№ 2251
гр. София, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501790 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. П. чрез неговата майка и законен
представител Ц. Н. П.а и адв. И. В. от АК-Пловдив против определение №
262845/27.04.2022 г. по гр.д. 10343/20 г. на Софийския градски съд, с което е
върната молбата му с вх. № 277222/29.03.2022 г., подадена по електронната
поща на 28.03.2022 г. за изменение на постановеното по делото решение №
260793 от 7.03.2022 г. в частта за разноските.
В частната жалба е оспорено становището на първоинстанционния съд,
изразено в съобразителната част на решение № 260793/07.03.2022 г. по гр.д.№
10343/20 г., че на ищеца не следва да се присъждат претендираните от него
разноски, тъй като не е представил списък чл. 80 от ГПК, с което е
обосновано оставянето на искането му без уважение, без да е посочено
конкретно за кои разноски се отнася отхвърлителният диспозитив. Поддържа
се, че липсата на списък по чл. 80 от ГПК не лишава ищеца, чиито искове са
уважени, от възможността да иска присъждането на направените по водене на
делото разноски, в случая - за заплатена държавна такса от 80 лв. и за вещо
лице в размер на 780 лв., за чието извършване са налице доказателства.
Твърди се, че доколкото искането за разноски е направено в исковата молба и
е отхвърлено изцяло, съдът неправилно е възприел молбата по чл. 248 от ГПК
като такава за изменение на решението, като не е съобразил, че нормата на чл.
1
248, ал. 1 от ГПК урежда две различни хипотези – за изменение и за
допълване на решението в частта за разноските, като във втория случай
липсата на списък не е предпоставка за допълване на решението в тази част.
Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното определение и за
допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез
присъждането им в посочения размер.
Ответникът по жалбата А. Д. О., чрез пълномощника си адв. Е. О.а,
оспорва същата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК
се твърди, че искането на жалбоподателя, направено с молбата по чл. 248 от
ГПК е такова за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, тъй като съдът изрично се е произнесъл по неговото отхвърляне,
поради което наличието на списък по чл. 80 от ГПК, представен най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в
съответната инстанция, е предпоставка за неговата допустимост. Поддържа
се, че ако съдът приеме молбата за допустима, не следва да присъжда
претендираните разноски за експертиза, тъй като по делото не е била
изготвена такава, а внесената сума по депозита следва да бъде възстановена
на ищеца. Направено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
намира следното :
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването.
С решение № 260793 от 7.03.2022 г., пост. по гр.д.№ 10343/2020 г.
Софийският градски съд, г.о., ІV брачен състав е уважил предявения от А. Ц.
П., чрез неговата майка и законен представител Ц. Н. П.а, иск с правно
основание чл. 69 от СК, като е признал за установен неговия произход от
ответника А. Д. О. и е осъдил последния да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от 29.09.2019 г. С решението съдът е оставил без
уважение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски, направено
с исковата молба, по изложени в съобразителната му част лаконични мотиви,
че до приключване на устните състезания той не е представил списък по чл.
80 от ГПК.
2
За да върне молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, в обжалваното
определение съдът е приел на първо място, че тя е такава за изменение на
решението в тази част, доколкото съдът изрично се е произнесъл по него,
оставяйки го без уважение. Оттам е направил извод, че молбата за
изменението му, при липсата на списък по чл. 80 от ГПК е недопустима, с
което и по аргумент от чл. 130 от ГПК, е обосновал нейното връщане.
При горните данни съдът намира следното :
В нормата на чл. 248 от ГПК е регламентирано ревизионно по
естеството си производство като процесуален способ както за допълване на
решението в частта за разноските, когато съдът въпреки направеното изрично
искане за това не се е произнесъл по него, така и за изменението му в тази
част от съда, който го е постановил, когато те са присъдени в размер, който не
удовлетворява страната, която ги претендира.
Според мотивите към т. 8 от ТРОКГТК № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., предмет на искането за изменение на решението в частта за
разноските, по смисъла на втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е
привеждането им в съответствие с твърдението на страната за тяхното
действително осъществяване, след като съдът е определил размера, в
който е приел, че те са дължими. Според същия тълкувателен акт, само
такова искане е за изменение в размера на вече присъденото, а не такова за
допълнително произнасяне, поради което само в този случай настъпва
правната последица, установена в чл. 80, изр. второ от ГПК- недопустимост
на молбата по чл. 248 от ГПК, поради липсата на списък по чл. 80 от ГПК,
която обаче е неприложима в хипотезата на искане за неговото допълване. В
този случай, липсата на представен от страната списък по чл. 80 от ГПК не е
основание да се откаже присъждането на разноски на страната, която ги
претендира, съобразно изхода на спора по делото, а такова, обуславящо
недопустимост на искането за изменение на решението в тази част, но само
ако съдът ги е присъдил в размер, който страната счита, че не съответства на
този, в който действително ги е направила, или който следва от
съотношението между тях и уважената респ. отхвърлената част от една
страна, и цената на иска, когато той е оценяем, от друга страна. В случая,
макар с решението по делото съдът изрично да е оставил без уважение
искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски, той е
3
изложил съображения за неговата недопустимост, като неправилно е
приел, че основанието по чл. 80 от ГПК, обуславящо допустимостта на
искането за изменение на решението в частта за размера на присъдените
разноски, предпоставя и произнасянето по същество на самото искане за
тяхното първоначално присъждане. Възприемането на изложеното в
обжалваното определение разбиране, би довело до невъзможност за
коригиране по реда на инстанционния контрол на неправилното становище на
съда, че представянето на списък на разноските по чл. 80 от ГПК е елемент от
фактическия състав на възникване правото на страната на тяхното
присъждане, което е contra legem, доколкото липсата на такъв списък
обуславя допустимостта на молбата за изменение на решението в тази част.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че в случая не е
налице действително произнасяне по искането за присъждане на
разноски, доколкото съдът е третирал липсата на списък по чл. 80 от ГПК
едновременно като пречка за тяхното присъждане с решението по делото и
като отрицателен факт, обуславящ недопустимостта на искането по чл. 248 от
ГПК. Затова допустимостта на подадената от ищеца молба по чл. 248 от ГПК
не е обусловена от наличието на представен от него списък по чл. 80 от ГПК,
поради което и определението за нейното връщане като недопустима е
неправилно.
По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото да бъде изпратено на Софийския градски съд за
произнасяне по съществото на искането, направено с молбата по чл. 248 от
ГПК.
При произнасяне по съществото на молбата първоинстанционният съд
следва да съобрази, че внесената като депозит, но неизразходвана сума за
експертиза не се възлага на насрещната страна, а подлежи на връщане на
страната, която я е внесла по реда и при условията на чл. 82 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 262845/27.04.2022 г., пост. по гр.д.
4
10343/20 г. на Софийския градски съд, ІV брачен състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по
същество на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, с вх. №
277222/29.03.2022 г., подадена от А. Ц. П., действащ чрез своята майка и
законен представител Ц. Н. П.а по електронната поща на 28.03.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5