Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 09.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 82 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Е.И.Д.
и М.И.Д. срещу В.И.В. при условията на активно субективно съединяване искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство на
дворно място, находящо се на административен адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи
Димитър” № 10, представляващо УПИ VIII-1587, в кв. 97 по регулационния план на
гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., с площ от 1239 кв. м.,
ведно със построените в него жилищна сграда, масивен гараж, стопанска сграда,
навес и стопанска сграда, при граници: на север: УПИ VII-1590, на северозапад:
УПИ XXIV-1588, на запад: УПИ XXIII-1586, на югозапад: УПИ XXVIII-1584, на юг:
УПИ IX-1583, и на изток: улица, и за осъждането му да предаде на ищците
владението върху имота.
Ищците твърдят,
че процесният имот бил собственост на Е. Г., който след смъртта си бил наследен
от двамата си синове – И. Д. и Н. Д.. Последните двама също били починали, като
ищците били наследници на И. Д.. Другият наследник Н. Д. починал, без да остави
наследници, поради което ищците били станали собственици на целия имот. Тъй
като живеели в гр. Стара Загора, решили да продадат имота. На 10.08.2017 г.
ищцата Е.Д. сключила предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от
процесния имот с ответника. Твърдят, че постигнали съгласие да сключат
окончателен договор до 30.06.2018 г. Непосредствено след сключването на
предварителния договор със съгласието на ищцата Е.Д. ответникът се нанесъл да
живее в имота. Въпреки че не сключили окончателен договор, ответникът продължил
да владее имота. Поддържат, че изпратили покана до ответника да освободи имота,
но той не предприел действия в тази насока. Поради това молят да бъде уважен
предявеният иск.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.И.В., с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
владее 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание сключен предварителен договор
за покупко-продажба с първата ищца Е.И.Д.. Счита, че предявеният от втората
ищца М.И.Д. ревандикационен иск е недопустим, тъй като владеел само предадената
въз основа на предварителния договор 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Оспорва да
е получавал покана от първата ищца за разваляне на предварителния договор. В
предварителния договор се съдържала уговорка, съгласно която продажната цена
била в общ размер на 15 000 лв., като 1500 лв. следвало да се заплатят при
подписването му, а остатъкът – в деня на сключване на окончателния договор.
Поддържа, че бил заплатил на първата ищца сумата от общо 13 000 лв. Посочено е,
че последната не изпълнила задължението си по предварителния договор, тъй като
отказала сключването на окончателен договор през 2018 г. Съобщила му, че имало
други купувачи за имота, с които тя и майка ѝ били договорили по-висока
продажна цена, но не желаели да закупят само 1/2 ид. ч. Преди да научи това
ѝ предоставял пари на ръка и чрез пощенски записи. С оглед
обстоятелството, че счита, че е изправна страна по предварителния договор, по
реда на чл. 211 ГПК е предявил насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключения с първия ищец Е.И.Д. предварителен договор за
окончателен. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният насрещен иск и
да бъде отхвърлена ревандикационната претенция на ищците.
В
законоустановения срок ищцата Е.И.Д. е депозирала писмен отговор, в който
излага съображения за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че ответникът
заплатил по предварителния договор единствено капарото в размер на 1500 лв.
Оспорва да е извършвал каквито и да било други плащания. Посочила е, че била
търсила ответника за изповядване на сделката, но той ѝ заявил, че няма
пари. Тъй като не заплатил цената, на 14.06.2019 г. изпратила съобщение за
разваляне на договора. След като предварителният договор бил развален, намира,
че не могъл да бъде обявен за окончателен. По тези съображения моли да бъде
отхвърлен предявения насрещен иск.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените
удостоверения за наследници, издадени от Община Любимец, се изяснява, че ищците
М.И.Д. и Е.И.Д. са законни наследници (съпруга и дъщеря) на Иван Енчев Делчев,
починал на 20.10.2016 г. Последният се явява наследник на родителите си Енчо
Делчев Георгиев, поч. на 23.07.1948 г., и Велика И. Събева, поч. на 19.09.1992
г., както и на брат си Недялко Янчев Делчев, поч. на 24.12.2005 г.
С Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №
69 от 10.02.2021 г., т. I, рег. № 593,
нот. дело № 43/2021 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград ищците М.И.Д. и Е.И.Д. са признати за собственици на недвижим имот с
административен адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи Димитър“ № 10, представляващ УПИ
VIII-1587 в кв. 97 по действащия план на гр. Любимец, одобрен
със Заповед № 254 от 04.08.1992 г., целия с площ от 1239 кв. м., при съседи:
улица, УПИ IX-1583, УПИ XXVIII-1584, УПИ XXIII-1586, УПИ XXIV-1588 и УПИ
VII-1590. По силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № 63 от 05.02.2021 г., т. I, рег. № 528,
нот. дело № 37/2021 г. по описа на нотариус Митко Митев с район на действие РС
Свиленград ищците са признати за собственици на построените в УПИ VIII-1587
жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., гараж със застроена площ от 24
кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м., които съгласно
Удостоверение № Л-4244#1/02.12.2020 г.
на Главния архитект на Община Любимец на основание § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ са в режим на търпимост, както и на всички останали подобрения и
приращения, трайно прикрепени към имота.
Съгласно
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2017 г.
ищцата Е.И.Д. се е задължила да прехвърли на ответника В.И.В. 1/2 ид. ч. от
процесния недвижим имот заедно с намиращите се в него постройки срещу заплащане
на сумата от 15 000 лв. При подписване на предварителния договор купувачът
следвало да заплати на продавача капаро в размер на 1500 лв. Според чл. 8 от
договора страните се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба в срок до 30.06.2018 г., като остатъкът от продажната цена в
размер на 13 500 лв. следвало да бъде заплатен при подписване на окончателния
договор. В чл. 13 е уговорено, че при неплащане от купувача на продажната цена,
продавачът считал договора за развален и имал право да задържи всички суми,
платени до момента от купувача.
Приложена е и
покана от ищцата Е.И.Д., действаща чрез пълномощника си адв. К.А., до ответника
В.И.В., в която е посочено, че последният не бил изплатил договорената сума, а
използвал целия имот, макар да било уговорено, че владението следвало да бъде
предадено при сключване на окончателната сделка. Също така не се грижил за имота,
разпродавал вещите и разрушавал къщата. Записано е, че на основание чл. 13
ищцата считала договора за развален и задържала капарото. Отправено е искане
имотът да бъде освободен на 06.06.2019 г и ключовете да бъдат предадени на собствениците.
Видно от приложеното известие за доставяне поканата е връчена на 14.06.2019 г.
на лицето Русанка Лазарова – съпруга на ответника.
От показанията
на свидетеля М. К., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични
и безпротиворечиви, се изяснява, че живеел в близост до процесния имот на
адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи Димитър“ № 14. Познавал наследодателя на ищците
и неговата майка Велика. Те живеели в тази къща. В имота имало плевня, гараж,
малка кухня и двуетажна къща. В момента имотът се обитавал от хора, които
свидетелят не познавал. Били там от около две години, като разрушавали
постройките. В тази насока са и показанията на свидетеля Цветан Цветков, който
също живеел близо до спорния имот. Разказва, че с наследодателя на ищците Иван
Делчев били съученици. Откакто се помнел, в тази къща живеела майката на съученика
му Иван и брат му, който избягал в Америка. Последният нямал семейство, като
впоследствие свидетелят разбрал, че бил починал. Докато бил жив Иван Делчев,
той се грижил за имота. В момента в имота се били настанили хора, които били от
ромски произход. Разказва, че разрушавали къщата. Всичко, каквото имало, го
продавали.
Разпитан е в
качеството на свидетел и А. А., който също е потвърдил, че в момента ответникът
и семейството му живеели в процесния имот. Съдът не би могъл да обоснове
фактическите си изводи въз основа на показанията на свидетеля в частта, в която
е посочил, че преди една година три пъти ходили с ответника до гр. Стара
Загора, където той давал на ищцата Е.Д. по 2000 лв., тъй като разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК не допуска със свидетелски показания да се доказва погасяване
на установени с писмен акт парични задължения. В тази насока е налице и изрично
възражение от процесуалния представител на ищците. Отделно от това въз основа
на изложеното от свидетеля Атанасов не би могло да се приеме, че ответникът е
извършвал плащания в полза на ищцата Е.Д., тъй като той изрично е заявил, че не
познава нито една от ищците.
От представените
от ответника справки за изпратени парични преводи, издадени от „Еконт Експрес“
ООД, се установява, че на 05.02.2019 г. съпругата му Русанка Димитрова Лазарова
е изплатила на ищцата Е.И.Д. сумата от 142,40 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От неоспорените
констативни нотариални актове за собственост по давност и наследство се
установява, че ищците М.И.Д. и Е.И.Д. са признати за съсобственици на спорния
имот, представляващ
УПИ VIII-1587 в кв. 97 по действащия план на гр. Любимец заедно с построените в
него жилищна сграда със застроена площ от 120 кв. м., гараж със застроена площ
от 24 кв. м., стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м. и всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота. От съвкупния
анализ на показанията на свидетелите Козалиев и Цветков и представените
удостоверения за наследници се изяснява, че имотът е придобит по давност от
Енчо Делчев Георгиев и Велика И. Събева – дядо и баба на ищцата Е.И.Д. по
бащина линия. Впоследствие имотът е станал собственост по наследство на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 8, ал. 1 ЗН на наследодателя на ищците Иван
Енчев Делчев, наследил родителите си и брат си, който не е оставил други
наследници по закон. Тъй като в наследството се включва владението върху имота,
както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението, ищците са се
снабдили с констативни нотариални актове за собственост на поземления имот и
сградите (така Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012
г. на ВКС, ОСГК). Издадените констативни нотариални актове
се ползват с легитимиращо действие, поради което правният извод на нотариуса за
съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на
противното (така Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №
11/2012 г. на ВКС, ОСГК). По тези съображения съдът намира, че на основание чл.
5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН всяка една от ищците е придобила по 1/2 ид. ч. от
имота. Що се отнася до построените в имота сгради, следва да се отбележи, че в
режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са жилищната сградата,
гаражът и една от стопанските постройки. Видно от издадената от Община Любимец
скица в процесния УПИ VIII-1587 са отразени следните постройки: полумасивна
жилищна сграда, масивна сграда и две паянтови стопански сгради. В тази насока
са и показанията на свидетелите Козалиев и Цветков, които са посочили, че върху
терена към момента съществуват общо четири сгради. Поради това съдът приема, че
освен посочените в констативния нотариален акт жилищна сграда, гараж и
стопанска постройка ищците са придобили на основание чл. 92 ЗС и другата намираща
се в имота стопанска сграда. Не се доказа по категоричен начин, че към датата
на приключване на устните състезания в имота е наличен навес, описан в удостоверението
за данъчна оценка като такъв без оградни стени.
При тези данни
съдът намира, че ищците са станали съсобственици на процесния имот, ведно с
изброените по-горе сгради. От показанията на тримата свидетели се установява,
че ответникът владее целия спорен имот. Поради това, за да се прецени дали е
основателен предявеният ревандикационен иск, следва да се установи дали е
налице правно основание за упражняване на това владение. В тази насока в своя
защита ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД
за обявяване на сключения с ищцата Е.И.Д. предварителния договор за окончателен.
Съдебната практика допуска този иск да се съедини с ревандикационния иск, като
решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества липсващото съгласие за
сключване на окончателния договор, предхождан от предварителен договор по чл.
19, ал. 1 ЗЗД и изискуемата се в чл. 18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на
вещни права върху недвижими имоти. В случай на обявяване на предварителния
договор за окончателен с решение на съда по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК
купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила,
независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената
цена (така Решение № 477 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2010 г., I г.
о., ГК). Ето защо, за да се даде отговор на въпроса дали ответникът има
основание да владее имота, следва да се разгледа предявеният насрещен иск.
За да бъде
уважен същият, в доказателствена тежест на ответника и ищец насрещния иск е да
докаже, че е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, точно изпълнение на поетото от негова страна
задължение по договора, настъпилия падеж за сключване на окончателния договор,
както и че продавачът е собственик на съответната ид. ч. от процесния имот. От
своя страна, ответникът по насрещния иск Е.И.Д. следва да докаже възражението
си, че предварителният договор е развален.
В случая
действително се установява, че между ищцата Е.И.Д. и ответника В.И.В. на
10.08.2017 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч.
от спорния имот. Уговорено е окончателният договор да бъде сключен в срок до
30.06.2018 г., като остатъкът от продажната цена в размер на 13 500 лв.
