Р Е Ш Е Н И Е
№2396/7.12.2021г.
гр. Пловдив, 07 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа КАНД № 2796 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на търговско дружество „Хронос 2007“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл.
105, вх. Ж, ет. 1, ап. 4, чрез адвокат А. против
Решение № 21332 от 18.08.2021 г., постановено по АНД № 2415 по описа за 2020 г.
на Районен съд- гр.Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 527075-F538717/23.07.2020 г. , издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на касатора , на основание чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкции в размер на 500 лв. за нарушение
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Релевираните касационни основания се субсумират
в извода, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, също така и наложеното наказание е явно несправедливо
– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая са доспунати съществени нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП, като са налице и основания за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН и направените изводи от първоинстанционния
съд в обратния смисъл са необосновани. По тези съображения предлага да се
отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания
административен акт. Претендира разноски.
Касационният
ответник Централно Управление на НАП, чрез
процесуалния си представител, взима становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Хронос
2007“ ООД против Наказателно постановление № 527075-F538717/23.07.2020
г. , издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП , с което на дружеството – касатор
на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкции в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г
на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 24.01.2020 г. в
17:30 ч. в обект траурна агенция „Хронос“, находящ се в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“ № 93 била
извършена проверка от приходните органи. Обектът се стопанисвал от касатора „Хронос 2007“ ООД.
Проверката предвиждала да се осъществи контрол на дружеството касатор в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.
3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /нататък Наредбата/. Проверяващите осъществили контролна
покупка, във връзка с което от страна на дружеството била извършена продажба на
черни траурни лентички в плик, който съдържал 10 броя. Стойността на продажбата
възлизала на 1 лв. и бил издаден фискален касов бон № 0003869 от 24.01.2020 г.
на обща стойност от 1 лв. от ФУ с ИН DT723191 и ФП 02723191, собственост на
дружеството жалбоподател. Фискалният бон съдържал като наименование на
продажната стока „траурни стоки“ 1 брой, обща сума 1 лв. и в брой 1 лв., като е
отбелязано, че предмет на доставката е 1 артикул. Едва след извършената
продажба органите на приходите се легитимирали и пристъпили към цялостна
проверка на обекта. Констатираните с проверката обстоятелства са отразени в
протокол за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0027079 от 24.01.2020 г.
Няколко
дни след извършената проверка, на 27.01.2020 г., фискалното устройство било
предоставено на сервизната фирма за извършване на ремонт, състоящ се в добавяне
на артикули и стоки, което било вписано паспорта на ЕКАПФ и е изготвен протокол
на списък артикулни групи в касов апарат DT723191.
На
20.02.2020 г. против дружеството, в присъствието на неговият органен представител бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F538717/20.02.2020 г. за извършено нарушение
на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС за това, че фискалните касови бонове не съдържат
всички реквизити, а именно наименование, количество и стойност по видовете
закупени стоки или услуги. Актът е съставен в присъствието на свидетел.
На
24.02.2020 г. е постъпило писмено възражение с вх. № 70-00-2413/24.02.2020 г.
срещу съставения АУАН, в който управителят на дружеството касатор
е изложил подробните си възражения.
За да потвърди
наказателното постановление, съставът на районният съд е приел, че от събраните
по делото доказателства, вкл. на актосъставителя М.,
се установява по несъмнен начин факта на извършване на административно
нарушение, същото е квалифицирано правилно, не са допуснати съществени
административно-производствени нарушения в хода на административно-наказателното
производство, които да накърняват правото на защита на нарушителя, а наложеното
наказание е законосъобразно и съответно на вида и тежестта на нарушението.
Решението
е правилно.
Така по отношение на направените изводи
за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния
съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства
и са съответни на установената съдебна практика. За
да потвърди наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел,
че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях
по несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното
нарушение и неговия автор, което касае изпълнение на административно –
производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Като
е стигнал до изводи за законосъобразност и правилност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
В случая изводите на административнонаказващия
орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП
административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1,
т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, са обосновани и законосъобразни, като същите
изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно в разглеждания казус от събраните
доказателства се установява, че касовият бон за извършената от проверяващите
контролна покупка не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, във
връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., които изискват
касовият бон да съдържа задължителни реквизити, едни от които са именно
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията
на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за правилни
и законосъобразни и изводите
на първоинстанционния съд за липса
на допуснати при издаване на
наказателното постановление
съществени процесуални нарушения, като в тази връзка напълно
споделя изложените в решението му мотиви.
Наложеното
от административнонаказващия орган административно
наказание е в размер на законоустановения минимум
предвиден за процесното административно нарушение в
санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която е приложена правилно при
определяне на административното наказание, с оглед обстоятелството, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият орган е приложил основния
критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно
тежестта на нарушението. Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция в
размер на законоустановения минимум на предвидения в
закона диапазон, а именно 500 лв., се явява обосновано и справедливо.
Настоящият
състав на съда намира, че процесното нарушение не
съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната, в сравнение с други нарушеният от
този вид. Установеното административно нарушение не представлява маловажен
случай, доколкото то е формално нарушение, на просто извършване, и вредните
последици не са елемент от състава на нарушението, съответно не са налице такива
смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като нарушение с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Ето защо не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното
нарушение като маловажен случай.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивното производство решаващият съд им е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение.
В
случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд
изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното,
нито в настоящото съдебно производство.
Фактът,
че с Решение №
7282/16.06.2021 г. постановено по адм.д. №2735/2021
г. по описа на ВАС, съдът е отменил Заповед за налагане на ПАМ № ФК-83-0027079 от
30.01.2020 г., издадена от началник отдел „„Оперативни дейности“ - гр. Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на „Хронос 2007“ ООД е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект: траурна агенция „Хронос“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 93,
стопанисван от „Хронос 2007“ ООД и забрана за достъпа
до него за срок от 7 дни, не води до отпадане на административнонаказателната
отговорност на касатора.
При този изход на
делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПП),а именно 80 лева.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд-Пловдив,
ХХIII
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1332
от 18.08.2021 година, постановено по АНД №2415/2021 година на Районен съд- гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
„Хронос
2007“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия“ бл. 105, вх. Ж, ет. 1, ап. 4
да заплати на
Националната агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: