№ 39622
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „Й Б“ ЕАД за изменение на решение
№ 12466 от 13.07.2023 г. в частта за разноските. Отправя се искане в полза на
ищеца да се присъди претендираното от него адвокатско възнаграждение, за
което съдът е приел, че не следва да се присъжда.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
ответника Р. К. Р..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая съдът е сезиран с искане за изменение на решението в частта
за разноските, направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Съдът намира, че в депозирана
молба от 06.07.2023 г. е инкорпориран списък на разноските по смисъла на
чл.80 ГПК, което е предпоставка за допустимост на искането за изменение на
решението в частта относно присъдените в полза на молителя разноски.
Съдът се е произнесъл с неприсъствено решение от 13.07.2023 г., с
което е уважил предявените от ищеца искове и е присъдил в полза на ищеца
разноски в размер на сумата 385 лв. за заповедното и 25 лв. за исковото
производство, като е приел, че не следва да се присъжда претендираното
адвокатско възнаграждение за исковото производство. В тази връзка са
изложени мотиви, че в представената фактура е посочен начин на плащане – в
брой, но не са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение, с оглед на което такова не следва да се присъжда.
Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело №
1
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78
ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В тази връзка съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представена е неподписана фактура от 04.07.2023 г., издадена от адв. Г. на „Й
Б“ ЕАД, в която се сочи начин на плащане – в брой. Не е посочено, че
плащането е направено в брой, както се поддържа от молителя, а единствено
се сочи уговореният начин на плащане, т.е. как следва да бъде извършено то.
Не е представена разписка за получаване на сумата. Самата фактура също не
съдържа изявление за получаване на сумата, удостоверено с подпис на
издателя, за да се приеме, че в същата е инкорпорирана разписка. Във
фактурата се съдържа поле „Стоката (услугата) получена на: 04.07.2023 г.“,
което се отнася за посочените „стоки/услуги“ по фактурата – изготвянето на
искова молба и процесуално представителство, т.е. за предоставянето на
адвокатската услуга, а не за плащането на сумата. В този смисъл не може да
се приеме, че фактурата доказва плащане на сумата.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца „Й Б“ ЕАД от 27.07.2023
г. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 12466 от 13.07.2023 г. по гр.д. №
50979/2022 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.248, ал.3
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2