№ 3220
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110200451 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от M В. Г., ЕГН **********, с адрес
************, против наказателно постановление №23-4332-
026612/02.11.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, с оглед на което иска неговата цялостна отмяна.
Оспорва материалната компетентност на актосъставителя и АНО.
Оспорва верността на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
навеждайки доводи, че е навлязал в процесното кръстовище на жълт сигнал на
светофарната уредба, но не е могъл да спре рязко, поради движещият се зад
него друг автомобил на близка дистанция и опасността да предизвика ПТП –
движението му напред се явява спасителна маневра при условията на чл.31,
ал.7, т.4 от ППЗДвП, както и че през цялото време на управление на МПС-то е
1
бил с поставен обезопасителен колан, но го е свалил едва след спирането му
от контролните органи, с цел да намери документите си за легитимация, т.е. в
момент, в който автомобилът не е бил в движение и това не противоречи на
закона. С оглед на горното, излага аргументи за необоснованост и
недоказаност на процесното НП.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42,
ал.1, т.9 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
при законово изискване от минимум двама свидетели.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на процесното НП. Сочи, че в мотивите на НП липсва обосновка за
какви фактически обстоятелства и на основание кои разпоредби от цитираната
Наредба се отнемат общо 20 контролни точки, с оглед на което същото следва
да бъде отменено в тази му част само на това основание, дори да бъде
потвърдено в останалите части относно наложените глоби.
Счита, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, доколкото в мотивите на процесното НП липсват аргументи относно
възможността за приложение или не на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, навежда
доводи, че не е извършил вменените му нарушения по посочените в жалбата
причини. Моли съда да отмени процесното НП.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в своевременно
депозирани писмени бележки взема становище по същество на правния спор и
моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвовокатското такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 14.12.2023 г., съгласно вписаната дата върху разписката в
НП, а жалбата против него е депозирана в деловодството на АНО на
2
20.12.2023 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея,
т.е. в предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок, считано от връчване
на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН на 24.10.2023 г., от компетентно
длъжностно лице С. Д. С., заемащ длъжността старши полицай при 09 РУ-
СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че на 24.10.2023 г.,
в 08:56 часа, в гр.София, по бул.“Сливница“, управлява лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег.№*****, собственост на *******, ЕГН **********,
с посока на движение от бул.“Петко Дертлиев“ към бул.“Панчо Владигеров“,
като на кръстовището с ул.“Луи Пастьор“ навлиза и преминава на червен
сигнал на работеща в ръчен режим светофарна уредба, и за това, че при
извършена проверка срещу №20 е установено, че водачът управлява лекия
автомобил, без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е
оборудван, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 и чл.137А,
ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, в който последният вписал самоморъчно, че има възражения по
направените в него констатации, без да конкретизира такива. Жалбоподателят
не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи писмени
възражение пред АНО в законоустановения 7-двенен срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП против жалбоподателя, с което при възпроизвеждане на описаната в АУАН
фактическа обстановка, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на 137А,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства – обяснения на жалбоподателя; показания на
3
свидетелите С. и С.; от приобщените по делото писмени доказателства –
процесните АУАН и НП; справка картон на водач; справка от 09 РУ-СДВР; три
броя заповеди за компетентност и акт за встъпване в длъжност на АНО.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица,
съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди, в кръга на техните функции, и по предвидените в закона форма и
ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя произтича от изричното му упълномощаване със Заповед
№513з-4922/13.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с което
поименно е посочен като изрично упълномощен да осъществя контролна
дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя АУАН
по ЗДвП. Видно от Заповед №8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на
вътршните работи, лицето, издало процесното НП е преназначено на
ръководна длъжност в 01 Сектор, ОКР към ПП при СДВР, а именно: Началник
на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ПП при СДВР, като
съгласно акт за встъпване в длъжност, АНО изпълнява тази длъжност, считано
от 29.10.2019 г. В т.3.10. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, началникът на група „Административнонаказателна
дейност“ в сектор АО към ОПП-СДВР, каквато е заеманата длъжност от АНО,
е сред определените длъжностни лица, които са изрично упълномощени да
издават НП по ЗДвП. С оглед на горното, релевираните възражения в жалбата
за некомпетентност на актосъставителя и АНО, не се споделят от съда.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания
за цялостна отмяна на санкционния акт. Доколкото в АУАН е посочен само
един свидетел, за който изрично е отразено, че е присъствал при установяване
на нарушението и съставяне на акта, т.е. свидетел-очевидец, съдът не споделя
релевираното възражение в жалбата за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и
чл.40, т.9 от ЗАНН. Изискването за съставяне на АУАН в присъствието на
двама свидетели е предвидено единствено в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН
- при липса на свидетели, присъствали при установяване на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, какъвто не е
4
настоящия случай.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. Жалбоподателят принципно не оспорва факта, че е
управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва
качеството си на водач. Последният принципно оспорва извършването на
първото му вменено нарушение, като твърди в жалбата и в обясненията си, че
преминаването му на жълт сигнал на светофарната уредба през процесното
кръстовище се явява спасителна маневра, съобразена разпоредбата на чл.31,
ал.7, т.4 от ППЗДвП, а обезопасителния си колан е свалил, след спирането му
за проверка, за да намери документите за легитимацията си, но не ангажира
никакви доказателства в тази насока, нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в съдебната фаза на
процеса. Обясненията на жалбоподателя в горния смисъл се оборват
категорично от показанията на свидетелите С. и С., които недвусмислено
съобщават личните си възприятия за преминаването на процесния лек
автомобил през описаното кръстовище на червен сигнал на светофарната
уредба, което станало повод за последващото му спиране, а в хода на
извършената проверка след спиране на автомобила са установили, че водачът
е без поставен обезопасителен колан. В показанията си свидетелят С. сочи, че
в процесната отсечка, представляваща зона за завиване на ляво, водачите
често преминават на червен сигнал на светофарната уредба, подведени от
трафика. Показанията на свидетелите С. и С. изцяло съответстват на
отразените констатации в съставения акт против жалбоподателя, същите са
непротиворечиви, последователни и логични, поради което съдът ги
кредитира с доверие. Същевременно, обясненията на жалбоподателя, като
голословни и неподкрепени с никакви доказателства, следва да се приемат
единствено за изградена защитна теза, с цел избягване на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение.
Съдът констатира, че правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който
преминава на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Съгласно чл.30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
5
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
18.05.2015 г., която в чл.7 сочи: „За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – с червен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че
червената светлина означава „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС
не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека. В съставения АУАН, актосъставителят е посочил
еднозначно, че нарушителят е преминал именно на червен сигнал на
светофарната уредба, позовавайки се на личните си възприятия, при
изпълнение на служебните си задължения, без по делото да са налице данни за
пряката му или косвена заинтересованост от изхода на делото. Същата
фактическа обстановка е посочена и в издаденото НП, като в хода на
съдебното следствие, свидетелят С., който е и пряк свидетел-очевидец на
нарушението потвърждава, че именно по време на движение със служебния
автомобил лично са възприели извършеното нарушение и последвали водача.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали
същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или
бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът намира за необходимо да
посочи и това, че нарушението е извършено на кръстовище в гр.София в 08:56
часа, когато трафикът е засилен, в светлата част на денонощието, когато не
само цветовете на подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба, но и
преминаващите през кръстовището автомобили, са ясно различими.
6
Жалбоподателят е нарушил забраната за преминаване през кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и не може да черпи права от
фактическо положение, в което сам се е поставил виновно. По този начин е
осъществил поведение, което противоречи на законоустановените правила за
движение по пътищата. Следователно, в случая по безспорен начин са
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. На извършеното нарушение съответства санкционната
разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена
от АНО. Предвиденото наказание е фиксирано по вид и размер от
законодателя, а именно глоба в размер на 100 лева, каквото е и наложеното на
жалбоподателя с процесното НП, поради което не са налице основания за
неговото изменение, чрез намаляване на наказанието по размер.
С разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП се вменява в задължение на
водачите и пътниците в МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, да използват обезопасителни колани, с които МПС са
оборудвани. Съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е
осъществил и състава на така вмененото му нарушение от обективна и
субективна страна, доколкото съзнателно не е поставил обезопасителен колан
по време на движение на процесното МПС, констатирано в хода на
извършената му проверка от полицейските служители и отразено в съставения
АУАН, без данни да е било налице някое от изключенията от въведеното
правило в ал.2 на същата разпоредба. Обясненията му, че след спирането му за
проверка е свалил обезопасителния си колан, защото трябвало да намери
документите си за легитимация, освен че са голословни и не подподкрепени от
събраните по делото доказателства, са и житейски нелогични, поради което
съдът ги намира за изградена защитна теза, с цел избягване на
административнонаказателната отговорност и за това извършено нарушение.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева
за водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен
колан. Наложеното наказание на жалбоподателя е в предвидения абсолютен
размер от 50 лева, поради което не следва да се обсъжда възможността за
неговото намаляване.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изключва
7
приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по този закон, каквито
се явяват и процесните, поради което съдът не дължи отговор на въпроса
относно наличие на предпоставките за квалифициране на вмененото
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а
релевираното възражение в жалбата, че не са изложени мотиви в процесното
НП от АНО, относно възможността за приложение на тази разпоредба, се
явява неоснователно.
Отнемането на контролни точки на водача с процесното НП е
постановено на основание цитираната Наредба, съобразно извършените
нарушения, като това отнемане не подлежи на самостоятелна проверка за
законосъобразност на санкционния акт. Релевираното възражение в жалбата,
че остава неясна волята на АНО относно фактическите обстоятелства и на
основание кои разпоредби от Наредбата се отнемат общо 20 контролни точки
на водача, поради което санкционният акт следва да бъде отменен само в тази
част, се явява неоснователно и не се споделя от съда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна
се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР-МВР
разноски в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода на
производството, осъществена чрез изготвяне на писмено становище от
надлежно упълномощен процесуален представител, без явяване в съдебно
заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
8
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-026612/02.11.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на M В. Г., ЕГН **********, с адрес ************, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, M В. Г., ЕГН **********, с
адрес ************, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща направени разноски за предоставената правна помощ от
юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9