Мотиви:
Производството
по делото е образувано по постановление на СГП по реда на 375 НПК с което се
предлага обвиняемия С.И.С. *** да бъде
освободен , на осн. Чл. 78а НК, от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за извършеното от него
престъпление по чл. 308 ал.4 т.1 вр. ал.1 НК.
В
съдебно заседание СГП редовно уведомена не изпраща представител.
Обвиняемият
С. участва лично в съдебно заседание . Признава
се за виновен по предявеното му
обвинение и се възползва от
процесуалното си право да не дава обяснения във връзка с него. Моли за налагане
на минималното предвидено в закона наказание.
Съдът,след
като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
В
началото на м. януари 2017г св. С.С. като председател
на ЛРД с.В. получил от директора на ДГС „Тунджа“ Ямбол разрешително за групов
лов № ***. Същото било издадено за вреден дивеч без горски фонд за дата
15.01.2017г. С. бил информиран, че за
14.01.2017г няма график за лов и групов
лов няма да се провежда. (Впоследствие в представеното по делото разрешително
за групов лов № 059532 – в оригинал датата на ловния излет е поправена на
5.02.17.)
На
12.01.2017г С. получил обаждане по телефона от св. Й., който му казал, че е в
гр. С. и му предложил да вземе допълнителни разрешителни за лов до края на
месеца. Тъй като придвижването било затруднено поради лошото време С. му казал
да вземе две празни разрешителни за лов на хишници и
десет за лов на пернат дивеч, като за целта той щял да се обади на св. Г.И. ***
да му ги даде. Съгласно предварителната
уговорка св. Й. получил от св. И. разрешителните за лов, сред които и разрешително
за групов лов № 059544, в което св. А. вписал ръкописния текст „В.“ и „вреден
дивеч без горски фонд“. В разрешителното
липсвала вписана дата на ловния излет .
Получените разрешителни Й. оставил в кафенето, използвано за сборен пункт на
ловците.
На
14.01.2017г в кафенето в с.В., използван за сборен пункт на ловците се събрали
свидетелите К.Г., З.Й., Й.Р., Р.Р.,
И.И., Д.Д., С.С. и лицата .ХХ., Г.Г. Изчакали да дойде *** на дружинката - св. С., по тъй като последният не се появил
обвиняемият попълнил разрешителното за групов лов № *** в което вписал себе си
като ръководител на лова и имената на деветима ловци, участници в груповия лов,
след което положил подпис срещу *** на ЛРД-а. Вписал в разрешителното , като
дата на ловния излет 14.01.2017г Всеки
един от деветимата ловци, вписани в разрешителното за лов положили подписи
срещу имената си.
Ловният
излет започнал в м. „.“ като ловците били разтавени
по пътя за с. А., но поради факта, че спукали две гуми на джипа, с който били
излезли ловът не се провел и ловците се прибрали по домовете си без да
отстрелят животно.
Сутринта
на 15.01.17 св.С. посетил сборния пункт в с. В., където се събирали ловците и
оставил полученото от него валидно разрешително за лов за
този ден, но ловци нямало. От мъжа, който държал кафето, ползвано за сборен
пункт разбрал, че ловците били излезли на лов предния ден, като последният му
дал попълненото разрешително за групов лов № *** на 14.01.17
Видно
от заключението на назначената по делото почеркова
експертиза подписът за „*** на ЛРД-на“ в оригинала на разрешително за групов
лов №*** е положен от обвиняемия С.С.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на
свидетелите Д.Д., С.Т., С.С.,
И.И., Й.Р., Г.И., И.К., З.Й.,
К.Г., Г.П., А.А., .А.Д., Р.Р., С.К., писменото заключение на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза и приложените по делото
писмени доказателства :писмо изх. № РД06-6/26.01.18 ДГС Тунджа Ямбол, график за
ловуване на хищници извън горски фонд м. януари 2017г, разрешително за групов
лов №***, разрешително за групов лов № ***
– ксерокопие и оригинал, удостоверение за ръководител на лова № 70,справка за
съдимост, приобщени по делото по предвидения процесуален ред.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обвиняемият
С. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 308 ал.4 т.1 вр. ал.1
НК, тъй като в периода 12.01.2017г – 14.01.2017г в с. В., общ гр.С. съставил неистински официален документ
разрешително за групов лов №***, издаден от министерство на земеделието и
храните, ИАГ, ТП ДГС Тунджа Ямбол с цел да бъде използван пред Сдружение на
ловците и риболовците гр.С. като е положил подпис срещу печатен текст
„Председател на ЛРД“ като деянието представлява маловажен случай.
Авторството
на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са еднопосочни. В тази насока е и заключението на
изслушаната съдебно-почеркова експертиза, което съдът
приема като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по
делото
Изпълнителното
деяние се е осъществило чрез действие и се е изразило в полагане на подпис от
страна на обвиняемия срещу печатния текст „председател на ЛРД-на“ в
Разрешително за групов лов № *** . Последното представлява официален документ
по смисъла на 93 т.5 НК, тъй като е издадена по установения ред и форма от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Налице е и предвидената в закона
престъпна цел, неистински документ е
съставен с цел последният да бъде използван. Видно от данните по делото, така
изготвения документ е бил представен пред ЛРД Стралджа.
Доколкото
проведеният ловен излет , въз основа на съставеният неистински официален
документ е продължил едва около час , по време на него не се е стигнало до отстрел на дивеч и не са нанесени вреди на горското
стопанство съдът счита, че е налице маловажен случай на документно
престъпление, поради което цялостната квалификация на извършеното деяние е по
чл. 308 ал.4 НК
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
действията си съставя неистински на официален документ, който е възнамерявал да
използва и е използвал .
При
определяне вида и размера на наложеното на обвиняемия наказание съдът взе предвид следното:
Извършеното от С.
престъпление е умишлено и за
същото се предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода или пробация, от него не са настъпили имуществени вреди и
обвиняемият е с чисто съдебно минало. С оглед на всичко това съдът прецени, че
спрямо него са налице кумулативните изисквания на чл. 78а НК за освобождаването
му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание –
глоба. При определяне на конкретния
размер на същата от една страна съдът
взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние
обуславяща се от засегнатите с него обществени отношения, свързани с
документооборота. От друга страна съдът взе предвид добрите характеристични данни на обвиняемия
и изразеното разкаяние за извършеното
престъпление. С оглед на всичко това съдът определи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в текста на
закона размер, а именно глоба в размер на 1000лв.
Тъй като обвиняемият беше признат за виновен п
предявеното му обвинение, съдът на осн. Чл. 189 НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 125.12лв. , вносими в полза на съдебната власт по сметката на Следствен
отдел при СГП.
По
изложените съображения съдът постанови решението си
Районен съдия: