Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 6053 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 04.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 77490/2018г. на СРС, ГО, 41 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение „Ч.Е.Б.“ АД,
че ответникът Р.А.И. дължи следните суми: сумата от 333, 75 лева, представляваща
стойност на доставена електрическа енергия за имот – апартамент № 518, находящ
се в гр. София, жк *********, за периода от 20.08.2017г. до 21.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане и сумата от 12, 01 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2017г. до 25.04.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 28358/2018г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи относно
недоказаност на правопораждащите факти на предявената претенция. Счита, че първоинстанционният
съд се е произнесъл извън предмета на спора, доколкото ответникът не е оспорил,
че е потребител на електрическа енергия в процесния имот, тъй като в подадения
отговор на исковата молба е налице единствено общо и бланкетно оспорване на
исковата претенция. На следващо място, твърди се съществено процесуално
нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест в
производството по съображения за липса на указания, че ищецът не сочи
доказателства за сключването на договор за наем между ответницата и Столична
община, както и за фактическото предаване на имота от страна на наемодателя.
Жалбоподателят аргументира необосноваността на изводите на СРС и с
обстоятелството, че според заключенията на приетите и неоспорени
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, на името на ответницата има
открита партида с процесното ИТН и СТИ, а отчитането на потребената ел. енергия
било извършено в съответствие с приложимата нормативна уредба. Посочено е още,
че ищцовото дружество не сключва договори в хартиен вид с битови клиенти, а
само в електронен вид с посочен абонатен номер. Възможността за сключването на
договор между страните чрез изрични насрещни волеизявления или по друг начин
аргументира с даденото в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по
тълкувателно дело № 4/2012г. на ВКС, ОСГТК, разрешение на този въпрос.
Поддържа, че от събраните и неоспорени по делото доказателства се установява,
че ищецът е открил партида на името на ответницата въз основа на представен от
същата договор за наем със собственика на имота, което било изрично отразено в
заключенията на вещите лица по двете експертизи. По тези съображения е
направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Насрещната страна Р.А.И. е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва по съображения, че постановеното
решение е правилно и обосновано.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са в срока и по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а
от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора, представляваща
стойност на доставена електрическа енергия за имот – апартамент № 518, находящ се
в гр. София, жк *********, за периода от 20.08.2017г. до 21.12.2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2017г. до 25.04.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 28358/2018г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално
правни норми. Първоинстанционното решение е и правилно, като на основание чл.
272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на решението на СРС.
С оглед изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и
следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
от представените по делото доказателства не може да се обоснове извод за
съществуването на договорно правоотношение между страните с предмет – доставка
на електрическа енергия в процесния имот. Посочено е, собственик на имота е
трето за спора лице, а ответницата по твърдения на ищеца била наемател на имота,
но не били ангажирани доказателства за фактическото предаване на имота, както и
за влизане в сила на настанителната заповед и за сключване на договор за наем
между собственика на имота и Р.И.. Отчел е обстоятелството, че не е установено
основанието, на което е открита партида на името на ответницата, както и че не
е доказан фактическият състав на нормата на чл. 4, ал. 2 от Общите условия,
изискващ съгласие на собственика на имота за откриване на партида на ползвател
на същия. Освен това ищцовото дружество не е представило и заявление от
ответницата по чл. 8, ал. 3 от Общите условия за продажба на елекрическа
енергия, с което да се установи сключването на изричен договор за доставка на
ел. енергия в обекта. По тези съображения е направен извод, че задължено лице
за заплащане на цената на ел. енергията през исковия период е собственикът на
имота.
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността
на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно
възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в
процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на
услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане;
3/. ползване на предоставените от ответника услуги.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е съобразено с предприетата защита по същество
срещу иска в срока за отговор на исковата молба (чл. 131, ал. 2 ГПК) и
конкретно с обстоятелството, че ответницата, чрез назначения особен
представител, е оспорила предявените искове изцяло, което имплицитно включва
оспорване на всички правопораждащи претенцията юридически факти, включително и
твърдяното от ищеца качеството „потребител на ел. енергия“. Ето защо
последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасянето във вреда
на носещия тежестта на доказване неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт, не превръща безспорно между страните обстоятелство в
спорно /в какъвто смисъл са доводите във въззивната жалба/. Процесуално
задължение на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, и то
при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите вземането му факти,
след като няма признание на иска, респ. отделени като безспорни и ненуждаещи се
от доказване факти с доклада по делото. Липсата на изразено становище по
конкретни факти от предявения иск от ответника не е равнозначна на
признаване на иска, респ. на определени факти от значение за спорното право.
В конкретния случай ответницата е оспорила претенциите
по основание и размер, т.е. оспорени са твърденията на ищеца както за наличието
на правоотношение между енергийното предприятие и ответника като потребител на ел.
енергия през процесния период, така и за използването от ответника на претендираното
количество ел. енергия. Следователно, в тежест на ищцовата страна е било да
установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички обстоятелства,
на които основава иска си, включително и съществуването на изричен договор за
продажба на ел. енергия /с оглед заявените твърдения, че ответницата е наемател
на жилището, но по нейно искане е открита счетоводна партида за отчитане на
доставената в имота ел. енергия/.
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство е спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият съдебен
състав приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа
енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, предложени от крайния снабдител
и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,
приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от
07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г., като същите са публикувани
съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от
представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент
"Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф". Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо
изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат,
това се отразява в допълнително писмено споразумение.
По силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея
ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в
чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от
28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва
и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието
“потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо
лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача
за консумираната в имота електроенергия.
В конкретния случай от събраните и неоспорени от
ответницата писмени доказателства – заповед № ЖН-04-24/02.09.2010г. за
настаняване в общинско жилище, издадена от Кмета на СО – район Люлин; договор
за наем от 29.10.2010г., сключен между СО, район Люлин и Р.А.И. и протокол-опис
от 02.09.2010г., се установява, че ответницата е наемател /държател на
договорно основание/ на процесното жилище и е ползвала същото през исковия
период. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за обосноваване на извод, че
същата е битов клиент за електроснабдения имот и между страните по делото
съществувават облигационни правоотношения. За да стигне до този извод съдът
съобрази следното:
Предвид установеното по делото обстоятелство, че
собственик на имота е трето за спора лица – Столична община и с оглед легалното
понятие на “битов клиент” по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ, се налага
извод, че договорно отношение по продажба на ел. енергия с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало между ищеца и
Столична община като собственик на топлоснабдявания имот. Обстоятелството, че
действителният ползвател на услугата е трето лице /в случая ответникът в
качеството на наемател, т.е. държател/, не обуславя извод за възникването на
договорно правоотношение с него при липса на данни, че между ответника и
доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба на ел. енергия за
процесния обект по реда и при условията, указани в чл. 8, ал. 3 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху електроснабдения имот
по презумпция на закона се смята за потребител на ел. енергия. Такава законова
презумпция не е предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на
облигационно правоотношение. Действително, Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, предвиждат възможност качеството потребител
на ел. енергия за битови нужди, да може да се придобие и от наемател на имота. За
същото обаче, съобразно чл. 4, ал. 3 от Общите условия на ищеца, следва да има
изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за
определен срок. Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от
собственика на имота Столична община, нито са ангажирани доказателства за
същото. Ищецът не е ангажирал доказателства и за сключването на изричен писмен
договор с третото ползващо се лице /наемател на електроснабдения имот/ за
доставка на ел. енергия по реда на чл. 8, ал. 3 от Общите условия – чрез
подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на ел. енергия. Следва
да се посочи, че предвид оплакванията на ищеца във въззивната жалба за непълен
доклад, въззивният съд е дал указания на жалбоподателя относно възможността да
предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за спора
доказателства, които е пропуснал на извърши в първата инстанция поради
непълнота на доклада. Конкретно, настоящият съдебен състав е указал на ищеца,
че нему принадлежи доказателствената тежест да установи твърдението си, че
между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на ел. енергия за битови нужди за процесното жилище и че е
изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 8, ал. 3 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия – конкретно, че е налице
заявление от ответницата за продажба на ел. енергия в качеството й на наемател
на имота и декларация за съгласие от собственика, както и че не сочи доказателства
за тези обстоятелства. Процесуалното бездействие на ищцовото дружество да
антажира такива доказателства води до извод за приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, поради
което съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Друг извод не следва от обстоятелството,
че според заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза, при ищеца е открита индивидуална счетоводна партида на ползвателя, тъй
като не е ясно основанието за това - дали е станало служебно или въз основа на
искане, съответно по чие искане. При това положение значението на откритата
партида на името на ответницата е единствено счетоводно и същото не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се ангажират
доказателства, че ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа
на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация за
съгласието на собственика /чл. 8, ал. 3, т. 1 от Общите условия/, като
единствено това заявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на договор за
доставка на ел. енергия - арг. чл. 13 ЗЗД.
По тези съображения
се налага извод, че ищецът не се
легитимира като кредитор на претендираната главница. С оглед изложеното
неоснователна се явява и претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за
забава. Релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на спора право
на разноски има въззиваемата страна, но предвид липсата на изрично искане,
такива не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на
всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32361 от 04.02.2020г., постановено
по гр.д. № 77499/2018г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.