Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
30.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16317 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.01.2018 г., постановено по
гр.д.№ 27681/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, e отхвърлен
предявеният от Г.С.А. /ЕГН **********/, М.Т.П. /ЕГН **********/, Т.Ц.С. /ЕГН **********/,
П.В.С. /ЕГН **********/ и М.В.П. /ЕГН **********/ срещу К.А.Д. /ЕГН **********/,
И.К.М. /ЕГН **********/, И.К.Д. /ЕГН **********/, В.А.Д.- Б. /ЕГН **********/, Р.Й.В.
/ЕГН **********/, С.А.Д. /ЕГН **********/, В.Й.В. /ЕГН **********/, С.М.К. /ЕГН
**********/ и А.М.А. /ЕГН **********/ иск
за делба на недвижими имоти, собствеността върху които е възстановена на
наследниците на В.М.Ц., а именно: 1. НИВА от 0.994 дка, шеста категория, м.„Меча
дупка“, имот № 045009 по картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО,
ЕКАТТЕ 32216, при граници: № 045010- нива на З.Д.В., № 000061- дере, овраг, яма
на Столична община, № 045040- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, № 045032- нива, земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ; 2. НИВА от 2.422 дка, шеста категория, м.„Шуманица“, имот №
045022 по картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216,
при граници: № 045030- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, № 045017- нива на насл. на Б.Н.П.,
№ 045038- нива на насл. на Б.В.П., № 045032- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, №
045033- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, № 000089- селищна територия на с. Иваняне;
3. НИВА от 1.108 дка, шеста категория, м.„Лисичи дупки“, имот № 045024 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при
граници: № 045062- нива на насл. на А. М.Ц., № 045057- жилищна територия на В.М.К.и
др., № 045056- жилищна територия на К.И.С., № 045065 и № 045033- ниви, земи по
чл.19 ЗСПЗЗ; 4. НИВА от 8.600 дка, четвърта категория, м.„Полето“, имот №
039102 по плана за земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216
при граници № 039007- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ, № 039008- нива, земи по чл.19
ЗСПЗЗ, № 034037- полски път на СО, № 039018- нива на П.М.Г., № 039031- полски
път на СО, № 039003- нива на Р.Г.Т.и др.; 5. ЛИВАДА от 1.803 дка, пета
категория, м.„Изатов дол“, имот № 005031 по картата на землището на с. Иваняне,
район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при граници: № 005032- ливада на И.А.Д. и др.,
№ 002056- полски път на СО, № 005036- нива на насл. на П. М.З., № 005037- нива,
земи по чл.19 ЗСПЗЗ, № 001029- полски път на СО; 6. НИВА от 1.230 дка, шеста категория, м.„Завоите“,
имот № 007021 по картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ
32216, при съседи: № 007020- нива на С.Н.Т., № 007029- нива на Г.С.В.и др., №
007022- нива на насл. на А. М.Ц., № 007126- нива, земи по чл.19 ЗСПЗЗ; 7. ЛИВАДА
от 1.567 дка, шеста категория, м.“Попов дол“, имот № 008005 по картата на
землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при граници: №
008006- ливада на Е.М.Ц., № 000031- път III кл. на държавата, № 008004- ливада
на И.А.Д. и др., № 000050- вътрешна река на държавата- МОСВ; 8. НИВА от 0.829
дка, шеста категория, м.„Доло“, имот № 019001 по картата на землището на с.
Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216 при граници: № 019002- нива на К. П.М.,
№ 019004- нива на насл. на А.Г.П., № 000088- населено място на с. Иваняне; 9. НИВА
от 12.588 дка, четвърта категория, м.„Полето“, имот № 040014 по плана за
земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при съседи: №
040017- нива на М.С.Н., № 040018- нива на насл. на Х.П.К., № 040016- нива на насл.
на М.К.П., № 040015- нива на насл. на В.Г.П., № 034037- полски път на СО, №
040013- нива на насл. на С.Т.И., № 037019- полски път на СО; 10. НИВА от 2.900
дка, пета категория, м.„Шеовица“, имот № 061049 по плана за земеразделяне на с.
Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при съседи: № 061022- нива на насл. на
братя П. и Н.Е., № 061026- нива на насл. на В.Л.П., № 061054- полски път на СО,
№ 061050- нива на насл. на Трайко М.З., № 061047- нива на Ц.В.Д.; 11. НИВА от
3.302 дка, пета категория, м.„Селимица“, имот № 066063
по
плана за замеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при
граници: № 066062- нива на М.С.Л., № 066058- полски път на СО, № 066064- нива
на насл. на В.Г.В., № 066071- нива на насл. на М.М.П., № 066105- нива на Е.П.Х.
и др., № 066107- нива на Ц.Л.Д.и др.; 12. НИВА от 0.901 дка, пета категория, м.„Камико“,
имот
№
071027
по
плана за земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, при
съседи: № 071028- нива на насл. на Л.Д.В.и др., № 071030- нива на насл. на О.Л.Н.,
№ 071026- нива на И.А.Д. и др., № 071022- полски път на СО; 13. НИВА от 0.835
дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Иваняне, м.„Шуманица“, имот
№ 4020 по кадастрален план, одобрен със Заповед на Гл. архитект на гр. София №
РД-50-09-75б/ 16.03.1990 г. и Заповед № РД-50-76/ 20.04.2005 г., имот № 2194,
кв.
За в.з.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16317/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Иваняне, при съседи: терен
за озеленяване, път; 14. НИВА от 1.800 дка, шеста категория, находяща се в
землището на с. Иваняне, м.„Под село“, имот № 349 от кадастрален план, одобрен
със Заповед на Гл. архитект на гр. София № РД-50-09-381/ 19.02.1985 г. и по
Заповед № РД-50-58/ 16.03.2005 г., имот № 620, кв.6 по плана на с. Иваняне, при съседи:
терен за спортен комплекс, имот XVII- 75,
имот №
612, път; 15. НИВА от 2.761 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.
Иваняне, м.„Под Табано“, имот № 10035 от кадастрален план, одобрен със Заповед
на Гл.архитект на гр. София № 308/ 12.07.1976 г. и Заповед № РД- 50-175/ 01.08.2005
г., имот
№
2247,
кв.7
по плана на гр. Банкя, кв. Изгрев; и 16. НИВА от 0.664 дка, находяща се в
землището на с. Иваняне, м.„При Табано“, имот № 10029 по кадастрален план,
одобрен със Заповед на Гл. архитект на гр. София № 308/ 12.07.1976 г. и Заповед
№ РД-50- 176/ 01.08.2005 г., имот № 2246,
кв.7
по плана на гр. Банкя, кв. Изгрев. На основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците Г.А., М.П., Т.С., П.С. и М.П.
са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Г.А., М.П., Т.С., П.С. и М.П. са осъдени да
заплатят на ответницата С.К. сумата 100
лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/, и на ответниците К.Д., И.М., В.Д.-
Б. и И.Д. общо сумата 300 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.А. /ищца по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
допускане делбата на описаните по- горе недвижими имоти при квота от 1/3 идеална
част от същите за нея.
Въззиваемата
страна С.М.К. /ответница по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Въззиваемите
страни К.А.Д., И.К.М., И.К.Д., В.А.Д.- Б., Р.Й.В., С.А.Д. и В.Й.В. /ответници
по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.
Въззиваемата
страна А.М.А. /ответник по делото/ изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззиваемата
страна Т.Ц.С. /ищца по делото/ изразява становище за основателност на
подадената от Г.А. въззивна жалба.
Въззиваемите
страни М.Т.П., П.В.С. и М.В.П. /ищци по делото/ не изразяват становище по повод
подадената от Г.А. въззивна жалба.
Производството е
делбено във фаза по допускане на делбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Г.А.,
М.П., Т.С., П.С. и М.П. делбен иск /искове/ като неоснователен- чл.272 ГПК. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.
Установява
се въз основа на събраните в делбения процес писмени доказателства, че
процесните недвижими имоти, представляващи 16 бр. ниви и ливада в землището на
с. Иваняне, Район Банкя, са принадлежали на наследодателя В.М.Ц. /В.М.Ц./, починал
през 1979 г., и са били обобществени и внесени в ТКЗС през 1949 г., а впоследствие-
реституирани по реда на ЗСПЗЗ, и като такива- имащи статут на „новооткрито
наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН.
Правото
на собственост върху имотите- предмет на делбения иск /искове/, е възстановено на
наследниците на В.Ц.със следните решения на органа на поземлената собственост: НИВА
от 0.994 дка в местността „Меча дупка“, имот № 045009 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение
№ 040384 от 04.06.2001 г. на ПК- Банкя;
НИВА от 2.422 дка в м.„Шуманица“, имот № 045022 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение
№ 04386/ 03.12.2003 г. на ОСЗГ- Овча
купел; НИВА от 1.108 дка, м.„Лисичи дупки“, имот № 045024 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение
№ 04383/ 03.12.2003 г. на ОСЗГ- Овча
купел; ЛИВАДА от 1.803 дка, м.„Изатов дол“, имот № 005031 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, НИВА от
1.230 дка, м. „Завоите“, имот № 007021 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, ЛИВАДА от
1.567 дка, м.„Попов дол“, имот № 008005 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, и НИВА от
0.829 дка, шеста категория, местност „Доло“, имот № 019001 по
картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение
№ 4095Р от 26.03.1999 г. на ПК- Банкя, всички цитирани
решения- за възстановяване
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 16317/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
правото на собственост на наследниците на В.М.Ц.
в съществуващи/възстановими стари реални граници; НИВА от 8.600 дка, м.„Полето“,
имот № 039102 по плана за земеразделяне
на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение № 04236/ 06.12.2006 г. на ОСЗГ- Овча купел; НИВА от
12.588 дка, м.„Полето“, имот № 040014 по
плана за земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216; НИВА от
2.900 дка, м.„Шеовица“, имот № 061049 по
плана за земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216; НИВА от
3.302 дка, м.„Селимица“, имот № 066063 по
плана за замеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216, и НИВА
от 0.901 дка, м.„Камико“, имот № 071027 по
плана за земеразделяне на с. Иваняне, район „Банкя“, СО, ЕКАТТЕ 32216- с Решение
№ 4119П от 01.11.1999 г. на ПК- Банкя.
С
Решение № 5097 от 11.08.2003 г. е
признато правото на собственост на наследниците на В.М.Ц. върху НИВА от 0.835
дка, находяща се в землището на с. Иваняне, м.„Шуманица, имот № 4020, и е
възстановено правото им на собственост върху имота; с Решение № 5223 от 02.06.2004 г. на ОСЗГ- Овча купел е
възстановено правото на собственост на наследниците на В.М.Ц. върху НИВА от
1.800 дка, находяща се в землището на с. Иваняне, местност „Под село“, имот №
349 от кадастрален план, одобрен със Заповед на Гл. архитект на гр. София №
РД-50-09-381/ 19.02.1985 г., който имот по скица № АГ 9400-94 от 18.01.2011 г.
е № 620 в кв.6 по плана на с. Иваняне; с Решение № 5229 от 16.07.2004 г. на ОСЗГ- Овча купел е признато
правото на собственост на наследниците на В.Ц.и е възстановена собствеността върху
НИВА от 2.761 дка, находяща се в землището на с. Иваняне, м.„Под Табано“, имот
№ 10035 от кадастрален план, одобрен със Заповед на Гл. архитект на гр. София №
308/ 12.07.1976 г. и Заповед № РД-50- 175/ 01.08.2005 г., имот № 2247, кв.7
по плана на гр. Банкя, кв. Изгрев, и НИВА от 0.664 дка, находяща се в землището
на с. Иваняне, м.„При Табано“, имот № 10029 по кадастрален план, одобрен със
Заповед на Гл. архитект на гр. София № 308/ 12.07.1976 г. и Заповед №
РД-50-176/ 01.08.2005 г., имот № 2246, кв.7 по плана на гр. Банкя, кв.
Изгрев.
Наследодателят
В.М.Ц. е починал на 9.04.1979 г., като оставил за законни наследници съпруга Е.Н.Ц./поч.
1999 г./ и брат А.М. Ц./поч. 1984 г./, видно от Удостоверение за наследници №
9/ 14.03.2016 г., издадено от Кметство- с. Иваняне. Преживялата съпруга Е.Ц.починала
на 30.08.1999 г., като оставила за законни наследници дъщеря Г.С.А. /ищца по
делото/ и син П.С. П./поч. 2007 г./. Починалата преди Е.Ц.нейна дъщеря Ц.Д./поч.
1997 г./ не е оставила низходящи наследници /няма деца/, а след смъртта си през
2007 г. синът на Е.Ц.- П. П.оставил за законни наследници съпруга М.Т.П. и син В.П.С..
Последният починал през 2015 г., като оставил за наследници съпруга Т.Ц.С., син
П.В.С. и дъщеря М.В.П. /ищци по делото/.
Според
приложеното по делото Удостоверение за наследници № 9 от 14.03.2016 г.,
издадено от Кметство- с. Иваняне, ответниците К.А.Д., И.К.М., И.К.Д., В.А.Д.- Б.,
Р.Й.В., С.А.Д., В.Й.В., С.М.К. и А.М.А. са законни наследници /низходящи
наследници/ на брата на наследодателя В.Ц.- А.М. Ц., починал през 1984 г.
Бракът
между наследодателя В.М.Ц. и Евгенка С.П. /по мъж Е.В.М./ е сключен на
6.05.1950 г., видно от Акт за женитба № 10 от 1950 г., като не се спори по
делото, че от същия няма родени или осиновени деца.
Според
приложеното по делото Удостоверение № АГ-9400-983/ 10.05. 2011 г., издадено от СО,
район Банкя, ТКЗС- с. Иваняне е учредено на 6.01.1949 г. Процесните имоти- ниви
и ливада в землището на с. Иваняне /с обща площ от около 48.30 дка/, са
представлявали индивидуална собственост на В.М.Ц.- според приложените по делото
Договор за доброволна делба от 25.12.1948 г. и препис- извлечения от Емлячен регистър
от 1949 г. /стр.57 и стр.286/, и са били декларирани от същия и внесени в ТКЗС
през 1949 г. /опис- декларации на В.М.Ц. от 1949 г./, т.е. преди сключването на
брака му с Е.Ц.през 1950 г.
При тези данни и
доказателства разпоредбата на чл.9а ЗН, на която се е позовал
първоинстанционният съд, за да отрече правата на ищците- законни наследници на Е.Ц.,
върху възстановените на наследниците на В.М.Ц. имоти, действително следва да намери
приложение в настоящия случай. Това е така по следните съображения: Според
даденото в Тълкувателно решение № 1/ 1998 г. на ОСГК- ВКС тълкувателно
разрешение- употребеното в чл.9а ЗН понятие „последващ съпруг”- ново за
семейното и наследството право понятие, за което няма легална дефиниция и в
закона не е посочен юридическият факт, по отношение на който съпругът се явява
последващ, се свързва с момента на одържавяване на имотите. Поради това чл.9а ЗН
намира приложение при следните кумулативни предпоставки: 1/ гражданският брак
да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други
селскостопански организации; 2/ съпругът да е преживял съпруга- собственик; 3/
от брака да няма родени или осиновени деца; 4/ последващият съпруг да е починал
преди възстановяването на собствеността.
В случая тези
кумулативно изискуеми от закона предпоставки са налице, поради което и чл.9а ЗН
следва да намери приложение. Бракът между В.Ц.и Е.Ц., който е втори и за
двамата съпрузи, е сключен през м.05.1950 г., т.е. след одържавяването на
имотите и включването им в ТКЗС през 1949 г.; Е.Ц.е преживяла съпруга на В.Ц./поч.
1979 г./- собственик на одържавените имоти; от брака им няма родени или
осиновени деца; Е.Ц.- последващ съпруг по смисъла на чл.9а ЗН, е починала преди
възстановяване на собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ. При това положение съобразно нормата
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 16317/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
на чл.9а ЗН наследниците
на Е.Ц.не получават права върху възстановените на В.Ц./респ. на законните му
наследници/ по реда на ЗСПЗЗ имоти.
Наследствените права
се преценяват към датата на откриване на наследството. При откриване
наследството на В.Ц.през 1979 г. наред с преживялата го съпруга Е.Ц.права върху
имуществото му по наследяване е придобил брат му А.М. Ц.- чл.9 ЗН, а след
смъртта на последния през 1984 г.- неговите низходящи наследници: дъщери И.Д., С.Д.
и Ц.Д.и син М.М., съответно след смъртта на Ц.Д.през 1990 г.- низходящите й наследници
Р.В. и В.В. /наследници и на Й.Д.- преживял съпруг на Ц.Д., починал 1998 г./,
след смъртта на М.М. през 2013 г. /починал в хода на делото/- законните му
наследници А.А. и С.К., и след смъртта на И.Д. през 2014 г. /починала в хода на
делото/- законните й наследници И.М., И.Д., К.Д. и В.Д.- Б..
Предвид
горното, към настоящия момент законните наследници на А. Ц./починал 1984 г./ се
легитимират като собственици на основание земеделска реституция и наследяване
на процесните имоти, а наследниците на Е.Ц.- преживяла наследодателя В.Ц.съпруга,
имаща положението на „последващ съпруг“ по смисъла на чл.9а ЗН, не притежават
права върху тях.
Не се установява въз основа на събраните по
делото доказателства към датата на смъртта на Е.Ц.на 30.08.1999 г. относно всички процесни имоти или част от тях да е
бил завършен фактическият състав на земеделска реституция по ЗСПЗЗ, т.е. да са
били налице влезли в сила валидни индивидуални административни актове по
смисъла на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ /решения на ПК и ОСЗ/ за реституция на
процесните земеделски земи- бивши ниви и ливади в землището на с. Иваняне,
Софийско. Реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а с нарочен
административен акт- решение на ПК или ОСЗГ, сега ОСЗ, в който следва да са
посочени субектите на реституцията и реституираните земеделски имоти с всичките
им индивидуализиращи белези /площ, мeстност,
граници и др./. Този вид индивидуални административни актове има
конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното
право на собственост и след стабилизирането им- влизането им в сила след
изтичане на срока за обжалване, легитимират лицата като собственици на имотите.
Съгласно
разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ- в приложимата към м.03.1999 г. редакция
/с изм. и доп. до ДВ- бр.28 от 26.02.1999 г./, Поземлената комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях; към решението се прилага скица на имота,
заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на
населените места, определени със застроителен и регулационен план или с
околовръстен полигон- и от техническата служба на общината, а според чл.18ж,
ал.1, изр. последно ППЗСПЗЗ- в приложимата с изм. и доп. ДВ- бр.113 от 28.12.1999
г., редакция, влязлото в сила решение на ПК, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
В
случая реституционните решения за по- голяма част от процесните имоти са
постановени след смъртта на Е.Ц./поч. 30.08.1999 г./, а именно през м.11.1999
г., 2001 г., 2003 г., 2004 г. и 2006 г., поради което и не е спорно, че реституцията
на това „новооткрито наследство“ /чл.91а ЗН/ към наследството на бившия им
собственик В.Ц., настъпила след смъртта на преживялата съпруга, е в обхвата на
чл.9а ЗН.
Спорно
е само обстоятелството дали имотите- предмет на постановеното от ПК- Банкя
Решение № 4095Р от 26.03.1999 г., а
именно: ЛИВАДА от 1.803 дка в м.„Изатов дол“, имот № 005031,
НИВА от 1.230 дка в м.„Завоите“, имот № 007021,
ЛИВАДА от 1.567 дка в м.„Попов дол“, имот № 008005,
и НИВА от 0.829 дка в м.„Доло“, имот № 019001,
всички- по картата на землището на с. Иваняне, район „Банкя“, СО,
представляващи „новооткрито наследство“ по смисъла на чл.91а ЗН, са в
приложното поле на чл.9а ЗН. Предвид липсата на доказателства за датата на
влизане в сила на това реституционно решение и в частност- че същото към
30.08.1999 г. е влязло в сила, което обстоятелство е в доказателствената тежест
на ищците, не може да се приеме в случая, че фактическият и правен състав на
реституционното производство по ЗСПЗЗ относно горепосочените 4 бр. земеделски
земи е бил завършен към 30.08.1999 г. За да бъде приет извод за притежавани от
преживялата съпруга Е.Ц.върху посочените по- горе имоти наследствени права,
изключващи приложението на чл.9а ЗН, следва да е налице по делото влязло в сила
преди 30.08.1999 г. решение на ПК- Банкя, удостоверяващо правото на
собственост, каквито доказателства от ищците не са представени. Аргумент в
подкрепа на извода, че тези имоти не представляват част от наследственото
имущество на Е.Ц.се извежда и от обстоятелството, че върху посоченото решение е
направено отбелязване с дата 2.03.2011 г. за влизането му в сила /без посочена
дата/ „с изключение на имотите в м.“Доло“ и м.“Камен рид“, както и че
издадените за възстановените с това решение имоти скици датират от 13.01.2011
г. Няма основание за приемането на извод следователно за настъпила реституция на
тези имоти преди смъртта на Е.Ц., поради което и не може да се приеме, че
законните й наследници притежават права върху тях.
Недоказани
са твърденията на ищците, че част от процесните имоти не са били включени в
ТКЗС през 1949 г., тъй като за тях са представени решения за земеделска
реституция по ЗСПЗЗ. За да бъде приет извод, че същите са принадлежали на
наследодателя В.Ц.и на съпругата му, следва да са представени легитимационни
документи за собственост, различни от приложените реституционни решения,
каквито в случая по делото липсват. Ирелевантно за приемане
на горните изводи е и
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 16317/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
обстоятелството, че заявлението за земеделска
реституция е подадено от преживялата съпруга Е.Ц.и че същата е извършвала
редица действия във връзка с реституционната преписка по ЗСПЗЗ, тъй като от
една страна подаденото заявление от един наследник ползва всички останали
наследници- чл.14, ал.1 ППЗСПЗЗ, и от друга страна- нормата на чл.9а ЗН не може
да бъде дерогирана по съображения, че преживелият съпруг е имал съзнанието на
законен наследник. Следва да се отбележи в тази връзка и че по делото изобщо не
е представено реституционно решение от 1997 г., каквито твърдения се съдържат в
подадената от Г.А. въззивна жалба.
Изложеното
налага извод, че ищците- като законни наследници на Е.Ц.- преживяла съпруга на В.Ц.,
и последваща съпруга по смисъла на чл.9а ЗН, не притежават права върху
процесните недвижими имоти и не са легитимирани да участват в делбата им,
съответно делбеният им иск /искове/ като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Правилни- според въззивния съд, са и изводите
на първо-инстанционния съд относно евентуално
заявеното от ищците придобивно основание- изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
За
да проведат пълно главно доказване на твърдяното придобивно основание-
придобивна давност, каквото дължат в процеса, ищците е следвало да установят по
безспорен начин, че са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти през
изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен период, като са ги своили,
манифестирайки намерението да станат техни собственици /чл.68, ал.1 ЗС/.
Основно доказателство за установяването на
придобивна давност в съдебния процес са гласните доказателства, каквито в
настоящото делбено производство са ангажирани от ищците, но въз основа на тях
не се установява твърдяното фактическо господство върху имотите /с характер на
владение/, което следва да е явно, необезпокоявано и непрекъснато, през
посочения по делото 10- годишен период.
Исковата
молба за делба е подадена в Софийски районен съд на 28.06.2011 г., поради което
и за имотите, реституирани по реда на ЗСПЗЗ с решения на ПК от 2003 г., 2004 г.
и 2006 г., изобщо не е изтекъл 10- годишен давностен период и само на това
основание давностното владение не би могло да бъде осъществено. За останалите
имоти, реституирани с решения на ПК от 1999 г. и 4.06.2001 г., дори да се
приеме, че към 28.06.2001 г. /10 години преди датата на подаване на исковата
молба- 28.06.2011 г./ тези решения са влезли в сила, не са събрани безспорни и
категорични доказателства, че са били обект на владение от ищците, които са
манифестирали намерение да станат техни собственици. Не се установява въз
основа на събраните в тази насока гласни доказателства /св. показания на св.
Ив. Р./, че най- късно на 27.06.2001 г. ищците са установили фактическа власт
върху тези имоти- с характер на владение, което са упражнявали непрекъснато в
продължение на 10 години, като са своили имотите и са манифестирали явно и
несъмнено намерението да станат техни собственици. Изобщо не се установява от
показанията на разпитания по делото свидетел ищците да са упражнявали
фактическа власт върху описаните в решенията на ПК от 1999 г. и 2001 г. имоти.
Събраните гласни доказателства не съдържат конкретни и безспорни данни за
горепосочените релевантни факти и обстоятелства. Свидетелят Р. сочи, че
познавал М.П., В.С. и Г., знаел, че имали ниви в с. Иваняне, като през 1995-
1996 г. му дали да работи една, чувал, че имали и друга нива до стадиона. Напротив-
според свидетеля И./св. на ответницата Св. К./, който знаел имотите на В.Ц.в с.
Иваняне, същите не се обработвали. Аргумент в подкрепа на извода, че до горепосочената
дата върху процесните имоти не е упражнявана фактическа власт с характер на
владение се извежда и от факта, че скици за процесните имоти са издадени от ОСЗ
на 13.01.2011 г., т.е. до 2011 г. въвод във владение на същите съобразно чл.32,
ал.2 ППЗСПЗЗ не е бил осъществен.
При
така събраните доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд
за упражнявано от ищците владение върху имотите и за налично у тях намерение да
ги своят, за да станат техни собственици. Разпитаният по делото свидетел изобщо
не дава сведения ищците, както и техните праводатели, починали след
реституцията, да са имали изискуемото от закона- чл.68, ал.1 ЗС, субективно
отношение към вещта /имотите/ и съответно да са манифестирали намерението си да
владеят за себе си. Така, при отнасяне неблагоприятните последици от дължимото
и непроведено в процеса пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти във вреда на ищците, чиято е доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 ГПК/, доводът им за придобиване на имотите по давност следва да
бъде преценен като неоснователен.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд при събраните в процеса доказателства, че соченото
от ищците оригинерно придобивно основание- давностно владение по чл.79, ал.1
ЗС, не е налице, поради което и на същите не могат да бъдат признати права
върху имотите и съответно да бъде допусната делба на същите с тяхно участие.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното първо-инстанционно решение, което е правилно,
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата Г.А. дължи
да заплати на въззиваемата страна С.К. сумата 400 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/. Не следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство на въззиваемите страни- с адв.- пълномощник
адв. Т. П., претендиращи за разноски, тъй като не са представени пред въззивния
съд доказателства за сторени от същите разноски за платено адвокатско
възнаграждение /липсва договор за правна помощ, удостоверяващ договарянето и
заплащането на такова възнаграждение от посочените страни/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
Л.6 на Реш. по гр.д.№ 16317/ 2018 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
26.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 27681/ 2011 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА Г.С.А. /ЕГН **********/
да заплати на С.М.К. /ЕГН **********/
сумата 400 лв. /четиристотин лева/-
разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.