Решение по дело №17011/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             10.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №17011 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №17011/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ц.Т.А. ЕГН ********** *** срещу решение №502873 от 08.10.2018 г постановено по гр.д.№8591/15 г на СРС , 163 състав , с което на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.9,11,33 ЗПК и чл.86 ЗЗД е прието за установено спрямо въззивника , че дължи на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК *******гр.София сумата от 4130,99 лева незаплатена главница по договор за потребителски кредит №PLUS – 01677278 от 25.06.2012 г , ведно със законната лихва от 12.06.2014 г до окончателното заплащане на главницата ; 519,84 лева  лихви за забава за периода 05.03.2013 г – 29.05.2014 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.09.2014 г по ч.гр.д.№31955/14 г на СРС , 30 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът не е доказал предсрочна изискуемост на процесните суми , като не е надлежно уведомен /не е намерен на адрес/ с пускане на писмо в пощенската му кутия .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба . Възражението за липса на предсрочна изискуемост е преклудирано /не е заявено в отговор на исковата молба , като отговор не е подаден/ и не следва да се разглежда . Освен това са настъпили падежите на всички вноски по кредита и същите се дължат .  

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.10.2018 г и е обжалвано в срок на 25.10.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че възражението на ответника за липса на предсрочна изискуемост е преклудирано – отговор на исковата молба въобще не е подаден . Дори да се разгледа възражението е неоснователно , защото писмото е доставено в пощенската кутия на ответника . От друга страна „към датата на постановяване на решението“ е настъпил падежът на всички вноски по кредита и процесните суми се дължат .  

Решението на СРС правилно като краен резултат .

Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че при липса на отговор на исковата молба ищецът не е длъжен да доказва настъпване на предсрочна изискуемост на кредита . По чл.154 ал.1 ГПК ищецът – и при липса на отговор на исковата молба – трябва да докаже исковете си , включително и предсрочна изискуемост ако се позовава на такава .

По делото няма категорични данни ответникът да е уведомен за предсрочната изискуемост . Пускането в пощенската кутия на ответника не е равнозначно на надлежно връчване , още повече че ответникът е оспорил удостоверението от куриерската фирма за уведомяването си .

От друга страна , вярно е , че към датата на приключване на съдебното дирене пред СРС /21.09.2018 г / е настъпил падежа на всички вноски по кредита . „Датата на постановяване на решението“ е ирелевантна при преценката на новонастъпили в процеса факти по чл.235 ал.3 ГПК  . С Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г на ОСГТК на ВКС се прие , че предявеният по реда на чл.422 ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен  за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо /датата на приключване на съдебното дирене/ , въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение .

С представените по делото договор за потребителски кредит №PLUS – 01677278 от 25.06.2012 г с погасителен план ищецът доказва процесните задължения , за които няма данни да са платени от ответника . Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

  

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №502873 от 08.10.2018 г постановено по гр.д.№8591/15 г на СРС , 163 състав .

 

ОСЪЖДА Ц.Т.А. ЕГН ********** *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК *******гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                         2.