следвало да бъде заплатен при подписване на окончателния договор. В чл. 11 е
предвидено, че при отказ на продавача да сключи окончателен договор купувачът
има право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен или да
развали същия. Както беше посочено по-горе, клаузата на чл. 13 предвижда, че
при неизплащане на продажната цена от купувача продавачът също има право да
развали договора. Тълкувайки
тези уговорки във връзка една с друга, следва, че страните са постигнали
съгласие да сключат окончателен договор до 30.06.2018 г., като до този момент продавачът
е следвало да прехвърли собствеността върху подробно описания недвижим имот, а
купувачът – да заплати продажната цена.
Тук е мястото да се изясни, че правото да се
развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните или у
една от тях облигационната връзка да продължи да съществува. Предвид основния
принцип на договорното право, че договорите се сключват, за да се изпълняват, в
чл. 87 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да развали
договора, в случай че длъжникът не го изпълни поради причина, за която
отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля
договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в
облигационната връзка. То е присъщо и на двете страни по двустранния договор,
тъй като при този вид договори съществува синалагматична връзка между правата и
задълженията на страните. Ето защо, ако и двете страни са неизправни, всяка от
тях може да развали едностранно договора. Това е така, тъй като двустранното
неизпълнение не е равнозначно на прекратяване на облигационното отношение, а
правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на
желаните от страните правни цели. Следователно при неизправност на двете
страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на
взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията
по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно (така
Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. №
1970/2013 г. на ВКС, I т. о.).
С оглед
обстоятелството, че в разглежданата хипотеза до изтичането на уговорения в
предварителния договор срок нито една от страните не е изразила готовност да
изпълни поетото от нейна страна задължение, за всяка една от тях е възникнало
правото да развали същия. Поради това следва да се установи дали ищцата Е.И.Д.
надлежно е упражнила това право. В тази насока следва да се отбележи, че преобразуващото
право да се развали договорът в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна
на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на
договора е обвързана с предоставяне от кредитора на допълнителен (подходящ)
срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се
счита, че договорът е развален. Едностранното изявление за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение,
независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на
изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва,
ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок
или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок
(така Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о. и Решение
№ 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.).
В настоящия
случай, както беше посочено по-горе, до 30.06.2018 г. ответникът и ищец по
насрещния иск не е отправил покана за сключване на окончателен договор, с която
да изрази готовност да заплати дължимата сума в деня на изповядване на
сделката. От събраните доказателства не се установява ищцата и ответник по
насрещния иск Е.И.Д. да е отказала сключването на окончателен договор поради
намирането на други купувачи. Поради това и предвид бездействието на ответника,
ищцата Е.И.Д. е отправила до ответника изявление за разваляне на договора,
което е получено от неговата съпруга Русанка Лазарова на 14.06.2019 г. Съдът
приема, че връчването е надлежно извършено в съответствие с чл. 5, ал. 2 от
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията. Представеното известие за доставяне представлява официален
свидетелстващ документ, тъй като е издаден при упражняване на удостоверителната
компетентност на съответния служител на пощенския оператор по силата на чл. 34-36
от Закона за пощенските услуги и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Въпреки че отправената покана е доставена от пощенския
оператор на ответника след изтичане на дадения от ищцата Е.И.Д. срок – 06.06.2019
г., съдът приема, че от 14.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба –
14.02.2020 г., е изминал период от осем месеца, който надвишава многократно
подходящия според обстоятелствата срок за изпълнение. По тези съображения съдът
намира, че към датата на подаване на исковата молба сключеният предварителен
договор е бил развален. Ответникът не ангажира и годни доказателства, от които
да се направи извод, че е заплатил остатъка от продажната цена в размер на 13
500 лв. Не отговарят на обективната истина въведените твърдения, че платил на
ищцата общо 11 500 лв. след подписване на предварителния договор, доколкото
това противоречи на подадената от него жалба до РП Свиленград, където не
посочва какъв е размерът на извършеното плащане. Дори да се приеме, че
ответникът е извършвал плащания към ищцата на ниска стойност (като сумата от
142,40 лв., заплатена от съпругата му Русанка Лазарова през м. февруари 2019 г.),
това не съставлява изпълнение на задължението му за изплащане на продажната
цена в пълен размер. В случая без правно значение е, че върху имота е била
наложена възбрана от Община Любимец, тъй като това обстоятелство по никакъв
начин не е препятствало ответника непосредствено след получаване на поканата за
разваляне на предварителния договор да отправи до ищцата искане за явяване пред
нотариус за сключване на окончателен договор или да предяви иск по чл. 19, ал.
