МОТИВИ по нохд №631/14 год. на ОС- Хасково:
С
обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала обвинение против Г.И.Д.
*** затова, че на 1.ХІ.2013 год. в гр.Хасково умишлено умъртвил М. М. И., б.ж.
на гр.Хасково, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин
и с особена жестокост- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. ІІ и ІІІ вр.
чл.115 от НК.
Предявени и приети
за съвместно разглеждане в наказателния процес са граждански искове за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на така извършеното
престъпление, от наследниците на пострадалата, както следва- от М.Г.И., нейна
майка- в размер на 100 000 лв. и от Й.Т., турски гражданин, неин съпруг- в
размер на 70 000 лв., които бяха конституирани като граждански ищци, а в
съответствие с надлежно направено искане- и като частни обвинители по делото.
Подсъдимият
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХІХ- чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като прави
изявление, че се признава за виновен по
така предявеното му обвинение, признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства
за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани
на досъдебното производство доказателства да се ползуват при постановяване на
присъдата.
Прокурор от ОП-
Хасково намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и то съобразно
дадената по обвинителния акт правна квалификация на деянието. Отхвърля
наличието на законни предпоставки за приложение на чл.55 от НК при определяне
на наказанието и пледира за отмерване на размер на същото от 16 години и 6 месеца.
Защитникът на
подсъдимия пледира за преквалификация на деянието по чл.115 от НК, като
поддържа, че признатите факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния
акт, не дават основание за извод смъртта да е била причинена по особено
мъчителен за пострадалата начин, нито с особена жестокост. Настоява за
приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието, като подчертава
добрите характеристични данни на подсъдимия, младата възраст, свързана с
житейска незрялост, липсата на каквито и да било отегчаващи обстоятелства.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският
окръжен съд приема за установено по делото следното:
По фактическата
обстановка:
Подс.Г.Д. е на 19
год., /към момента на извършване на деянието- на 18 год. и 7 месеца/, български
гражданин, неженен, неосъждан, грамотен с начално образование, ученик. Роден в
гр.С, живее в с.С, обл.Сливен. Най- големият от четири деца в семейството. Освен
с чисто съдебно минало е и без регистрирани други противообществени прояви, но
по местоживеене е известен като конфликтен и с надменно поведение. Тъй като е
още ученик, живее на материална издръжка на родителите си. Последните през 2012
год. заминали на работа в Португалия, откъдето изпращали пари. Поради това не е
страдал от липса на материални средства, но от липса на родителска грижа и
контрол. За него трябвало да се грижи баба му, но на практика живеел отделно от
нея, сам, макар в същото село. През м.декември 2012 год. преживял тежко раздяла
с тогавашната си приятелка, изпаднал в депресия и споделил суицидни мисли и
намерения на тел.112. По този повод е била образувана преписка в Агенцията за
социално подпомагане, отдел „Закрила на детето”- Сливен, чиито служители са се
занимавали със случая. В края на 2012 год. преди новогодишните празници
родителите му се завърнали от Португалия и декларирали, че при следващото си
заминаване през м.февруари 2013 год. ще го вземат със себе си, но това не е
станало, а през м.март 2013 год. Агенцията е прекратила преписката поради
навършване на пълнолетие от подсъдимия.
Подс.Д. и
пострадалата М. И. се познавали поне от 4-5 години, познавали се и семействата
им. Братовчедка на И. била женена за братовчед на подсъдимия, по който повод се
случвало семействата им да се виждат и да си гостуват. Двамата дори имали кратка интимна връзка, но
без да задълбочат взаимоотношенията си. Впоследствие на 3.ІХ.2012 год.
пострадалата сключила граждански брак с турския гражданин Й.Т.,***.
Свид.Д. И., на 24
години, е сестра на пострадалата М. И.. Веднага след като навършила 18-годишна
възраст, заминала за Белгия, където работила на различни места, последно като
сервитьорка. През това време родила дъщеря М., на 3 год. към момента на
извършване на деянието, от белгиец, с когото не е сключвала брак, нито заживяла
заедно, но който изплащал редовно щедра издръжка за детето си.
Свид.Д. И. поддържала
връзка със сестра си М. И. по интернет чрез Скайп. Веднъж видяла качен в
интернет клип на сестра си- нейни снимки на фона на музика, който я впечатлил и
попитала кой е негов автор. Пострадалата М. и разказала, че нейният познат Г.Д.
прави такива клипове. Свид.И. поискала да се запознае с него по Скайп и
пострадалата ги свързала. Това се случило през м.юли 2013 год.
Свид.Д. И. и подсъдимия
започнали да контактуват по интернет все по- често. Той й признал, че я намира
много красива и й предложил да заживеят заедно. Свид.И. приела и в края на
м.август се върнала в България с детето си, като се установила в дома на
подсъдимия в с.С.. През м.септември заминали за Испания, където работели
майката на свидетелката и втория й баща, с намерение и те да си намерят работа.
Останали около 20 дни, но работа нямало и се завърнали в България, отново в с.С..
През този период се
появили и първите проблеми в отношенията им. Подсъдимият започнал да дава израз
на конфликтния си и избухлив характер. Проявявал вербална агресия, често крещял
на свидетелката на висок тон в желанието си да налага своето мнение. Свид.И. не
приемала такова отношение и на няколко пъти му казала, че ако продължава така,
ще го напусне, но подсъдимият не приел думите й сериозно. Най- сетне при един
спор се стигнало дотам да я удари, а в друг случай в пристъп на гняв строшил
преносимия си компютър, защото не бил съгласен да го ползва малката М.
Постепенно свид.И. си дала сметка, че не желае да живее с неуравновесено младо
момче и твърдо решила да се раздели с подсъдимия. Поради избухливия му нрав
обаче преценила, че докато са заедно в дома му в с.С., той няма да й позволи да
го напусне. Зачакала изгоден момент, при който за нея да бъде по- лесно да му
обяви решението си.
На 29.Х.2013 год.
подсъдимият и свид.И. заедно с детето отишли до Сливен, за да поправят
повредения лаптоп. Там по нейна молба за кураж дошъл брат й- свид.М. И., който
живеел в кв.Р.. Същият на свой ред познавал
Г. от дете, а скоро преди това им бил гостувал в с.С. и тогава тя му
споделила намеренията си. След като приключили ремонта на преносимия компютър,
свид.И. обявила на подсъдимия, че смята да го напусне и няма да се върне с него,
а отива при брат си и родителите си в кв.Р.. Подс.Д. останал много изненадан,
започнал да я моли да не си тръгва, но тя останала непреклонна. След като
отишли в кв.Р., свидетелката останала там съвсем закратко. Споделила на
близките си, че подсъдимият ще дойде „да прави панаири”. Затова ги
инструктирала, когато това се случи, да му кажат, че е отишла при сестра си Ц.
в Новозагорско, а тя заминала с автобус за Х. при сестра си М.- пострадалата. Наистина
подсъдимият дошъл само няколко часа по- късно и бил отпратен съобразно
указанията на Д. към сестра й Ц. в с.С.
Преди да се
разделят, свид.М. И. помолил свид.Д. И. за услуга. Той нямал лични документи,
тъй като не разполагал с парични средства, за да заплати дължимите такси и
поискал от сестра си да му услужи. Тя се съгласила това да стане след 2-3 дни,
когато получи поредната издръжка от бащата на М. Уговорили се тогава да се
срещнат в Стара Загора, защото там бил неговият постоянен адрес. След като
заминала, свид.Д. И. изключила мобилния си телефон.
Като не я намерил никъде,
на другия ден, 30.Х.2013 год, подсъдимият започнал да звъни на пострадалата М.
И., която познавал отдавна и чувствал близка, за да изкопчи информация къде е
сестра й Д. Най- сетне пострадалата признала, че сестра й е при нея в Хасково и
й предала телефона, за да разговарят. Свид.И. потвърдила, че решението й да се
разделят е категорично.
Подсъдимият не
приел отказа на свид.И. да се върне при него.Вечерта на 30.Х. пристигнал в
Хасково и отишъл в дома на пострадалата без предупреждение. Съпрутъг на
последната- свид.Т. отсъствувал, в апартамента на ул.”Л**” били само двете
сестри и детето, което имало висока температура. Подс.Д. отново започнал да
увещава свид.И. да се върне при него. Тя го убеждавала, че трябва да си дадат
малко време, за да се поуспокоят и размислят. Подсъдимият станал агресивен,
заплашил, че ще я убие и ще се самоубие, сграбчил я за гърлото. Тя телефонирала
на баща му и се оплакала, помолила го да дойде да и да прибере сина си,
предложила да поеме пътните разходи. Бащата на подсъдимия отказал. Тя го изгонила
от дома на сестра си. Когато подсъдимият излязъл, пострадалата М. тръгнала след
него с намерение да го успокои. Поразходили се през нощта из града, посетили
заведение, изпили по едно питие и въпреки волята са сестра си, пострадалата го
довела обратно в жилището си, където подсъдимият преспал на земята. Рано
сутринта на 31.Х. обаче се прибрал нейният съпруг, заварил го и подсъдимият си
тръгнал за село. През целия ден останал у дома си в с.С****., като се опитвал
да се свърже с Д.
На 1.ХІ.2013 год.
подсъдимият не се стърпял и отново хванал автобуса за Х******. Бил облечен в
черен анцуг, черно кожено яке с качулка от текстил и сини обувки без връзки.
Носел раница, в която имало дрехи и нож. Ножът бил с червено- кафява дръжка,
захваната с два нита с обща дължина 26,5 см и дължина на острието 15,5 см.
През това време
обаче свид.И. била получила пари и в изпълнение на уговорката с брат си свид.М.
И. му се обадила, че тръгва за С*** З****, за да му предостави сумата,
необходима за издаване на лична карта. Детето оставила при сестра си.
Около 15 часа
подсъдимият позвънил на входната врата на апартамент №*** на ул.”****” № *** във
вх.***, на първия етаж. Пострадалата М. отворила вратата и като го видяла,
позвънила на сестра си, за да я уведоми, че Г. отново е в ******. В този момент
свид.И. се намирала на автогарата в ***********, където брат й я изпращал
обратно за Х*****, след като уредили подаването на молба за лична карта.
Последвал остър разговор между подс.Д. и свид.Д. И.. Телефонът бил включен на
всокоговорител и пострадалата чула съдържанието му. Той я попитал какво прави в
С*** З*****, на което тя отвърнала, че това не би трябвало да го интересува,
след което казала на сестра си да го изгони, а ако откаже да си тръгне, да
извика полиция.
Въпреки това М.
поканила подсъдимия в апартамента, като го въвела в хола, където била и
племенницата й. Раницата му оставила в спалнята, където било домашното куче с
наскоро родените малки кученца. Двамата се скарали. Пострадалата подканила
подсъдимия да си тръгва. Той тръгнал към спалнята да си вземе раницата, тя го
последвала. Тогава подс.Д. извадил ножа от раницата, обърнал се към нея и
започнал да й нанася силни удари с ножа в областта на гръдния кош, корема и
гърба- общо седем на брой, които проникнали в гръдната и коремна кухини. С
по-малък интензитет нанесъл три удара в областта на лицето, три в областта на
гърдите, един в областта на шията, четири- по дясната ръка, един в областта на
четвърти пръст на дясната ръка и два на левия крак. Пострадалата се опитвала да
се предпази, при което получила и пет наранявания по двете ръце. Тъй като
кучело се нахвърлило върху нападателя и го хапело, подсъдимият промушил и него.
Измил се в банята, измил и ножа, който прибрал във вътрешния джоб на якето си,
заключил вратата, прибрал ключа у себе си /детето останало заключено в
апартамента с трупа/ и тръгнал безцелно по улиците. Озовал се в началото на
парк „******”. Вляво от арката на входа на пешеходната алея влязъл в гората,
преоблякъл се, захвърлил раницата, дрехите, ножа и ключовете, след което отишъл
на автогарата и в 17,20 часа се качил на автобус до С** З***. Там си купил нов мобилен телефон, отишъл в интернет зала,
откъдето се обадил на баща си. Когато научил, че в С****о са ходили полицаи да
го търсят, се предал в РУП- Стара Загора.
Междувременно
свид.Д. И. ***, отишла до жилището на сестра си, но го заварила заключено.
Позвънила и чула отвърте плача на дъщеря си. Попитала „Къде е леля ти?”, на
което детето отговорило, че тя спи на земята, но „някой трябва да й бърше ръцете.” Свид.И. извикала органите на
полицията, които отворили апартамента и намерили трупа на пострадалата.
Заключение на
съдебно- медицинска експертиза установява, че причина за смъртта на
пострадалата М. И. са множество проникващи наранявания в гръдната и коремна
кухини, довели до наранявания на белите дробове, сърдечната торбичка, диафрагмата,
черния дроб и стомаха и причинили остра кръвозагуба. На пострадалата са били
нанесени- три прободно- порезни рани по лицето, осем- на гърдите, пет от които
са проникващи в гръдната кухина, а едната и в коремната, две прободно- порезни
рани в гърба, проникващи в гръдната кухина, а едната и в коремната, една в
областта на шията, четири- по лявата ръка, една- на четвъртия пръст на лявата
ръка, две- в областта на левия крак. Общо нанесените удари според вещото лице-
съдебен лекар са не по малко от 13 на
брой, а отделно са констатирани още пет наранявания по двете ръце, които имат
характер на защитни увреждания. Всички са причинени по механизъм на действие
чрез остър предмет, с най- голяма вероятност- нож. Смъртта е настъпила за
минути и е била неминуема. През цялото време, през което са нанасяни ударите,
пострадалата е била в съзнание, извършвала е защитни действия, изпитвала е
болки.
Назначената на ДП
комплексна психиатрична и психологическа експертиза дава заключение, че
подсъдимият е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Не са налице нито изключващи вменяемостта психични
заболявания, нито умствена недоразвитост.
На ДП са били
иззети следи от човешка кръв по ножа, долната дреха /анцунг/, горната дреха
/яке/ на подсъдимия, които са подложени на биологична експертиза, чието
заключение установява, че следите от кръв по ножа са от тази на пострадалата.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, като съдът
я възприема за безспорно доказана въз
основа на анализ поотделно и в съвкупност и взаимна връзка на всички, събрани
на ДП доказателства- показанията на свидетелите Д. И., М. И., Й.Т., И. Д., М. М.,
П. И. и Х. Х., заключенията на назначените експертизи- съдебно- медицинска,
комплексна психиатрична и психологична и биологични, протоколи за оглед- на
местопрестъплението, на мястото, където подсъдимият е изхвърлил дрехите, ножа,
раницата и пр., на иззетите веществени доказателства и протоколите за техния оглед, както и
останалите писмени материали, съдържащи се в ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Така съдът
констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание изцяло се подкрепя от
събраните на досъдебното производство многобройни и разнообразни доказателства,
които са убедителни, еднопосочни и
непротиворечиви за неговите изводи.
По правната
квалификация:
Съобразно
гореописаните установени факти, съдът призна подс.Г.Д. за виновен в това, че на
1.ХІ.2013 год. в гр.Х** умишлено
умъртвил М. ***,
като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена
жестокост- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІ и ІІІ вр. чл.115 от НК,
а с това сподели изцяло дадената по
обвинителния акт правна квалификация.
Защитата оспорва
наличието и на двата квалифициращи признака по чл.166 ал.1 т.6 от НК, по които
е повдигнато обвинението и пледира за приложение на квалификация по чл.115 от НК. Аргументите в тази насока са изложени в няколко групи. Първо, по отношение
на умисъла се поддържа, че деецът е действувал при внезапен, инцидентен и то не
пряк, а евентуален умисъл. В тази насока се изтъква, че той всъщност няма
никакъв личен мотив да умъртвява пострадалата, която познавал отдавна и с която
били в добри, приятелски отношения. Агресията му била отключена от неизвестен фактор,
който настъпил внезапно. А пряката цел изключвала внезапно решение.
Квалификацията „по особено мъчителен начин” се отрича с довода, че смъртта е
настъпила с много бърз темп- за не повече от 2- 3 минути вследствие на острата
кръвозагуба, а това било време, недостатъчно, за да изживее жертвата особени мъки и страдания, още повече
загуба на съзнание настъпвала дори още по- бързо. Поради това, доколкото
някакви мъки и страдания били изпитани, същите не били в онази степен, която
законодателят свързвал с квалификацията по предл.ІІ на чл.116 ал.1 т.6 от НК.
Най- после, по отношение на квалифициращия признак „с особена жестокост” се
поддържа, че макар да са засегнати множество органи, всичките жизненоважни,
нито един не е бил засегнат от нанесените удари до степен, че самостоятелно да
причини смъртта, която настъпила единствено като следствие от острата
кръвозагуба. Ударите могло да се характеризират като хаотични, непреднамерени и
непремерени, с различен интензитет, а повечето наранявания били повърхностни
/последното се навежда също и като аргумент за извършване на деянието при
евентуален, а не пряк умисъл/. Съпоставено с примери от многобройната и
дългогодишна съдебна практика, деянието на подсъдимия не разкривало садизъм,
способи и начини, които надхвърлят човешкото въображение и обичайната степен на
агресия, както и липса на съжаление към жертвата. Доказателствата по делото не
установявали такива психически черти на подсъдимия, които да сочат на психо-
патология, на демонстративно незачитане на живота като висша ценност.
Така изложените
аргументи са изцяло необосновани и несъстоятелни във всички изтъкнати насоки,
като не намират опора в доказателствената съвкупност и възприетата фактическа
обстановка.
Вярно е, че при
престъпленията по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ от НК броят, силата, интензитета и
насочеността към жизненоважни органи на нанесените удари имат значение
едновременно при преценката както на умисъла, така и на квалифициращия признак
„особена жестокост”. Освен това съдът е склонен да се съгласи, че в случая
деецът е действувал при внезапен, инцидентен умисъл, като споделя извода, че е
нямал отпреди формирана вражда, неприязън или какъвто и да било друг личен
мотив и причина да умъртви пострадалата.
С това се изчерпва
кръга от въпроси, по които съдът споделя изтъкнатите от защитата доводи.
По отношение на
квалифициращия признак „с особена жестокост”- трайно възприет и безспорно
утвърден в съдебната практика и доктрина критерий за наличието му е да се оценяват
избрания и осъществен начин на умъртвяване, броя и вида на нанесените удари и
причинените наранявания, а ценен ориентир затова са установените обективни
находки по тялото на жертвата. По делото всички те са особено красноречиви.
Съдебно-
медицинската експертиза установява „не по-малко от 13 удара” в областта на
лицето, тялото и крайниците, а отделно от тях- пет на брой защитни наранявания
по двете ръце. Следователно може да се направи обосновано заключение за общо
поне 18 замахвания с ножа. Раните по лицето са три, по гърдите- осем, по гърба-
две. Проникващи в кухините- гръдна и коремна- са общо седем, като две от тях
проникват едновременно и в двете кухини. Последнтото е индиция за силата на
ударите. Като резултат са установени наранявания на- белите дробове, сърдечната
торбичка, диафрагмата, черния дроб и стомаха. Защитата спекулира с твърдение,
че нито едно от тях не е било смъртоносно само по себе си, но това не може да
се счита за безспорно доказано, защото общата кръвозагуба е била така остра,
масивна и значителна /за което са допринесли и останалите наранявания- по
лицето, шията и краката/, че смъртта е настъпила с бърз темп именно по тази
причина, което не изключва леталният изход да е бил неминуем и заради някое от
отделните наранявания, между които са констатирани- разкъсване и колапс на
белите дробове, нараняване куполите на диафрагмата, а нараняванията на черния
дроб и стомаха са довели до кръвоизлив в коремната кухина.
Тези относими към обсъждания квалифициращ
признак обстоятелства по делото съдът в резюме коментира така: Общият брой на
нанесени удари е изключително голям, рядко срещан и далеч надхвърля
необходимото за причиняване на „обикновено”, макар умишлено умъртвяване.
Прободно- порезните рани са причинени със сила, интензивност и многократни
движения, щом цели седем от тях са могли да проникнат в гръдната и коремна
кухини. Това, както и ситуирането им в предна и задна част на гръдния кош са
обективните находки, които водят до извод за проявени от дееца ожесточение и
ярост- типични характерни белези на убийството, извършено с особена жестокост
по смисъла на закона. Не на последно
място- няма данни при подсъдимя да е налице някаква психо- патология, но има
достатъчно такива, че в конфликтни ситуации е ставал агресивен, и то не само
вербално, което впрочем е мотивирало свид.И. да се раздели с него.
Досежно обективния
признак „по особено мъчителен за пострадалата начин”:
Явна спекулация е
тезата на защитата, че острата кръвозагуба не само е причинила смъртта с темп от
едва 2- 3 минути, но е и довела до загуба на съзнание още по- рано. Конкретни категорични
доказателства и индиции в тази насока няма, заключението на експертизата е за
темп на смъртта от „няколко минути”. Дори обаче минута- две е достатъчно дълъг
период, за да бъде изживян целия ужас от неминуемото настъпване на смъртта.
Този квалифициращ признак обичайно се изключва тогава, когато се установят
данни, че още първият, или първите няколко удара в рамките на няколко секунди са
причинили загуба на съзнанието, поради което липсват по-нататъшни субективни
преживявания и възприятие.
В случая особено
показателни са две групи обстоятелства- пострадалата има цели пет защитни
наранявания по ръцете. Същите са отграничени като по- повърхностни от
останалите, но за сметка на това са ярко доказателство затова, че се е
съпротивлявала, мъчила се е да се предпази и защити, а с това и да избегне
смъртта си. Освен това съдебно-
медицинската експертиза сочи в заключението си, че „ударите са нанесени за
кратко време... и при непрекъснато променящо се съотношение в позициите на
жертвата и нападателя един спрямо друг.” Тъкмо последното е още едно
красноречиво доказателство в насока, че пострадалата е оказвала съпротива,
което означава, че е била в съзнание в периода от нанасянето на първия удар до
настъпването на смъртта и е могла да осъзнае случващото се.
Ето защо съдът
прие за безспорно установени от обективна страна всички квалифициращи признаци
по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІ и ІІІ от НК- както особено мъчителния за убитата
начин, така и особената жестокост, проявена от дееца.
От субективна
страна деянието действително е извършено при внезапен, но несъмнено пряк
умисъл. Деецът е осъзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
вредни последици и е искал настъпването им, като това е била негова пряка и
непосредствена цел. На този извод не противоречи липсата на ярко изразен личен
мотив, нито внезапното отключване на агресията му, все обстоятелства, които
изключват предумисъла, но такова обвинение няма. В конкретния случай умисълът е
ярко манифестиран от използуваното оръжие на престъплението- нож с дължина на
острието 15,6 см, вида и предприетите, насочени към умъртвяване действия- множество
силни и интензивни удар предимно в горната част на тялото. От представите на
дееца се е обхващало, че същите със сигурност могат да причинят смърт.
От значение за
умисъла е и последващото поведение на подсъдимия- заключването на апартамента,
препятствайки по този начин възможността бързо да открият пострадалата, както и
да й бъде оказана помощ, макар безполезна в случая, отдалечаването му от
местопрестъплението и освобождаването от нож, евентуално окърванени дрехи, ключ,
на усамотено място в гора- действия, насочени към прикриване на стореното и
заличаване на следите.
Относно мотивите,
подбудите и причините за извършване на деянието- вече се изтъкна липсата на
личен мотив. Дори докато подс.Д. е имал тежки спорове и неразбирателства със
свид.Д. И., няма данни това да е повлияло на приятелските му отношения с
нейната сестра- пострадалата, датиращи при това отпреди години. Причини за
извършване на убийството обаче се откриват и коренят в личностни характеристки
на дееца, установени в заключението на назначената комплексна психиатрична и
психологическа експертиза, която установява, че същият страда от „Емоционално и
нестабилно личностово разстройство- граничен тип”, клинично значима,
рефлектираща върху цялостното личностово и социално функциониране форма, но без
да нарушава базисните психични годности, т.е. заболяване, което не се отразява
на неговата вменяемост, но което е ключ към обяснение на станалото.
Изследването е установило недостатъчни адаптационни възможности, нестабилен
самоконтрол и самооценка, несигурен контрол върху емоциите, влеченията и
импулсите. Нисък фрустрационен праг с тенденция към гневни, агресивни и
деструктивни отреагирания, неспособност за ефективно решаване на проблеми,
съобразявайки се с особеностте на ситуацията и потребностите и интересите на
другите.
По вида и размера на
наказанието:
В дейността си съда
по определяне вида и размера на най- подходящото и адекватно на прокламираните
от нормата на чл.36 от НК цели наказание, в настоящия случай съдът е длъжен да
съобрази и вземе под внимание няколко съществени, законоустановни рамки, които
произтичат от- първо, протичането на производството по реда на глава ХХVІІ от
НПК при условията на чл.371 т.2 от същия, второ, обстоятелството, че за престъплението,
предмет на настоящото производство се предвиждат алтенративно три вида
наказание- доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода
от 15 до 20 години и трето, фактът, че извършителят към момента на извършване
на деянието не е навършил възраст от двадесет години.
Протичането на
настоящото производството по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК прави задължителен за съда реда за определяне на
наказанието, установен в чл.373 ал.2 от същия, препращащ към условията по
чл.58а от НК.
Отнася се за
престъпление, предвидено в случаите на чл.57 ал.1 от НК, сиреч такова, за което
е предвидена възможност да се наложи едно измежду две или повече наказания. За
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІ и ІІІ от НК са предвидени алтернативно
наказанията- лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор, или
доживотен затвор без право на замяна, които са три различни вида наказания /последното
следва от структурирането на нормата на чл.37 от НК/, всяко от които обаче се
изразява в лищшаване от свобода, но за различни периоди.
Поради това следва
да се съобрази ал.2 на чл.58а от НК, която предписва именно „в случаите по
чл.57 ал.1 от НК” наказанието доживотен затвор без замяна да не се налага, а
наказанието доживотен затвор да се замени с наказание лишаване от свобода от 20
до 30 години.
Впрочем за
конкретния извършител наказанието доживотен затвор без право на замяна е и
изначално неприложимо на основание разпоредбата на чл.38 ал.2 от НК,
запрещаваща налагането му на лице, което
по време на извършване на
престъплението не е навършило двадесет години, а подс.Д. към момента на извършването на
престъплението /1.ХІ.2013 год./ е на възраст от 18 години и 7 месеца и 7 дни
/роден е на ******* год./. Ето защо това наказание не би могло да се наложи,
дори производството да не беше протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие във варианта по чл.371 т.2 от НПК, в който случай пък нормата на
чл.58а ал.2 от НК го изключва.
Все пак остава
предвидена възможност за налагане алтернативно на две наказания, поради което
хипотезата на чл.57 ал.1 от НК е налице и съобразно нормата на чл.58а ал.2 от НК in
fine наказанието
доживотен затвор също следва да се изключи, като се замени с наказание лишаване
от свобода от 20 до 30 години.
Следва определяне
вече на конкретното наказание по правилото на чл.58 ал.3 от НК, крайно неясно
формулирано от законодателя, а именно- в пределите на „най-ниския минимален размер и най-високия максимален
размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и
наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс”. В случая пределите, при които
съдът следва да определи наказанието лишаване от свобода са- от 15 години /най-
ниския минимален размер, установен в санкционната част на нормата на чл.116
ал.1 от НК/ до 30 години /максималния
размер по чл.58а ал.2 от НК/.
Най- после-
разпоредбата на ал.4 на чл.58а от НК пък предписва в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал. 1 - 3 от същия и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага
само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Поради това, след анализ на
установените по делото смекчаващи обстоятелства, съдът следва да изрази и
становище за наличие на такива изключителни и многобройни измежду тях, при
които и най- лекото, предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко.
При така очертаните
рамки на своята дейност, съдът пристъпи към обсъждане на отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства, при които е било извършено деянието и степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Осъществяването на
такива обективни признаци от състава на едно престъпление, които обосновават
реализирането на наказателната отговорност по квалифициран, по- тежко наказуем
състав, не следва да се отчитат и като отегчаващи обстоятелства- в този смисъл
чл.56 от НК.
Съдът обаче не
приема тезата на защитата, че практически липсвали отегчаващи обстоятелства. Такива
са предприетите от подс.Д. действия непосредствено след извършване на деянието,
свързани с освобождаване от оръжието на престъплението и други улики- дрехите,
с които е бил облечен, ключа от апартамента и пр., все насочени към, макар
неособено умело, прикриване на стореното и заличаване на следите.
Особено осъдително
е извършването на убийството в присъствието на невръстно, тригодишно дете и
най- вече- заключването му насаме с трупа за период от време, който би могъл да
бъде произволно дълъг- действие, което е могло да причини непредвидими и със
сигурност тежки последици върху детската психика.
В приобщената личностна
характеристика на подсъдимия се сочат отрицателни лични черти- конфликтен
характер и прояви на надменност. Тук е мястото да се изтъкне, че на същите не
бива да се придава особена тежест, тъй като според съда те несъмнено имат връзка
с поставената от комплексната психиатрична и психологическа експертиза диагноза
„Емоционално и нестабилно личностово разстройство- граничен тип”.
Всъщност с нейното
обсъждане следва да започне анализа на смекчаващите обстоятелства. Тази
диагноза следва да се оцени в съвкупност и като се отчете съвсем младата, почти
гранична до пълнолетието възраст на извършителя, съчетана с липсата на
родителска грижа и контрол, които не само, че са били особено нужни, но твърде
вероятно са и допринесли за неговата емоционална неуравновесеност, като се има
предвид, че заминавайки на работа в чужбина, родителите му са го оставили сам
тъкмо, когато е изживявал най- трудните си юношески години и безспорно е имал
нужда от съвети, здраво рамо, но и контрол.
Смекчаващите обстоятелства
несъмнено са многобройни- като цяло личните му характеристични данни са все пак
повече положителни- чисто съдебно минало и липса на регистрирани други
противообществни прояви. Както се изтъкна, възрастта на подс.Д. надхвърля
границата на пълнолетието с едва няколко месеца, което обяснява прояви на лекомислие
и житейска незрялост.
Особено съществено
е, че се е предал доброволно в РУП- Стара Загора и то не повече от 2-3 часа
след извършване на деянието, практически веднага, щом е научил, че в дома му е
идвала полиция. С това изцяло по своя воля и без ничие въздействие е изоставил първоначалната
си линия на поведение, ориентирана към прикриване на престълението и заличаване
на следите, и възприел коренно противоположна такава, насочена още от самото
начало на ДП към оказване на пълно съдействие на органите по разследването за
разкриване на обективната истина. Прави пълни самопризнания, а изразените
разкаяние и съжаление за стореното следва да се оценят като искрени и
неподправени, защото гореизложеното сочи на настъпило в бързи срокове
преосмисляне на деянието и осъзнаване на вина.
Предвид всичко
гореиказано, съдът намира основание да достигне до заключение, че подс.Д. не е
деец с изградени, трайни и вкоренени престъпни навици и пренебрежително
отношение към живота като висша ценност, а по- скоро обратното. Отнася се за
объркан и лутащ се млад човек, несигурен в житейските си преценки и с
неуравоновесени реакции. Обществената опасност на дееца поради това не е така висока.
При преценка на гореизложеното,
съдът прие, че нито едно от смекчаващите обстоятелства все пак не е
изключително по своя характер, а от друга страна макар да са многобройни, най-
малкото, предвидено от закона наказание не би се оказало несъразмерно тежко.
Поради това не намери основание за приложение на чл.55 от НК.
Същевременно обаче
в така уточнения по- горе диапазон на налагане на наказанието лишаване от
свобода, съдът счете, че това трябва да стане при явен и значителен превес на
смекчаващите обстоятелства. Поради това, като взе предвид всички така обсъдени факти, отмери размер на наказание лишаване от свобода за
срок от 16 години и 6 месеца- близък до минималния предвиден. По този начин на
подсъдимия се предоставя
втори шанс за преосмисляне не само на случилото се, но и на цялостния си,
кратък житейски път, за поправяне и превъзпитание, а с това и за постигане
целите на наказанието. Същевременно в достатъчна степен ще бъдат задоволени и
целите и нуждите на генералната превенция.
Така
индивидуализираното наказание няма да подлежи на редуциране с 1/3.
До този извод водят
систематичното, логическо, граматическо и историческо тълкуване на нормата на
чл.58а от НК в нейната цялост и взаимовръзка между отделните алинеи.
Систематично
нормата на чл.58а от НК започва с предписание /текста на ал.1/ за намаляване с
една трета на размера на наказанието лишаване от свобода, което съдът налага
„като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс”. Думата
„наказание” е членувана, което води до заключение, че се отнася за случаите,
когато лишаване от свобода е предвидено или самостоятелно наказание, или като алтернатива на наказания без лишаване от
свобода, не и когато са алтернативно предвидени няколко наказания, всички изразяващи
се в лишаване от свобода, какъвто е случаят с нормата на чл.116 ал.1 от НК.
Красноречива е законодателната
техника, по която е са конструирани разпоредбите на чл.58а ал.2 и 3 от НК,
които несъмнено се прилагат взаимносвързано и последователно, поради което на
свой ред трябва да се тълкуват систематично. Разпоредбата на ал.2 започва с
израза „в случаите по чл.57 ал.1 от НК”, т.е.- когато е предвидена възможност
за алтернативно налагане на едно измежду две или повече наказания, след което продължава
с установяването на забрана за налагане на доживотен затвор без замяна и замяна
на доживотния затвор с лишаване от свобода от 20 до 30 години. Логическото и
систематично тълкуване навежда на извод, че установения в ал.2 и 3 на чл.58а от НК алгоритъм се отнася тъкмо за
случаите, когато всички алтернативно предвидени наказания се изразяват в
лишаване от свобода- тези по чл.37 ал.1 т.1, 2 и по ал.2 от НК.
В резюме съдът
счита, че редът за определяне на наказания по ал.1 и този по ал.2 и 3 на чл.58а
се изключват взаимно, като при това правилата по ал.1 се прилагат, когато
наказанието лишаване от свобода е предвидено или самостоятелно, или като алтернатива на наказания без лишаване от
свобода, а тези по ал.2 и ал.3- когато са алтернативно предвидени няколко
наказания, изразяващи се в лишаване от свобода- доживотен затвор без замяна,
доживотен затвор или лишаване от свобода за определен срок.
Съществено е да се
проследят исторически и паралелно настъпилите законодателни промени в
редакциите на нормата на чл.58а от НК от една страна в съпоставка с тези,
регламентращи съкратеното съдебно следствие.
С приемането на нов
НПК и въвеждането за пръв път на процедурата наречена „съкратено съдебно
следствие” в глава ХVІІ, за хипотезата на чл.371 т.2 от НПК беше предвидено
императивно и безалтернативно наказанието да се определя при условията на чл.55
от НК- така в първата редакция на чл.373 ал.2 от НПК. С паралелно изменение на
НПК и НК- обн. ДВ бр.27 от 10.ІV.2009 уредбата
досежно определяне на наказанието се прехвърли от НПК в НК в новосъздадената
тогава норма на чл.58а от НК, чиято единствена в тогавашната си редакция алинея
също налагаше безалтернативно и задължително приложение на чл.55 от НК, но
същевременно в глава ХVІІ от НПК се създаде нормата на чл.369а, забравяваща
съкратено съдебно следствие за случаите на умишлено причиняване на смърт или
тежка телесна повреда, както и когато деецът е бил в пияно състояние.
Най- сетне, изменението
на редакцията на нормата на чл.58а от НК в сегашния й вид беше последвано от
отмяната на разпоредбата на чл.369а от НПК и на отпадане на ограниченията за
прилагане на съкратено съдебно следствие.
Гореизложеното
историческо тълкуване води до извод, че волята на законодателя е била премахването
на ограниченията за приложение на съкратено съдебно следствие в случаите на
умишлено причиняване на смърт и пр. да се съчетае с премахване и на задължителното
прилагане на чл.55 при определяне на наказанието, с въвеждане вместо това на правилото
за намаляване с една трета на наказанието лишаване от свобода, но само когато
то се прилага самостоятелно, или като алтернатива на друго наказание без
лишаване от свобода и най- после- с отпадане на редукцията на наложеното
наказание бишаване от свобода, когато като негова алтернатива са предвидени
наказанията доживотен затвор без замяна и доживотен затвор. Аналогични
разсъждения са изложени от състав на ВКС по Решение №646/5.І.2012 год. по
н.д.№2758/2011 год. на ІІІ н.о. Впрочем в същото решение се отбелязва, че ЗИДНК
с новата редакция на чл.58а е бил внесен в пленарна зала на парламента с второ
изречение на ал.3, което е гласяло: „Така определеното наказание се намалява с
една трета”. При обсъждане на законопроекта е било направено предложение това
второ изречение да отпадне, което е било прието и законът е гласуван в
окончателен вид без него. Изложеното не оставя съмнение в автентичната
законодателна воля- редукция на наказанието да не се прилага.
С оглед вида и
размера на така наложеното наказание, същото следва да се изтърпи ефективно,
като предвид разпоредбите на ЗИНЗС беше определен първоначален “строг” режим на
изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На осн. чл.59
ал.1 от НК се зачете при изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и
задържането му по реда на ЗМВР, считано от 1.ХІ.2013 год.
По предявените
граждански искове:
Предявени са
гражданскии искове от майката на пострадалата- М.Г.И.- в размер на 100 000
лв. и от Й.Т., неин съпруг- в размер на 70 000 лв., като претенции за
обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди- претърпени
морални страдания и душевна болка вследствие смъртта на рождена дъщеря на
първата и съпруга на втория.
Гражданският иск за
обезщетение на вреди от престъплението- имуществени и неимуществени е с правно
основание чл.45 от ЗЗД- установената обща забраната да се вреди другиму , а
разпоредбата на чл.52 от същия повелява размерът на обезщетението да се
определи от съда по справедливост.
Гражданският иск в
наказателния процес е функция от присъдата и постановяването на осъдителна
такава има за последица преценката му като основателен и доказан. Видно от
гореизложените мотиви досежно ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия за извършено престъпление, съдът прие същевременно за безспорно
установени и доказани и предпоставките за уважаване на гражданските искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД- извършване на деяние, авторство, противоправност
на същото /съставомерно и като престъпление/ и вина. Несъмнена е и причинната връзка
между причинения от подсъдимия деликт и претъпените от гражданските ищци
неимуществени вреди вследствие загубата на близък човек- дъщеря и съпруга.
По отношение
претенцията на гражданската ищца М. Г.И.- несъмнено между майка и дъщеря е съществувала трайна,
емоционална връзка, прекъсната вследствие на причинената смърт. Извършено е
отнемане живота на съвсем млад човек- пострадалата е била едва на 19 години. Прекъсването
на живота й е осъществено брутално и умишлено. Същевременно обаче по делото се
установява, че гражданската ищца и пострадалата от доста време са живели
отделно, майката има постоянен адрес в гр.****, периодично е пребивавала продължително
и в чужбина, а дъщерята е заживяла свой самостоятелен живот, отделно от семйството
си, като от около една година се е омъжила в ****, поради което контактите им
не са били ежедневни и така интензивни, което неминуемо се отразява на степента
на взаимна привързаност в сравнение с обичайната. Ето защо, вземайки предвид,
че обезщетението, което се присъжда за неимуществени вреди, причинени от
престъпление следва да бъде израз на съчувствие и морална подкрепа към
преживелия морални болки и страдания, съдът прецени, че размерът, който в
конкретния случай следва да се оцени като справедлив по отношение на
гражданската ищца- майка- възлиза на 80 000 лв., като отхвърли този иск за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. В съответствие с
изрично поисканото по този иск, съдът присъди в полза на гражданската ищца И. и
направените по делото разноски, но не и законната лихва върху присъдената сума.
Досежно претенцията
на гражданския ищец Й.Т.- съпруг, съдът отчете, че съпружеската връзка между
него и пострадалата е продължила на практика едва малко повече от една година
/не бяха събрани доказателства за продължително предбрачно фактическо
съжителство/, при това с чести отсъствия на ищеца от семейното жилище през този
период. По тези две причини малко или много съпружеските им отношенията им по
отношение на близост, взаимна опора и семейна топлина са се различавали от
типичните. Поради това, без да подценява загубата на съпруга като потенциално
причиняващ морални болки и страдания неблагоприятен факт, съдът отмери размер
на обезщетение в полза на този ищец от 30 000 лв. като достатъчен да
репарира неблагоприятните за него последици от нейната смърт. В съответствие с
изрично поисканото по този иск, съдът присъди в полза на гражданския ищец Т. и
законната лихва върху присъдената сума от датата на извършване на деянието до окончателното
й изплащане, но не и направените по делото разноски.
По веществените
доказателства и разноските:
Всички веществени
доказателства по делото, а именно- 1бр. червена блуза с дълъг ръкав с надпис “GOLD & WOOL” с цип
от пред ; 1бр. бежово на цвят дамско яке от изкуствена кожа , късо множество
жълти на цвят ципове , хастар с леопардова окраска; 1бр. кърпичка тип-мокра с
множество кафеникави петна по нея; 1бр. стъклен пепелник прозрачен с намиращ
се в него 1бр. фас; 1бр. кутия от цигари
марка “Marlboro”, червено и бяло на цвят с номер на бандерол №***; 5бр. ножове
за хранене назъбени в предната си част, изцяло метални; 1бр. нож за хранене с бежова пластмасова дръжка
назъбен по цялата дължина; 3бр. кухненски ножове с черни пластмасови дръжки;
1бр. нож с дървена и метална дръжка;
1бр. сатър с червена пластмасова дръжка;1бр. раница черен и син цвят марка
“Weideli” с щампа в предната си част и метално лого “W”, с пет прегради в които
се намират: 1бр. черна плетена шапка с надпис “Warmkeeper”, 1бр. долнище от
анцуг марка “DAVID & GRENZO”, 1бр. горнище от анцуг марка “DAVID &
GRENZO”, 1бр. черно платнено елече с цип в предната си част и множество джобове
в предната си част, 1бр.захранващ кабел, 1бр. шал на бели и черни райета; 1бр.
тънка плоска отвертка със
светлозелена пластмасова дръжка; 8бр.
шоколади марка “Chareau” -5бр. зелени и 3бр. кафяви; 1бр. пакетче шоколадови
бисквити; 1бр. черно кожено яке , късо марка “CROWNLIN”; 1бр. одеало-
тъмнозелено на светло зелени цветя; 1чифт светлосини кожени обувки тип
–гуменки; 1бр. нож с червеникава дръжка на тъмни ивици, с малък компас в
металната част на дръжката с дължина 27 см, дължина на острието 16 см; 1бр.
секретен ключ с надпис “KALE”, с кръгла
горна част; 1бр ключ с надпис “KALE” с
горна част под формата на шестоъгълник и долна цилиндрична част с канали
под формата на кръст; 1бр. секретен ключ
с надпис “Universal” с кръгла горна част; 1бр. метален ключодържател под
формата на фигурка на човек; 1бр ключ с надпис “KALE” с
горна част под формата на шестоъгълник и долна цилиндрична част с канали
под формата на кръст, поставен на метална халка; 2бр. “Билет за пътуване” –
1бр., издаден от фирма ******”- гр.**** на стойност 7.00лв от 01.011.2013 год., час- 14.31ч. и 1бр., издаден “****” ЕООД линия ***** дата 01.1.2013г. час 09.15ч;1бр.
хартиен плик с марлен тампон на М. М. И.- бяха преценени от съда като вещи
вез стойност стойност, поради което се постанови да се унищожат.
С оглед
постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът
постави в тежест на подс.Д. направените по делото разноски, от които- напправените
на дсъдебното производство в размер на 2 361.32 лв. присъди в полза на
бюджета на МВР, а тези на съдебното
производство в размер на 40 лв. присъди в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВСС, като отделно присъди и заплащането на държавна такса върху
уважените части от гражданските искове в размер на общо 4 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Съдия: