Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№312 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба ищецът „К.–
М“ ЕООД, ЕИК ******, твърди, че на
24.10.2017 година е сключил с ответника ЗК“У.“ АД, ЕИК ******, договор за
застраховка "Отговорност на автомобилен превозвач" при приложение на Конвенция за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), със срок на застраховката 00,00 ч. на 28.10.2017 г. до 00.00 ч. на
27.10.2018година.
По силата на този договор е
застраховал следните превозни средства - влекачи/товарни автомобили ДКН/VIN: влекач A0282MH-WJMM1VSK00C127620 полуремаркета
ДКН/VIN: А2680ЕК, със застрахователна сума: 250 000 EUR, по полица № 17182400014.
Ищецът твърди, че по сведения на
шофьора, последният е спрял на 08.04.2018 г. в Базилдон (Англия), в непосредствена близост
до мястото, където на следващия ден е трябвало да се извърши разтоварването на
стоката. Паркирал е превозното средство точно под камера за видеонаблюдение,
която се наблюдава от служители, с което, според обстоятелствата е положил,
дължимата грижа, за да ограничи в максимална степен риска от посегателства
върху стоката. Там е останал да пренощува, като през цялото време се е намирал
в превозното средство, което напуснал чак сутринта, за да огледа. Сутринта, в
7:00 ч. (английско време) е станал, за да се приготвя за разтоварването на
товара, което трябвало да се осъществи в 8:00 ч. Дръпнал пердетата на кабината
и тогава в огледалото видял, че брезентът на ремаркето е срязан, част от него
бил на земята, забелязал липсваща стока - 40 бойлера. Полицията била
незабавно уведомена от шофьора. Застрахователното събитие "Кражба на
товар" се установява от доклад за престъпление (Crime Report Print) 42/47941/18 от 09.04.2018 г.
Застрахователят
също е уведомен незабавно, съобразно изискванията му. Съгласно Кодекса за
застраховането (КЗ) са били извършени всички необходими действия от страна на
дружеството, като е представило в срок нужните документи за окомплектоване на
щета - пакинг лист, фактура за
стойността на липсващата стока, заявка - договор, копие ЧМР, известие от
полицията за регистриране на събитието, снимки, копие от ЧМР застраховката.
Във връзка с това
застрахователно събитие е заведена преписка по претенция №
17401820001/10.04.2018 г. по риска "Кражба на товар". Предвид факта,
че според ответника, "застрахователното
събитие е настъпило по време на престой на композицията на неохраняем
паркинг" , ищецът е получил писмо, с отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по горепосочената претенция от 14.05.2018 година, в
което застрахователят се позовава на чл. 3.15 от Общите условия на
застраховката, според които: "Тази
застраховка няма да покрива отговорността на превозвача причинена от или
впоследствие на кражба от
превозните средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността
на застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и
обезопасено превозно средство в района на охраняем паркинг.
Не е
съгласен с постановения отказ за заплащане на цялото застрахователно
обезщетение. Смята, че той е напълно необоснован. Поради виновно неизпълнение
от страна на застрахователя и на основание чл. 386 и сл. от КЗ има интерес да
претендира уговорената застрахователна сума, ведно с мораторна лихва и законната
лихва.
Съгласно чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от КЗ - "Общи
условия са типизирани клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни
договори. Общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия, ако
са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са неразделна
част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния
договор и общите условия има сила уговореното в договора. Общите условия на
застрахователя се приемат от неговия управителен орган, като датата на
приемането и на последващите им изменения и допълнения задължително се посочват
в тях". Това означава, че след като застрахователният договор е с писмена
форма, общите условия на застрахователя могат да станат част от конкретния договор
само при две кумулативни условия: 1) да са предадени физически на застрахования
при сключването и 2) застрахованият да е заявил писмено, че ги приема. В настоящия случай и двете условия не са
налице. Общите условия не са били представени на ищеца при сключване на
договора, а подписът в бланката на полицата не може да се приравни на изявление
за приемането им, тъй като става дума за предварително отпечатан текст за
приемането им, който, сам по себе си, не е подписан. Друго би било, ако
законосъобразно Общите условия са му били представени, ако му е било
предоставено време да се запознае с тях и ги подпише. В настоящия случай смята,
че Общите условия не са станали част от
застрахователния договор, поради което отказът на застрахователя за
изплаща на застрахователно обезщетение в пълен размер е без основание.
На
следващо място, в писмото по никакъв начин не се доказва, че шофьорът на дружеството е паркирал именно на неохраняем
паркинг. В тази връзка неуточнено в Общите условия остава
и какво именно се има предвид под неохраняем паркинг. Наистина в писмото на
ответника до ищеца е описано значение на термина, но това очевидно следва сключването на договора между
страните и настъпването на застрахователното събитие.
Поради
тази причина, дали паркингът е охраняем или не, следва да се изведе от общото
понятие охранителна дейност, която има за цел защитата на лица, мероприятия и
обекти от противоправни посегателства и се осъществява от охранителни екипи
чрез въоръжена или невъоръжена охрана. Това понятие е уредено в Закон за
частната охранителна дейност. Съгласно този закон, когато се касае за охрана на имущество, прието е, че това е
дейност по физическата защита на имуществото от противоправни посегателства и
тази дейност може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите.
Дори да се приеме, че при сключване на застрахователния
договор не е имало съмнение относно дефиницията на "неохраняем
паркинг" по ОУ, визирането на задължение, да не паркира на такъв само
по себе си е недостатъчно да обоснове
недължимост на обезщетение в тази конкретна хипотеза.
Дори
и да се приеме, че в нарушение на това си задължение шофьорът е паркирал
превозното средство на такъв паркинг, неизпълнението
на това задължение следва да е значително, с оглед интереса на
застрахователя. Обосноваване на такава значителност и доказването й, вкл. в
причинност към увеличения риск от настъпването на застрахователното събитие, то
тези факти трябва да се установят от ответника, което не е обективирано в
писмото от 14.05.2018 г. В настоящата хипотеза е точно обратното, автомобилът с
товара не са били оставени произволно и безстопанствено на общодостъпно
обществено място без контрол и наблюдение, а в непосредствена близост до
мястото, където шофьорът е следвало да разтовари стоката, точно пред охранителна
камера. В писмото си ответникът нито твърди, нито доказа, поради какви
конкретно причини с паркирането на този конкретно паркинг се е увеличила
вероятността от извършването на кражба на товара, както и че ако не бе
използван именно този паркинг, то кражба въобще не би настъпила.
Също така следва да
се отбележи и че отговорността на застрахователя по процесната застраховка с
предмет-отговорност на превозвача, е обусловена от отговорността на превозвача
по Конвенцията ЧМР, когато за превозваните стоки се прилагат правилата на
конвенцията, и застрахователно обезщетение по тази застраховка се дължи, както
при виновни действия на превозвача, така и при отговорност без вина на
превозвача за причинени на трети лица щети по време на превоза. Моли съда след
като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати застрахователно обещзетение в размер на
32 475,17лева и и мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018
година до датата на постъпване на исковата молба в съда, в размер на
1 605,72лева. Претендира законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор
ответникът оспорва основателността на предявените искове по основание и размер.
Прави следните възражения:
Видно от характера на застрахователния
договор, обективиран в полица № 16243400037, дружеството е поело да покрие
отговорността на автомобилния превозвач на товари, превозвани с моторни
превозни средства с посочен номер и шаси. Така поетата отговорност, съответства
напълно и с отговорността на автомобилния превозвач, съгласно КОНВЕНЦИЯ ЗА
ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR), за нанесени вреди от негова страна на
превозваната стока, за което носи отговорност пред трето лице. Или иначе
казано, застрахована е отговорността на превозвача за причинените от него вреди
на трети лица в следствие на извършване на автомобилен превоз на товари, а не
самата стока. Ето защо, смисъла и характера на тази застраховка съответства
напълно на даденото определение на договора за застраховка гражданска
отговорност по чл.429 ал. 1 от КЗ.
Застрахователният
риск по застраховка "Гражданска отговорност" е опасността от
възникване на гражданска отговорност /договорна или извъндоговорна/ на
застрахования, т.е. опасността на застрахования да отговаря пред трето лице,
увредено от него, като се задължи да му плати обезщетение за причинените вреди,
т.е. това е вид имуществена застраховка, чиято основна специфика се състои в
обекта, респ. предмета на застраховане, който е не актива на застрахованото
лице, а пасива му. В настоящия случай превозвачът е застраховал именно своята
договорна отговорност; като предмет на тази застраховка е задължението му да
обезщети вредите, причинени на собственика на товара по сключения договор за
превоз, в резултат на неизпълнението на задължението по договора да превози
товара до определено място без липси и повреди. Отговорността на превозвача за
липси и повреди на превозваните товари има договорен характер, която изключва
деликатната отговорност, тъй като липсата и повредите на товара не са деликт, а
неосъществяване на целения от превоза резултат-товарът да се предаде на
получателя в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за
превоз.
Съгласно общите
разпоредби на застраховката "Гражданска отговорност" уредени в Глава
41 на КЗ и по - специално нормата на чл. 435 от КЗ застрахованият може да иска
от застрахователя дължимото към третото лице обезщетение да бъде заплатено на
него, само ако е удовлетворил вече третото лице. От посочената разпоредба
следва извода, че правото на застрахования да иска обезщетение от
застрахователя в момента на осъществяване на риска се намира под отлагателно
условия, т.е. не е изискуемо. Окончателно това право възниква в момента, в
който застрахованият удовлетвори третото увредено лице. Обезщетявайки
пострадалия, застрахованият погасява и неговото пряко право срещу
застрахователя и вместо увреденото лице, в този случай право на застрахователно
обезщетение има самия застрахован. По въпроса, че застрахованият има уредено от
закона право на иск срещу застрахователя единствено при извършено от него
удовлетворяване на увреденото лице, има задължителна практика на BKС, обективирана
в решение № 22/04.08.2014 г. на ВКС по т.д. № 1727/2013 г., I т.о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо, предвид
характера на договора и правоотношенията по нега, намира предявените искове за
неоснователени.
Оспорва вида и
размера на вредите. Няма налични по делото писмени доказателства от които да се
установява кой, кога и какви липси от товара е установил. Счита, че
претендираната сума не отговаря на действително изчезналите стоки по вид,
количество и цена. Застрахованият не е уведомил застрахователя за настъпилия
инцидент, така, че той да може да направи оглед. При настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за
извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на
размера на вредите. Съгласно т.31.2 от ОУ при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият е длъжен да покани авариен комисар за извършване на
оглед с цел установяване причините и размера на щетите. Координати на аварийния
комисар са записани в полицата. Застрахованият обаче не е уведомил аварийният
комисар, поради което същият не е описал липсващите стоки. Задължението за
неговото уведомяване е, за да може същият да констатира непосредствено след
събитието настъпилите увреждания, а в случая липсващата стока. Несвоевременното
уведомяване в срока по т.30.3 от ОУ и липсата на оглед от страна на
застрахователя след произшествието правят невъзможно неговото надлежно
документиране от страна на ответника. Ето защо, за застрахователя е налице
основание да откаже изплащане на обезщетение на осн. т.32 от ОУ във вр. с чл.403
ал.4 от КЗ, както и на осн. т.6.2 от ОУ.
На
следващо място липсва застрахователно покритие по отношение на процесния товар.
Съгласно т.3.15 във вр. с т.23.4 от ОУ, не се покриват кражби от превозни
средства /оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено
превозно средство в района на охраняем паркинг за товарни автомобили. В общите
условия е дадена и дефиниция на понятието охраняем паркинг, като същото следва
да има ограждение, осветление и денонощна охрана. Това изискване на
застрахователя е във връзка и с изискванията които обикновено поставят самите
товародатели. И в настоящия случай LKW Walter, в
заявката за транспорт (приложена от ищеца) изрично е указал, че почивките се
провеждат само на охраняеми паркинги, които са снабдени с охрана,
видеонаблюдение, ограда около обекта и нощно осветление. Нещо повече, даден е
списък на охраняемите паркинги по маршрута на превоза, като задължение на
превозвача е да планира пътуването си така, че да стигне до съответния паркинг.
В случая той не се е съобразил с така поставеното условие, не се е съобразил и
с обстоятелството, че паркирането пред складовете на получателя или около тях е
рисковано. Съгласно исковата молба, ищецът е заявил, че шофьорът е паркирал в
непосредствена близост до мястото на разтоварване.
Ето
защо, пренебрегвайки всички изисквания и предупреждения на товародателя, ищецът
сам се е поставил в потенциално рискова ситуация, което обаче е основание
неговото поведение да се характеризира като „груба небрежност", даващо
право на застрахователя да откаже, съгласно т.3.14 от ОУ.
Не
случайно застрахователят е предвидил описаните по-горе обстоятелства като
такива изключващи отговорността му, тъй като този род действия увеличават значително
риска от настъпване на събитие и разкриват в голяма степен неполагането на
обичайната грижа на добрия стопанин която всеки би трябвало да полага за да
запази собственото си или както е в случая повереното му имущество.
Въпреки изискването на застрахователя и на
товародателя, в настоящия случай същият не е панирал с грижата на добрия
стопанин маршрута, така че да подбере подходящ и най -важното охраняем паркинг,
като и не е предприел необходимите действия за опазване на стоката, когато е
паркирал там.
Така, спейки в кабината не може да се приеме, че
шофьорът е положил дори и минимално необходимата грижа, нито че камионът и
стоката са били под постоянен надзор.
Несъстоятелно е възражението на ищеца, че не са му били
предадени при сключването приложимите Общи условия (които самият той прилага към исковата молба). Видно от полицата е налице
изричен текст, с който застрахованият е декларирал, че е получил, запознат е и
приема Общите условия. С оглед на това изявление са изпълнени изискванията на
чл.348 ал.1 от КЗ и общите условия са станали неразделна част от договора. Само
за пълнота следва да се отбележи, че представените от ищеца не са приложимите
Общи условия. Видно от полицата, приложими са условията приети на 15.08.2012г.,
изм. на 10.02.2014г.
Също така, следва да се отчете обстоятелството, че
последната разсрочена премия в размер на 140.25 лева не е платена, като при
евентуално осъждане на ответника, същата следва да се прихване от дължимото
обезщетение.
Моли съда да отхвърли претенциите.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението,
че паркинг, където е бил паркиран камионът с превозваната стока, е неохраняем.
В близост до процесното място няма паркинги с физическа охрана. Както подробно
е отбелязал, композицията не е оставена без наблюдение и надзор от водача.
Отговорността
на превозвача произтича от основното му задължение-да пази товара и да го
предаде на получателя. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования. Поради което счита, че застрахователят следва
да отговаря за всичко, за което носи отговорност застрахования.
На
следващо място, от приложената фактура и извлечението от движението по
банковата сметка на ищеца може да се направи обоснован извод, че той е заплатил
процесната сума на LKW WALTER Internationale
Transprotorganisation AG. Това е основание да се приеме, че
превозвачът има правото да получи застрахователното обезщетение.
В
този смисъл, счита за напълно неоснователно първото възражение на ответника, а
именно, че не е удовлетворил третото лице. Наведеното твърдение е още едно
доказателство, че отговорът на исковата молба е бланкетен и не следва да се
взема предвид.
Несъстоятелни
са и твърденията за неуведомяване на полицията и застрахователя. Същите
действия се доказват от писмените доказателства, приложени към исковата молба.
Тези твърдения показват единствено, че авторът на отговора на исковата молба
или не е прочел исковата молба и приложенията й, или погрешно е копирал текст
от друг отговор на искова молба по друг казус, нямащ нищо общо с процесния. До
същия извод води и грешното посочване на номера на процесната застрахователна полица
от страна на ответника (на стр. 1, ответника сочи 16243400037, вместо
17182400014).
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че са налице положителните
предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение. Остава въпросът за
отпадане задължението на застрахователя по смисъла на чл. 211 от КЗ (отм.),
поради неизпълнение на задължение от страна на превозвача, което е значително с
оглед интереса на застрахователя и е предвидено в застрахователния договор. В
случая се твърди от ответника неизпълнение на т.13.5 във връзка с т.23.4 от
Общите условия,според която кражба от неохраняем паркинг изключва неговата
отговорност, като той носи доказателствената тежест за това. В тази връзка
ответника с отговора на исковата молба не доказа такова неизпълниение.
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба, шофьорът е спрял на паркинг, мястото е било осветено, имало е
камери, а шофьорът на МПС бил в него. Паркирането на охраняем паркинг с физическа
охрана не винаги е възможно, напр. предвид чл. 78 от ЗАвтПр. Нещо повече, в
процесния случай, тези камери се наблюдават от служители.
Не
оспорва фактът, че паркингът не е охраняван с физическа охрана. В закона и
застрахователния договор, както и в Общите условия към него, няма легално
определение за понятието охраняем паркинг. Приема се, че в този случай
преценката следва да се изведе от общото понятие охранителна дейност, която има
за цел защитата на лица, мероприятия и обекти от противоправни посегателства и
се осъществява от охранителни екипи чрез въоръжена или невъоръжена охрана. Това
понятие е уредено в Закон за частната охранителна дейност. Съгласно този закон,
когато се касае за охрана на имущество, прието е, че това е дейност по
физическата защита на имуществото от противоправни посегателства и тази дейност
може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите.
Доколкото
това разрешение на въпроса е уреден в български закон, няма пречка да се
приложи при преценка на понятието охраняем паркинг, когато паркингът се намира
извън пределите на Република България. При положение, че няма физическа охрана
и паркингът е с камери, които се наблюдават от служители, в този конкретен
случай следва да се приеме, че се касае за охраняем паркинг и не е отпаднало
задължението на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
Съгласно
практиката на ВКС, постановена при действието на стария КЗ, но действаща и към
настоящия момент, случаите по чл. 211, т.2 и чл. 207, ал.2 пр. поел. от КЗ
(отм.) касаят виновно неизпълнение от страна на застрахования на задължения,
като отказът за плащане на тези основания е само правна възможност.
Съгласно
практиката, основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка
може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в закона -
чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 2, чл. 206, ал. 3, чл. 207, ал. 2, чл. 211 от КЗ
(отм.). Общото помежду им е, че правото на отказ за изплащане на обезщетение е
признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по
силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на
интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на
застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице.
В настоящия случай застрахователят е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение, като е мотивирал отказа си с
изключение, предвидено в разпоредбите на т.13.5, вр. т. 23.4 от ОУ. За
значително с оглед интереса на застрахователя в съдебната практика се приема
такова неизпълнение, което е било в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие или е увеличило риска от настъпването му.
Съгласно съдебната практика, за да обуслови отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, неизпълненото задължение на застрахования трябва
да бъде такова, че при изпълнението му не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие.
Ето защо, по аргумент на цитираните разпоредби, тази
причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото
задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне основание за
отказ за плащането на обезщетението по чл. 211, т. 2 от КЗ(отм.). Не може по договорен
път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в
процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика, постановена с решение № 49/29.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК.
Ако
се приеме противното, то т.13.5. от Раздел II "Общи изключения" към
ОУ на застраховката се явява нищожна клауза, на осн. чл. 26, ал.1 пр.1 и II от ЗЗД. След като ответникът подписал застрахователната полица и приел плащането
на премия, той приел и задължението да покрие всички рискове, в съответствие с
чл. 1, т.1 от Конвенцията CMR и
чл. 2 от ОУ, иначе се обезсмислят целите на договора за имуществено застраховане
и се придавало неравнопоставено положение на страните по договора.
Ако
се приеме, че евентуалното неизпълнение на т.13.5. от ОУ съставлява значително
неизпълнение по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ (отм.), то това противоречи не
само на националното законодателство, но и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, вр.§
13а т.9 от ЗЗП.
В
настоящия случай, ответникът в отговора си не доказва, процесният автомобил да
е бил паркиран именно на неохраняем паркинг. В тази връзка, неуточнено остава и
какво именно има предвид под такъв паркинг.
Предвид
изложените съображения, следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата
на т.13.5. от ОУ и ответникът не е освободен от заплащане на застрахователното
обезщетение, на основание чл. 211, т.2 от КЗ (отм.), предоставящ му единствено
възможност за това.
Въвеждането
на значителността на договорно задължение, останало неизпълнено от
застрахования, спрямо интереса на застрахователя, включително произтичащо от
общите условия на съответната застраховка, като критерий сочи на необходимост
от пряка причинно - следствената връзка между неизпълнението и същественото
увеличаване на риска, на неговото реализиране, или на обхвата на вредите, т.
е., ако задължението е изпълнено, не би се стигнало до настъпване на
конкретното застрахователно събитие - кражба на товара, респ. обемът на вредите
би бил значително по- нисък, която е елемент от фактическия състав на чл. 211,
т. 2 от КЗ (отм.) и подлежи на главно и пълно доказване в процеса, за което
доказателствената тежест е изцяло на застрахователя/С Определение от 04.05.2017
г. по чл. 140 ГПК, ЯРС е указал на ответника тежестта да установи наличието на
предпоставките за недължимост на обезщетението/. В горния смисъл и Решение №
81/11.01.2017 г. по гр. дело № 4442/2016 г. на Апелативен съд - София,
недопуснато до касационно обжалване - Определение № 254/05.05.2017 г. по гр.д.
№ 381/2017 на ВКС.
Предвид гореизложеното, не се установява в отговора на
исковата молба, ответникът да е имал основание, да откаже на ищеца плащане на
обезщетение, нито на специалните основания по чл. 215, ал.5 от КЗ (отм.);,
нито на общите такива по чл. 211 от КЗ (отм.);. Тежестта на доказване наличието
на такова основание е у ответника, който с отговора си не проведе пълно
доказване в тази насока. Установиха се всички елементи от сложния фактически
състав, обосноваващ основателността на предявения главен иск.
Относно
размера на този иск, приложимо е правилото на чл. 208, ал.З изр. I от КЗ (отм.),
според което обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В процесната застрахователна полица е определен
лимитът на отговорността на застрахователя - до действителния размер на вредите
с препращане към чл. 23 от Конвенцията. Според т.1 от тази норма, когато
превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение
се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е
била приета за превоз. Според задължителната съдебна практика, присъжданото
застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка трябва да
съответства на реалния размер на вредата към деня на събитието, за да може да
покрие действителната или възстановителната стойност на увреденото
застрахователно имущество
Счита,
че предявеният иск се явява основателен, тъй като отговорността на
застрахователя по процесната застраховка с предмет-отговорност на превозвача, е
обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията ЧМР, когато за
превозваните стоки се прилагат правилата на уонвенцията и застрахователно
обезщетение по тази застраховка се дължи както при виновни действия на
превозвача, така и при отговорност без вина на превозвача за причинени на трети
лица щети по време на превоза.
Ето защо, следва да
бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати сумата от 32 475,17
лв.представляваща обезщетение, произтичащо от договор за застраховка с полица
№17182400014 от 24.10.2017 г., със срок за валидност 28.10.2017 г. - 27.10.2018
г. по покритието КДМАПС- извършена кражба през нощта на 08.04 срещу 09.04.2018
г.в Базилдон (Англия), на 40 бр. бойлера, ведно с мораторна лихва в размер на
1605, 72, ведно със законната лихва,считано от 08.11.2018 г./датата на
предявяване на иска/ до окончателното изплащане.
В допълнителния
отговор ответникът подържа всички направени от него с първоначалния отговор
възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Поддържа
и направените възражения относно нередовността, като моли съда изрично да се
произнесе по тях.
Счита за
противоречиви твърденията на ищеца. От една страна същият оспорва, че паркинга
е бил неохраняем, а в последствие признава това обстоятелство. От фактическа
страна обаче това не е спорно. Не е спорно и обстоятелството, че в Заявката за
транспорт, от страна на LKW Walter са
дадени много подробни и конкретни указания до превозвача, с които изрично е
посочено, че почивки следва да се извършват само на охраняеми паркинги с
налична охрана, видеонаблюдение, ограда около целия обект, нощно осветление. В
този смисъл общите условия са в унисон с указанията на товародателя, защото
както за него така и за застрахователя е съществено обстоятелството по
отношение на престоя на камиона и стоката. Не случайно са дадени толкова
подробни указания, тъй като ноторно известно е за лицата занимаващи се с
транспортна дейност повишения риск от настъпване на кражби като процесната.
Нещо повече, товародателят е дал и списък с охраняеми паркинги по маршрута
на превозвания товар, като изрично е посочил да се ползват само сигурни и охраняеми паркинги.
Превозвачът обаче е
пренебрегнал тези указания. Явното грубото несъобразяването с тях се дължи не
на особени непредвидени обстоятелства, а на собствена преценка. Това му поведение
обаче е в противоречие с дадените указания и същото несъмнено може да се
квалифицира като „груба небрежност", основание за отказ по т.3.14 от ОУ. В
областта на гражданското право, грубата небрежност е квалифицирана форма на
небрежност, която се характеризира с неполагане и на най- елементарната грижа,
която и най-небрежният човек би положил за своите работи, като за наличието й
не е необходимо да се доказва субективното отношение (интелектуален елемент) на
дееца, а тя се извежда от поведението му в конкретната обективна обстановка.
Предвид изложеното по
отношение на поведението на ищеца, може да се обоснове наличието на две
основания за отказ, по т.3.15, вр. с т.23.4 от ОУ, съгласно които не се
покриват кражби от превозни средства , оставени без надзор, докато са ч
под грижата и отговорността на застрахования, освен ако кражбата е извършена от
заключено и обезопасено превозно средство в района наохраняем паркинг за
товарни автомобили и на осн. т.3.14 от ОУ - засягащи проявата на „груба
небрежност".
Посочените точки от
общите условия съответстват на разпоредбата на чл.408 ал.1 т.З от КЗ, защото
несъмнено полагането на грижата на добрия стопанин е значително за интереса на
застрахователя и той не случайно е указал на застрахования, че действия от този
вид (паркиране на неохраняем паркинг и груба небрежност) ще доведат до отказ.
НаДице е и последната предпоставка за отказ, действията да са довели до
настъпване на събитието, защото ако бяха спазени предписанията на товародателя,
кражбата нямаше да настъпи.
Друго съществено
нарушение на общите условия, водещо до основание за отказ е обстоятелството, че
застрахованият не е уведомил своевременно застрахователя и не е допуснал същия
до оглед. Както се сочи още с отговора на исковата молба, при настъпване на застрахователното
събитие, застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на
оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя
документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на
вредите. Съгласно т.31.2 от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да покани авариен комисар за извършване на оглед с цел
установяване причините и размера на щетите. Координати на аварийния комисар са
записани в полицата. Застрахованият обаче не е уведомил аварийния комисар,
поради което същият не е описал липсващите стоки. Задължението за неговото
уведомяване е, за да може същият да констатира непосредствено след събитието
настъпилите увреждания, а в случая липсващата стока. Несвоевременното уведомяване
в срока по т.30.3 от ОУ и липсата на оглед от страна на застрахователя след
произшествието правят невъзможно неговото надлежно документиране от страна на
ответника Ето защо, за застрахователя е налице основание да откаже изплащане на
обезщетение на осн. т.32 от ОУ във вр. с чл.403 ал.4 от КЗ, както и на осн.
т.6.2 от ОУ.
Поддържа оспорването по отношение на размера
на вредите, вида и количеството на липсващите стоки. Не са налице никакви
доказателства установяващи горните обстоятелства, както и извършването на
плащане от страна на ищеца с което да е удовлетворен собственика, фирмата LKW WALTER не е такъв. За да може превозвачът да встъпи
в правата на увреденото лице при условията на чл.435 от КЗ същият следва да го
е обезщетил за претърпените вреди. По делото обаче, никъде не се установява,
собственикът да е обезщетен за откраднатата стока. С оглед визираните
обстоятелства, намира, че не може да се приеме, че е налице плащане на
кредитора, респективно изпълнение фактическия състав на чл. 435 от КЗ.
Изпълнението на парични задължения поначало се доказва
посредством разписка или банков документ за плащане, каквито по делото не са
приложени. Съгласно чл.З от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
процесиите суми се плащат само по банков път, което налага извода, че надлежни
доказателства за погасяване на парични задължения са единствено банковите
платежни документи - вносни бележки и платежни нареждания, освен ако сумите са
под максимално разрешения от наредбата размер, в който случай плащането се доказва
с разходен касов ордер. В този смисъл, процесиите писмени доказателства не
притежават характеристиката на документи които да удостоверят плащане.
С подписване на
полицата, съдържаща нарочна декларация от застрахования по отношение на
връчването и приемането на ОУ, същият е изразил съгласие с тях във
формата,предвидена в чл.16ал.1 от ЗЗД, чл.348 ал.1 от КЗ и чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ. След приемането им тези ОУ са станали неразделна част от договора и
обвързват страните със силата на закон /чл.20а ал.1 от ЗЗД/.
Така приложимите условия напълно кореспондират с
чл.З85 ал.5 т.1 от КЗ, който изисква ясно и недвусмислено в договора да бъдат
определени покритите рискове и изключенията от покритие. В тази връзка,
установената фактическа обстановка дава основание на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното:
Страните не
спорят относно това, че са обвързани от договор, обективиран в застрахователна
полица №17182400014, съгласно която предмет на застраховката е отговорността на
автомобилния превозвач на товари по силата на договор за превоз, за който се
прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR) или закона за автомобилните
превози и с превозни средства. Съобразно застрахователната полица превозните
средства са влекачи/товарни автомобили ДКН/VIN:влекач А0282МН – WJMM1VSK00C127620 и
полуремаркета ДКН/ VIN:А2680ЕК.
Страните са се съгласили, че лимитът на отговорността е съгласно чл.23,
параграф 3 от Конвенция CMR
или чл.71, ал.3 от Закона за автомобилните превози, но не повече от
250 000 евро за едно събитие и в годишен агрегат на влекач/товарен
автомобил. Страните са се съгласили, че договорът за застраховка има действие
на територията на Европа, включително вътрешни превози на територията на
Република България. Съгласили са се, че в техните отношения приложими са ОУ за
застраховка на автомобилен превозвач в сила от 15.08.2012г., изм. 10.02.2014
година, а срокът на действие на договора е от 00,00 часа на 28.10.2017г. до
00,00 часа на 27.10.2018 година.
В
застрахователната полица е посочен авариен комисар за територията на България,
а извън тази територия – всеки лицензиран Лойдов агент, с актуален списък на http: agency.lloyds.com.
Съобразно
постигнатото между страните съгласие застрахователната премия е в размер на 550
лева, с данък върху нея в размер на 11 лева, платима на четири равни вноски от
по 140,25лева, със срок на плащане – на всяка 27-мо число в периода от октомври
2017 година, януари 2018 година, април
2018 година и юли 2018 година.
В
полицата е удостоверено, че застрахованото лице е получило и е запознато с ОУ
на застрахователя. Полицата е подписана от застрахованото лице – настоящ ищец,
чрез М.К.и застрахователен посредник „БГ Г.“ ООД. Автентичността на този
документ не е оспорена в процеса.
По
делото са представени ОУ на застрахователя, за които не се спори, че са били
действащи към момента на сключване на застраховката.
Съобразно
т.1 от тези ОУ застрахователят поема задължението да покрива отговорността на
превозвача при цялостна или частично липса или повреда на товари, превозвани от
него по глава четвърта на Конвенция CMR или глава пета,
раздел четвърти от Закона за автомобилните превози.
Съгласно
т.3 от ОУ застрахователят не покрива отговорността на превозвача, причинена от
или в следствие на посочените причини, като т.3.15 от тази разпоредба сочи, че
застрахователят не покрива отговорността на превозвача при кражба от превозни
средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопасено
превозно средство в района на охраняем паркинг за товарни автомобили. Съобразно
дефиницията на застрахователя понятието „охраняем паркинг“представлявява
спациално организирано място за паркиране на товарни превози, снабдено с
необходимите обозначителни знаци, ограждения, осветление и денонощна охрана.
Съобразно
т.23.4 от тези ОУ през срока на застраховката застрахованият има задължение по
време на престой да заключва натоварените със стока МПС и винаги да ги оставя
на осигурени места, охраняеми паркинги или по друг начин контролирани обекти.
По
делото не е спорно, че настоящият ищец е извършил международен превоз на стоки,
въз основа на заявка за транспорт, направена от ЧЮЛ с маршрут Осимо (Италия) до Базилдън
(Великобритания) на стока, натоварена на 05.04.2018г. с камион А2680ЕК, А0282МН-
посочените в полицата влекач и полуремарке. Представена е и международна
товарителница, установяваща наличие на договор за мегждународен превоз CMR по шосе.
По
делото не се спори, а това се установява и от свидетелските показания на
шофьора Д.М. (о.с.з. от 02 юни 2020година – лист 100 от делото), че в гр.Базилдън,
Великобритания, вечерта към 19,30 часа, пред портала на фирмата, където е
следвало да разтовари, е било невъзможно да се паркира. Ето защо водачът на
композицията паркирал встрани, до самата ограда на фирмата, до портала, където имало
камера. Там останал да пренощува, в камиона. На сутринта, около 7,00часа, се
събудил, дръпнал пердетата и чрез огледалата установил, че брезентът на
ремаркето бил разрязан, а страничните дъски, ограничаващи товара да не пада,
били демонтирани и разхвърляни. Констатирал липса на кашони и при
разтоварването се установило, че липсват 40 кашона. Веднага позвънил на своя
работодател (ищеца по делото) и на полицията. Полицията дошла след 10-15
минути. Провели разговори, а какво е станало след това не е наясно.
По
делото не се спори, а се установява от разменената кореспонденция между ищеца и
възложителя на превоза, че последният е направил искане да бъде обезщетен за
липсата на част от товара в размер на сумата от 16 604,21 евро или 14 394,19
британски лири, като за установяване на тази претенция неучастващото по делото
трето ЧЮЛ-спедитор е приложило фактура за стойността на откраднатите стоки, в
която е посочена банкова сметка ***енция.
Представеният
от ищеца документ на лист 54 от делото(на СРС) не представлява извлечение от
банковата му сметка, а опис на първични счетоводни документи, като в този опис
фактурата, издадена от LKW WALTER е обозначена като отворена/неплатена и дължимата сума
е в размер на 16 604,21 евро, която съвпада с фактурата за стойността на
одкраднатите стоки, издадена от спедитора.
По
делото е представена и претенция на настоящия ищец, от 19.04.2018 година, за
изплащане на застрахователно обезщетение по преписка №**********, отправена от
настоящия ищец до ответника-застраховател, към която страната е представила
пакинг лист; фактура за стойността на липсващата стока; заявка за договора за
превоз; копие от CMR;
известие от полицията за регистрация на събитието, представляващо
застрахователно събитие; снимки и копие
от застрахователната полица.
Няма
спор, че тази претенция е останала неудовлетворена от ответника, като
основанието за отказ, направен от застрахователя е неизпълнение на част от
дължимия регламент в отношенията по договорната връзка от застрахованото лице,
а именно нарушаване на разпоредбата на т.3.15 от ОУ.
По
делото е допусната и изслушана съдебна
експертиза, заключението от която е прието като годно доказателствено средство,
дадено компетентно и незаинтересовано и въз основа на което съдът приема, че
действителната стойност на откраднатия товар е 14 394,1 британски лири или
16 604,21 евро, размер, посочен от вещото лице, като вещото лице е
установило, че плащане от превозвача на ЧЮЛ-спедитор LKW VALTER не е извършено.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Спорните
по делото въпроси да: били ли са част от действащият регламент на безспорно
установената договорна връзка между страните ОУ на застрахователя; налице ли е
основание за изключване на отговорността на застрахователя, поради проявена
груба небрежност на застрахованото лице, с оглед разпоредбата на т.3.15 на ОУ;
какъв е размерът на щетата и налице ли е плащане от застрахования на увреденото
лице.
Относно
действието на ОУ на застрахователя.
Както
е посочено и по- горе в застрахователната полица е удостоверено от
застрахованото лице, че ОУ на застрахователя, действащи към този момент са му
били представени, запознал се е с тях и ги приема. В тази част документът,
който има характер предимно на частен диспозитивен документ, обективиращ
постигнатото мужед страните съгласие, представлява частен свидетелствуващ
документ, удостоверяващ неизгодни за ищеца факти, поради което съдът не приема
за установени твърденията на ищеца, че не е бил запознат с ОУ, не са му били
представени, поради което същите не представляват част от договорното
съдържение.
По
възражението на ответника, основаващо се на нормата на т.3.15 от ОУ, за която
твърди, че ищецът я е нарушил, поради което застрахователят следва да се освободи
от своята имуществена договорна отговорност.
Според
цитираната разпоредба застраховката не покрива отговорността на превозвача,
причинена от кражба от превозното средство, което е оставено без надзор, докато
е под грижата и отговорността на застрахования, освен ако кражбата е извършена
от заключено и обезопасено превозно средство в район на охраняем паркенг.
В
настоящия случай не се касае до кражба от превозно
средство, оставено без надзор. В настоящия случай не може да се приеме, че
превозното средство е без надзор и това е така, тъй като автокомпозицията е
била във фактическата власт на водача на МПС-то, макар и последният да е спял,
а водачът е получил възлагане от превозвача да осъществява такъв надзор върху
превозното средство. Следователно, не може да се приеме за установено, че композицията
е била оставена без надзор, макар и водачът да е спял, защото физически това
лице е било в камиона. Не се установява и че ремаркето не е било заключено.
Показанията на шофьора, които са останали неопровергани от другите
доказателства, са, че крадците са разрязали брезента на ремаркето и са
демонтирали страничните дъски на същото. Само по себе си пренощуването на
неохраняем паркинг, съобразно дефиницията на застрахователя, не може да се
приеме да е достатъчно основание да откаже заплащане на обезщетение.
По вързажението за груба небрежност
– аргумент от т.3.14 от ОУ.
Според т. 3.14 ОУ застраховката не покрива
отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на груба небрежност от
страна на застрахования, на неговите служители или други лица, чийто услуги са
ползвани за извършване на превоза. Прието е в доктрината и практиката, че разликата между обикновената и грубата небрежност
е в степента на неполагане на съответната грижа. При обикновената небрежност се
касае до неполагане на грижата на добрия стопанин /или търговец/, а при грубата
небрежност - до неполагане на грижа, която и най-небрежният би
положил за своите работи. Установените по делото факти не водят до извод за
проявена от застрахования превозвач или негов служител груба небрежност, довела
до процесното събитие. За такава не може да се приеме обстоятелството, че
товарният автомобил е бил паркиран на неохраняем паркинг, при положение, че
превозното средство и ремаркето са били заключени и са били под надзора на водача,
паркирани близо до оградата на фирмата за разтоварване, осветено място с камера. Ето защо не е налице и хипотезата на изключен риск
по т. 3.14 ОУ.
Относно размера на вредите, то заключението на вещото лице, прието като
годно доказателствена средство, сочи, че щетата, причинена от кражбата на част
от товара, е в размер на 16 604,21 евро, поради което оспорването на
ответника относно размера на главната претенция се явява несъстоятелно.
По възражението на ответника, че ищецът не е опровамощено лице да дири
обезщетение, защото не е извършил плащане на увреденото от неизпълнението на
договора лице.
Възражението е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на
покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл.
434. По делото не са налични
доказателства, че ищецът е извършил плащане на увреденото от неизпълнението на
договора лице. Представеното от него доказателства е част от счетоводен
регистър, а не извлечение от банковата му сметка и не установява плащане.
Напротив, допусната експертиза изрично се позовава на този документ и дава
заключение, че фактурата, издадена от ЧЮЛ е останала неплатена от ищеца. Не се
установява и друг способ за погасяване на това задължение (напр.прихващане;
даване вместо изпълнение и др.).
Ето защо
искът по чл.435 КЗ във връзка с чл.405 от същия закон се явява неоснователно
предявен. Както правилно навежда доводи ответникът процесният договор е вид
договор „Гражданска отговорност“. В практиката съдилищата константно приемат,
че договорът за застраховка, сключен
със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на
трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по
занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Договорът за
застраховка, сключен между превозвача и застраховател, чийто предмет
отговорността на превозвача за вреди от липси или повреда на стоката, нанесени
от превозвача на трето лице при осъществяване на неговата търговска дейност има
характер на застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на този договор е
риск от възникване на отговорност на превозвача за вреди, които могат да възникнат
по време на превоза, а когато обект на застраховането са стоки, за чийто превоз
се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(Конвенция СМР), то отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност
на превозвача“ е обусловена от отговорността на превоза по тази Конвенция.
След като този договор носи белезите на този тип имуществено
застраховане именно поради това законодателят е дал право на застрахованото
лице да дири обезщетение от застрахователя само в случаите, в които е
обезвъзмездило своя съдоговорител за вредите, причинени от неизпълнението на
превозния договор. Застрахованият
има уредено от закона право на иск срещу застрахователя единствено в хипотезата
на чл.435 КЗ, при изричната предпоставка да е предходно удовлетворил увреденото
лице. Поради липса на тази предпоставка главната претенция се явява
неоснователно предявена и следва да бъде отхвърлена.
Изводът на съда за неоснователност на главния
иск предопределя изводът относно акцесорното вземане на ищеца по чл.86 ЗЗД,
което съществува единствено при наличие на главно вземане. Ето защо и този иск
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските.
Поради
извод на съда за неоснователност на предявените осъдителни искове, то разноски
следва да се присъдят на ответника, на основание нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Дължимите му се разноски са юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв, на
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25НЗПП.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.– М“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв.Х.Е.В., срещу ЗК“У.“АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.435 във връзка с
чл.208 КЗ в размер на сумата от 32 775,17лева(тридесет и две хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева и 17ст.) и иск с правно основание чл.86 ЗЗД,
за обезщетение за забавено плащане на сумата от 32 475,17лева за периода
от 14.05.2018година до 08.11.2018 година в размер на 1 605,72лве, поради
неоснователността им.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.8 ГПК, „К.– М“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв.Х.Е.В., да заплати на
ЗК “У.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по
водене на делото в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
СЪДИЯ: