О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
387
гр. Варна, 16.07.2020 година
Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети
състав, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ ч.в.т.д. № 228
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е
по частна жалба на ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ, чрез гл.ю.к. Н. Б., срещу определение №
555/20.02.2020г., постановено по т.д. № 1684/2019год. по описа на ОС – Варна, с
което съдът е прекратил производството по насрещно предявения по делото осъдителен
иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 21 578,23 лв., предявена като частичен иск от
215 782,32 лв., представляваща недължимо платена главница, образувана въз
основа на начислени и издадени фактури за периода от 2008 год. до 2016 год. за
услуга „Депониране на битови отпадъци“
по договор № РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
като недопустимо поради липса на правен интерес.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на
обжалваното определение по изложени
съображения за това. Относно правния интерес сочи, че е налице такъв, тъй като
няма влязъл в сила съдебен акт по претенцията по чл.422 ГПК и процеса е
висящ. Моли съда да отмени
определението.
Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален
представител, оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът намира
същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството по т.д. № 1684/2019год. на ВОС е образувано по
искова молба предявена от „ТЕХНОКАР“ ЕООД- гр.Варна, чрез адв.Ц.,*** дол за
заплащане на сума в общ размер 207 094,99 лв. по посочени в исковата молба
фактури, издадени въз основа на договор № РД-08-01-527/20.04.2007г. Претенцията
е за извършени услуги по сметосъбиране и услуги по транспортиране на неопасни
отпадъци за 2016 и 2017год. В срока за
отговор по чл.367 от ГПК ответникът Община Вълчи Дол, представлявано от кмета
Георги Тронков, е отправил искане за приемане на насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21 578,23 лв.,
предявен като частичен иск от сумата 215 782,32 лева, представляваща
недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за
периода от 2008 год. до 2016 год. фактури за услугата „Депониране на битови
отпадъци“ по Договор № РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по
насрещния иск, поради липса на правен интерес, поради следните
съображения. С предявения насрещен иск се претендира
заплащане на сума, представляваща част от предявената вече претенция относно
сума в размер на 215 782.32
лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на
начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга „Депониране на битови отпадъци“ по договор №
РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
За установяването на дължимостта на същата сума от 215 782,32лв. между
страните е образувано търг. дело
№1263/2018г. на ВОС, което е образувано
след заповедно производство по предявен иск от Община Вълчи дол с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК. По жалбата съдът съобрази следното:
Както
се установява от извършената служебна справка, търг. дело №1263/2018г. е
образувано по предявен от Община Вълчи Дол срещу „ТЕХНОКАР“ ЕООД иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в размер на 215 782.32 лева, представляваща
недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за
периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга
„Депониране на битови отпадъци“
по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед № 4037/30.05.2018 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 8245/2018 год. на ВРС. Постановеното решение на ВОС по делото е обжалвано,
катэо е образувано в.т.д. № 758/2019год. по описа на ВАпС. Постановеното
решение не е влязло в сила, понеже е обжалвано с касационна жалба от Община
Вълчи дол.
Както
изрично е заявено в уточнителната молба от 18.02.2020г. /стр.4053/ по т.д. №
1684/2019год., проведеното заповедно производство има за предмет същите
вземания в размер на 215 782,32лв., предмет и на насрещния осъдителен иск.
Това обстоятелство не се отрича, а изрично се заявява и в частната жалба. Следователно, образуваното пред ВОС т.д. № 1263/2018г. има за предмет
иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК предявен от Община Вълчи дол срещу „ТЕХНОКАР“
ЕООД за установяване дължимостта на сумата от 215 782.32 лв.,
представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и
издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. фактури за услуга „Депониране на
битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението. Първоинстанционното решение по т.д. № 1263/2018г. на ВОС е
потвърдено от въззивната инстанция с решение № 66/05.03.2020год., постановено
по в.т.д. № 758/2019 год. по описа на ВАпС, като срещу него има депозирана
касационна жалба, която към момента е на етап администриране предвид
констатираните нередовности на същата-следователно, към настоящия момент
производството е висящо, респективно издадената заповед за изпълнение не е
обезсилена. Налице е пълно тъждество в съдържанието на спорното материално
право, предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК и по предявения
насрещен осъдителен иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД,
поради следното: Образуваното пред ВОС т.д. № 1263/2018г. има за предмет
иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК предявен от Община Вълчи дол срещу „ТЕХНОКАР“
ЕООД за установяване дължимостта на сумата от 215 782.32 лв.,
представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и
издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. фактури за услуга „Депониране на
битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението. С
предявения насрещен иск се претендира заплащане на сумата от
21 578,23лв., предявена като часттичен иск в размер на 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена
главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год.
до 2016 год. за услуга „Депониране на
битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението. Следователно, предмет на установяване
и по двата иска е установяване на задължението на „ТЕХНОКАР“ЕООД в размер на
215 782,32лв. с позоваване на същите
правнорелевантни факти. Въпреки че предявените искове са с различен
характер-установителен и осъдителен, заведеният по-късно осъдителен иск е
недопустим и следва да бъде прекратен, на основание чл.126 ал. ГПК. Искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение,
като самата заповед и издадения изпълнителен лист, представлява право на
принудително изпълнение. Претенцията по предявения насрещен осъдителен иск е за
осъждане на ответното дружество да заплати същите суми, като при уважаване на
иска, пак би се стигнало до издаване на изпълнителен лист за същата сума. За
това, за молител в полза на когото е издадена заповед за изпълнение в заповедно
производство, съществува правен интерес от предявяване само на установителен
иск за признаване на вземането му, респективно не е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същото
вземане. Следва да се отбележи, че посочения извод е съобразен и със съдебната
практика на ВКС, която е постоянна и е в посочения смисъл. А както се отбеляза, безспорно предмет на
двата иска е едно и също спорно право, което се индивидуализира от основанието
/фактите от които произтича/, петитума и страните по него, които са идентични.
Ето защо, настоящият състав на ВАпС намира, че предявеният насрещен иск в производството по т.д. № 1684/2019год. по
описа на ОС – Варна, като по-късно предявен от заявлението по образуваното
заповедно производство, се явява недопустим за разглеждане, поради което и
производството по него подлежи на прекратяване. Като е стигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва
да бъде потвърди. По искането за разноски: На основание чл.81 ГПК съдът следва
да се произнесе и по направеното искане за разноски от „ТЕХНОКАР“ЕООД. Предвид неоснователността частната жалба,
Община Вълчи дол дължи заплащане на направените разноски от насрещната страна,
на основание чл. 78 ал.3 ГПК. Представени са доказателства за договорени и заплатени
по банков път разноски в размер на 400лв., поради което следва да бъдат
присъдени разноски в посочения размер.
Воден от изложеното и
на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 555/20.02.2020г., постановено по
т.д. № 1684/2019год. по описа на ОС – Варна.
ОСЪЖДА Община Вълчи Дол,
представлявано от Кмета Георги Тронков ДА ЗАПЛАТИ на ТЕХНОКАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 310 а, сума в размер на 400 лева, съставляваща
сторени пред настоящата инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.