№ 2960
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря П.Д.Ш.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200843 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. Н. Г., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Н. против наказателно постановление № 810/16.04.2020г.
на Директора на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Излага пространствени съображения за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като твърди, че от нарушението не са произтекли никакви
вреди, нито с поведението си е застрашил здравето на трети лица. Твърди, се че
нарушението е първо за жалбоподателя и същият е имал безупречно процесуално поведение,
като е съдействал изцяло на компетентните органи при извършване на проверката и
съставяне на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител – адв. Н.. Последната поддържа депозираната жалба и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в нея съображения.
Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призовани се представляват от юрк. Х., който оспорва
жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е доказано. Релевира доводи, че
доколкото нарушението е извършено в условията на епидемична обстановка, то същото не
1
може да бъде квалифицирано като маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни
съображения в подкрепа на тезата си излага с писмени бележки.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, съгласно чл. 84, т. 12 от
Конституцията, в Република България било обявено извънредно положение, свързано с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. По този повод били издадени и посочените в АУАН и
НП Заповеди на Министъра на здравеопазването № РД-01-143/20.03.2020г. и № РД -01-01-
154/26.03.2020г.
С първата били въведени ограничения за посещаване на за забрана на посещенията на
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места,
организиране на КПП на входно-изходните пътища на областните центрове, считано от
21.03.2020г.
Със Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на територията на
Република България били удължени въведените със Заповеди № РД-01-124, РД 01-131, РД
01-139, РД – 01-144 противоепидемични мерки до 12.04.2020г.
На 16.04.2020г. св. К.Г. и св. А.С. – полицейски инспектори при 05 РУ-СДВР изпълнявали
служебните си задължения, като им било възложено контролиране на района на „Докторска
градина“ във връзка със спазване на въведените ограничения за посещения на градски
паркове и градини.
Около 14:00 часа свидетелите забелязали лице, което прескача една от опънатите
полицейски ленти на входа на парка от към ул. „Кракра" и продължава движението си по
посока на изхода на парка към ул. „Оборище“ . При извършената проверка лицето било
установено като К. Н. Г., който заявил, че е преминал през парка по навик, а и с цел да
избегне контакт с други лица, спазвайки максимална дистанция от тях. Доколкото към
посочената дата действало въведеното със заповед на министъра на здравеопазването като
противоепидемична мярка ограничение за посещение на градски паркове и градини св. Г.
намерил, че е налице нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и съставил АУАН №
810/16.04.2020г..
Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като същият се възползвал от
правото си и вписал възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и в кръга на своите правомощия на 16.04.2020г.
Директора на СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 810/16.04.2020г. , с
2
което на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от ЗЗдр. на Г. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи
подробне анализ.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., като ясни, логични, безпротиворечиви
и изцяло кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, отичайки
обстоятелството, че в посочения период е била налице интензивна ангажираност на
полицейските служители с постоянно въвежданите и изменяни противоепидемични мерки,
което логично води до извода, че няма как свидетелят да има ясен и категоричен спомен за
всеки един отделен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приетите като
доказателство в тази насока заповеди.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Видно от приложения по делото АУАН същият е съставен на 16.04.2020г. за нарушение
извършено на същата дата. обжалваното НП е издадено на същия ден, в който е съставян и
връчван АУАН на жалбоподателя. Това е станало в нарушение на изискванията на чл. 44, ал.
1 ЗАНН, съгласно който в 3-дневен срок от подписването на акта, жалбоподателят може да
3
направи и писмени възражения. Като е издал обжалваното НП в същия ден на този, в който
е констатирано твърдяното нарушение и е съставен и актът, АНО е допуснал грубо
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като го е лишил от възможността в дадения му от закона срок
да възрази в писмена форма срещу съставения акт и по този начин изобщо да не се стигне
евентуално до издаване на обжалваното НП.
По изложените съображения и предвид констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила, жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се
отмени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че АНО неправилно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретиката на случая.
В принципен план, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две хипотези, при които
деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на
престъпление: когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва
никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношение, или когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена. В
конкретния случай е налице втората хипотеза. Този извод следва от обстоятелството, че
обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл. 209а от ЗЗ са били засегнати
в минимална степен. Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда
въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички
елементи от състава на престъплението, в т. ч. характера и обекта на посегателство,
степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца,
които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено
опасните последици от деянието. Безспорно тази ситуация/ на въвеждане на ежедневни
противоепидемични мерки и забрани във връзка с обявеното на територията на страната е
напълно нова и несвойствена за българските граждани, които за пръв път са поставени пред
подобни реалности. Всички тези обстоятелства, оценени в техния комплекс, недвусмислено
сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна състав на
нарушение, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната
му обществена опасност.
Жалбоподателят претендира разноски, но до приключване на съдебното следствие същият
не е представил нито договор за правна зашита и съдействие, нито списък по чл. 80 ГПК,
поради което съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 810/16.04.2020г. на Директора на СДВР, с което
на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5