Решение по дело №1683/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба от Г. В. Г., [ЕГН], с адрес: ЗО Дебелт към Затвора - Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], на осн. чл. 284 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 25 000 лв, които вреди се изразявали в страдание, смущение, накърняване на правата му.

В исковата молба се излагат твърдения, че в периода от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. е пребивавал в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. Ищецът твърди в исковата молба, че през този период е полагал доброволен труд като хигиенист на пълен работен ден, но не му е осигурявана възможност за ползване на почивни дни и е прието, че работи на половин работен ден. За периода от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. перачът отказвал да приема дрехите му за пране, което квалифицира като бездействие на служителите и ръководството на затворническото обжежитие. Чрез посоченото бездействие от страна на администрацията, според ищеца, е бил подложен на изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди-тъга, унижение, безпомощност, безпокойство, чувство за малоценност и незащитеност. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 10000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействия на ответника за неосигурена възможност за ползване на почивни дни, 10000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействия на ответника, изразяващи се от незачитане на положения от него труд на пълен работен ден, 5000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неприемане на дрехи за пране.

С исковата молба се ангажират доказателства.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се от адв. Янев. Поддържа исковата молба. Иска присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди за описания период. Ангажира доказателства. Пледира за уважаване на исковата претенция.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор (л.59-63) намира искът за допустим. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а именно вреда, определена като неблагоприятна промяна в психологичното и физиологично състояние. Счита, че са недоказани твърденията в исковата молба, както и че не са нанесени неимуществено вреди по вина на ответника. Акцентира, че се презюмират вредите, след като се установят нарушения на затворническата админинстрация. Представя писмени доказателства, като твърди, че по отношение на ищеца се подхождало законосъобразно. Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, представител не се явява. Ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че не са установени предпоставките на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

ПО ФАКТИТЕ:

Ищецът Г. В. Г. е постъпил в Затвора Бургас на 20.12.2018г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. От 08.11.2022г. е настанен в ЗО „Дебелт“.

За периода на исковата претенция от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. Г. е полагал доброволен труд като хигиенист на четири часов работен ден. Това обстоятелство се установява от представените по делото предложения на инспектор „СДВР“, 3-та група, ЗО „Дебелт“ с № ДЗ-4720/27.06.2023г., № ДЗ-3462/29.05.2023г., № ДЗ-5867/31.07.2023г., с поставена резолюция „да“. Ищецът се е явявал на работа, като в „отчет на работното време“ за месец юни, юли и до 13.08.2023г. не е отбелязан нито един почивен ден. В Таблици за положен доброволен труд за месеците юни, юли, август, съставени от инспектор „СДВР“ са отбелязвани 4 часови работни дни, като на шест дни е оставено по едно празно квадратче и е посочен общият брой на отработените часове, таблиците са утвърдени от Началника на ЗО „Дебелт“.

По делото е представен график за ползване на пералня, в който за всяка група е предоставена такава възможност. В забележката изрично е отбелязано, ме в пералнята се пере само спално бельо, лични одеяла,олекотени завивки и юргани не се перат, одеялата предоставени от затвора се перат веднъж годишно, дрехите на лишените от свобода се перат при предоставяне на личен прах за пране и количество около 5 кг. /една голяма торба/, не се перат лични хавлии и халати, долно бельо, чорапи и потници.

От медицинската справка се установява, че е предоставяна медицинска помощ на ищеца, както и че страда от органично-тревожно разстройство, за което има назначена терапия, която получава редовно, не е съобщавал за оплаквания от емоционален характер в медицинския център.

В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетел, е разпитан И. С. Р., който познавал ищеца от 2009г., като през периода юни-август били в съседни килии в ЗО „ Дебелт“. Посочва, че Г. е работил доброволно като хигиенист, както и той, без почивен ден, на 4-часов работен ден, но реално отработените часове били повече. Според него реално пране на дрехи не съществува, имало някаква възможност да се изперат служебни чаршафи, но не се осигурявало прах, не се перат одеяла, дрехи. Графикът е криворазбран и на него не му било известно, кога и кой ги вземал дрехите за пране. Негови одеяла и други не са вземани, сам си закупил течен прах от лавката и ги изсушавал на незаконни простори в килиите, които не били разрешени. Ищецът е отправял молби за почивка, като това било основание да го спрат от работа тенденциозно, а началникът на охраната разпоредил със заповед да се осигурят почивни дни на хигиенистите и да бъде намален щатът. Поради невъзможността да ползва почивни дни ищецът се чувствал постоянно изморен, което споделял на свидетеля. Отработените дни се изчислявали като в карнетката, която се намира при надзирателите се вписвал всеки отделен човек и съответно дните, в които полагал труд, дните били 4-часови, според него би следвало да са около 7 дни на месец свобода, а на него му начислявали по 6 дни свобода. Посочва, че в карнетката не се отразяват часовете труд, а дните, в които лицето полага труд. Часовете са разпокъсани през деня, имало сутрин, обед и вечер почистване на коридорите, столовите, помещенията на инспектор „Социална дейност“ били много повече от 4 часа. За почистване имало в един коридор 120 човека, 6 маси от 6 часа до 7:30 -сутрешната закуска; от 11:30 до 12:30 или 13:30 часа обяда; следобед имало 1 час почистване на коридора; след което вечеря, която също било около час - час и половина и след това час и половина вечерно почистване на коридорите, което пресметнато било около 5 часа и половина дневно. Ищецът ходел с разкъсани дрехи, като клошар, но не бил свидетел на отправяне на конкретни молби до перача да му бъдат изпрати дрехите, само предполага. Проблемът с начина на изчисляване на отработените дни, ползването на почивка и отдих многократно са споделяни с него, като Г. се и чувствал силно емоционално разстроен, с огромен вътрешен асоциален проблем в общуването с хората, вследствие на това унизително отношение, което било в ущърб на всеки един нормален човешки организъм. За него било разбираемо защо се чувства непълноценно и в повечето случаи се изолирал от обществото в социалния кръг на затвора. Не е виждал в ЗО „Дебелт“ помещение с перални и сушилни машини, чувал е че има помещение, което било за изпиране на чаршафи и дрехи, одеяла по-точно. В затвора имало щат перач, но незнаел какво пере, когато се връщали от дела се взимали дрехите, да ги изперат, за да не се внасяли наркотици. Нямало възможност да се пере, дори и с осигуряване на личен собствен прах за пране, със собствен прах за пране можело сам да ги изпереш дрехите и да ги простреш в килията, което също е забранено.

Съдът като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и искът е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане – ЗО Дебелт.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.

При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на ЗО Дебелт през процесния период.

В случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в следното: неосигурена възможност за ползване на почивни дни, незачитане на положения от него труд на пълен работен ден, неприемане на дрехи за пране.

Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване от страна на ищеца.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът през посоченият период е полагал доброволен труд като хигиенист. От приложените „отчет на работното време“ за месец юни, юли и до 13.08.2023г. се установява ежедневно престиране на труд без нито един почивен ден. Противно на установеното е изготвената таблица, за положен доброволен труд, от която се установява един почивен ден седмично, но доколкото тя е съставена въз основа на първичния документ, удостоверяващ явяване на работа на лишените от свобода „отчет на работното време“, Съдът приема, че ищецът е престирал труд без нито един почивен ден. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ППЗИНЗС „Полагащите доброволен неплатен труд по чл. 80, ал. 1 ЗИНЗС се ползват от всички права, с изключение на трудово възнаграждение.“ В същият смисъл е и разпоредбата на чл.175, ал.5 от ППЗИНЗС препращаща към чл.79, ал.4 от ЗИНЗС. При тази препратка за ищеца е относимо правилото на чл.79 от ЗИНЗС „Лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените-не по-малко от 24 часа." И в чл.61, ал.1 от ППЗИНЗС „Лишените от свобода имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, които по начало са събота и неделя. По изключение, когато това се налага от характера на работата, седмичната почивка може да се даде и в други дни“.. Съдът приема, че ищецът е работил в хипотезата на петдневна работна седмица и е следвало да му бъде непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, което не е спазено и е нарушение на чл.79, ал.4 от ЗИНЗС и чл.61, ал.1 от ППЗИНЗС.

На следващо място по делото не се установява, ищецът да е престирал труд на пълен работен ден, напротив от представената таблица се установява 4 часов работен ден. От показанията на свидетеля С. също не се установява престиране на труд на пълен работен ден, напротив той посочва, че са полагали доброволен труд на 4 часов работен ден. По делото не е представена писмена молба до ТРЗ, за която се излагат твърдения в уточнението към исковата молба. Ищецът не установява, че е полагал доброволен труд на пълен работен ден, поради което не може да се направи извод, че затворническата администрация неправилно е приела отработен пълен работен ден за непълен. Друг е проблемът, че законосъобразното зачитане на работни дни за лишаване от свобода не е предмет на настоящия спор и би следвало да се разглежда в друго производство.

По делото не се установи бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неприемане на дрехи за пране. Твърденията на ищеца са свързани с отказът на перача да вземе дрехите му с аргумент, че така му е разпоредено от Началника на ЗО Дебелт, както и че не се води работещ. Причините за неприемане на дрехите не се установяват от събраните по делото доказателства, но от представения график, изготвен от затворническата администрация за ползване на пералнята, се установява, че за всяка от групите е определен ден за ползване на пералнята, като по отношение на дрехите на лишените от свобода е посочено, че се перат при предоставяне на личен прах за пране и е определено количество около 5 кг. При тези данни се налага извод, че затворническата администрация е осигурила възможност за изпиране на дрехите. Не се доказа неспазване на представения график или други правила, фактически или правно установени, които да нарушават установеният ред.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца във връзка с направените от него твърдения се установи непредоставяне на възможност за ползване на почивен ден за периода от 01.06.2023г. до 13.08.2023г. –два месеца и тринадесет дни при престиране на доброволен труд на половин работен ден, което обаче не би могло да се квалифицира като осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, както неоснователно претендира ищецът.

За поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се счита липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Неблагоприятните последици от това бездействие, с оглед доброволността на положения труд, продължителността на периода, непълният работен ден по своя характер и интензитет не могат да се [жк], ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Необосновани и недоказани останаха останалите твърдения на ищеца за наличие на бездействия от страна на затворническата администрация, от които да са настъпили за него неимуществени вреди, поради това, че същият е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

Воден от горното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция е основателно. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд – Бургас, XXІІ-ри състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г., [ЕГН], с адрес: ЗО Дебелт към Затвора - Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], на осн. чл. 284 вр. с чл.3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 25 000 лв.

ОСЪЖДА Г. В. Г., [ЕГН], да заплати на ГДИН - София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас, в 14- дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.