Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на пети октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ГОСПОДИН
ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 10613 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 160120 от 25.07.2020
г. СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 8139/2020 г. е
признал за
установено по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че Е.Д.И. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумите от 6 220
лв.-главница; 866,65 лв.-договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до
05.12.2011 г.; 26,13 лв.-наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до
05.12.2011 г. със законната лихва от 06.12.2011 г. до окончателното плащане и
разноски в размер на 142,26 лв. за държавна такса и 424,06 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист от 26.01.2012 г. по
гр.д.№ 53710/2011 г. по описа на СРС, 31 с-в, издаден в полза на цедента
„Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
цесионера-ответник по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника-„Е.М.“ ЕООД с оплаквания, че
същото е неправилно и незаконосъобразно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на
процесното вземане.Излага доводи, че до завеждане на иска не е изтекла
5-годишната давност, а с предявяването на иска давността е спряла да тече съгласно
чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Е.Д.И. оспорва същата.Твърди, че решението на СРС е
правилно и законосъобразно.Позовава се на разясненията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изричната отмяна на ППВС №
3/1980 г., както и на разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗНА, съгласно която
тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.Твърди,
че последното валидно изпълнително действие е извършено на 03.10.2014 г. и
изпълнителното дело е прекратено на 03.10.2016 г. по силата на закона на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, след която дата извършените изпълнителни
действия са недопустими и не пораждат правно действие.Твърди, че от датата на
последното изпълнително действие-03.10.2014 г. е започнала да тече нова
5-годишна погасителна давност, която е изтекла на 03.10.2019 г. Дори и да се
приеме, че давност не е текла по силата на ППВС № 3/1980 г., 5-годишният
давностен срок е изтекъл към момента на приключване на устните състезания,
който факт следва да се съобрази на основание чл.235, ал.3 ГПК.Поддържа
становище, че с предявяване на иска от длъжника срещу кредитора не е прекъсната
давността, тъй като ищецът не може сам да спре или прекъсне давността.Моли съда
да потвърди решението.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителнен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- Е.Д.И. твърди, че срещу
него е образувано изпълнително дело № 20128440400619 на ЧСИ С.Я.по молба на „Обединена
българска банка“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 26.01.2012 г. по гр.д.№
53710/2011 г. по описа на СРС, 31 с-в за заплащане на сумите от 6 220
лв.-главница по договор за кредит;
866,65 лв.-договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г.; 26,13
лв.-наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г. и разноски в
размер на 566,32 лв.С разпореждане на ЧСИ С.Я.на мястото на първоначалния
взискател „Обединена българска банка“ АД е
конституиран ответникът „Е.М.“ ЕООД.Ищецът твърди, че не дължи на ответника посочените суми, тъй като
вземането е погасено по давност и не може да бъде предмет на принудително
изпълнение.Твърди, че изпълнителното дело е образувано на 05.03.2012 г., и че
последното изпълнително действие е извършено на 03.10.2014 г. и погасителната
давност е изтекла на 03.10.2019 г., тъй
като вземането за кредит се погасява с 5-годишна погасителна давност.Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.М.“ ЕООД,
че ищецът не дължи на ответното дружество на основание чл.439, ал.1 ГПК вр.
чл.124, ал.1 ГПК като погасени по давност сумите по изпълнителния лист, издаден
на 26.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 53710/2011 г. на СРС, 31 с-в, а именно: 6 220
лв.-главница; 866,65 лв.-договорна лихва за периода от 03.02.2011 г. до
05.12.2011 г.; 26,13 лв.-наказателна лихва за периода от 03.02.2011 г. до
05.12.2011 г. със законната лихва от 06.12.2011 г. до окончателното плащане и
разноски в размер на 566,32 лв.
По делото е представен
изпълнителен лист от 26.01.2012 г., издаден на основание чл.418, ал.1 ГПК по
ч.гр.д.№ 53710/2011 г. на СРС, 31 с-в за осъждане на Е.Д.И. да заплати на
„Обединена българска банка“ АД сумата от 6 220 лв.-главница; 866,65 лв.-договорна
лихва за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г.; 26,13 лв.-наказателна лихва
за периода от 03.02.2011 г. до 05.12.2011 г. със законната лихва от 06.12.2011
г. до окончателното плащане и разноски в размер на 142,26 лв. за държавна такса
и 424,06 лв. за адвокатско възнаграждение.
На 05.03.2012 г. по молба на
„Обединена българска банка“ АД е образувано изпълнително дело № 20128440400619
по описа на ЧСИ С.Я.въз основа на изпълнителния лист от 26.01.2012 г., издаден
срещу Е.Д.И..С молбата взискателят е поискал
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 14.03.2012 г. ЧСИ С.Я.е
изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД, както и до МВР-НСО за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
С писмо с вх.№
12055/26.03.2012 г. „Райфайзенбанк /България“ ЕАД е уведомил ЧСИ, че наличността
по банковите сметки на Е.И. от 53,52 лв. е преведена, и че сметките ще бъдат
блокирани до получаване на надлежно съобщение за отмяна.
На 30.03.2012 г. длъжникът Е.И.
е представил на ЧСИ споразумение с кредитора, сключено на 29.03.2012 г., с
което длъжникът признава дълга по процесния изпълнителен лист и страните са се
договорили да разсрочат изплащането на задължението съгласно погасителен план в
срок до 29.03.2014 г.
С писмо вх.№ 12298/30.03.2012
г. НСО е уведомила ЧСИ, че на длъжника ще бъде наложен запор върху трудовото му
възнаграждение.
С постановление на ЧСИ от
18.04.2012 г. изпълнителното производство е спряно.
С постановление от 26.02.2013
г. изпълнителното производство е възобновено.
С разпореждане от 27.02.2013
г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „А.С.“ ЕООД
и е изпратил запорно
съобщение до третото задължено лице.
С молба от 22.04.2013 г.
взискателят „ОББ“ АД е поискал да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „А.С.“ ЕООД.
С писмо вх.№ 22559/18.05.2013
г. „А.С.“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че Е.И.
вече на работи в дружеството, и че удържаната сума за месец март е преведена на
ЧСИ на 26.04.2013 г. и е на стойност 66,50 лв.
С молба от 20.01.2014 г.
взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи и извърши опис и оценка на движими вещи
на адреса на длъжника, както и на притежаваните от него МПС.
На 18.02.2014 г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до „Г.и син“ АД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Представени са преводни
нареждания за извършвани плащания от Е.И. по изпълнителното дело за периода
м.02.2014 г.-м.10.2014 г.
С молба от 03.07.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
С молба от 08.05.2018 г. „Е.М.“
ЕООД е поискал конституирането му като взискател поради сключен договор за
цесия с „ОББ“ АД, по силата на който вземането по процесния изпълнителен лист
му е прехвърлено.
С разпореждане от 08.05.2018
г. ЧСИ е конституирал „Е.М.“ ЕООД като взискател.
На 27.07.2018 г. ЧСИ С.Я.е
изпратил запорно
съобщение до „М.К.Г.ЛТД-клон България“, а на 06.11.2019 г.-до „А.Т.Е.Г.“ АД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 13.02.2020 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност след влизане в сила на заповед за изпълнение, поради което искът се
явява допустим.
Първоинстанционният съд е приел, че
последното валидно изпълнително действие е от 03.04.2014 г. и на 04.04.2016 г.
е настъпила перемпция, поради което изпълнителните
действия, извършени след 08.05.2018 г. не са прекъснали давността.Съдът е
изложил мотиви, че до датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. погасителната
давност е спряла, като до 14.02.2020 г. /датата на приключване на устните
състезания/ 5-годишната давност не е изтекла.
Настоящият съдебен
състав споделя
практиката на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира
приложение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение /мнозинството от членовете на съдебния състав променят досегашната
си практика, че в този случай приложимата погасителна давност се определя от
вида на вземането/ , тъй като тя установява с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражението.Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК.След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424,
ал.1 ГПК.При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в
срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на
вземането/, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира
окончателно и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането, се преклудират.С влизането в сила на заповедта се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор относно
съществуването на вземането /в този смисъл- решение № 3/04.02.2022 г., гр.д.№ 1722/2021 г., IV ГО, ВКС; решение № 118/07.07.2022 г., гр.д.№ 4063/2021
г., III ГО, ВКС; ; решение № 37/24.02.2021
г., гр.д.№ 1747/2020 г., IV ГО, ВКС; определение № 60818/15.12.2021 г., гр.д.№ 2482/2021 г., IV ГО, ВКС; определение № 60523/24.06.2021 г., гр.д.№ 3523/2020
г., IV ГО, ВКС; определение № 214/15.05.2018
г., ч.гр.д.№ 1528/2018 г., IV ГО, ВКС /.Разпоредбите
относно погасителната давност са императивни и за приложението им съдът следи
служебно /ТР № 1/09.12.2013 г., т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая заповедта е влязла в сила на 26.01.2012 г., когато е издаден изпълнителния лист.Изпълнителното дело е образувано на 05.03.2012 г. като давността е била прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия за налагане на запор, с извършени плащания и с изрично признание на дълга от длъжника.Последното изпълнително действие е извършено на 03.10.2014 г. и на 04.10.2016 г. изпълнителното дело е перемирано.Настъпилата перемпция е ирелевантна, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителния способ-той дължи подчинение на намиращия се у него изпълнителен лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело /решение № 37/24.02.2021 г., гр.д.№ 1747/20 г., ВКС, IV ГО; решение № 3/04.02.2022 г., гр.д.№ 1722/21 г., IV ГО; решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д.№ 2766/2020 г., IV ГО; решение № 127/12.07.2022 г., гр.д.№ 2884/21 г., III ГО; определение № 248/21 г., гр.д. 3647/20 г., IV ГО; решение № 126/28.06.22 г., гр.д. 3409/21 г., III ГО/.След 03.10.2014 г. давността е прекъсната с молба от 03.07.2017 г. от взискателя, с която е поискаал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и с изпращането на запорни съобщения от ЧСИ на 27.07.2018 г. и на 06.11.2019 г. до работодатели на длъжника „М.К.Г.ЛТД-клон България“ и „А.Т.Е.Г.“ АД за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, като до датата на подаване на иска-14.02.2020 г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Дори и да се приеме,
че в случая е приложимо ППВС № 3/1980 г. и преди приемането на ТР № ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с образуването на изпълнително дело погасителната давност се счита за прекъсната
съгласно чл. 116, б „в" ЗЗД, като по
силата на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД.Действието
на това спиране се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.От тази дата до датата на
предявяване на иска на 14.02.2020 г. не е изтекла 5-годишната погасителна
давност, а и същата е била прекъсвана с предприемане на съответните
изпълнителни действия по налагане на запор.Несъстоятелен е доводът на ищеца, че
като крайна дата на погасяване на вземането следва да се зачете датата на
приключване на устните състезания, тъй като по този начин се излиза извън
очертания предмет на спора, заявен с петитума на
исковата молба.
Поради изложените съображения
оплакванията във въззивната жалба са основателни и предявеният иск се явява
неоснователен.
Поради разминаване на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови ново, с което искът с правно основание чл.439, ал.1 ГПК да се отхвърли като неоснователен.
С
оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати разноски на въззивника на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в
размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 160120 от 25.07.2020
г. на СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 8139/2020 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Е.Д.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу „Е.М.“
ЕООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** за признаване за
установено, че Е.Д.И. не дължи на „Е.М.“
ЕООД сумите от 6 220 лв.-главница; 866,65 лв.-договорна лихва за периода от
03.02.2011 г. до 05.12.2011 г.; 26,13 лв.-наказателна лихва за периода от
03.02.2011 г. до 05.12.2011 г. със законната лихва от 06.12.2011 г. до
окончателното плащане и разноски в размер на 142,26 лв. за държавна такса и
424,06 лв. за адвокатско възнаграждение, за които има издаден изпълнителен лист
от 26.01.2012 г. по гр.д.№ 53710/2011 г. по описа на СРС, 31 с-в, издаден в
полза на цедента „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на цесионера-ответник по силата на договор за цесия от 31.01.2018
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.И. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 200 лв. на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.