Решение по дело №919/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 868

Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:	СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20237050700919 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е жалбата на „Титан Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ***** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021 г., потвърден с Решение № 270/10.12.2021 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на дружеството за задължения за лихви за ДДС по чл.177 от ЗДДС, в размер на 12 251.94 лева, дължими от „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, за данъчен период м.01.2017г.

С Решение № 1599/01.12.2022г. Административен съд Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 от ЗДДС. С Решение № 4260/20.04.2023г. на Осмо отделение на Върховен административен съд, по адм. дело № 1046/2023г., е отменено решението на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – не е изложил мотиви относно наличието на субективния елемент от състава на чл. 177 от ЗДДС, обуславящ ангажиране отговорността на получателя на облагаемите доставки – знание за това, че данъкът, респ. лихвите няма да бъдат внесени от доставчика, както и за това, че не са изложени мотиви относно възможността на задълженото дружество да погаси публичните си задължения.

При новото разглеждане на делото, страните не представят доказателства, изразяват становища по съществото на спора.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. И.С. от ***, твърди, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на „Титан Трейдинг“ ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС, тъй като не са установени предпоставките на закона. Прави искане за присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт М.К., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321000042-020-001/06.01.2021г., издадена от Н.И.Б.– началник на сектор при ТД на НАП Варна, изменена със ЗВР № Р-03000321000042-020-002/28.04.2021г. на С.С.А. – началник сектор при ТД на НАП Варна, в качеството си на заместник на Н.И.Б.. Срокът за завършване на ревизията е определен с последната заповед за изменение на ЗВР – 02.07.2021 г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000321000042-092-001/15.07.2021г., на основание чл. 117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г. от Н.И.Б., възложил ревизията и Б.Т.Б.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на „Титан Трейдинг“ ЕООД за ревизирания данъчен период 01.01.2017г.-31.01.2017г. е ангажирана отговорността по чл. 177 от ЗДДС, поради невнесен от „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД ДДС в размер на 25 623.77 лв. и лихви към датата на съставяне на РД в размер на 11 474.67 лв. На 16.09.2021г. с АПВ № П-03000321155894-004-001 е извършено прихващане на 25 623.77 лв., но към датата на издаване на РА не са погасени дължимите лихви за издължения със забава ДДС за посочения период в размер на 12 251.94 лв.

Дружеството е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр. Варна, който с Решение № 270/10.12.2021г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му - ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно посочени по-горе заповеди. РА е издаден от органа възложил ревизията Н.И.Б.и от ръководителя на ревизията – Б.Т.Б., съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 2 ДОПК.

От страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че ЗВР № Р-03000321000042-020-001/06.01.2021г., изменена със ЗВР № Р-03000321000042-020-002/28.04.2021г., са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител /диск/, съдържащ съответните доказателства. От това следва извод, че същите са валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от компетентните лица.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120 ал. 1 от ДОПК, включително в табличен вид, са описани фактурите, по които е формирано задължението. В РА са обективирани, както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на жалбоподателя, така и правните основания за издаване на акта. Подробни констатации се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120 ал. 2 изр. първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

Съгласно основанието, на което е издаден процесния ревизионен акт, по нормата на чл. 177 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а, когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.

Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 4/10.05.2022г. постановено по т. д. № 2/2020г. „Регистрираните лица по чл. 177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл 16, ал. 1 от ДОПК те са задължени лица по чл. 14 т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019г., според което с ревизионния акт по чл. 177 от ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл.14 т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14 т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им“.

В случая се касае за отговорност на пряк получател по реда на доставките, какъвто се явява ревизираното лице. Тази отговорност е особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице по веригата, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, вкл. и лихвите върху невнесения данък. Отговорността възниква при кумулативно наличие на законово определени предпоставки - лицето, чиято отговорност се ангажира, да има качеството получател по облагаема доставка, да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177 ал. 2 от ЗДДС. Тежестта да се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия състав на чл. 177 от ЗДДС е изцяло върху данъчната администрация.

По делото е безспорно, че доставчикът „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, „Титан Трейдинг“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, подробно описани в РА. „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен. Това е сторено едва дни преди издаване на РА – на 16.09.2021г. с акт за прихващане. Към датата на издаване на РА – 21.09.2021г. дружеството е останало задължено за лихвите за забава върху данъка, определени на 12 251.94 лева. Спорът е дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател на основание чл. 177 от ЗДДС.

За да бъде приложена успешно отговорността по чл. 177 от ЗДДС, каза се по-горе, е необходимо да са налице, както обективният елемент, така и субективният такъв. Безспорно обективният елемент е налице – дължимият ДДС не е внесен от доставчика към приключване на ревизията с РД, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. Субективният елемент на солидарната отговорност, има две проявни форми, съгласно чл. 177 ал. 2 от ЗДДС – наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

Приходните органи са възприели наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка на следните факти и обстоятелства. В хода на ревизията е установено, че от учредяване на дружеството жалбоподател през 2008г., както и към 01.12.2016г. датата на издаване на процесните фактури, съдружници в „Титан Трейдинг" ООД са Й.А.С., гр. Варна и „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД, представявано от управителя и едноличен собственик на капитала Й.А.С.. Същият е управляващ и представляващ на „Титан Трейдинг" ООД. Двете дружества са регистрирани на един и същ адрес. В хода на ревизионното производство е установено, че Й.А.С. в качеството си на управител на двете дружества е упълномощил лица за счетоводното обслужване на тези и други дружества.

В Търговския регистър на 30.12.2016г. е вписана промяна в обстоятелствата на „Титан Трейдинг" ООД, като всички дялове вече са собственост на Й.А.С. и дружеството става еднолично - „Титан Трейдинг" ЕООД.

Предвид гореизложените факти, ревизиращият екип приема, че „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД и „Титан-Трейдинг“ ЕООД са свързани лица по смисъла на §1. т. 3, букви „г“, „д" и „е" от ДОПК. Й.А.С., който е управлявал, осъществявал и контролирал дейността и счетоводството на двете свързани дружества е действал недобросъвестно като е знаел, че дължимият ДДС по декларираните от контролираното от него „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД доставки и дължимите във връзка с това лихви за забава, няма да бъдат внесени в приход на бюджета.

Поради това с оспорения РА на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за лихви за забава за ДДС, начислен по доставки, извършени от „Херос Комюникейшън Холдинг" ЕООД за данъчен период м.01.2017г.

Възраженията в жалбата, с която е сезиран съда – наличието на реални доставки, плащането на фактурите по банков път от страна на получателя на доставката, биха били основателни, ако тези факти се преценяват изолирано един от друг. Преценени обаче, като елементи, които са част от една съвкупност, се стига до извода, че е било налице знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Съдът не споделя твърдението, че „свързаността“ на двете дружества не може да обоснове знание за това, че данъкът няма да бъде платен. Това, че едно и също лице управлява двете дружества, подписва документите, свързани с дейността му, няма как да не знае в кой момент кое от дружествата, които управлява в какво финансово състояние е, какви са приходите, задълженията му и т.н. Знанието несъмнено е субективна категория, но при всички случаи, за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии. Когато субект на отговорността по чл. 177 ЗДДС е юридическо лице, за нуждите на ал. 2 от същия законов текст, следва да се приеме, че е налице знание у юридическото лице, когато се установи такова знание у физическите лица, които осъществяват неговото управление. Обстоятелствата, които в конкретния случай са преценени в тяхната съвкупност, сочат наличие на знание в дружеството получател, чрез неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика му.

Възражението на жалбоподателя, че задълженото лице - „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД разполагало с активи, които били достатъчни да се плати задължението, съдът намира за неотносими към спора. Чл. 177 ал. 6 от ЗДДС предвижда отговорността да се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Законодателят е въвел като условие за ангажиране на последващи получатели невъзможността да се събере дължимото от прекия получател. Неуспешното събиране спрямо прекия получател, като елемент от фактическия състав за насочване на претенцията на администрацията към другите отговарящи получатели, е свързано винаги с доказване от страна на органите по приходите на несъбираемост на задължението от този пряк получател. В тази връзка ще е необходимо доказването на неуспешно проведено обезпечително, съответно, изпълнително производство чрез прилагане към преписката на съответните актове на публичния изпълнител. Допълнително може да се приложи анализ за липсата на активи, спрямо които да се насочи изпълнението, съответно обезпечението. Това обаче е по отношение на прекия получател – дружеството жалбоподател по делото, а не на задълженото лице - „Херос Комюникейшън Холдинг“ ЕООД. Поради това съдът намира възражението за неизследване на възможностите на доставчика да плати задълженията си за неотносими към ангажиране отговорността на прекия получател. Отговорността по чл. 177 от ЗДДС затова е солидарна – при неплащане на задължението от задълженото лице и при наличие на фактическите основания, посочени в нормата, се ангажира отговорността на получателя на доставката.

Предвид горното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.

С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция на ответника за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК, следва да му бъде присъдено такова за всички инстанции в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, което в случая е 1502.67 лв. за всяка инстанция или общо 4 508.02 лв.

На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Титан Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ***** гр. Варна, ---------, представлявано от Й.А.С. против РА № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 270/10.12.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

ОСЪЖДА „Титан Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ***** гр. Варна, ---------, представлявано от Й.А.С. да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр. Варна сумата 4 508.02 лв / четири хиляди петстотин и осем лева и две ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.