3 ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че към датата на подаване на исковата
молба сключеният предварителен договор е бил развален. Поради това и доколкото
към момента предварителният договор не е действащ, той не би могъл да бъде
обявен за окончателен. Ето защо, предявеният насрещен иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността
на насрещната искова претенция съдът приема, че не е налице правно основание,
въз основа на което ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот.
Тъй като от свидетелските показания стана ясно, че ответникът ползва целия имот,
предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен по отношение на двете
ищци. С оглед обстоятелството, че не се установи в имота на съществува навес,
исковете следва да бъдат отхвърлени единствено по отношение на него.
Поради
частичното уважаване на исковете съдът следва да се произнесе и по искането на
ищците за допускане на предварително изпълнение. Съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК съдът може да допусне предварително изпълнение на решението, когато от закъснението
на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца. В
случая от събраните гласни доказателства се изяснява, че ответникът разрушава
постройките, както и че продава вещите на ищците. При тези данни съдът намира,
че в случай че не бъде допуснато предварително изпълнение, действията на
ответника биха могли да доведат до погиване на сградите, което би съставлявало
значителна и непоправима имуществена вреда за ищците. Същевременно липсват
основания да се приеме, че с отстраняването на ответника от процесния имот на
същия биха били нанесени непоправими вреди или такива, които не подлежат на
парична обезвреда. По тези съображения съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта, в която ответникът е осъден да
предаде на ищците владението върху съсобствения им недвижим имот и сгради.
По разноските:
Сторените от
ищците разноски, като се вземе предвид отхвърлянето на исковете за процесния
навес, който не се доказа да съществува, възлизат на 655,56 лв., а тези на
ответника с оглед тази отхвърлена част – на 5,10 лв. От това следва, че по
компенсация на ищците следва да се присъдят разноски на стойност 650,46 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Е.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, насрещен
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
сключения на 10.08.2017 г. предварителен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: 1/2 ид. ч. от дворно място, находящо се на адрес: гр. Любимец,
ул. „Хаджи Димитър“ № 10, представляващо УПИ VIII-1587, в кв. 97 по
регулационния план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., с
площ от 1239 кв. м., ведно със построената в него жилищна сграда, масивен
гараж, стопанска сграда, навес и стопанска сграда, при граници: на север: УПИ
VII-1590, на северозапад: УПИ XXIV-1588, на запад: УПИ XXIII-1586, на югозапад:
УПИ XXVIII-1584, на юг: УПИ IX-1583, и на изток: улица.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на В.И.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, че Е.И.Д., ЕГН: **********, и М.И.Д., ЕГН: **********, и двете с
адрес: ***, са собственици на основание наследствено правоприемство на недвижим
имот, находящ се на административен адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи Димитър” №
10, представляващ УПИ VIII-1587, в кв. 97 по регулационния план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., с площ от 1239 кв. м., ведно със
построените в него жилищна сграда, масивен гараж и две стопански постройки, при
граници: на север: УПИ VII-1590, на северозапад: УПИ XXIV-1588, на запад: УПИ
XXIII-1586, на югозапад: УПИ XXVIII-1584, на юг: УПИ IX-1583, и на изток: улица,
и ОСЪЖДА В.И.В. да предаде на Е.И.Д.
и М.И.Д. владението върху гореописания недвижим имот и сгради, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за
установено по отношение на В.И.В., че Е.И.Д. и М.И.Д. са собственици на
разположен в имота навес и за осъждането му да предаде владението върху него.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в
която В.И.В. е осъден да предаде на Е.И.Д. и М.И.Д. владението върху недвижим
имот, находящ се на административен адрес: гр. Любимец, ул. „Хаджи Димитър” №
10, представляващ УПИ VIII-1587, в кв. 97 по регулационния план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., с площ от 1239 кв. м., ведно със
построените в него жилищна сграда, масивен гараж и две стопански постройки, при
граници: на север: УПИ VII-1590, на северозапад: УПИ XXIV-1588, на запад: УПИ
XXIII-1586, на югозапад: УПИ XXVIII-1584, на юг: УПИ IX-1583, и на изток: улица.
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Е.И.Д., ЕГН: **********, и М.И.Д., ЕГН: **********, и
двете с адрес: ***, сумата от 650,46 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните,
а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение – в едноседмичен срок.
Районен
съдия: