гр. Силистра, 28.04.2021 г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Силистренският административен съд, в
публично заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 21 по описа за 2021 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на Т.А.И. ***, чрез адв. В. М. против Решение № 219 / 20.10.2020 г.
на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба с вх.№
11115 / 13.10.2020 г. срещу постановление с изх.№ С170019-022-0043088 от
31.07.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Силистра по изп.
д. № 19090001307 / 2009 г., налагащо запор върху банкова сметка ***/ДСК.
От обстоятелствената част на жалбата се
извлича и оспорване на постановление с изх. № С190019-022-0000236 от 11.01.2019
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Силистра по същото изп. д.
№ 19090001307 / 2009 г., налагащо запор върху вземане на жалбоподателката от
работодател по трудов договор с „Дунав“ АД.
Жалбоподателката, чрез обяснения в съдебно
заседание, изяснява, че всички дължими й плащания, които от месец декември,
2018 г. съставляват обезщетения по КСО /обезщетения за временна
неработоспособност, обезщетение за раждане и обезщетение за отглеждане на малко
дете/ се превеждат по цитираната сметка, като сумите по нея са несеквестируеми.
Също така превежданата й заплата по
посочената сметка, също е несеквестируема, тъй като е в размер на минималната
за страната.
Обобщава, че наложеният запор й създава
съществени затруднения, тъй като за всяко теглене на суми трябва да отиде в
офис на банката, вместо да използва картата си чрез банкомат, от който офис,
като установят, че постъпващите суми са от обезщетения по КСО, й изплащат
последните. Тази преценка за секвестируемост не може да се извърши при
използване на картата и жалбоподателката ангажира майка си или други лица да
обгрижват малкото й дете, за да си осигури пътуването до офис на банката. Моли
за отмяна на оспорените запори.
Ответникът
по жалбата Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите - Варна, не ангажира становище по жалбата.
По
делото няма спор, че постановление за налагане на запор от 2019 г. не е връчено
на адресата срещу подпис, респ. не са представени писмени доказателства за
връчването, поради което следва да се приеме, че оспорването е упражнено в
преклузивния срок по чл. 149 от АПК. В този случай се приема, че датата на
подаване на жалбата е датата на уведомяване.
По делото не е спорно и че в предмета на
настоящото дело не се включва принудителното изпълнение на публично вземане за
30 лева по наказателно постановление № 649 от 23.07.2007 г., чиято абсолютна
давност за събиране е изтекла /жалбата е уважена от контролния орган чрез
позитивната част от решението/.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата и уточнени в съдебно заседание, доказателствата по делото, становището
на публичния изпълнител и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
От
фактическа страна по делото се установява, че с разпореждане за присъединяване
изх. № С170019-105-0155974 / 31.07.2017 г. към образуваното срещу
жалбоподателката изпълнително дело № 19090001307/2009 г. са били присъединени
публични задължения за акциз и глоба в размер на 15 649.87 лв. по молба за
събиране по взаимна помощ с държава - членка на ЕС /Великобритания/. Тези
задължения са изискуеми и ликвидни. Спрямо тях няма основания за простиране
ефектът на абсолютна давност.
За погасяване на задълженията публичният
изпълнител е наложил запор върху постъпващите суми по банкова сметка ***
„ЕКСПРЕСБАНК“/“Банка ДСК“ АД. Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение
на жалбоподателката.
По делото няма възражения, а и не се
разпознават признаци на основания за отмяна на оспорения запор.
Наложеният запор чрез процесните
постановления не визира и не разпорежда изрично налагане на запор върху
несеквестируемо имущество. То посочва вида на обезпечителната мярка – запор и
способът – запор върху вземане. Съответните длъжностни лица при третите
лица-платци /при работодателя и съответни при банковото учреждение/ прилагат
разпоредбата на чл. 213 от ДОПК и при
установяване, че постъпилата сума представлява обезщетение по КСО /обезщетение
за отглеждане на малко дете/, респ. помощи по КСО, респ. сума, която е по-малка
от сбора от 250 лева месечно на член от семейството - чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК - семейството на жалбоподателката е тричленно, т.е.общата несеквестируема
сума е 750 лева месечно /изплащат дължимата на жалбоподателката/. Тези данни се
изясняват изрично чрез обясненията на жалбоподателката в съдебно заседание. Посочената
несеквестируемост следва по силата на закона, независимо дали текстът на чл. 213
от ДОПК е възпроизведен в постановлението. В случая не се жали разпореждане на
публичен изпълнител, с което се посочва конкретно сумата, подлежаща на превод с
евентуална преценка за размера спрямо несеквестируемостта.
Обстоятелството, че жалбоподателката търпи несгоди
и неудобства, за да получава обезщетенията и други плащания поради невъзможност
да ползва карта, не е основание за отмяна на постановлението за налагане на
запор. Това неудобство е свързано с необходимостта от преценка на длъжностно
лице за секвестируемост на средствата в зависимост от вида на вземането – суми
по КСО.
Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК
публичните вземания, каквито са процесните за акциз и глоба по присъединеното
дело, се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при НАП. Вземанията,
цитирани в молба за събиране по взаимна помощ с държавите-членки на ЕС от
08.07.2016 г., са установени, ликвидни, изискуеми. Налице е изпълнителен титул.
Същите изпълнителни
основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 4
и т. 5 от ДОПК-решения на митнически органи за акциз и
наказателно постановление за глоба, издадено от държава членка на ЕС.
Наличието на предявен изпълнителен титул
и липсата на доброволно изпълнение обвързва публичния изпълнител да предприеме
действия по неговото принудително изпълнение.
Постановленията за налагане на запор са
издадени от материално компетентен орган, при наличие на изискуемата се форма с
мотиви, съдържащи се и в административната преписка, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно. Не
се посяга върху несеквестируемо имущество – нито в постановлението е визирано
такова извън обхвата на чл. 213 от ДОПК, нито на практика се извършва превод на
суми в полза на взискател – държавата по отношение на суми-обезщетения по КСО.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 268 ДОПК,
съдът
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.А.И., ЕГН: ********** *** против Решение № 219 / 20.10.2020
г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба с
вх.№ 11115/13.10.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.