№ 38539
гр. С, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20251110126240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 161641/09.05.2025 г., на Г. Х. Я., ЕГН:
**********, гр.С, ж.к. ОК, бл. 28, вх.А, ет. 8, ап. 30, чрез пълномощника си Л. К., със
съдебен адрес за призоваване: гр. С, ул. "Т" № 5Б, ет. 3, офис 311, против „КЙ” ООД, с ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Х, бул. Б, управител ВМИ чрез
пълномощник адвокат Н. Ш. и съдебен адрес: гр.Х, бул. Б.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и
на основание чл.140 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2026 г. в
09.30 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1,
ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на Договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 27.10.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2024 г. ищцата е сключила Договор за
потребителски кредит № *********, по силата на който „КЙ“ ООД й е предоставило в заем
сумата от 500 лв. при фиксиран ГЛП от 2.5 % и ГПР от 47.499 %. Съгласно погасителен план
следвало да внесе 4 месечни вноски в размер на 189 лв., като сумата включвала главница,
лихва, такса за фиксиран годишен лихвен процент и такса за експресно разглеждане. Счита,
че договорът между страните е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи. Ищецът
счита, че следните клаузи в договора са неравноправни: ГПР е 47.499 %, като съгласно чл.
19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя. Счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не са
включени дължимите такси за фиксиран годишен лихвен процент и таксата за
1
експресно разглеждане, което е още едно основание за нищожност на договора; чл. 2, т.
9 предвижда задължение за заемодателя да не променя лихвения процент на договора,
за което заемателят трябва да заплати такса ангажимент в размер на 0.3% на ден, като
същата се начислява ежедневно от деня на сключване на договора; чл. 1, т. 5 от
Договора гласи, че заемателят ще използва допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документи за одобряване на паричен заем, за което ще дължи такса за експресно
разглеждане на договора в размер на 213,72 лева, която е разсрочена на 4 погасителни
месечни вноски.
Ищецът счита, че в настоящия случай, макар и да е отбелязано в договора, че
ГПР е 47.499 % и ГЛП е 2.5 %, то липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че кумулирането на
таксата за бързо разглеждане и такса за фиксиран лихвен процент към погасителните вноски
води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 47.449 % нараства допълнително и обогатява
неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в
него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Ищецът твърди, че допълнителната услуга "експресно разглеждане на искането за
кредит" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" и такса за
фиксиран лихвен процент по съществото си не представлява реално предоставена
допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да
може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването за възнаграждение. Сочи, че основно задължение на кредитора по договора за
кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и
експресното обслужване е дейност по усвояване и управление на кредита, а не
допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана
в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за
което разпоредбата на чл. 10а, ал, 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислените в
настоящия случай такси за експресно разглеждане в размер на 213,72 лева и такса за
фиксиран годишен процент в размер на 10,54 лева са свързани с процедурата по
усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща тяхната дължимост, е в
противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този
смисъл определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОСП). С оглед
изложеното счита, че клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите и отделна такса за фиксиран годишен процент противоречат на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
2
Твърди, че целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно
от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в
какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на
документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява
такса в пъти надвишаваща главницата. С оглед изложеното, ищецът счита клаузата за
експресно разглеждане и такса за динамично плащане кредита за неравноправна по смисъла
на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, като моли съда да уважи исковата молба като основателна. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба като излага подробни съображения. Счита, че не е налице нищожност на сочените от
ищеца клаузи на допълнителните услуги „експресно разглеждане“ и „динамично плащане“,
както и че тяхната цена не следва да се включва в ГПР, тъй като такива се включват разходи
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Счита, че ищецът сам е пожелал да ползва допълнителните услуги. Моли съда да отхвърли
исковете и да му присъди разноски.
ПРИЕМА за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че последните са сключили валиден Договор за потребителски кредит №
*********, сключен на 27.10.2024 г., на основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото
следните обстоятелства: наличието в процесния договор на атакуваните договорни клаузи,
които противоречат на или заобикалят закона, уговорени са в негова вреда, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и заемополучателя, както и всички останали положителни
факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на
които основава своите искания или възражения, включително, че клаузите за оспорените
такси за експресно разглеждане и динамично плащане са действителни.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни
факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба и с отговора на
същата.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи писмени документи, свързани с Договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 27.10.2024 г., както и всички приложения
към него, като неоснователно, предвид това, че ищецът е страна по договора и следва да
разполага със същите.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
3
при депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по депозитната
сметка на СРС, като вещото лице отговори и на въпрос на съда дали счетоводството на
ответника е водено редовно.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на доказателство за внесен депозит,
делото ще се разгледа без това доказателство.
СЛЕД представяне на документ за внесен депозит, да се извърши проверка в
Счетоводството на съда от деловодител дали сумата е постъпила по сметката на СРС и да се
докладва с получения отговор, ако сумата е постъпила – за определяне на вещо лице.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като
медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423,
на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.
С, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и
преписи от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4