РЕШЕНИЕ
№262618
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19852 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 2837/05.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 19852 /2018 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните
имоти:
- Самостоятелен
обект в сграда (СОС) с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК,
адрес на имота: гр.П., ул. „***” № 20, ет.4, който самостоятелен обект се
намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: *, площ: 132 кв.м., с прилежащи части: ¼ ид.ч. от тавана, 1/3
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, една тераса между третия
етаж и таванското помещение на сградата откъм север, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, и Сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № ***
на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П., ул. „****” № **, разположен в поземлен
имот с идентификатор ***, застроена площ: 24 кв.м., брой етажи: *,
предназначение на самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, която
да се извърши между: С.Г.А., ЕГН **********
*** и Р.В.А., ЕГН ********** ***, при квоти от правото на собственост – 4878/46986
ид.ч. за С.А. и 42108/46986 ид.ч. за Р.А., и
- 0,164 % ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на
АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, с площ: 6 509 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 901, кв.359 по плана на ***
градска част, парцел ** – обществено застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ВЕДНО със Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ***,
находящ се в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, етаж *,
обект *-**, който се намира в сграда № *, разположена в Поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: *, с посочена в документа площ – 32.52 кв.м.,
ведно с 1,593 % идеални части от общите части на етажа, включващи общите
коридори и два санитарни възела в югоизточната и югозападната част на етажа,
ведно с 0,164 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 29.82
кв.м., при съседни СОС: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ** и над обекта: ***,
която да се извърши между: С.Г.А.,
ЕГН ********** *** и Р.В.А., ЕГН ********** ***, при равни квоти от правото на
собственост – по ½ ид.ч. за всеки от тях.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, са
заявени възлагателни претенции от ответника, за поставяне в негов дял на
основание чл. 349, ал. 1 ГПК на процесните СОС с идентификатор *** и сграда с
идентификатор ***.
Приети са и претенции по сметки. Ищцата е претендирала
заплащане на сумата от 6000 лв. припадащата се на ищцата част от наемите,
получавани от ответника за отдаването под наем на делбения магазин, за периода
03.03.2016 г. – 03.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа, до окончателното изплащане. Ответникът е
претендирал заплащането на сумата в размер на 4385,50 лв., представляваща
припадащата се ½ ид.ч. на ищцата от погасеното вземане по Договор за
банков кредит № *** г., сключен с „***“ АД, за обезпечение на който е бил
ипотекиран процесния магазин, и сумата от 78,60 лв., представляваща припадащата
се ½ ид.ч. на ищцата от платените нотариални такси за заличаване на
ипотеката, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата – *** г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Заявено е от ищцата и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за
заплащането й от ответника на сумата от 70 лв. на месец за ползването на
процесните жилище и гараж и 240 лв. за ползването на магазина, считано от
предявяването на искането – *** г., до окончателното извършване на делбата.
Районен съд Пловдив, IV
гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по
делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване
поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.
Според заключението на вещото лице /л.193-203/, стойността на СОС с
идентификатор *** и сграда с идентификатор *** е съответно 166 500 лв. и
23 400 лв. или общо 189 900 лв., от които дела на ищцата е на
стойност 19 715 лв., а на ответника 170 185 лв. Стойността пък на СОС
с идентификатор ***, ведно със съответната идеална част от поземления имот е
147 418 лв. Според вещото лице имотите са неподеляеми. Представено е и
допълнително заключение /л.204-210/ по поставен от ищцата въпрос, видно от
което стойността на месечния наем към датата на молбата, съответстващ на
притежаваните от С.А. идеални части от СОС с идентификатор *** е 60 лв., а за сграда
с идентификатор *** – 10,40 лв. Според вещото лице наема за периода 03.03.2016
г. – 03.03.2021 г. на СОС с идентификатор ***, ведно с общите части и идеалната
част от поземления имот, съответстващ на притежаваната от ищцата ½ ид.
