Решение по дело №2489/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 33
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 8 февруари 2020 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630202489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

33/17.1.2020г.           гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав

На четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: Валентина Тонева

 

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАД №2489 по описа на ШРС за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0000954/08.11.2019г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв., на основание чл. 85 ал.4 от ЗНЗ, вр. чл.81, ал.1 от ЗНЗ, за нарушение на чл. 74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, вр. чл.74е, ал.3 от ЗНЗ.

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание изпраща представител ,който поддържа жалбата.

Представител на АНО намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2019г. била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство и Закона за насърчаване на заетостта в обект- „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, Община Шумен, ул.“**************“ ****, чл. 21, ап.4, в офиса на обслужваща счетоводна кантора в гр. Шумен.

В хода на проверката било установено, че „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД има издадено Удостоверение № 260/09.07.2018г. от МТПС, със срок до 09.07.2023г. за извършване на дейности като предприятие, което осигурява временна работа /ПОВР/, но няма в момента полица за сключена групова застраховка или банкова гаранция, в размер на 200 000 лв. за вземанията на работещите, които ще бъдат наемани от него за осигуряване на временна работа. Горното се установявало и от писмено обяснение от 07.10.2019г. от пълномощника Ю. И.И..

По повод констатациите направени при проверката на 07.10.2019г. бил съставен АУАН № 27-0000954 от 09.10.2019г., на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 74е, ал.2, т.7, вр. чл. 74е, ал.3 от Закона за насърчаване на заетостта.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, на 08.11.2019г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 27-0000954/08.11.2019г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв., на основание чл. 85, ал.4 ЗНЗ, вр. чл.81, ал.1 от ЗНЗ, за нарушение на чл. 74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, вр. чл.74е, ал.3 от ЗНЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства- разпитът на свидетелите, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата чл. 74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта за регистрация на дейността по ал. 1, могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България, които отговарят на следните условия:т.7 да имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа.

Съгласно чл. 74е, ал.3 от Закона за насърчаване на заетостта, лицата трябва да отговарят на условията по ал. 2 през целия период на регистрация.

Съгласно чл. 74л, ал.5 от Закона за насърчаване на заетостта, в срока по ал. 4 предприятията, които осигуряват временна работа, представят в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7.

В конкретния казус, от приложените по делото доказателства се установява, че представената в хода на проверката полица № 0710-200-2018-00011, издадена на 17.05.2018г. на „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК ********* от „ОЗК –Застраховане“ ЗАД гр. София, е с изтекъл на 20.05.2019г. срок на действие на застраховката „ Гражданска отговорност на работодателя, с лимитна отговорност 200000лв“.

При тези данни безспорно се установява, че „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, не отговаря на условията за регистрация на дейността по осигуряване на временна работа за целия период на регистрацията си, считано от 21.05.2019г до момента на проверката .

От цитираното  в НП писмо вх. № 19091979/16.08.2019г. на АЗ до ИА „ГИТ“ АНО е установил, че „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, фигурира в списъка на предприятия, които не са предоставили в законово установения срок до 30.06.2019г. в АЗ застрахователен или банков документ по смисъла на чл. 74 е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, вр. чл. 74л, ал.5 от Закона за насърчаване на заетостта.

Настоящата инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.

Същевременно съдът установи, че в НП са допуснати следните технически грешки:

* при изписване на санкционната норма, е посочен чл. 81, ал.1 от ЗНЗ, вместо коректната чл. 81, ал.2 от ЗНЗ. В случая е посочена разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗНЗ, предвиждаща конкретен размер на санкцията от 5000лв., а е определен размер на санкцията 2500лв., т.е. съдът намира, че при техническата грешка е допуснато смесване на грешно посочване на цифровата квалификация на санкционната норма и определяне на конкретния размер, съобразно чл. 81, ал.2 от ЗНЗ.

*включен е неотносим към казуса текст на стр.3 от НП, изречение 5 - то отгоре: „С оглед на това, са налице материално- правните предпоставки на чл. 81, ал.1 от ЗНЗ за налагане на наказание на С.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***.

Описаните технически грешки не налагат отмяна на НП, доколкото не са довели до накърняване на правата на жалбоподателя. Безспорно в НП и в АУАН са описани всички обстоятелства по извършване на нарушението и са наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно са посочени точно законовите разпоредби, които са нарушени- за нарушение на чл. 74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, вр. чл.74е, ал.3 от ЗНЗ. Същевременно съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗНЗ, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съобразно  ЗАНН и  чл. 85, ал. 5 от ЗНЗ, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя доводите на представителя на жалбоподателя за „маловажност” на процесната деятелност. „Маловажността” представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, обусловено от наличие на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от този вид. В настоящия казус санкционираната деятелност не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не се споделя от съда становището на представителя на жалбоподателя, че не извършването на дейност от дружеството в периода с изтекъл срок на действие на 20.05.2019г. на застраховката„ Гражданска отговорност на работодателя с лимитна отговорност 200000лв“ налагало извод за маловажност.

Даването на грешна /цифрова/ правна квалификация досежно приложимата санкционна норма не съставлява съществено процесуално нарушение, според настоящият състав. Жалбоподателят е запознат с фактите, описани в АУАН и НП, защитавал се е срещу тях в хода на административно наказателното производство, видно от съдържанието на жалбата и от изложеното в съдебно заседание становище. Неправилната/цифрова/ правна квалификация е имала за последица прилагането на разпоредба, предвиждаща налагането на имуществена санкция в конкретно определен по-висок размер от предвидения в относимата разпоредба. Горното съдът приема, че може да преодолее чрез изменение на НП по реда на чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН, поради което и НП следва да бъде изменено на чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и да определи санкцията в законовият размер на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ.

Относно конкретния размер - Съгласно относимата в казуса разпоредба на чл. 81, ал.2 от ЗНЗ, на физически и/или юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000лв. до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500лв. до 5000 лв. Същевременно настоящата инстанция счита, че размерът на наложеното наказание от 2500лв. е явно несправедлив и явяващ се несъразмерно тежък. За да достигне до този извод, настоящият състав отчита сравнително висока тежест на нарушението, доколкото касае отношения, свързани с гарантирането и защитата на правата на работещите, свързани с трудовите правоотношения, но и фактът, че липсват доказателства за други такива нарушения, поради което целите на административно - наказателната репресия, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, биха могли да се изпълнят и с налагане на имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 1000лв., поради което НП следва да бъде изменено в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000954/08.11.2019г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „СДХ-ПЕРСОНАЛ СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, с което е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ, вр. чл.74е, ал.3 от ЗНЗ, като НАМАЛЯВА размера на “имуществената санкция” на 1000лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

                                                                                                                                                             

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: