№ 3995
гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501723 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423
от ГПК от „Родис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Съединение“ №2, ет.1, ап.3 срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3343/13.07.2021г.,
постановена по ч.гр. дело №**** по описа на ВРС, с която е разпоредено на
длъжника „Родис“ ООД да заплати на „Енерго – про Енергийни услуги“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 350.00лв., представляваща неустойка, начислена на
основание чл.19, ал.6 от договор за комбинирани услуги № ИПЕУ –
**********/29.07.2020г., поради неизпълнение на задължение на търговеца
по чл.8, ал.3 от същия договор да уведоми доставчика за промяна на правото
на ползване на обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
– 23.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и направените
разноски от 75.00лв.
Във възражението длъжникът излага, че на 16.06.2021г. е получило
съобщение за образувано изпълнително дело №****** при ЧСИ П. И., с което
му е връчен изпълнителен лист №2843/23.09.2021г., издаден по ч.гр. дело
1
№**** по описа на ВРС. По този начин длъжник узнал, че срещу него е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 350.00 лв., неустойка. Твърди, че
заповедта за изпълнение не е връчена редовно при условията на чл.50, ал.2 от
ГПК.
Оспорват се констатациите на длъжностното лице по призоваването, че
дружеството е напуснало обявения си в ТР адрес и седалище – гр. Варна, ул.
„Съединение4 №2, ет.1, ап.3. Посочва се, че имотът, който е собственост на
двамата управители на дружеството, те и съпрузи е предоставен с договор -
заем за послужване на „Родис“ ООД.
На следващо място се прави възражение, че не е спазена процедурата по
чл.47, ал.1, изр. 3 от ГПК, тъй като и трите посещения, извършени от
длъжностното лице са в присъствен ден и нито едно в неприсъствен.
Допълнително се посочва, че връчването на заповедта за изпълнение е
могло да бъде осъществено и на обявените в ТР телефон и електронна поща,
както и на посочения административен адрес в договора за комбинирани
услуги.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да приеме възражението.
Ответната страна „Енерго – про Енергийни услуги“ ЕАД е депозирала
отговор, в който излага, че подаденото възражение е недопустимо, а по
същество неоснователно.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно при спазване на
изискванията на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като длъжностното лице по
призоваването е установило, че на този адрес няма офис или служители на
дружеството, както и, че на него се помещава друго дружество. Хипотезата на
чл.47, ал.1 от ГПК за залепяне на уведомление не е приложима в случая. Сочи
се, че този адрес - гр. Варна, ул. „Съединение“ №2, ет.1, ап.3, за което се
твърди, че е седалище на „Родис“ ООД не е сред обектите за доставка на
електрическа енергия, предмет на договора за комбинирани услуги.
Отделно от горното се твърди, че за длъжника липсва интерес да
поддържа възражението по чл.423 от ГПК, тъй като е налице пълно
погасяване на сумата по заповедта по заведеното изпълнително дело.
По изложените съображения моли производството да бъда прекратено
поради недопустимост, в условие на евентуалност да бъде отхвърлено
2
подаденото възражение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира
за установено следното:
Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК - едномесечен
от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за
изпълнение, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по
същество искането за приемането му се явява неоснователно, поради
следните съображения:
Производството по ч.гр. дело №**** по описа на ВРС е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК, по което са издадени изпълнителен лист и
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№3343/13.07.2021г., постановена по ч.гр. дело №**** по описа на ВРС, с
която е разпоредено на длъжника „Родис“ ООД да заплати на „Енерго – про
Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 350.00лв.,
представляваща неустойка, начислена на основание чл.19, ал.6 от договор за
комбинирани услуги № ИПЕУ – **********/29.07.2020г., поради
неизпълнение на задължение на търговеца по чл.8, ал.3 от същия договор да
уведоми доставчика за промяна на правото на ползване на обект, находящ се в
****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и направените разноски от 75.00лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение е
образувано изпълнително дело №****** на ЧСИ П. И..
Съобщението за връчване на заповедта за изпълнение от 14.07.2021г. е
адресирано до седалището на длъжника, което съгласно справка в ТР към
тази дата е било на адрес – гр. Варна, ул. „Съединение“ №2, ет.1, ап.3.
Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице
по призоваването, че на адреса няма индикация за търсеното дружество, на
този адрес се помещава „Рея Консулт“. По сведение на лицето Звезделина
Душева търсеното дружество е непознато на адреса.
Съгласно представените договор за продажба на недвижим имот по
Наредба за държавните имоти №12413/26.07.1989г., справка от Агенцията по
вписванията, дружествен договор и договор заем за послужване от
3
24.01.2008г. имотът, с административен адрес гр. Варна, ул. „Съединение“
№2, ет.1, ап.3 е собственост на двамата управители Р.С. и С.С. на „Родис“
ООД, те и съпрузи и е предоставен за ползване на дружеството.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства
/заявление №523242/29.08.2019г. до ЕРП Север АД, съгласие на собственик
към ползвател и договор за наем от 01.08.2019г. /се установява, че със
съгласието на С.С. партидата за достъп и пренос на електрическа енергия на
ползвателя „Родис“ ООД на обект с адрес гр. Варна, ул. „Съединение“ №2,
ет.1, ап.3 е прехвърлена на „Веста – Имоти“ ООД въз основа на договор за
наем през 2019г.
При така установените факти и след анализ на доказателствата съдът
приема, че заповедта за изпълнение е връчена редовно по реда на чл.50, ал.2
от ГПК, поради което длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори
вземането, като подаде възражение по чл.414 от ГПК.
В нормата на чл.50 от ГПК е уреден начина на връчване на съобщенията
до търговци, като ал.1 и ал.3 определят мястото на това действие и лицата,
които могат да го получат. Правилото предвижда, че мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес.
Хипотезите на чл.50, ал.2 от ГПК и чл.50, ал.4 от ГПК касаят фикции,
които се прилагат при наличие и удостоверяване на фактите, визирани в
посочените разпоредби.
Съгласно ал.2 на чл.50 от ГПК ако лицето/търговец/ е напуснало адреса
си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат
по делото и се смятат за редовно връчени. Прилагането на тази фикция
изисква длъжностното лице по призоваването да посети адреса и да събере
сведения дали търговеца се е помещавал там и е напуснал адреса, като тези си
свои действия отрази в съобщението.
В настоящия случай длъжностното лице е удостоверило факти, които се
субсумират в хипотезиса на тази фикция, а именно, че дружеството „Родис“
ООД не се помещава на адреса, обявен в търговския регистър. Доказателства
оборващи това удостоверяване в хода на съдебното дирене не се събраха.
Напротив събраха се такива, които потвърждават, че длъжникът вече няма
канцелария на адреса. Факт, че обектът се е ползвал от „Родис“ ООД, като
4
това дружество е било и ползвател на партидата на обекта за доставка на ел.
енергия. През 2019г. обаче със съгласието на собственика С.С., той и
управител на „Родис“ ООД партидата е била прехвърлена на друго дружество.
Това е извършено въз основа на сключен договор за наем с дата 01.08.2019г.
Тези обстоятелства са индикация, че обектът към датата на посещението на
длъжностното лице не се ползва като седалище на дружеството, където да се
намира и неговата канцелария.
Неоснователно е възражението, че връчването е нередовно, поради това,
че не е спазена процедурата по чл.47, ал.1, изр. 3 от ГПК, тъй като и трите
посещения, извършени от длъжностното лице са в присъствен ден и нито
едно в неприсъствен. Нормата на чл.50, ал.4 от ГПК изискваща залепяне на
уведомление се прилага само когато бъде удостоверено, че търговеца се
помещава на адреса, но връчителят няма достъп до обекта или няма служител,
който да приеме съобщението, респективно призовката. В този случай се
залепя едно уведомление. Спрямо търговците няма изискване за три
посещения, едно от които да е в неприсъствен ден. Процедурата по чл.47, ал.1
до ал.6 от ГПК касае връчване на съобщения и призовки до физически лица.
Това произтича съдържанието на цитираните норми. Затова когато спрямо
ответниците/физически лица следва да бъдат установени обстоятелства дали
живеят на адреса се събират справки от етажната собственост или кмета за
тях и пр.
Неоснователни са и възраженията, че връчването на заповедта за
изпълнение е следвало да бъде извършено и на други обявени в търговския
регистър адреси, съответно по телефон или имейл. Гражданско процесуалния
кодекс е ясен за начина за връчване на съобщения до търговци, който съдът
разясни по – горе, като същият е спазен.
Предвид формираните мотиви, възражението по чл.423 от ГПК не
следва да бъде прието, тъй като не са налице предпоставките на особените
хипотези на цитираната норма, изчерпателно изброени в четири точки на
алинея първа.
По разноските:
Ответната страна по възражението е поискала присъждането на
разноски в размер на 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Същото е неоснователно. Производството по чл.423 от ГПК е
5
несъщинско такова и междинно, в него не се обсъждат доказателства за
съществуване на претендираното от кредитора притезание или възражения на
длъжника за неговото несъществуване. Това производство само за нова
проверка на правото на длъжника, при наличие на предпоставките по чл. 423,
ал. 1, т. 1 – 4 ГПК, да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и съответно –
да упражни правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното и характера на производството разноски не се
дължат.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл.423 от ГПК от
„Родис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Съединение“ №2, ет.1, ап.3 срещу заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №3343/13.07.2021г., постановена по
ч.гр. дело №**** по описа на ВРС, с която е разпоредено на длъжника
„Родис“ ООД да заплати на „Енерго – про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 350.00лв., представляваща неустойка, начислена на
основание чл.19, ал.6 от договор за комбинирани услуги № ИПЕУ –
**********/29.07.2020г., поради неизпълнение на задължение на търговеца
по чл.8, ал.3 от същия договор да уведоми доставчика за промяна на правото
на ползване на обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
– 23.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и направените
разноски от 75.00лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6