О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1424/08.06.2023 година, град Бургас
Административен съд - гр. Бургас, XXIV-ти състав, на 15.05.2023г.,
в открито съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа адм.дело № 1354 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 161 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по искане на И.Н.Р., ЕГН ********** понастоящем в Затвора в гр.Бургас за възстановяване на срока за обжалване на
Определение № 2357/15.12.2022 година, постановено по настоящото дело.
Искането именовано „заявление” е
депозирано заедно с подадената частна касационна жалба срещу Определение №
401/21.02.2023г. С посоченият съдебен акт съдът е приел, че жалбата на И.Р.
срещу Определение № 2357/15.12.2022г. е просрочена, поради което същата е
оставена без разглеждане.
В искането се сочи, че
администрацията на Затвора-Бургас и по конкретно длъжностното лице – инспектор
Петър Леков е възпрепятствал жалбоподателя да подаде в срок жалбата си срещу
постановения съдебен акт. В тази се излагат твърдения, че жалбоподателя е
предал жалбата си на инсп.Леков на дата 29.12.2022г., а същия я е завел в
деловодството на Затвора на дата 30.12.2022г. и по този начин законоустановения
7-дневен срок за обжалване бил пропуснат. Предвид наведените доводи се сочи, че
датата на предаване на жалбата на отговорния за това инспектор е 29.12.2022г.,
а датата на нейната регистрация в деловодството на Затвора е 30.12.2022г. Иска
се от съда да бъде възстановен срока за обжалване на Определение №
2357/15.12.2022 година.
В открито съдебно заседание жалбоподателя Р. се явява лично и поддържа
искането за възстановяване на срока на обжалване на посочения съдебен акт.
Навежда доводи за нарушено от администрацията на Затвора-Бургас право на
съдебно оспорване на посоченото определение. Твърди в тази връзка, че с
по-късно завеждане на жалбата в деловодната система на затвора е пропуснат
преклузивния срок и фактически е лишен от право на оспорване на акта на съда.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
искането за възстановяване на срока по чл.161 от АПК. Представя писмени
доказателства.
В съдебно заседание поддържа становището
за неоснователност на искането.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на искането за възстановяване на срока за обжалване
и събраните доказателства по делото, прие за установено следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на
л.св.И.Р. против Заповед № Л-3012/28.07.2022г. на главния директор на ГД „ИН”,
с която са оставени без разглеждане подадените от същия жалби срещу наложеното
на Р. със заповед № 384/17.06.2021г. на началника на Затвора-Бургас дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за
срок от три месеца”. С Определение № 1625/03.10.2022г. съдът е отхвърлил като
неоснователна жалбата срещу посочената заповед. Срещу постановения съдебен акт
е подадена частна жалба, по която съдът е постановил Определение №
2357/15.12.2022г., с което е оставил жалбата без разглеждане, поради
необжалваемост на постановения съдебен акт. Срещу постановеното определение е
постъпила частна жалба от Р., по която съдът се е произнесъл с Определение №
401/21.02.2023г. Със същото съдът е приел жалбата за просрочена и я оставил без
разглеждане. В посочения съдебен акт съдът е приел, че Определение №
2357/15.12.2022г. е връчено на жалбоподателя на 19.12.2022г. (видно от
представената по делото извадка от дневник за молби и жалби), а частната жалба
е подадена и регистрирана в деловодството на Затвора на 30.12.2022г. (петък,
работен ден), т.е. след изтичане на 7-дневения срок за обжалване. В срока за
оспорване на Определение № 401/21.02.2023г. е подадено и искането за
възстановяване на срока за обжалване на Определение № 2357/15.12.2022г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетел - Петър Леков – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” при
Затвора – Бургас.
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Искането е подадено в рамките на
законоустановения срок по чл.161, ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, с оглед на което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е основателно,
поради следните съображения:
На основание чл.161, ал.1 от АПК може да
се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело
жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата.
Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК предвижда две хипотези,
при които е допустимо възстановяване на срока за обжалване. Основание за
възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна
причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или
определен от съда срок. Цитираният текст визира обстоятелства, независимо от
волята на страната, по причина, на които последната е възпрепятствана да
извърши пропуснатото процесуално действие. Във втората хипотеза законът изисква
поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
Жалбоподателят
твърди, че е предал жалбата си срещу Опр. №
2357/15.12.2022г. на инсп.Леков на дата 29.12.2022г., а същия я е
завел в деловодството на Затвора на дата 30.12.2022г. и по този начин
законоустановения 7-дневен срок за обжалване бил пропуснат. От началника на затвора - Бургас е представена извадка от
дневник за жалби и молби за дати 29.12. и 30.12 2022г., от която е видно, че
жалбата на Р. е заведена в деловодството на затвора под рег.№ 4999 на
30.12.2022г.
В конкретния случай жалбоподателя изтърпява
наказание лишаване от свобода, с оглед на което по отношение на него намират
приложение правилата на чл. 75 - 77 ППЗИНС. Съгласно чл. 76 ППЗИНС лишените
от свобода имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата и др.,
като писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор
по социалната дейност и възпитателна работа - чл. 75, ал. 3, изр. 1 ППЗИНС.
Според чл. 77, ал. 1 ППЗИНС молбите
и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се
отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът,
до който са адресирани, предметът и получения отговор. Срокът за изпращане на
молбите и жалбите е тридневен, като когато изтича в неприсъствен ден, молбите и
жалбите се изпращат в първия работен ден на администрацията /чл. 77, ал. 2 ППЗИНС/.
Жалбоподателя твърди, а и от разпита на свидетеля
се установява, че същия е предал жалбата си на дата 29.12.2022 г., а рег. номер
поставен в деловодството на Затвора - е
от дата 30.12.2022 г., с което не е спазена процедурата по чл. 75 във вр. с чл. 77 ППЗИНС.
Представеното писмо на началника на Затвора, относно поставен рег. номер и дата
не установява датата на завеждане на жалбата на Р. в специалната книга, респективно
датата на предаването й на инспектор по социалната дейност и възпитателна
работа, съгласно чл. 75, ал. 3 ППЗИНС. С
оглед статута на жалбоподателя на лишен от свобода, за него липсва законова
възможност лично да депозира жалбата си в деловодството на Затвора, както и възможност сам да изпрати частната си касационна жалба до
съда.
Нещо повече, разпитания по делото
свидетел - инсп.Петър Леков в с.з.
заявява, че жалбата на Р. действително е подадена на дата 29.12.2023г., а е
заведена в деловодството на затвора на дата 30.12.2022г., когато е получен и
регистрационния номер на жалбата. Свидетелят представя за сведение извадка от
дневник, който е воден от него с отразена дата на получаване на жалбата на Р. -
29.12.2022г.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице първата
предвидена в чл.161, ал.1 от АПК хипотеза а именно, че администрацията
на Затвора - Бургас и по конкретно длъжностното лице – инсп.Петър Леков не е
изпълнил вменените му задължения по чл. 75 във вр. с чл.77 от ППЗИНЗС, като
неправилно е тълкувал същите. Нарушаване на правилата на правилника е довело до
ситуация в която от външна страна жалбата изглежда да е просрочена, но
действително същата е предадена на длъжностното лице на 29.12.2022г., т.е. в
законоустановения 7-дневен срок за обжалване на постановения съдебен акт.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са
налице основанията по чл. 161 АПК, поради които срокът за обжалване по
отношение на И.Р. на Определение № 2357/15.12.2022г. следва да бъде възстановен.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.161, ал.3 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване
по отношение на И.Н.Р., ЕГН **********
понастоящем в затвора в гр.Бургас на Определение
№ 2357/15.12.2022г., постановено по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщението с частна жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: