иска по чл. 45 ЗЗД за обещетение на вредите, причинени в жилището на ищцата, но без да присъди законната лихва върху тях. В тази си част решението следва да бъде оставено в сила, но без присъждане и на законните лихви върху главниците от въззивния съд, тъй като се касае за непълнота на първоинстанционното решение /там няам осъдителен диспозитив за законните лихви, дължими от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане/ , която е следвало да бъде преодоляна по реда и в срока на чл. 193, ал.1 ГПК /отм/. В останалата част, с която искът по чл. 45 ЗЗД срещу отв. К. и С. е отхвърлен досежно вредите в апартамента, решението следва да се отмени и да се постанови друго с осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят посочените по-горе суми, явяващи се обезщетение за причинени вреди. Солидарността в случая произтича от закона /чл. 53 ЗЗД/, тъй като двамата са причинили заедно вредите в качеството си на съсобственици на преустройваното таванско помещение.

По същите съображения настоящият състав намира за доказан по основание и размер искът за обезщетение на скрити вреди, изразяващи се в необходими разходи за прикриване увисването на таванската плоча в северната стая на апартамента. Заключението на експертизата, извършено от в.л. Миленков /л. 534 от делото на ВРС/ категорично установява провисване на железобетонна плоча, дължащо се на претоварване от товар, който надвишава първоначално приетият и то при изграждането на нов зид. Стойността на необходимите възстановителни разходи възлиза на 160 лв /приетото допълнително заключение/ и съвпада по размер с претендираното обещетение. Поради това, искът за обезщетение на скрити вреди е основателен и следва да се уважи срещу ответниците К. и С., тъй като установената вреда е в пряка причинна връзка с преустройството на тяхното таванско помещение, находящо се над апартамента на ищцата. Претенцията е неоснователна срещу ответника Ч., тъй като не може да се установи вредата да е последица от предприети от него противоправни действия.

Посочената по-горе пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат не се установява по отношение на претендираните вреди в таванското помещение на ищцата. Действително вещите лица са констатирали наводняване и в таванската стая на ищцата, такива сведения дават и част от свидетелите, но не може да се достигне до категоричен извод причинените вреди да са настъпили пряко от осъщественото строителство. Тук следва да се има предвид казаното от в.л. Миленков в с.з. пред ВРС на 27.06.2002г., който обръща внимание на старостта на сградата както и на изградената канализационна мрежа и пукнатините на тръбите от каменин. Изнесените данни за покривната дървена конструкция и изгниването на гредите води до извода, че протичането в таванското помещение, за разлика от това в апартамента на ищцата се дължи на естествени причини, тъй като дървеният материал не е устойчив на влага. Допълнителен аргумент в полза на този извод е, че самото таванско помещение граничи с външната стена на жилищната сграда. Разкриването на покрива на преустройвания таван дава пряка възможност за причиняване на вреди в апартамента на ищцата, който е непосредствено под този таван, но не и в съседното таванско помещение, което също е собственост на ищцата. Ето защо настоящият състав намира претенцията за обезвреда за недоказана по отношение на таванското помещение на ищцата, поради което и решението, с което са отхвърлени исковете по чл. 45 ЗЗД за ремонт на пробит покрив на таванската стая и пробиване на три места на източната и южната стена на таванското помещение на ищцата с площ от 54 кв.м. в размер на 70лв.; стъргане на боя по мазилката на стените 54 кв.м. - 30 лв.; гипсова шпакловка на стени 54 кв.м. - 50лв.; боядисване на стените -50лв.; за направа на подова настилка с ребра и талашит в таванското помещение 20 кв.м. - 70лв.; за боядисване с блажна боя по дървени повърхности - 30лв.; облицовка на таван с шпертплат и изолация 20 кв.м. - 70лв.; демонтаж, доставка и монтаж на дървената облицовка на тавана на помещението с площ от 20 кв.м. - 120лв.; боядисване на дървена облицовка на тавана на таванското помещение - 50лв. сваляне на строителни отпадъци от таванската стая -100лв. следва да се остави в сила.

По отношение на претенциите за заплащане на суми в размер на 3527,32лв и 613,46лв, претендирани като обезщетение за лишаването на ищцата да ползва съответно жилищния си апартамент и таванското помещение – По делото са налице писмени доказателства, видно от които В. е давала под наем както апартамента, така и таванската си стая /представените на л. 478-479 данъчни декларации за 1996г. по отменения Закон за данък върху общия доход/. Ищецът по тази претенция следва да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е лишен от възможността да извлича ползи от имуществото си поради противоправното деяние на ответника. За да се проведе такова установяване следва да се ангажират специални знания, с помощта на които да се изясни дали констатираните увреди правят имота напълно негоден за обитаване, респ. за извличане на граждански плодове от него. Ако отговорът на този въпрос е положителен следва да се изясни какъв период от време е обективно необходим за предприемане ремонтни дейности за възстановяване на имота в предходното му състояние, тъй като тогава би имало лишаване от ползване само за периода на извършване на тези ремонтни дейности. С приключването им имотът отново би бил годен за ползване, а ищцата на общо основание може да търси обезщетение за разходите по самия ремонт. След като отговор на тези въпроси не е даден, претенцията за обезщетение за лишаване от ползите е останала недоказана и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд като неоснователна.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 2088,23 лв върху търсените обезщетения, считано от датата на непозволеното увреждане до датата на подаване на исковата молба: - Предвид акцесорния характер на тази претенция, основателността й е обусловена от основателността на главния иск по чл. 45 ЗЗД. По изложените по-горе съображения, настоящият състав намери за основателни исковете за обезщетение на вреди в апартамента, включително за възстановяване на повредените ел. инсталации в апартамента и таванската стая, както и за обезщетение на скритите вреди вследствие на провисналата таванска плоча в северната стая. Поради това, акцесорната претенция следва да се уважи като основателна до размера, съответстващ на присъдената главница. Искът по чл. 86 ЗЗД обаче е основателен само за периода след 01.08.1997г. до датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г. Това е така, тъй като не може да се определи с абсолютна точност датата на причиняване на вредите. Увреждащият акт в случая не представлява еднократно противоправно въздействие, а крайното настъпване на вредите е резултат на продължителни процеси. Затова не може да се приеме, че вредите са настъпили веднага след започването на преустройството и разкриването на покрива /24.06.1997г./. Най – ранната дата, към която наличието на тези вреди се установява е 01.08.1997г. – отчитайки, че ремонтните дейности са били провеждани през целия м. юли, когато е паднало и голямо количество валежи. Всички тези фактори в съвкупност и постепенно са причинили установените вреди в апартамента. След съответни изчисления с помощта на софтуерния продукт “АПИС – Финанси” съдът намира, че стойността на мораторната лихва върху присъдената главница за периода 01.08.1997-18.05.1998г. възлиза на 550,60 лева. Поради това, Решението на ВРС следва да се отмени в частта, с която искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата е отхвърлен до размера от 550.60 лв и за периода от 01.08.1997г. до 18.05.1998г. и вместо това искът да се уважи спрямо И. К. и В. С. за този период и до този размер. За горницата искът е неоснователен, тъй като самата главна претенция е частично отхвърлена, а за периода 24.06.1997 до 31.07.1997г.не се доказва наличие на безспорно настъпили вреди. Поради това първоинстанционното решение следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлена претенцията за лихва върху главницата за горницата над 550,60 лв до претендираните 2088,23 лв и за периода от 24.06.1997г. до 31.07.1997г.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 29.01.2004г., постановено по гр.д. 3146 по описа на ВРС за 1998г. в частта, с която Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 /сега “Шопен” 10 и "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС, със седалище в гр. Варна, ул. "Лозенград", бл. З, вх. В, ет. 7, ап. 58 са осъдени да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на ул. "Шумен" /"Шопен"/, 10, вх. Б в гр. Варна, построена в парцел 1-1, кв. З, представляващо изграждането на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на З.П.В. ЕГН ********** *** против Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10 и "Рико" ООД, гр. Варна, рег. по ф.д. № 6634/94г. на ВОС, със седалище в гр. Варна, ул. "Лозенград", бл. З, вх. В, ет. 7, ап. 58 с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането им да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на ул. "Шумен" /"Шопен"/, 10, вх. Б в гр. Варна, построена в парцел 1-1, кв. 3, представляващо изграждането на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция, намираща се над таванските помещения, собственост на всеки от ответниците В.И.С., И.П.К., Ю.А.Ч.,***, включително и над таванското помещение, представляващо обща част на етажната собственост, както и изградените в тези тавански стаи надзиждания, изливане на нови бетонови плочи /тавански и вътрешно разделителни/, изградените нови разделителни стени и емпорета /включително и на зид в общия коридор, върху който ляга емпоре/, ведно с обособените нови помещения /мокри и сухи/ и изградените в тази връзка "ВиК" и електрически инсталации.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.01.2004г., постановено по гр.д. 3146 по описа на ВРС за 1998г. в частта, с която В.И.С., ЕГН **********,*** /сега “Шопен” 10 и И.П.К., ЕГН ********** *** /сега “Шопен” 10/ са осъдени да премахнат завършеното през 1998г. строителство в таванския етаж на сградата, находяща се на ул. "Шумен" /"Шопен"/, 10, вх. Б в гр. Варна, построена в парцел 1-1, кв. 3, представляващо изграждането на капандури и допълнителни прозорци в покривната конструкция, намираща се над таванското помещение, собственост на ответниците В.И.С. и И.П.К., включително и над таванското помещение, представляващо обща част на етажната собственост, както и изградените в тези тавански стаи надзиждания, изливане на нови бетонови плочи /тавански и вътрешно разделителни/, изградените нови разделителни стени и емпорета /включително и на зид в общия коридор, върху който ляга емпоре/, ведно с обособените нови помещения /мокри и сухи/ и изградените в тази връзка "ВиК" и електрически инсталации, по иска на З.П.В., ЕГН ********** *** против В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗС.

             ОТМЕНЯ решение от 29.01.2004г., постановено по гр.д. 3146 по описа на ВРС за 1998г. в частта, с която са отхвърлени исковете на З.П.В., ЕГН ********** *** срещу В.И.С., ЕГН **********,***, И.П.К., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в апартамента на ищцата /за счупена дограма и стъклата на кухнята, находяща се под таванската стая – 50 /петдесет/ лв.; сваляне, закупуване и поставяне на тапети 207.20 кв.м. – 1130 /хиляда сто и тридесет/ лв. циклене и лакиране на паркети - 66 кв.м. -182 /сто осемдесет и два/ лв.; подновяване на боя на дървена дограма в апартамента /6 единични врати и една трикрилна портална врата и 7 прозореца/- 272 /двеста седемдесет и два/лв.; ремонт на пиано -1150 /хиляда сто и петдесет/ лв.; смяна на фурнир на салонен бюфет – 80 /осемдесет/ лв.; ремонт на мебели /на диван, пълнежи и лакиране/ - 140 /сто и четиридесет/ лв. и претапициране на два броя фотьойли и лакиране на дървени части – 90 /деветдесет/ лв.; препасване на врати на трикрилен гардероб и лакиране – 70 /седемдесет/ лв., за прикриване увисването на таванска плоча в северната стая – 160 /сто и шестдесет/ лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът на З.П.В. срещу  В.И.С. и И.П.К. за заплащане на мораторна лихва върху посочените главници до размер от 550, 60 /петстотин и петдесет, 60/ лв и за периода от 01.08.1997г. до 18.05.1998г. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********,*** и И.П.К., ЕГН ********** *** солидарно да заплатят  на З.П.В., ЕГН ********** *** сумата от общо 3324 /три хиляди триста двадесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за вреди в апартамента на ищцата, както следва: за счупена дограма и стъклата на кухнята, находяща се под таванската стая – 50 /петдесет/ лв.; сваляне, закупуване и поставяне на тапети 207.20 кв.м. – 1130 /хиляда сто и тридесет/ лв. циклене и лакиране на паркети - 66 кв.м. -182 /сто осемдесет и два/ лв.; подновяване на боя на дървена дограма в апартамента /6 единични врати и една трикрилна портална врата и 7 прозореца/- 272 /двеста седемдесет и два/ лв.; ремонт на пиано -1150 /хиляда сто и петдесет/ лв.; смяна на фурнир на салонен бюфет – 80 /осемдесет лева/лв.; ремонт на мебели /на диван, пълнежи и лакиране/ - 140 /сто и четиридесет/ лв. и претапициране на два броя фотьойли и лакиране на дървени части – 90 /деветдесет/ лв.; препасване на врати на трикрилен гардероб и лакиране – 70 /седемдесет/ лв., за прикриване увисването на таванска плоча в северната стая – 160 /сто и шестдесет/ лв, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********,*** и И.П.К., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на З.П.В., ЕГН ********** *** сумата от 550, 60 /петстотин и петдесет, 60/ лева, представляваща законната лихва върху посочените главници, считано от 01.08.1997г. до 18.05.1998г., на основание чл. 86 ЗЗД.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.01.2004г., постановено по гр.д. 3146 по описа на ВРС за 1998г. в останалите му обжалвани части, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД на З.П.В. ЕГН ********** *** срещу Ю.А.Ч., ЕГН **********,*** 10, В.И.С., ЕГН **********,*** и И.П.К., ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение за вреди, причени в собственото на ищцата таванско помещение;  за ремонт на съборен северозападен ъгъл на таванското помещение и унищожена фасада, корниз и външна мазилка на таванската стая - претенцията в размер на 1660  /хиляда шестстотин и шестдесет/ лева; по покрива на жилищната сграда на ул. "Шопен" 10; за лишаването на ищцата да ползва апартамента си от 01.09.1997г. до датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г. в размер на 3527,32 /три хиляди петстотин двадесет и седем,32/ лв, за лишаването на ищцата да ползва таванската си стая от 01.09.1997г. до датата на подаване на исковата молба – 18.05.1998г. в размер на 613,46 /шестстотин и тринадесет,46/ лв, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането до предявяването на исковата молба – 200 /двеста/ лв; в частта, с която е отхвърлен искът на З.П.В. срещу И.П.К. и В.И.С. за заплащане на законната лихва върху претендираните главници за разликата над 550.60 /петстотин и петдесет,60/ лв до претендираните 2088, 23 /две хиляди осемдесет и осем/ лв и за периода 26.06.2997г. - 31.07.1997г., както и е отхвърлен искът на З.П.В. срещу Ю.А.Ч. за заплащане на законната лихва в размер на 2088,23 /две хиляди осемдесет и осем/ лв  върху претендираните главници, считано от датата на увреждането 26.06.1997г. до датата на подаването на исковата молба – 18.05.1998г., в частта, с която И.П.К. е осъден солидарно с Ю.Ч. и В.С. да заплати на З.П.В. сумата 120 /сто и двадесет/ лв, представляваща обезщетение за унищожени ел. инсталации в апартамента и в таванската стая и е отхвърлен искът за горницата общо до 160 /сто и шестдесет/ лв, както и сумата от 276,64 /двеста седемдесет и шест, 64/ лв, представляваща обезщетение за унищожена кожена ламперия в апартамента, като е отхвърлен искът за горницата до 280 /двеста и осемдесет/ лв; както и в частта, с която само И.П.К. е осъден да заплати на З.П.В. сумата 239,36 /двеста тридесет и девет, 36/ лв, представляваща обезщетение за нарушени замазки по таваните на стаите в апартамента, като е отхвърлен искът за горницата до 270 /двеста и седемдесет/ лв, както и сумата от 316,80 /триста и шестнадесет, 80/ лв за боядисване на тези тавани, като е отхвърлен искът за горницата до 320 /триста и двадест/ лв.

Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлен искът на З.П.В. с правно основание чл. 109 ЗС срещу И.П.К. и В.И.С., Ю.А.Ч. и “Рико” ООД за спиране по-нататъшното извършване на строителство в таванския етаж;  в частта, с В.И.С. и Ю.А.Ч. са осъдени за заплатят сумата от 120 лв, представляваща обезщетение за унищожени ел. инсталации в апартамента и в таванската стая, както и сумата 276,64 лв, представляваща обезщетение за унищожена кожена ламперия в апартамента, както и в частта, с която е отхвърлен искът на З.П.В. срещу И.П.К., В.И.С., Ю.А.Ч. за обезщетение на необходимите разходи за отстраняване на щетите от течове, появили се по стената на коридора – материали на обща стойност 437,60 лв и труд 700 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

           

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.