част е в размер на 21 198 лв. Съдът е кредитирал заключението на вещото,
включително и относно допълнително поставените задачи за наема на процесните
имот, доколкото заключението е пълно и компетентно изготвено, и експерта е
отговорил на зададените му въпроси. Заключението е взето предвид и в частта,
относно наема на делбения магазин, тъй като правилно според съда вещото лице е
отчело в наемната цена и ползването на общите части на сградата – коридори,
стълбища и др., предвид това, че магазинът се намира в търговски комплекс с общ
за всички обекти вход и ползването на процесния СОС с идентификатор *** е
невъзможно без преминаването през общите част. В този смисъл спецификата на
делбения имот правилно е била отчетена от вещото лице при изготвянето на
заключението.
Във връзка със заявената претенция за възлагане са
представени декларация /л.173/ от ответника, че не притежава друго жилище, и
електронна справка от Агенция по вписванията, видно от която на името на
ответника няма други вписани жилищни имоти. В първата фаза е представено
Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ПРС, с което е прекратен бракът между
страните.
От представения Нот.акт за учредяване на договорна
ипотека № **, том **, рег.№ **, нот.дел***Първа инвестиционна банка“ АД банков
кредит в размер на 22 887 EUR с Договор за банков кредит № *** г., като вземането на
банката е обезпечено с вписване на договорна ипотека върху магазин *-**,
представляващ понастоящем СОС с идентификатор ***. По делото е прието
извлечение от банкова сметка *** Р.А. в банка „Първа инвестиционна банка“ АД за
периода 26.10.2015 г. – 30.01.2017 г., във валута евро. Представени са и вносни
бележки за извършени общо 14 плащания за вноски по кредит в периода 26.11.2015
г. – 29.12.2016 г., първите 12 вноски по 306 евро, с паричен еквивалент на 600
лв., тринадесетата – 880 лв., а последната четиринадесета – 91 лв. Всичките,
общо в размер на 8171 лв. са направени в полза на Р.А.. Не се установява да е
платена тринадесета вноска по кредита в размер на 600 лв., както твърди
ответника. Видно от писмените доказателства за м. *** *** г. липсва вноска с
посочване на основание „вноска по / погасяване на кредит“, а единствено
„захранване на сметка“ на дата *** г. в размер на 600 лв.
В хода на делото, през първата и през втората фаза на
делбата, е разпитан св. В. А., баща на ответника. При разпита му в първата фаза
същият е заявил относими за спора обстоятелства, а именно, че през *** г. той и
синът му били поканени да закупят магазини търговски комплекс „***“, като срещу
сумата от 5000 лева да участват в закупуването на парцела и да участват в
строежа на „***“-* за магазини. Свидетелят твърди, че и на всеки от двамата –
той и синът му, е отпуснат кредит по 25 000 евро с ипотека, със задължение за изплащане в срок от
10 години, Сумите бил изплатени чрез банката, , като и ответникът е плащал
суми, и свидетеля е плащал, и били придобити два магазина. В хода на втората
фаза, същият св. твърди, че закупуването на магазин в „***“ през *** г. синът му и бившата снаха
теглили кредит от 22 887 евро от ***. Според св. кредитът се бил изплащал
изцяло от неговия син Р.А. по 600 лева
на месец, на 25-то число. Твърди, че през ** г., на ***, бившата му снаха –
ищцата, била заминала за ***, без съгласието на сина му, и до днес не се била
върнала, като същата нямала нито една вноска внесена за магазина. Ответникът Р.А.
работел в *** всеки ден пътувал, като ищецът внасял суми по 600 лева, които Р.
му ги давал лично да ги внася с касова бележка в *** и през цялата *** г., св.
внасял сумите на касата в банката и му били издавани касови бележки. Съдът е
кредитирал показанията на свидетеля, при приложението на чл. 172 ГПК, доколкото
се подкрепят от представените писмени доказателства – извлечение от банкова
сметка, ***ване на договорна ипотека. Видно от представените вноски бележки,
голяма част от сумите действително са внасяни от св., но в полза на Р.А., в
каквато насока са показанията на В. А., за това съдът е дал вяра на изложеното
от свидетеля, че сумите са му били давани от ответника.
Видно от представените Молба-съгласие за заличаване на
договорна ипотека, бележки за платени такси и справка от Агенция по
вписванията, учредената договорна ипотека, за обезпечаване на Договор за банков
кредит № *** г., е била заличена ипотеката върху процесния магазин, за което Р.А.
е заплатил сумата от общо 157,20 лв. за дължими такси.
Представени са още и Договор за наем от *** г., сключен
между ответника Р.А. и „***“ ООД, за наем на процесния магазин срещу сумата от
200 лв. на месец, платима до 25-то число на месеца, предхождащ този, за който
се дължи наема. Видно от разписка-ведомост този договор за наем е действащ и
понастоящем, като за месеците април, май и декември 2020 г. и март и април 2021
г. наем не е бил заплащан, поради наличие на пандемия и локдаун. Представени са
и справки от електронната система на НАП за получени от ответника доходи от
наем за периода 2016 г. – 2020 г., видно от които същият е декларирал годишен
доход от 2400 лв., който съответства на уговореното в договора за наем на
магазина.
При така установените правнорелевантни факти и обстоятелства,
въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от правна страна:
По способа за извършване на
делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият
имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да
извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите.
В случая ответникът Р.А. е предявил възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в негов дял на процесния имот.
Съгласно цитираната разпоредба ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Следователно, за да се уважи заявената възлагателна претенция, в случая
съделителят е следвало да докаже, че процесният имот е неподеляемо жилище,
придобито в режим на СИО, че имуществената общност е прекратена с развод, както
и че той няма друго жилище. При тези предпоставки съдът намира възлагателната
претенция за неоснователна. За уважаването на същата е необходимо целият имот
да е придобит в режим на СИО, като не е достатъчно в режим на СИО да е
придобита само идеална част от имота. В случая, видно от мотивите на решението
по допускане на делбата, в режим на имуществена общност са придобити единствено
9 756/ 46 986 ид. части от жилището и гаража. Останалите идеални части са
придобити лично от Р.А. и не представляват СИО. Следователно, тъй като е налице
смесена съсобственост, то не може да се възложи и имота по реда на чл. 349, ал.
1 ГПК, поради което възлагателната претенция ще се отхвърли.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно и неудобно, доколкото притежаването от
страните идеални части от правото на собственост върху отделните делбени имоти са
различни и не могат да се образуват достатъчен брой дялове, съответстващ на
броя на имотите.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В случая този начин на извършване на
делбата, а именно чрез разпределение е допустим, доколкото броя на имотите
надвишава този на съделителите, като могат да се обособят две групи от имоти,
които в най-близка степен да съответстват на притежаваните от страните идеални
части от правото на собственост и на фактическото ползване на имотите. Съдът
намира, че по реда на чл. 353 ГПК следва да се разпредели в дял на ответника Р.А.
СОС с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** на обща стойност от
189 900 лв. Ответникът притежава значително по-голямата идеална част от
правото на собственост върху двата имота. Понастоящем същия живее и по ползва
жилището, включително и адресната му регистрация е на този адрес, а също така
ползва и гаража, което обстоятелство не се оспорва от страните. Изрично е
заявил желание той да получи жилището и гаража, предвид заявената възлагателна
претенция. Съдът също така намира, че двата имота – жилището и гаража, следва
да се разпределят заедно в общ дял на ответника А., тъй като са функционално
свързани и обслужват нуждите на едно общо домакинство. По този начин ответникът
ще получи в дял имущество на стойност 189 900 лв., при стойност на неговия
дял от 243 894 лв.
В дял на ищцата А. следва да се разпредели магазинът,
представляващ СОС с идентификатор ***, ведно с общите части и идеалната част от
поземления имот, на стойност 147 418 лв., при оценка на нейния дял от
общата съсобственост в размер на 93 424 лв. За уравняване на дяловете С.А.
следва да заплати на Р.А. сумата от 53 994 лв.
Изнасянето на имотите на публична продан не се явява
удачен вариант, тъй като по този начин би се пренебрегнало изискването на чл.
69, ал. 2 ЗН, приложимо по аналогия и в настоящия случай, а именно всеки
съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно, а неравенството
на дяловете да се изравнява с пари.
По претенциите по сметки на ищцата С.А.:
Заявената от ищцата претенция следва да се квалифицира по
чл. 30, ал. 3 ЗС. Със същата ищцата претендирал заплащане на сумата от 6 000
лв., представляваща припадащата й се част от наемите, получавани от ответника
за отдаването под наем на делбения магазин, за периода 03.03.2016 г. –
03.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа, до окончателното изплащане. За уважаването на претенцията е
следвало да се установи, че ищецът и ответникът са съсобственици в имота и че ответникът
е извлякъл полза от общата вещ. Докато е налице съсобственост, всеки от
съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на
неговия дял и всички граждански плодове подлежат на разпределение между всички
съсобственици съобразно с правата им в съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени, като изискуемостта
настъпва от реализирането на всеки доход, без да е необходима покана.
В тази насока по делото безспорно е установено, че
страните са съсобственици в делбения магазин, представляващ СОС с идентификатор
***. Установи се от представения договор за наем, справки от НАП и
разписка-ведомост, че ответникът Р.А. е получавал месечен наем в размер на 200
лв. за отдаването на имота на трето лице, считано от 2013 г. насам.
Следователно за процесния период 03.03.2016 г. – 03.03.2021 г. същият е събирал
доходите от съсобствената вещ, поради което дължи заплащане на обезщетение на
ищцата С.А. в размер на половината от получената сума, съответстваща на
притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота. Същата е в общ размер на
11 600 лв., от които 2000 лв. за 10 месеца през 2016 г., 2400 лв. за 2017
г., 2018 г., и 2019 г., 2000 лв. за 10 месеца през 2020 г. (без месеците април
и май и предвид представената справка от НАП), и 400 лв. за два месеца през
2021 г. Припадащата се част на ищцата е в размера на 5 800 лв., за която
сума ще се уважи искът, а за разликата до пълния претендиран размер от
6 000 лв. ще се отхвърли. Доколкото изискуемостта на всяко вземане
възниква от момента на реализирането на дохода, без отправяне на покана, то се
следва да се присъди и законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа – 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи наема
(както е уговорено по договора), с изключение на месеците април и май 2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на привременната мярка: Разпоредбата на чл.
344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност
всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да получава
съответното обезщетение за това ползване. Претенцията на неползващия съделител
може да бъде както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за
заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането. В конкретния
случай искането е за плащане на обезщетение. От заключението на допуснатата по
делото СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че припадащата се на ищцата
част от пазарната стойност на прихода от наем на процесните жилище и гараж за
месец e 70,40
лв., а за магазина – около 353 лв. Налице са предпоставките на чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на претендираната сума от общо 70 лв. месечно за жилището и
гаража, и 240 лв. месечно за магазина, съобразно заявените претенции, който ще
се дължат за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното извършване на делбата. Следва да се отбележи, че мерките по чл.
344, ал. 2 ГПК се присъждат само за бъдещ период, като относно претенцията за
минал период страната разполага с възможността да предяви иск. Сумите следва да
се заплащат от ответника, тъй като понастоящем той ползва лично жилището и
гаража, респ. отдава под наем магазина.
По претенциите по сметки на Р.А.:
Правното основание на заявената от ответника претенция за
присъждане в негова полза на припадащата се част на ищцата от погасеното
задължение по банков кредит е чл.30, ал.3 ЗС. Това е така, той като въз основа
на посочената квалификация от ЗС се претендират суми, когато някой от
съсобствениците е заплатил общ на съсобствениците дълг във връзка с вещта
/напр. данъци/. В този случай той има право да иска от другите съсобственици
съответната част, която те трябва да понесат съобразно своите дялове, като давността
е от момента на направата на разходите. При настоящата хипотеза, след погасяването
на кредита, е била заличена и вписаната ипотека върху съсобствения имот -
магазин, явяваща се тежест върху имота. Задължението по кредита пък е било
поето общо от двамата съпрузи, като длъжници по заемното правоотношение.
Следователно, доколкото ответникът твърди да е погасявал задължението по
кредита за процесния период, в резултат на което е заличена и ипотеката върху
магазина, то претенцията му е по чл. 30, ал. 3 ЗС за това, че е заплатил общ на
съсобствениците дълг във връзка с вещта.
По делото безспорно се установява наличието на общ дълг –
договор за кредит, сключен между „***“ АД, като кредитодател, и двамата
съделители, като кредитополучатели, за обезпечаване на който е била вписана
ипотека върху магазина. Т.е. заплащането на дълга е и във връзка с вещта – с
погасяването му ще може да се вдигне тежестта върху имота. От събраните писмени
доказателства – извлечение от банкова сметка ***, както и от разпитания по
делото свидетел В. А., се установява, че за периода от м. *** г., от когато е
фактическата раздяла между страните, до края на м. *** г. Р.А. е заплатил общо
сумата от 8171 лв. за погасяването на кредита. Внесените от В. А. суми реално
са били за сметка на Р.А.. В резултат на тези плащания вземането на банката е
погасено, като е заличена и вписаната ипотека, по съгласния на кредитора, видно
от представената молба-съгласие, и след заплащане на такси, отново от Р.А., в
общ размер на 157,20 лв. Следователно С.А. дължи заплащане на Р.А. на припадаща
й се част от заплатените от ответника суми за погасяване на общия дълг за
имота. Същите са в размер на 4 085,50 лв. за погасяване на кредита и 78,60 лв.
– такси за заличаване на ипотеката. До тези суми претенцията ще се уважи, като
за разликата от 4 085,50 лв. до пълния претендират размер от 4385,50 лв. искът
ще се отхвърли.
Следва да се отбележи, че направеното от процесуалния
представител на ищцата искане за прихващане на дължимите между страните суми,
съдът ще вземе предвид при разпределяни отговорността за разноските. Не следва
да се извършва прихващане на присъдените суми във връзка с претенциите по
сметки, доколкото искането е направено едва в хода на устните състезания и не е
заявено като възражение за прихващане.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. На ищцата С.А. следва да се заплати сумата от
150 лв., платен депозит за възнаграждение на вещо лице, във връзка с въпросите,
касащия претенцията й по сметки, като не следва да й се присъждат разноски за
един адвокат, поради липса на доказателства в тази насока по смисъла на т. 1 от
ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В полза на ответника следва
се присъди сумата от 699,63 лв. разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от заявената му претенция. При извършено прихващане
на двете суми, на ответника ще се присъди сумата от 549,63 лв. разноски за едни
адвокат. Сторените във връзка с извършването на делбата разноски за депозит по
СТЕ на основание чл. 355 ГПК ще останат в тежест на страните, както са ги
направили. Всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на
4% от стойността на неговия дял от делбените имоти, както и такса за заявените
претенции по сметки. Ищцата С.А. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда сумата от 3 736,96 лв. държавна такса по
иска за делба, и сумата от 174,56 лв. държавна такса за претенциите по сметки
/166,56 лв. за уважената част от претенцията на ответника, и 8 лв. за отхвърлената
част на нейната претеция/. Ответникът Р.А. следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на съда сумата от 9 755,76 лв. държавна такса
по иска за делба, и сумата от общо 244 лв. държавна такса относно заявените
претенции по сметки /232 лв. за уважената част от претенцията на ищцата и 12
лв. за отхвърлената част на своята претенция/.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.В.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № **-**
на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П., ул. „***” № **, ет.*, който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: *, площ: 132 кв.м., с прилежащи части: ¼ ид.ч. от
тавана, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, една тераса
между третия етаж и таванското помещение на сградата откъм север, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над
обекта: няма, и Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК,
адрес на имота: гр.П., ул. „***” № **, разположен в поземлен имот с
идентификатор ***, застроена площ: 24 кв.м., брой етажи: *, предназначение на
самостоятелния обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 353 ГПК в ДЯЛ на Р.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със Заповед № ***на *** на АГКК, адрес на имота:
гр.П., ул. „***” № **, ет.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, площ: 132 кв.м., с прилежащи
части: ¼ ид.ч. от тавана, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, една тераса между третия етаж и таванското помещение на
сградата откъм север, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма, и Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес на имота:
гр.П., ул. „***” № **, разположен в поземлен имот с идентификатор ***,
застроена площ: 24 кв.м., брой етажи: *, предназначение на самостоятелния
обект: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, ПРИ общата стойност на
поставените в дял имоти 189 900 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 353 ГПК в ДЯЛ на С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, следния недвижим имот: 0,164
% ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед № ***
на *** на АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, с площ: 6 509 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: ***, кв.*** по плана на ***
градска част, парцел ** – обществено застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ВЕДНО със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ
се в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени
със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес: гр.П., ул. „***” № **, етаж *, обект *-**,
който се намира в сграда № *, разположена в Поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта: *, с посочена в документа площ – 32.52 кв.м., ведно с 1,593 % идеални
части от общите части на етажа, включващи общите коридори и два санитарни
възела в югоизточната и югозападната част на етажа, ведно с 0,164 % идеални
части от общите части на сградата, представляващи 29.82 кв.м., при съседни СОС:
на същия етаж: *** и ***, под обекта: *** и над обекта: ***, ПРИ общата стойност на поставените в
дял имоти 147 418 лева.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Р.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 53 994
лв. (петдесет и три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева) за
уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА Р.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, по искове с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от общо 5 800 лв. (пет хиляди и осемстотин лева), представляваща припадащата
се на С.Г.А. част от добивите от вещта, получавани от Р.В.А. за отдаването под
наем на делбения магазин – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за
сумата от 200 лв. на месец, за периода 03.03.2016 г. – 03.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа 25-то число
на месеца, предхождащ този, за който се дължи наема, с изключение на месеците
април и май 2020 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдените 5 800 лв. до пълния
претендират размер от 6 000 лв.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Р.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 4 085,50 лв. (четири хиляди осемдесет и
пет лева и 50 ст.), представляваща припадащата се ½ ид.ч. на С.Г.А. от
погасеното от Р.В.А. вземане по Договор за банков кредит № *** г., сключен с „***“
АД, за обезпечение на който е бил ипотекиран процесния магазин, и сумата от 78,60 лв. (седемдесет и осем лева и 60
ст.) – припадащата се ½ ид.ч. на С.Г.А. от платените от Р.В.А.
нотариални такси за заличаване на ипотеката, ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на молбата – *** г., до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдините 4 085,50 лв.
до пълния претендират размер от 4 385,50
лв.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 549,63 лв.
(петстотин четиридесет и девет лева и 63 ст.) разноски за един адвокат за
настоящото производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК С.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3 736,96 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, както и сумата
от 174,56 лв. държавна такса за
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Р.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 9 755,76 лв., представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя, както и
сумата от 244 лв. държавна такса за
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Р.В.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплаща на С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 2, предложение второ ГПК, считано от влизане в
сила на определението до окончателно извършване на делбата, сумата 70 лв. на месец, обезщетение срещу
ползването на съсобствените
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и сграда с
идентификатор ***, както и сумата от 240
лв. на месец, обезщетение срещу ползването на съсобствения самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
Решението, в частта му по
искането по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
В останалата му част решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.